Учителя: Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието

Учителя: Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието

Откъс от беседата „Отворените прозорци“, държана от Учителя на днешния ден преди 89 години:Ще прочета 11 гл. от Йоана:„Беше болен някой си Лазар,

Откъс от беседата „Отворените прозорци“, държана от Учителя на днешния ден преди 89 години:

Ще прочета 11 гл. от Йоана:

„Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: „Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!“

Като чу това, Иисус рече: „Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.“

А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.

След това рече на учениците: „Да идем пак в Иудея.“

Учениците Му рекоха: „Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отива?“

Иисус отговори: „Нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е в него.“

Той рече това и после им казва: „Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.“

Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“

Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.“

Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: „Да идем и ние да умрем с Него.“

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.

А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.“

Иисус й рече: „Брат ти ще възкръсне.“

Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“

Иисус й рече: „Аз Съм Възкресението и Животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?“

Тя Му дума: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.“

Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: „Учителят е тук и те вика.“

Тя, щом чу, става бързо и дохожда при Него.

 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.

А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.“

Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: „Де сте го положили?“ Казват Му: „Господи, ела и виж.“

Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: „Гледай, колко го е обичал.“

Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?“

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба. (Това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.)

Иисус казва: „Дигнете камъка.“

Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: „Господи, мирише вече; защото е от четири дена.“

Иисус й дума: „Не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?“

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.“

Като каза това, извика с висок глас: „Лазаре, излез вън!“

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: „Разповийте го и оставете го да ходи.“

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха що стори Иисус.

Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: „Какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.“

Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не знаете, нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.“

И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.

От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.

Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.

Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: „Как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?“

А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед – ако някой узнае къде е, да обади, за да Го уловят.“

Учителя:

В Евангелието, изобщо, има нещо тайно, нещо скрито. Човек може да чете цял живот Евангелието и пак да не разбере истината, скрита в него. Наистина и слепият излиза на слънце, грее се на него, без да може да прочете нито една страница, без да разбере нещо. Разбирането означава проникване на истината в човека. Докато си в безпътица и не виждаш нито един светъл лъч в живота си, ти съзираш отдалеч малка светлинка, която ти посочва пътя на твоето движение. Това значи истинско разбиране. Докато не дойдеш до това състояние, животът ти е напълно обезсмислен, ти си в пълен мрак и тъмнина. Някога се обезсмисля физическият живот на човека, някога – духовният, и той е в пълно отчаяние. И на гладния животът се обезсмисля; а също и на болния. Първият мисли само за храна, а вторият – само за здраве. Гладът и жаждата са състояния, които показват връзката на човека с физическия свят. Хлябът и водата не само осмислят живота, но внасят още радост и веселие в душата на човека…

Казваш, че си свободен, но само в едно отношение. Според мене, истински свободен е онзи, който е придобил светлина в ума, в сърцето и във волята си. Казано е в Писанието: „Истината ще ви освободи.”

Питате: Ако Христос дойде днес, ще Го разберем ли?“ – Едни ще Го разберат и ще Го последват. Други, обаче, ще гледат на Него, както са гледали преди 2000 години. Той ще прави чудеса, както е правил, а те ще казват, че с това ще погуби народа. Трябва да се спаси народът. – Там е бедата. Христос иде да спаси света, а хората мислят, че ще им причини нещастия. От каквото се страхуваха, това им дойде на главата. – Защо? – Защото разпнаха Христа. Те искаха да се освободят от Него и си казваха: По-добре да пострада един човек, отколкото да погине цял народ.“

Мнозина правят големи компромиси в живота си между човешкото и Божественото в себе си. Те казват: „Божественото трябва да се пожертва за човешкото. Млади сме още, трябва да си поживеем, да се оженим, да имаме деца, да се повеселим с тях.“ Нека наредим добре работите си, да послужим на света, а като остареем, тогава ще служим на Господа. – Това е заблуждение. Правилно е човешкото да се жертва за Божественото, а не обратно – Божественото за човешкото.

Защо човек иска да се жени? Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно, чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. И Адам мислел по същия начин. Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически, ще се ползваш от благата на живота, но разумно.

Казвате: „Трудно се изпълнява волята Божия, особено ако не сме си поживели.“ И Адам, като мислеше по този начин, сгреши и излезе от рая. И религиозните мислят, че като се молят на Бога, работите им трябва да се наредят добре, но остават излъгани. Те казват: Чудно нещо, светските хора не вярват в Бога, не се молят, а работите им се нареждат добре. Децата им са добри, учат се, слушат родителите си.“

Хората се заблуждават и мислят, че щастието е в това, което носят със себе си. Това е отчасти вярно. Твоето щастие е в хляба, който носиш в раницата. Обаче, ако не можеш да използваш този хляб, не можеш да го асимилираш, ти си нещастен човек. Силата и щастието на човека не са в знанието, което има той, но в приложението на това знание.

Религиозните очакват да отидат в онзи свят и след това да възкръснат. Като разчитат на това, те са готови да умрат за Христа. Ще умрат, ами ако не възкръснат? Много ще чакат възкресението, но то не иде лесно. Преди всичко, човек трябва да е страдал, да е разрешил задачите си, тогава да очаква възкресение. Аз говоря за онези мъчнотии и страдания, при които човек намира същественото в живота. – Кое е същественото? – Да знаеш да пишеш и четеш и да разбираш смисъла на това, което си чел и писал. – Аз зная всички букви. – Знаеш буквите, но знаеш ли коя къде да поставяш? Тъй щото, не е достатъчно да живееш, но трябва да знаеш как да живееш, т. е. да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно.

Аз съм вегетарианец, водя чист живот.“ – Да, на физическия свят си вегетарианец, не ядеш месо, но в духовния свят си пълен месоядец. Ти си тщеславен, горд човек. Какво по-голямо месоядство от това? Всяка храна, която оставя много излишъци в организма на човека, е неподходяща за него. Истинската, т.е. чистата храна не оставя никакви излишъци и се асимилира напълно от организма. Това се отнася както за физическата храна, така и за духовната – за мислите и чувствата. Всяко желание, всяка мисъл са подобни на кравата и овцата, които постоянно доиш. Всяко учение трябва да внесе същественото за човешкия ум. И в ученията, и в теориите има излишъци, които смущават човека.

„Истината освобождава човека.” – Коя истина? – Разбраната, т.е. тази, която Христос проповядвал.

Какво ще стане, когато дойде Христос на Земята? – Хората ще възкръснат. Под възкресение разбирам онази епоха в човечеството, когато хората, от малък до голям, се обикнат. Тогава няма да има глад и сиромашия, болести и недоразумения. Тогава къщите на хората ще бъдат отворени едни за други, а също и кесиите им. Тогава всички ще познаят Бога и Бог ще им се изяви. Тогава любовта ще бъде общ закон за всички. И ако днес хората се спъват в живота си, причината за това се крие в отлагането да приложат любовта. Неразбраната любов ограничава човека, а разбраната любов го освобождава. Няма по-страшно нещо от неразбраната любов. Обичаш вола си, но го впрягаш в кола и го бодеш с остен. Страхуваш се да не избяга в гората. Той е роб на твоята любов. – Какво лошо има в това, че волът работи?“ – За тебе е добре, но не и за него…

Съвременните хора са дошли до едно велико противоречие, до един конфликт със самите себе си. Те се сблъскват в своите собствени вярвания, в своите възгледи. Молиш се на Бога по един начин, но Той не те слуша; молиш се по друг начин, пак не те слуша; молиш се по трети начин, пак никакъв отговор. Най-после казваш: Не искам повече да се моля!“

Кога се приема молитвата на човека?– Когато се прави с любов. Щом няма любов, молитвата му не се приема. Най-прекрасната молитва е тази, която е изпълнена с любов. С думи тя не се предава. Молитва без любов е суха формула. Когато Христос видя умрелия Лазар, Той се обърна към Господа с думите: „Господи, всякога си ме слушал, послушай ме и сега заради вярата на своя народ.” Като обърна очите си нагоре, Той каза: „Лазаре, излез вън!” После се обърна към учениците се и каза Махнете този камък!“ – Кой е този камък? – Той представя вашето учение, вашето богатство, вашето обществено положение. Надгробният камък, това сте вие, вашите деца и вашите приятели. Когато Бог дойде при вас, ще каже: „Вдигнете този камък. Той не ви е потребен. – Кога ще се махне този камък? – Когато дойде любовта и светлината. Има ли нужда тогава вратата ви да бъде затворена? Прозорците на вашата къща също трябва да бъдат отворени. Ако е зима, те трябва да бъдат затворени, да не изстинете. Но през лятото прозорците ви непременно трябва да се отварят…

И тъй, вратата на твоя ум и на твоето сърце трябва да бъдат всякога отворени, за да чуеш гласа на Бога, Който казва: „Излез от твоите стари, затворени разбирания. Излез от стария живот и влез в новия, при новите разбирания на живота.

Като излезеш от старото, кажи: Господи, готов съм да ти служа според Твоите разбирания.“ Тогава и Бог ще те благослови според Своите разбирания. Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието. Нека всичко става така, както Бог изисква. Тогава ще дойде примирението. Ти се молиш на Бога, искаш нещо от Него, но вътре в себе си очакваш всичко да стане така, както ти желаеш.

Искаш да се примириш с хората, но очакваш първо те да признаят грешката си, а за твоите погрешки въпрос не става. – Що е погрешката? – Всяко нещо, което отделя човека от същественото, е грешка. Тя може да бъде малка или голяма, не е важно. Някога малки неща лишават човека от големите блага на живота, даже и от самия живот. Например, глътнеш една троха неправилно, тя отива в кривото гърло и те задавя.

Дошло е време, когато хората трябва да съзнаят, че само Любовта ще донесе благата на живота. Любовта носа свобода за всички същества. Ето защо, като дойде Любовта на Земята, всички къщи ще се отворят, всички обори ще се отворят и всичко живо ще излезе на свобода. Овцете, говедата ще живеят свободно в горите. – Ама ще ги изядат вълци и мечки.“ – Не се безпокойте. Вълците ядат овцете, докато има кошари; те ядат говедата, защото има юлари. Щом изчезнат юларите и кошарите, и вълци няма да има. Днес вълкът яде овце, защото и той изхожда от кривото разбиране на Христовото учение…

Казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С други думи казано: Докато висшето в човека не се пожертва за Бога, няма живот в себе си. Докато житното зърно не се пожертва, не стане плът и кръв в човека, животът няма да дойде. Животът сам по себе си не може да дойде. Хиляди години да стои житното зърно в хамбара, все зърно ще си остане. Щом се посее, то придобива това, което при други условия не може да придобие.

Казвам: Страданията създават условията. Те носят условия за вечен живот. Ние търсим щастието в живота по начин, по който не може да дойде. Колкото пъти и да ядеш, ще изпитваш все едно и също нещо. Колкото пъти да пиеш вода, все едно и също нещо ще придобиеш. Колкото пъти и да четеш една и съща книга, все едно и също нещо ще придобиеш. Казваш: Много пъти четох Библията.“ – Какво от това? Аз зная една американка, която чела 90 пъти Библията, но нищо особено не придобила. Значи, не е в многото ядене, нито в многото четене, но в съзнателното отношение и към яденето, и към пиенето, и към четенето.

Сега ние се нуждаем от образци. Обаче, образецът не е нещо външно. Истинският образец е в онова – живото, което расте в човека. Само то може да го повдигне. Когато Мойсей отивал при Господа да получи десетте заповеди, той срещнал един овчар, който бил много радостен. Мойсей го запитал:

– Защо се радваш?

– Днес Господ ще ми дойде на гости, ще опека за Него една овца.

– Защо си толкова глупав? Господ не ходи на гости, не яде агнета и овце.

Овчарят се замислил и дълбоко се наскърбил. Мойсей продължил пътя си, доволен, че освободил овчаря от едно заблуждение. Като получил десетте заповеди, Мойсей забелязал, че лицето на Господа било тъжно. Той Го запитал:

– Защо, Господи, лицето Ти е тъжно ?

– Ти огорчи една чиста душа, не каза истината. Сега ще му кажеш, че ще го посетя.

Мойсей намерил овчаря и му казал: Извини ме, че те огорчих, не ти казах истината. Господ ще изпълни обещанието си, ще ти дойде на гости.” Овчарят се зарадвал и продължил приготовленията си за посрещането на Господа. Мойсей искал да разбере как Бог ще посети овчаря. Той се скрил на едно място, отдето гледал как ще дойде Господ. Овчарят, готов вече да приеме Великия гост, заспал. В това време от небето паднал огън и изгорил агнето. Като се събудил, овчарят бил много радостен и казал: Колко хубаво ядохме!“ Така Мойсей разбрал тайната, че има вътрешно, духовно разбиране. Нещата трябва да се разбират не по външен път, но по вътрешен, духовен. Когато разберете духовната страна на живота, веднага ще се обновите.

Желая ви да дойде Любовта и да запали свещения огън във вас. Това значи – да дойде Бог да живее във всички хора. Тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Всички, от най-малки до най-големи, ще познаят Господа.

COMMENTS

WORDPRESS: 0