Учителя: По-добри времена от сегашните никога не е имало

Откъс от беседата „Бог е Дух“, държана от Учителя на днешния ден преди 107 години:

„Бог е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина да се кланят.“

Евангелие от Йоан, 4:24

Много начини има, по които човек може да служи на Бога, но Христос посочва един от правите начини – да се служи на Бога с дух и истина. Тук думата „кланяне“ е взета в смисъл на „служене“.

Думата „Бог” е неразбрана главно за онези, които разглеждат въпросите философски. Обаче Битието или същността на нещата не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? – Защото според зоконите на мисълта има неща – определени и конечни; има неща – неопределени и безконечни. Едно от неопределените понятия е това за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Бог е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.

Какво означава думата „дух”? Казват за някого, че предал Богу дух, т.е. умрял. Това значи, че духът е онази разумна сила в човека, която носи живот. Ако искаме да определим какво нещо е истината, се обръщаме към Евангелието, където се казва: „Глава на Твоето Слово е истината.“ Значи, че словото, чрез което се изказваме, представя тяло на истината. Всеки знае какво нещо е главата за тялото. Най-ценното, най-скъпото нещо за човека е вложено в неговия мозък, в неговата глава. Затова именно човек се определя по качеството на своя мозък.

Какво всъщност е Бог? Мнозина гледат на Бога като на велик, отвлечен принцип, за Когото не могат да имат никакво понятие. Малко нещо се иска от човека, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опит, да Му служи с дух и с истина, за да има контакт с Него, да намери допирните точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контакт? – По последствията, а именно; ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте невежи, ще се просветите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовта ще ви посети, ще внесе светлина в ума ви и ще осмисли вашия живот. В който момент прекъснете връзката си с Бога, всичко ще изгубите. Това всеки е опитал, благодарение на което въпросът за служенето не е отвлечен, но жизнен. Който е могъл да разреши този въпрос, той се е домогнал до смисъла на своя индивидуален живот и си е изработил своя лична философия за живота.

Много философи са писали по въпроса за служенето; който се интересува може да чете какво е казано от различните философи. Извън литературата въпросът за служенето има вътрешна, опитна страна. Коя от двете страни на въпроса е истинската или реалната? Според мен реалността на нещата е двояка: външна или обективна – която има форма; вътрешна или субективна – без форма. Всъщност реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност“, „радост и скръб“? … В сегашното развитие на човека има реални неща, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни“ или вътрешни.

„Които Му служат, да служат с дух и с истина.“ Това значи: Да служим на Бога с онова дълбоко, вътрешно разбиране за живота, което човек носи в себе си. Да служим на Бога с онова разбиране за вътрешния смисъл на живота. Всеки търси истината, познава я и когато някой му говори, той иска да знае истината ли му говори или не. Истината определя отношенията между душите. Сама по себе си тя е нещо конкретно. Да носиш истината в себе си значи да имаш светлина в ума и топлина в сърцето си, да си свободен в своите вярвания и убеждения. Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страх и смущение. Истината е жива величина, затова където влезе, тя осмисля и одухотворява нещата.

Да говорим за истината като понятие само е все едно да казваме само имената на хората, без човека, без живата представа за него. Името Иван е мъртво; свържем ли го със самия човек, името оживява. Често за истината се говори като за нещо мъртво, но когато се каже, че истината е глава на Словото или „Бог е Истина“, веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо който носи истината в себе си, е здрав, умен, щастлив, красив, силен човек. Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете истината в живота си. Някой се оплаква, че е пожълтял, не знае какво да прави, за да придобие жизнен цвят на лицето си. Много просто –трябва да приложи истината. Тя ще му даде какъвто цвят иска.

Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който носи истината в себе си, той е безсмъртен; той е господар на положението, цялата природа го познава и откъдето мине, всичко живо го поздравява: цветя, животни, хора. Даже реките, изворите, канарите и планините го поздравяват. Който не носи истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и мъчнотии. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че или той не носи истината в себе си, или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.

Христос казва: „Трябва да Му се кланяме.“ Думата „кланяне“ има отношение към човешката воля. Като работи, човек трябва да се кланя. Какво прави онзи, който копае на лозето или жъне на нивата? – По цял ден се кланя… Който яде или пие вода, също се кланя. Срещате някой познат човек на улицата – мъж или жена, пак се кланяте. Вие се кланяте не само в църква, но и в живота. Това показва, че човек се кланя на Бога, където и да Го види – в човека, в животното, в растението, в храната и водата, от които постоянно се нуждае. Тогава стихът, който Христос е изказал за кланянето, взима широк смисъл и означава: „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя с дух и истина“. В който дом влезете, вижте дали мъжът и жената се кланят на Бога с дух и истина. Ако жената не е доволна от мъжа си и от децата си и желае да се освободи от тях, тя не се кланя на Бога с дух и истина. Ако и мъжът е недоволен от близките си и постоянно ги ругае, и той не се кланя с дух и истина.

Мнозина искат да знаят защо християнството, такова велико учение, не дава онези резултати, които се очакват. Много естествено – малцина го разбират. А между онези, които го разбират, повечето не го прилагат. Те намират, че ако приложат Христовото учение, интересите им ще пострадат. Това е неправилно схващане на нещата.

„Дух и истина“. Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина. Кланянето като процес представя идването на детето в света. Следователно когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Където е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената… Кои плодни дървета обича човек? – Които раждат сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладък плод от любовта? Ето защо жената, която представя Духа, може да бъде обичана, само когато роди любовта. Жената е символ на любовта. Дете, родено от любовта, е обично на всички. Майката се радва, че детето й се ползва от любовта на хората. Но и за майката казват: Блажена е тази, която е родила детето на любовта. Неизменна и вечна е любовта, но и плодовете й са вечни. Дайте място на Духа в себе си, за да родите любовта…

Бог е център на вселената, Духът – извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот. Духът и Истината трябва да се съединят в едно и така да се върнат към Бога, да станат едно с Него. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. С това Той иска да каже, че носи в себе си и двата елемента – Дух и Истина. Христос мина през големи страдания, но роди плодовете на Духа и показа на хората как трябва да живеят и да служат на Бога… Дали сте жени или мъже, от всички се иска служене – с дух и истина, а не само по буква или по форма.

Една християнка в Америка слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, за да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко каквото ми е нужно. Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога по три пъти на ден, но въпреки това живее в лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.

Често религиозните искат да обръщат хората към християнството по външен път, по форма. Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасяване подразбира – права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не постъпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност не е…

Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други не ходят на черква, а са религиозни… И до днес още някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса кой е вярващ и кой – не, а отвън по улиците минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, за да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било то с вашите добри примери или с добрите си съвети и философия.

Христос казва на учениците си: „Не критикувайте, не нападайте хората, не им говорете върху това, което те мъчно разбират“ …Следователно оставете всеки свободно да изповядва религията си; цветята да растат, дърветата да цъфтят, плодовете да зреят, а човек да върши Божията воля. С други думи казано: Изворът трябва да извира, за да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга – където минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, което среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.

Като изучава процесите в живота, човек трябва да знае закона за превръщането. Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нужните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е да знае човек от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите.

Казано е, че Духът преобразява нещата. Понеже жената представя Духа, тя трябва да преобразява, да превръща нещата. Не е достатъчно жената да каже, че има мъж, но тя трябва да го преобрази. Той е плод на дървото и трябва да узрее. За тази цел жената трябва да го огрее, за да узрее, да придобие нужната сладост. Изобщо жената трябва да познава естеството на мъжа и – ако е цвете, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъфти, да го разкопава и обработва; ако е плод на някое дърво, да го огрява; ако е човек, който изпълнява Божията воля, да му съдейства, да служи с дух и истина. Същото се отнася и до мъжа. И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие.

Който не разбира процесите на живота, сам се излага на мъчнотии и страдания. Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го спокойно да прецъфти, да завърже и след това очаквайте от него плод. Друг човек – едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но след време ще стане сладък, вкусен. Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е навсякъде и във всичко да виждат проявите на Бога. Изкуство е да знае човек – да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване къде е Бог и къде не е. Където е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.

Как трябва да разрешавате въпросите си? Искате ли да разрешите един важен въпрос за себе си, изберете момент, когато сте тих и спокоен вътрешно. Ако сте гневен, неразположен, недоволен или се съмнявате в нещо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне и тогава отправете мисълта си нагоре, към ума или към душата си и чакайте отговор. След 15 – 20 минути ще получите отговор. Ако бързате, ще направите някаква погрешка.

Мнозина искат нещо от Бога и бързат по-скоро да реализират желанието си. С бързане работите не стават добре. Един евангелист имал нужда от три хиляди лева и без да мисли много по какъв начин да си ги достави отишъл при един американски мисионер и му казал: „Бог ме изпрати при тебе, за да ми дадеш три хиляди лева.“ – „Нямам пари на разположение“, спокойно отговорил мисионерът. Понеже нямам пари в касата си, заключвам, че Бог не те е пратил. Ако Той те беше изпратил, непременно щях да имам пари, за да ти услужа.

Следователно когато човек се свърже с Бога, непременно ще има външно и вътрешно съчетание между нещата. При това положение хората, към които се отправяте за някаква услуга, ще приемат заповедите на Бога и ще ви се притекат на помощ. Ще каже някой, че служи на Бога с дух и истина. Ако действително той служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени, ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви и за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля…

Съвременните хора живеят в усилни, тежки времена и казват: Какво ли ще стане с нас? – Нищо лошо няма да стане. По-добри времена от сегашните никога не е имало, защото днес Бог лекува хората. Когато една болест се лекува, положението на болния е много по-добро отколкото преди лекуването й. По-рано болестта е съществувала в човека като зародиш, чакала е само времето да се прояви, а той се мислел за здрав. По-добре е да се отворят очите на човека за известно заблуждение, отколкото да стои със затворени очи пред него. Сегашните страдания показват, че отношенията между хората започват постепенно да се оправят.

Христос казва: „С дух и истина“. Това значи: Ако хората служат на Бога с дух и истина, отношенията им ще се оправят. Ако не служат с дух и истина, и оправените работи ще се объркат. Следователно и като се оправи светът, ние трябва да служим на Бога с дух и истина. Откажете се от старите си разбирания и прояви и приложете новите, които любовта носи. Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата.“ С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат или които са ви причинили някаква пакост.

Един българин лежал в затвор три години. След излизането от затвора, решил да приложи това, което научил там от четенето на Евангелието. Той извикал своите длъжници и уредил сметките си по християнски. Как постъпил? – Извикал длъжниците си един след друг и запитвал всеки един поотделно: Колко ми дължиш? – Еди-колко си. – Можеш ли да изплатиш целия си дълг? – Не мога. – Половината? – Не мога. – Четвъртината? – Мога. Плати, колкото можеш и бъди свободен. В лицето на своите длъжници той спечелил приятели вместо неприятели.

Трима братя се сдружили да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили да намерят големия си брат и да се споразумеят по някакъв начин с него, да им даде каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. Той им казал: Късно е вече; и аз изгубих всичко. Така постъпват днес всички хора, всички общества и народи. Защо? – Защото не служат на Бога с дух и истина. Ако продължават да живеят по стария начин и не служат на Бога с дух и истина, те ще изгубят всичко.

Днес жената се оплаква от мъжа си, мъжът – от жена си. Жената не иска да живее вече с мъжа си, защото той й казал една обидна дума. Нарекъл я „будала“. Тя трябва да бъде разумна, да превръща нещата. И мъжът трябва да постъпва по същия начин… Като опита сладките сокове на тази дума „будала“, тя трябва да каже на мъжа си: „Благодаря ти за добрия подарък.“ Това значи да служи човек на Бога с дух и истина. Това значи да владее човек изкуството да превръща горчивите сокове в сладки. Това се постига със силна, разумна воля. Който е приложил своята разумна воля в живота си, той никога няма да чуе думата „будала.“ Който го срещне, ще му каже: „Ти си красив цвят; ти си дърво, което цъфти; ти си плод, който зрее; ти си разумен човек, който прилага волята си, за да превръща горчивите сокове в сладки.“

Задачата на всеки човек е да научи закона за превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си в приятни и мъжът трябва да търси хармония в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи да служи човек на Бога с дух и истина.

Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят.

Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Някой обижда като мисли, че казва истината. Той трябва да знае, че истината се отличава с едно качество – тя носи свобода за човешката душа. Когато истината стане глава на Словото, човек се освобождава и става щастлив.

Днес пожелавам да дойде Духът и да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа. Тогава и Христос ще дойде на Земята и ще си направи жилище в тях… Всеки сам трябва да приеме Духа и Истината в себе си и да не очаква отвън да му проповядват за тях и да му ги налагат. Спасението на света се крие в стиха, който Христос е казал: „Истинските поклонници трябва да служат на Бога с дух и истина.“ Всички, които служат на Бога по този начин, ще донесат мира в света. Затова нека всеки човек сложи в ума си мисълта, че може да донесе мира. Мирът иде отвътре, а не отвън. Затова казвам и на българите, и на всички народи: Не губете вяра в себе си, уповавайте на Бога, Който живее във вас и Който е наредил всичко в света. Уповавайте на вашия дух и на истината в себе си. Всичко, което става сега в света, не е произволно, то е в реда на нещата. От пролятата кръв ще израснат пъстри и красиви цветя, хубави дървета, които ще дават сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трябва да служат на Бога с дух и истина.

Спасението на света зависи от всеки човек поотделно. Не прави ли същото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, в продължение на 12 години то може да изхрани целия свят. Следователно когато казваме, че Христос спаси света, имаме предвид онази мощна душа, която е проникнала във всички хора и се проявява навсякъде. Именно така тя дава подтик на цялото човечество да върви напред. Много от сегашните хора не успяват в работите си, защото гледат отрицателно на всички. Когото видят, все ще кажат нещо за него. Ако всички хора са лоши, откъде ще дойде спасението? Всеки човек трябва да мисли, че Бог е вложил в ближния му възможности: да бъде разумен, добър и силен; и условия, за да се прояви.

Всеки човек има възможност да бъде мъдър. Мъдростта е книга, написана във всеко. Достатъчно е той да прочете тази книга, за да се домогне до онези истини, които ще го освободят от ограниченията и ще го направят щастлив. Нека всеки отвори книгата на своя живот и прочете написаното в нея. Ще кажете, че тази работа е мъчна. – Мъчните работи са Божествени.

Един младеж отишъл при един германски професор с желание да го посъветва да избере такъв отдел от науката, който да му отнеме малко време. Професорът го погледнал и му казал: Когато Бог иска да създаде една тиква, определя й срок от шест месеца; когато иска да създаде един дъб, определя му сто години. Ако искате да узреете в шест месеца, тиква ще бъдете; ако искате да узреете в продължение на сто години, дъб ще бъдете.

„С дух и истина.“ Работете върху тази мисъл, за да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си…  Когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят.“ Да намериш Бога значи да си се домогнал до великата Божествена философия на живота. И всеки ще я приложи както може и както разбира.

Като дойдем до разбиранията на хората, виждаме голямото различие, което съществува в техните мисли и чувства по качество, по обем и по стойност. Различието в разбиранията, в чувствата и мислите на човека създават правилните и неправилни отношения между хората. Например повечето хора се обичат за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т.н. Господарят обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнил с нещо интересите му. Щом му измени в нещо, той не го обича вече и го освобождава от служба. Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Геройство е да обичате грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик към доброто и красивото в света.

Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен. Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Дори всички дяволи да се качат на Божествения конец, няма да го скъсат. Божественото ще изведе всички хора на правия път. То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото. Вярвам, че всички хора ще станат добри.

Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, за да престане всякакъв плач и страдание. Приложете Божественото учение между мъжете и жените, за да се установят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте какъв резултат ще дадат.