Учителя Петър Дънов за разводите

„Когато двама млади се свържат с любов, те раждат деца, които живеят по 120 години. Тази връзка не трябва да се основава на желанието на младите да се осигурят. Когато се жени, жената мисли за осигуряване. Тя казва на мъжа си: „Гледай да си направим къщичка, да си купим покъщнина, да се осигурим.“ Щом мисли за осигуряване, децата ѝ непременно ще умрат. И мъжът иска да се осигури, търси мома с голяма зестра, да го поддържа в чужбина. Оженят се, но след четири-пет години се развеждат. Може ли от такива бракове да се родят деца, в които да живеят разумни души?“

(„Ангел Господен говори“, 15.10.1922г.)

„Закон е: Всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. Това наричат хората развод, напускане, парясване. Женитбата търпи анулиране. Значи, делото се касира. Така се казва на юридически език.”

(„Лама савахтани“, 26.11.1922г.)

„Лошо ли е, ако жената доброволно, по любов, напусне дома си и тръгне с Бога? Който не разбира учението ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: „Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за оправдание казва, че тръгнала след Бога.“ – Не е така. Жената напуска дома си от любов към Бога и казва на мъжа си: „Не ме интересува вече никакъв мъж. Отивам с Бога, на Него да служа. Зная, че ти ще се грижиш за децата, както аз се грижих за тях.“

(„Напразно ме почитат“, 11.05.1924г.)

„Какво трябва да прави човек, ако е недоволен от своя възлюбен, за когото се е оженил? В живота този въпрос се разрешава чрез развод. Хората могат да се развеждат и от идеите си. В Евангелието този въпрос се решава по следния начин: Човек има право да се разведе от една идея само тогава, когато тя го отдалечава от Бога. На същото основание казвам: Мъжът има право да се разведе с жена си само тогава, когато тя го отдалечава от Бога. И жената има право да се разведе с мъжа си само тогава, когато той я отдалечава от Бога.“

(„Смени на състоянията“, 05.12.1928г.)

„Влезете ли в някое съвременно семейство, ще видите, че майката и бащата са в постоянна борба, а оттам и децата. Мъжът и жената не се разбират, децата – също. Другаде ще види, че синът се е опълчил срещу баща си, дъщерята – срещу майка си. Казано е в Писанието: „Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои“. Такова е положението на съвременното семейство.

Евреите запитаха Христа, трябва ли мъжът да даде разводно писмо на жена си, когато я хване в прелюбодеяние? Христос им отговори: „Моисей нареди мъжът да дава разводно писмо на жена си, но той направи това заради тяхното жестокосърдечие. Обаче отначало не беше така. Първоначално мъжът и жената трябвало да бъдат свързани в един ум, в едно сърце, в една душа и в един дух“. Това е било изказано в стиха: „Човек ще напусне майка си и баща си, ще се прилепи към жена си и ще образуват едно цяло“. Не се ли спазва този закон, отношенията между мъжа и жената всякога ще бъдат дисхармонични.“

(„Правилно отношение към числата“, 12.11.1930г.)

„Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен път, какво ще направите? Ще кажете: „Да се разведа с него.“ Тогава где беше вашата вяра, защо се оженихте, като сега ще се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мене дойде един българин, беше недоволен от жена си и се занимаваше с окултни науки. Казва: „Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече.“ Казвам му: Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга? – „Да.“ – Казах му: Тогаз по-добра от тази не може да намериш. Ако я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие. Ако изтърпиш, в следващото прераждане ще се повдигнеш. Също и жената, ако изтърпи всичките неприятности на този си мъж, в следното прераждане Бог ще й даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция.“

(„Вярата като закон“, 31.03.1932г.)

„Бог изпраща хората на земята свободни, да се чувстват независими и да живеят като князе. Какво правят те? Намерят някой мъж или някоя жена и се обвързват. Те изгубват свободата си и падат по-долу от княз. После се оженват – стават обикновени. Най-после се развеждат – стават за посмешище на хората. Щом са направили погрешка, ще я изправят.“

(„Все що е писано“, 28.01.1917г.)

„Преди години дойде при мене една млада, интелигентна жена, която ми се оплака, че била много нещастна. – Защо си нещастна? – „Бях добре при баща си и майка си, но после ми дойде на ум да се оженя. Ожених се, но сега съм нещастна.“ – Добре си направила, че си се оженила. – „Добре, но налетях на едно зло; той не излезе такъв, какъвто очаквах. Оженихме се по любов, но сега искам да го напусна.“ – Чудна работа, по любов се оженихте, а сега искаш да се разведеш. Можеш ли да пратиш мъжа си при мене? – „Защо да го изпратя?“ – Тогава опитай се цял месец да слугуваш на мъжа си без роптание. Каквото иска, ще правиш. След един месец ела да ми кажеш какъв е резултатът от опита.

След няколко дни мъжът ѝ дойде при мене, но и той се оплаква, не е доволен от нея. Казва: „Не съм светия, човек съм, имам слабости. Умна е жена ми, но не зная, какво ѝ влезе в ума, та иска да ме напусне. Въпреки всичкото ми желание да се спогодим, не може – не зная какво да правя с нея.“ – Ще търпиш, нищо няма да ѝ казваш. Ще се опиташ цял месец да ѝ слугуваш: каквото тя каже, ще изпълняваш. И на него дадох същия съвет. След една седмица той иде при мене и ми казва: „Не зная какво стана с жена ми, съвсем друга е сега“. – Не бързай още, почакай един месец и след това ела да ми кажеш. – „Ако върви така, може да се живее.“

Казвам: Това са вътрешни изпитания, които трябва да се използват разумно. Там е тайната на живота.

(„Начало и край“, 12.03.1933г.)

„Кой разваля света? Любовта ли разваля? Не, любовта не разваля никога. Ревността и кривото разбиране развалят. Рекох: Слушай, ти ще го дадеш под съд, ще ти отземе 10 години, докато се разведеш, а след десет години, я камилата, я камиларя. Ти си дошла за съвет, пък ако ме питаш, ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти кажа: Не се жени за него, той се е женил веднъж.“

(„Непреривност в процесите“, 05.07.1933г.)

„Жената казва, че ѝ дотегнало да гледа мъжа си без работа. Мъжът казва, че му дотегнало да гледа жена си, да стои празна и слуги да ѝ работят. И единият, и другият искат да заминат за онзи свят, да се освободят от мъчнотиите на живота. Мъжът и жената са отегчени един от друг, искат да се освободят, всеки да се прояви свободно. Какво ще направи мъжът или жената, ако не могат да се търпят взаимно? Те не могат да се търпят един-друг, а мечтаят да оправят света. Каже ли мъжът, че не може да търпи жена си и иска да я напусне, той ще направи голяма грешка, която мъчно може да изправи. – Защо? – Защото има предвид друга жена. Той мисли, че втората жена ще бъде по-добра от първата. Всъщност, каквато е първата, такава е и втората.

Друг е въпросът, ако някой иска да напусне жена си, но да не търси втора. По-добре е, като се е свързал веднъж, да не се развързва, докато не реши задачата си правилно. Ако човек се жени и развежда, без да мисли сериозно по този въпрос, той изпада в смешно положение… Да се сгоди човек, това значи да осъзнае, че му липсва нещо. Момъкът и момата осъзнават, че им липсва нещо и като не могат да го намерят другаде, те го търсят един в друг. Това е неразбиране на живота.“

(„Съучастници в благата“, 24.02.1935г.)

„Сега някой се оженил и не може да живее със жена си, иска да се разведе. Един наш приятел беше му дотегнала жена му, иска да се раздели със жена си и ми казва: „Мога ли да я напусна?“ Казвам му: „Може да я напуснеш. Щом не можеш да живееш с нея, не си се родил с нея, напусни я. Ама, – казвам – искаш ли пак да се ожениш?“ – „Разбира се, ще си взема друга, по–сносна. Тази дотегна ми.“ Казвам му: „Ти по–добра от тази, която имаш, не може да намериш.“ И той се отказа.“

(„Любов и служене“, 21.07.1935г.)

„Нали Мойсей казва мъжът да даде разводно писмо на жена си. Но изпърво не беше така, но за вашето жестокосърдечие Мойсей написа тези закони. Отначалото съвсем другояче беше тази работа. Вие казвате: „Да й даде разводно писмо.“ Този закон е така писан, но първоначално ни най-малко не беше така писано. Вие се самозаблуждавате, че като имате един мъж, вие сте уредили всичките си работи. Той е вашият ближен. Една жена се жени за мъжа си, да помага на мъжа си и ако не може да помага, нека се върне у дома си. Един мъж се жени за една жена, за да й помага, и ако не може да й помага, нека се върне у дома си. Двамата, те взаимно трябва да си помагат, и ако не могат да си помагат, няма какво да седят един до друг. Те не разбират Божия закон. Онзи, който обича, той представя Божия закон, а пък другият представя закона на ближния, любовта към ближния. Мъжът и жената едновременно представят любовта на Бога и любовта на ближния. Ако те не могат да дадат един модел, тогава и двамата да си отидат вкъщи: жената вкъщи при баща си и мъжът вкъщи при баща си, защото и двамата са нечисти.“

(„Стар и нов порядък“, 24.07.1935г.)

„Ако в живота си имате противоречия, ще знаете, че вие сте се омъжили за мъж, който не ви е бил определен от Бога. Сега не остава нищо друго, освен да търпите… Сега не правете втора погрешка – да се развеждате. Първата погрешка сте направили, прибързали сте да се ожените за човек, с когото не си схождате, поне втората погрешка не правете.“

(„Плевели“, 17.11.1935г.)

„Ти си направил вече една глупост, че си се оженил, какво трябва да правиш по-нататък? Не че в женитбата ти е погрешката, но навреме не си се оженил. Изборът ти не е прав. Направил си вече погрешката. Какво трябва да направиш сега? Ти се развеждаш и после се ожeнваш за втори, за трети, за четвърти и т.н. Не, въпросът не се разрешава така. Този въпрос е вътрешен. Има едно вътрешно разрешаване на въпроса. Семейният живот е една необходимост за развитието на самия човек и за прогреса на човечеството.“

(„Алилуя“, 11.10.1936г.)

„Сега, като питам някого защо се оженил, щом е нещастен, мнозина вадят заключение, че съм против женитбата. В моето съзнание въпросът за женитбата е поставен другояче. Казвам: Никога не се жени без любов. Никога не раждай деца без любов. Ако нямаш любов, не се жени. Женитбата е Божествен институт, Божествена служба. Ако се ожениш без любов, ще дойде Божествената комисия да те изпита ще каже: Понеже не си женен по любов, трябва да се разведеш. – Не трябва ли да се женим? – Ако любиш, ожени се. – Колко пъти мога да се женя? – Само един път. Не се позволява на човека да се жени по няколко пъти…

Помнете: Любовта позволява на човека само един път да се жени. Жени ли се няколко пъти, това е човешка работа, вън от любовта.“

(„Степените на Любовта“, 04.04.1937г.)

„Знаете ли какво значи да обърнеш човека? Идва една мома и ме пита: „Мога ли да се оженя за този момък? “ Сега, аз виждам, че в момъкът, за когото тя иска да се ожени, дяволът живее, наемател му е той. Следователно тя ще се ожени за дявола. Момата казва: „Аз мога да го изпъдя“ Ами ако дяволът изпъди теб? Момъкът ще се разведе, т.е. този, който е в момъка, ще намери друга мома и пак ще го излъже, защото втората мома ще изпъди първата. После ще питате защо Господ направи така. Не го е направил Господ, а дяволът го направи! Когато се жените за един момък, гледайте дяволът да не е там. Ако Господ е там, всичко е наред; ако дяволът е там, вие ще поседите един, два или три дена при него, но в края на краищата той ще очисти вас.“

(„Любов и безлюбие“, 23.08.1937г.)

„Мъжът казва: „Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават.“ – И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си. Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога. – „Тогава да се разведем.“ – Вие и така сте разведени. Светският да се ожени за светска жена, а духовният да върви с духовните.“

(„Двете дървета“, 31.10.1937г.)

„В истинския брак, като се ожениш един път, повече не ти позволяват да се развеждаш. При този брак ожени ли се човек веднъж, втори път не му позволяват да се жени.“

(„Живият хляб“, 17.01.1938г.)

„Един господин, който минавал за окултист, дойде при мене да се оплаче от жена си и да иска съвет, какво да прави. Питам го, какво е намислил той. – „Искам да се разведа.“ – „Ако се разведеш с жена си, ще се ожениш ли за друга? “ – „Разбира се, че ще се оженя.“ – „В такъв случай, съветвам те да не се развеждаш.“ – „Защо? “ – „По-добра жена от твоята не можеш да намериш.“ Всички жени са под еднакъв знаменател. Това значи: всички жени са плодове на едно и също дърво и се греят на Божественото слънце. Различието, което съществува между тях, се дължи на това, че всички не се огряват еднакво от слънцето: едни са още твърди, кисели, стипчиви, а други – меки, сладки, узрели. Един ден, когато всички узреят, ще станат благородни, добри жени. Същото се отнася и до мъжа.“

(„Предназначението на човека“, 31.08.1941г.)

„Една жена никога не трябва да напуска мъжа си, нищо повече. Щом се ожени, да го изтърпи докрай. Да не върви по хлъзгав път. Аз не обичам тук да стават скандали. Тук не е място за скандали. Казват: „Той ги учи да се развеждат.“ Всеки, който се оженил, да се държи за възлюблената, по-добра няма да намери. Тук имаме една сестра, нейният възлюблен 15 години не беше ѝ говорил. Дошла беше до едно положение – искаше да го напусне. Проговори ѝ най-после. Бог ви туря на изпитание, издръжте изпитанието. Женитбата на Земята е училище, не е щастие.“

(„Последното добро“, 05.10.1941г.)

„Някоя мома се жени за момъка, да живее щастливо. Откъде ще вземе щастието? Първата жена напуснал, жени се за втора, и тя, глупачка, очаква да живее с него щастливо. Може да ви приведа доста примери за женени за втори път. То е човешки порядък.“

(„Вратите на Любовта“, 24.01.1943г.)

„Дойде някой, който не търси този път, иска да се удоволствува – да иде да работи, да се стегне да работи, пък да пие колкото иска. Много жени има, той пие, пък тя работи. Щом той пие, а тя работи, да го остави. Развод! Щом пие, да се разведе жената.“

(„Събирайте съкровища”, 21.03.1943г.)

„Що е развод? Уволняване от служба. Той не знае още, какво нещо е женитбата. Видял една мома и без да я познава, оженил се. Той взел чуждото ребро и след това се мъчи да го тури там, отдето Господ го извадил. И като не може да го намести, развежда се. Той не трябваше да я взима. Мъжът има 12 ребра, а Ева е 13-то ребро – нещастно число. Всъщност, числото 13 не е нещастно, но Адам не беше готов за него. Мъжът трябва да знае дали жената е от неговите ребра или не. Момъкът трябва да гледа дали момата е от неговите ребра.“

(„Служители”, 25.10.1944г.)