Учителя Петър Дънов за пушенето

Учителя Петър Дънов за пушенето

„Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравноме

„Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, изважда табакерата, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише …. Статията е готова. Критиката започва да говори: “Еди-кой-си написал отлична статия.” – Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му.“

(„Вярата“, 06.03.1921г.)

 

„Старите навици в човека възкръсват отново, те са живи, а не мъртви. Срещате някой окултен ученик, който минава за напреднал, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай някоя гостилница или покрай някое кафене, изведнъж в него възкръсва желанието да си хапне малко месце или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти – това са стари навици, които отново изпъкват в съзнанието му като изкушение; той трябва да бъде буден, скоро да се опомни и да се освободи от старите образи на миналото. Достатъчно е да поставите човека при известни условия, за да изпъкнат старите образи в съзнанието му.“

(„Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика“, 14.6.1922г.)

 

„Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръката си. Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя си. Навярно този ученик е казал в себе си: “Друг път ще бъда внимателен, за да не ме видят, че пуша.” Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: “Ще ме извините, аз имам една слабост – пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с този недъг.” Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи – пушене, пиене на вино, ракия и т. н. Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване. Това е само за светските хора, но не и за ученика.“

(„Гордост и тщеславие“, 24.01.1923г.)

 

„Един ден аз вървя по пътя и срещам един ученик, за пример ви го давам, върви си той, запалил цигарата си, не ме вижда. Щом ме видя, веднага си свали ръката и скри цигарата. „Отгде този Учител сега?“ Аз казвам: Не е научил урока си. Казвам: Не, не, Царството Божие с този дим няма да го намериш. На окултния ученик не се позволява да пуши! Може, но в редки случаи, само когато иска да се дегизира. Учителят може да пуши, но ученикът – никога! Тръгвате ли, няма пушене. Кой е този ученик, аз няма да кажа, не искам и той да си каже името, но е факт. Той отива към изток, аз отивам към запад. Към Бога отива той, но наместо свещ, тютюн запалил. Те са малки работи… Правият закон е следният: коминът е направен за дим, а човешкият нос не е направен за комин. Някой път някой, като пуши, изкарва дима през носа навън и казват, че е майстор пушач той. Пушенето на тютюн, пиенето на вино психологически всякога са свързани с известни недъзи на човешката психология.“

 („Малките случаи“, 05.02.1923 г.)

 

„Видиш ли някоя погрешка у другите хора, радвай се, че я нямаш ти. Видиш ли у себе си някоя погрешка, радвай се пак, че можеш да я изправиш. Радвай се всякога – и когато имаш погрешки, и когато нямаш. В единия случай ще имаш едно упражнение – да покажеш волята си как ще изправиш един лош навик. Научил си се да пушиш тютюн. Ще си кажеш: „Аз сега ще опитам волята си, няма да пуша.“ Като кажеш, че няма да пушиш, ще ти притъмнее на очите, двайсет пъти ще станеш, ще се разхождаш из стаята, ще пухтиш, слугинята ще хокаш, жена си ще хокаш… Не, ще бъдеш тих, ще си кажеш: „И без тютюн мога.“ Вземи си едно кило череши вместо една цигара. Ама не си научен тъй – ще се научиш, нищо повече! С това ще се уякчи вашата воля.“

(„Малкото приложение“, 18.06.1924г.)

 

„Какво се разбира под думата „удоволствие“? Ще ви приведа няколко примери, да видите кое съвременният свят нарича удоволствие. Срещате един млад ученик, турил цигара в уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика.“

(„Обич към знанието“, 21.08.1927г.)

„Сега може да направите опит. Опитът седи в следното, например имате известен навик. Да допуснем, че имате навик да пушите тютюн, при това от съображение, че засега кесията ви и нямате достатъчно пари, вие казвате: „Излишен разход правя с пушенето на тютюн.“ И питате ума си: „Мога ли да напусна тютюна?“ Умът казва: „Можеш, ако искаш.“ Ти започнеш ден, два, три и после умът идва и казва: „Сериозна е тази работа, ти си навикнал, ако напуснеш този навик, зле ще ти стане. Я, пропуши!“ И човек решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, от душата. Душата казва: „Тютюнът е наркотическо растение. И следователно, вътре то ще упражни едно лошо влияние в организъма. И следователно, от здравословно гледище, непременно трябва да напуснеш тютюна.“ Тогава започва борба между ума, който има работа с повърхността на съзнанието и от друга страна душата, която има работа с разумните сили в човека. Борбата започва. У човека се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умът, или душата вземе надмощие. И тогава човек започва да се реформира отвътре.“

(„Учене и прилагане“, 14.12.1928г.)

 

„Като наблюдавам живота на съвременните хора, виждам, че кой как се натъкне на някаква мъчнотия, казва: Лесно ще се справя с тази мъчнотия. Не съм дете я! – Дали се справя лесно или мъчно, това е друг въпрос; важно е, че той не иска да признае своята слабост. Тъй щото, когато човек пуши тютюн, бил млад или стар, дете или възрастен, той наистина е дете. Пушенето на тютюн показва една слабост на човека, от която той не може лесно да се освободи. Когато порасне, той ще се откаже от тази слабост.“

(„Който слуша моите думи“, 04.08.1929г.)

 

„Лесно е да каже човек, че не пуши, или че няма да пуши, но когато се опита да се откаже от тютюна, той вижда колко мъчно може да направи това. От дълго пушене, той е развил в себе си една слабост, която мъчно може да преодолее. Като работи върху себе си, човек постепенно се усилва и става господар на своите слабости.”

(„Новото в живота“, 09.10.1929г.)

„На мнозина казвам, има неща, които не са ни потребни в света. Има такива желания и мисли, и чувства, от които трябва да се освободим. Вземете онзи човек, който пуши, но е беден и затова, когото срещне, все иска по една цигара. Питам, има ли нужда той да проси цигари оттук-оттам? Следователно и много от нашите желания – литературни, религиозни, научни, културни, мязат на тези цигари именно. Хубаво. Ти пушиш, дим дигаш. Но ние не сме се родили да пушим. Този навик в природата го няма…

Има случаи, обаче, когато при ръкуване с някои хора, човек чувства голям упадък и понижение на силите си. Това показва, че тия хора не само че не са дали ход на Божественото в себе си, но са се отклонили от правия път. Благодарение на това отклонение, много хора се намират под тежестта на ред ненужни мисли и желания, които изопачават живота им. Те трябва да се освободят от непотребните мисли и желания, както пушачът трябва да се освободи от пушенето на тютюн. Първоначално хората не са пушили, но впоследствие са въвели в употреба тютюна, като средство против нервно разстройство. Тютюнът е пренесен от Турция в Америка, а оттам – в цяла Европа. Особено много се е препоръчвал против стесняване на гърдите. За предпочитане е да не се пуши тютюн, отколкото да се пуши. Човек не трябва да употребява нищо, което да произвежда дим, било в главата, било в гърдите, било в стомаха му. Човек се нуждае от чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, без никакъв пушек и дим.“

(„Изпитай и виж, 16.02.1930г.)

 

„Неразумният взема пари на заем, купува си дрехи, тютюн, иска да се покаже пред момите… Той не е още от съвършените хора. Докато пуши, човек не е дошъл още до съзнание, да различава доброто от злото. Освен физическо пушене има и психическо. Като пуши, човек задръства порите си и не може да диша добре; щом не диша правилно, той не може и да мисли правилно.“

(„Органична и неорганчна материя“, 28.03.1930г.)

 

„Ние, съвременните хора, сме се научили да ни бият някоя тенекия, да ни тракат, за да заспим. Само аналогия е това. У нас има известни наследствени черти. Някой писател, за да пише, трябва да пие една чаша вино, за да му дойде вдъхновение, или да запали цигара. Толстой се смее на това: “Той ще изпие една чаша вино, ще запали цигара и тогава ще напише нещо!” Толстой казва, че всичко, каквото той напише, ще мяза на дима, ще бъде толкова реално, колкото димът е реален. Писателят трябва да пише без вино и без цигара. Той може да пише с цигара, но ни най-малко няма да изрази една трезва мисъл.“

(„Свещен трепет“, 22.09.1932г.)

„Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се да пуша тютюн. Майка ми казва: „Нашето момченце нека пуши“, но после обърнах се, станах евангелист. Не можах да се отуча от тютюна, не мога да се обърна от този дявол. Молитви четох, не може. Казвах: „Няма да пуша“ и пак пушех. Какъв човек, не взема от нищо. Като река да не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи. Най-после казвам: „Господи, избави ме от този дявол!“ – казах така един ден. Чудя се по кой начин да се освободя от този дявол – той казва. – Хвана ме магарешката кашлица. Взема една цигара, че като запуша, веднага кашлям, ких, ких, ких. Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме да пуша тютюн. И както виждаш, 20 години. Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл да се отвикне, та ние, за да се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години да се освободиш и да нямаш никакво задължение.“

(„Обичайте я!“, 21.01.1934г.)

 

„Чудни са хората. Гледам, седнал някой, свършил 4 факултета, седи на масата, учен човек е, но пред него има коняк или винце, моли се, като вдига чашата. Казва: „Господи, в Твое име! “ И пак сложи чашата на масата. След това извади табакерата, извади една цигара и пак казва: „Господи, в Твое има кадим! “ Сега туй се нарича култура.“

(„Възстановете Любовта“, 25.03.1934г.)

 

„От нервната система зависи силата на човешката мисъл. Следователно, за да бъде силен като човек, той трябва едновременно да бъде силен и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Трябва трите вида сила да се съединят. Да допуснем някой път вие се усещате слаби да вършите някоя работа. По някой път усещате някаква слабост. За пример един човек, който има навик да пие алкохол или да пуши тютюн (някои придобиват по наследство тези черти), казва: „Слаб съм! “ В какво седи слабостта? Във физическия свят ли е слабостта, в духовния свят или или в неговата мисъл? − В неговите чувства. Причината е в сърцето, в удоволствието да пуши или да пие. И той не знае откъде да започне и да го поправи.“

(„Органически, духовни и умствени сили в човека“, 10.05.1935г.)

„Ти, ученият, ще седнеш, ще запалиш цигарата, туриш половин или 1 кг бира или вино и считаш, че това е учена работа. По-страшна работа от тази няма.“

(„Ще хвърля мрежата“, 13.10.1935г.)

 

„Вие ще се намирате в положението на човек, който мисли, че като отиде в една кръчма и си пийне малко винце, че ще му дойде умът в главата. Мислите ли, че такъв един човек е умен? Мислите ли, че той може да мисли право? Той ще извади от една табакера тютюн първо или второ качество, ще го завие в една тънка книжка, ще си направи една цигара и ще запуши. Мислите ли, че такъв човек ще стане умен? И след това този човек ще мисли, че тютюнът ще оправи работите му.“

(„Разумният човек“, 07.02.1937г.)

 

„Някой казва: Аз искам да бъда задоволен от живота си. Знаете ли, че всичките нещастия в живота произтичат от задоволството. Един в кръчмата казва: Дай ми 1/4 кило вино! Дай ми 1/2 кило вино; и като пие казва: Разбирам кое е доброто вино! Но от това се образува неговото нещастие. Или някой пуши цигари и като срещне някого казва: Имате ли една цигара? И като срещне друг пак пита: Имаш ли една цигара? И като пуши изпитва удоволствие. Но от това иде неговото нещастие.“

(„Уповай на Божественото, 30.05.1937г.)

„Една сестра най-първо ми се оплака: „Пуши той, но не се кара с никого.“ Тя му казала: „Ти не трябва да пушиш, справи се с този тютюн! Ти изхарчваш близо хиляда лева на година. Ще спестиш тези пари.“ Мъжът казал: „Трябва да пуша, тогава имам разположение.“ Той престанал да пуши, станал нервен, почнал да хока децата и жена си. Тя му казала: „Я пуши тютюн!“

Та казвам, ако тютюнът ще те направи добър, пуши го. Ако месото ще те направи добър, яж го.“

(„Към свобода!“, 15.11.1939г.)

 

„Ти се радвай, че каквото правиш, го правиш за Господа. Бог те гледа. Някой път казваш: „Стар човек, сега ще отида да играя на гимнастика! “ Че стар човек като вземе цигара или вино, или тояга, това по-достойно ли е?“

(„Търсене на изгубената дума“, 06.12.1939г.)

 

„Някой път влизали са при мене хора, които пушат и казват: „Моля, позволявате ли ми да пуша?“ Казвам: Ще извините. Той иска аз да му позволя да пуши. Казвам: „Бих ти позволил, ако си поп. На попа с кандилницата, да ми кади стаята с тамян, бих позволил, но понеже не си поп, не позволявам“.“

(„Влюбване и любов, 03.04.1940г.)

„Много мъчно е да се освободи човек от миналите навици. Вижте онзи тютюнджия или пияница: като види, че някой пуши или пие, потекат му лиги. Човек, като изправи своите слабости, е силен, а пък като не ги изправи, е слаб.“

(„Частите и цялото, 24.07.1940г.)

 

„Когато човек не живее съобразно с поставените закони вътре в природата, той е попаднал в едно противоречие, студена вода пие, лед ще яде, месо ще яде, винце ще пие, ракийца ще пие, коняк ще пие, абсент ще пие, ром ще пие, ще запуши една цигара, уж ще мисли. Ще каже: „Това е култура!“ Отлична култура е това. Цялата земя е покрита с такива култури.“

(„Неделимото“, 05.07.1942г.)

 

„Тръгнали двама екскурзианти, единият от старата култура, другият от новата. Този от старата култура носел едно светло шишенце, пълно. Пита го другият, младият: „Какво е туй?“ – „Джибринка“. Тук пийне малко, там пийне малко и най-после казва: „Прекъснаха ми се краката.“ Той мисли, че джибринката ще му помогне, а джибринката никак не помага.

Има писатели, които, за да пишат, трябва да пият. Като не върви писането, той вземе шишето и пие. Пие, пие и като изпие шишето, започне да пише. Има други, които вярват, че като запушат цигара, ще пишат по-хубаво. Като не му иде на ум нещо, той запуши цигарата, изпуши десетина цигари и му тръгне. Не зная какви светли мисли може да се зародят от изгарянето на тютюна, не зная какви светли мисли могат да се зародят от изпиването на едно шише ракия.“

(„Проявление“, 27.09.1942г.)

„Яденето и пиенето е за Земята, а благодарността – за Небето. Яж, без да преяждаш, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко вино, за да не се опиваш. Яж и пий всякога с любов, за да бъдеш здрав. Много хора страдат от опивателни средства: от вино, ракия, тютюн и др. И в психическия свят има опивателни неща. Някои мисли и чувства опиват, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мъчи се, докато се освободи от тях.“

(„Новата присадка“, 05.09.1943г.)

 

„Кога ще започнат хората да мислят правилно? Когато влезе Христос в тях, т.е. когато придобият Любовта. Наистина, докато не е влюбен, младият момък си позволява понякога да пие, да пуши – живее на широко. Щом се влюби, той се отказва от пиене, от пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готов всичко да изпълни. Всички се питат какво стана с този момък, че се измени изведнъж? Много просто, неговият Христос е дошъл. И с момата става такава промяна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се с братята и сестрите си, не слуша родителите си. Щом се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, с никого не се кара. Защо се измени тази мома? Нейният Христос е дошъл. Христос ще дойде за всеки човек на своето време. Чрез кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрез някое дете, чрез някоя жена или чрез някой мъж – важно е да внесе подтик в душата ви, да се стремите към Доброто, да развивате своите Добродетели и способности.“

(„Двата полюса“, 13.10.1918г.)

 

„Много глупави работи сте правили. Нима онзи, който седи в бирарията пред чаша бира, нима онзи, който дигне цигара и запуши, много умни работи върши? Онзи, който чете вестници, новините на които едва в един процент са верни, нима върши умни работи?“

(„Мировата Любов“, 19.08.1919г.)

Рудолф Щайнер:

„Човек прави средно 18 вдишвания в минута и 72 удара на пулса. Ако той пуши, то неговият пулс се учестява, да кажем до 76 удара. Благодарение на това при него се нарушава правилното съотношение между ритъма на пулса и дишането. Доколкото при всеки удар на пулса определено количество кислород трябва да се съедини с кръвта, то вследствие на пушенето кръвта започва да изпитва недостиг на кислород. Вследствие на никотиновото отравяне се явява желание кръвта да получи доста голямо количество кислород, т.е. кръвта изисква повече кислород. Дишането не му дава толкова много. В резултат на това се получава неголямо задушаване. То естествено е толкова малко, че не се забелязва…. Това съвсем малко задушаване предизвиква при всяко вдишване чувство на страх. Така действа никотина, той развива незабелязано, но болезнено чувство на страх. Пушещият непрекъснато с изпълнен с него и от това започва силно да бие сърцето. Неговият мускул се увеличава извънредно много, започва да притеснява и другите органи и да нарушава циркулацията на кръвта. Доколкото сърцето е свързано по най-тесен начин с бъбреците, дотолкова то започва да нарушава и тяхната дейност. Самият страх отслабва силата на мислене. Пушещият ходи доста бързо, а понякога тази скорост възбужда мания за преследване. Така пушенето погребва човешкото здраве.“

(из „Антропософска енциклопедия“, съст. Г. Бондарев)

COMMENTS

WORDPRESS: 0