Учителя Петър Дънов за България (втора част)

Първа част на този материал можете да прочетете тук

Откъс от беседата „Златният век на българите“, публикувана в „Акордиране на човешката душа“:

Боян Боев: Днес трима братя посетиха Учителя. Те Го помолиха да им каже нещо за отношението на света към Него и изобщо към Братството.

Учителя: Едно време, когато противниците гонеха богомилите, тогава богомилството беше в една епоха на отлив и гонението беше възможно. Сега сто чифта цървули да скъсат, нищо не могат да направят, понеже ние сме в прилив и това, дето се опитват да направят нещо против нас със законопроект, няма да стане. Следиха ме с автомобил, за да ме хванат, но не можаха – тъкмо посягаха и се явяваха пречки, виждаха, че мястото е неудобно и отлагаха. Ето така се нагласяваха обстоятелствата.

Сега е златният век на българския народ и ако се изгубят и днешните условия, тогава създаването на Учението ще се пренесе в друг народ и България ще бъде на опашката, и то закачена на косъм. Всички в България ще преминат през изпитания, които ще засегнат и вас, учениците, за да се види кой ще устои.

Много от тези, на които съм предал знания, не ги употребяват както трябва и няма да им дам знания за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Нека чакат с хиляди години от науката за тези закони и сили. Тази Божествена книга ще я затворя; на малцината, които са готови, ще дам, а не на всички.

Един брат запита Учителя: „Като пишат толкова неверни работи против Вас, защо не се защитавате?“

Истината не търпи оправдание. Защо ще се оправдава Истината? Няма защо да бързаме, вековете са пред нас, т.е. бъдещето е наше, времето работи за нас. Един път пътувах с един господин и той ми каза: „Знаете ли какво пишат вестниците за Вас?“ Казах му: „Бъдете уверен поне в това, че не съм ги подкупил, щом пишат така за мен. Та един ден ще си вземат думите назад, стига човек да върши работата си добре. Във всички анали на Природата няма описан случай, дето някой да е работил с Любов и да е изгубил нещо.“

Преди известно време дойде един брат от Плевен и спомена, че някои там са говорили лошо за Братството. Казах му, че това движение не съм почнал по лична воля, но по нареждане на Бога и затова то не е човешка работа, а Божествена и всяко препятствие, което ще се постави на пътя му, ще бъде пометено.

Дойде един младеж от варненско и сподели, че някога ми бил голям противник. Работел в мина Перник и говорел все против Учението, но му вързали езика, онемял напълно. Оттам насетне се запознал със спиритизма и видял, че съм бил на правата страна, а той – на кривата. Познал, че рита против нещо, срещу което не трябва да посяга. Всеки, който почне да се противи на Истината, ще пострада. В този момък дошла една чиста мисъл, видял своята погрешка и осъзнал, че както днес вървят хората, светът не може да се оправи.

Един свещеник от Варна идва да ми каже, че развращавам народа. Отвърнах му: „Каквото и да говориш, мисли, за да не ти дойде нещо до главата! Ето такъв е законът!“ По-късно този свещеник пътувал по влака и поради сблъскване голям куфар паднал върху главата му и го наранил. Той пак идва при мен да му кажа нещо за утешение. Казах му, че трябва да се живее по Бога и че ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение.

Трябва да се отблъскват тези вълни, които постоянно ни заливат, трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и да бъдем постоянно будни и трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това.

Това Учение искат да го загасят, но никога няма да успеят. Казват, че това Учение е ново, но то е старо и ново, то е винаги едно, то е Божествено! Тази Светлина ще залее света и каквото и да правят, не могат да я загасят. Всичко в света, което е смъртно, не е Божествено и то ще се разруши. Всичко, което е безсмъртно, Божествено е и ще остане.

Да не се предизвикват противодействия, които са ненужни. Изнесъл съм много неща в беседите и лекциите, които трябва да се проучват и най-важното е ученикът да ги разбере и да ги ползва. Както мнозина, които четат от сутрин до вечер евангелията, ако знаеха как да ги ползват, биха придобили голямо богатство. От света нищо не искам.

Швейцарецът, който дойде тук, чухте ли какво каза? Че от България излизат апостолите на Новата култура.

Един брат попита: „Той откъде знае това?“

Оттам, откъдето пчелите знаят кога ще се развали времето. Казано е в Писанието: „Няма да се върне Словото, без да принесе своя плод.“ Когато ме викаха в Дирекцията на полицията, казах, че ако се опълчат и почнат да противодействат на Бялото Братство, в България ще настанат суши, наводнения, глад, трусове, репарации и най-после всичко ще стане на пух и прах.

Изтъкнах им още: „Не съм казал нещо, което да не е станало, и знаете ли какво щеше да стане с България, ако не бяхме работили досега? Но ние сме работили много и то все положително!“

Днес имат малко по-добро отношение към нас, няма такова противодействие.

Учението от тук ще се пренесе в Русия и там ще го приложат. В Русия ще се играе Паневритмията. Германците също ще го приложат.

Паневритмия край Москва

Предупредих Фердинанд за четири неща: първо, през време на Балканската война казах, че не трябва да воюват със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Агач, Кавала. Второ, в 1914 г. казах България да пази неутралитет, защото така ще спечели, ще ѝ дадат достатъчно земя за цената на неутралитета; не ме послушаха. Трето, след като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че тя ще изгуби и затова навреме да вземат мерки. Исках само доброто на България, но ме интернираха във Варна. После след погрома ме питаха, но казах: „Късно е вече!“ Четвърто, повтарях пред Фердинанд и Борис, че трябва да имат добри отношения с всички държави.

Дал съм методи за разните области на живота, методи за възпитание на детето и на младежта, дал съм музика, също така съм дал и Паневритмията; нека сега ги приложат. Това е материал, който е опитан, и няма какво да търсят друг метод, защото този метод, който посочвам, е в единение със епохата и трябва да се приложи. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре са изказват за нас, а в това дали имаме връзка с Божественото, дали имаме подкрепата на Небето. Вече има литература, в която съм изложил всички методи, и не казвам на вяра да приемат, но всичко това те могат да го опитат. Хората проповядват една свобода, която всеки може да им отнеме, а аз проповядвам една Свобода, която никой не може да им я вземе.

Нека дойдат при мен най-интелигентните и най-безкористните българи и ще им кажа начин, по който може да се излезе от днешното положение.

* * *

Най-характерна черта на българина е неговата упоритост. В Европа няма по-упорит от него. Той е черният дроб на човечеството. Сатурн и Марс характеризират българина. Любознателен е, но Сатурн го прави скептик и затова иска чрез Любовта да смекчи този свой характер.

Всеки народ представлява една добродетел. В Божествения свят българинът представлява твърдостта. Човек трябва да бъде твърд, това е естествено положение, а пък упоритостта е друго нещо; твърдостта спада към Божествените чувства на човека.

Френският и гръцкият череп си приличат. А при българина мястото горе на главата е твърде силно развито – това е упоритостта. От друга страна, центърът на постоянството е слабо развит и много негови работи остават недовършени, докато германците са пример за силно развито постоянство. Когато човек има религиозно чувство, той изпитва и уважение, и почитание. Обаче българинът, поради слабо развито религиозно чувство, критикува и не уважава, а по същите причини той е и твърде суеверен. Също така постоянството е едно качество на религиозното чувство и който е религиозен, проявява постоянство. И понеже у българина религиозното чувство е слабо развито, той не е тъй постоянен, но като не е отмъстителен, скоро му минава. Българинът е интернационалист и обича равенството. На трапезата той мисли, че трябва да сподели всичко, но яде твърде бързо. Важното е, че е щедър: събира, за да има да дава. И все пак време е да се събуди у него моралният свят, защото две неща му липсват – религиозно чувство и милосърдие.

Българинът е смесица от няколко народа, но у него преобладава славянската кръв. Чист тип българин ще се намери в Родопите. У българина има примес на монголска, римска и гръцка кръв. Римските типове се познават по широчината на брадата долу и те са смели. Монголската кръв се проявява в скулите на някои българи, монголските типове са напълно консервативни. Гърците са оставили следи в носа и са напредничави.

В българина има разрушителна енергия, но ако се впрегне на работа, той може да направи много нещо. Той е активен, а когато иде в странство, проявява голяма дейност. В България преди заселването на славяните и на Аспаруховата чета е имало благати хора. Съвременният българин е формиран от тези благати хора, които са имали стремеж към духовното и мистичното. От славяните българинът е взел самопожертвованието и обичта да работи земята, а от Аспаруховата чета е дошла храбростта.

Доста будни хора има в Македония, някога там е имало духовно движение.

Правил съм много наблюдения: българите говорят, разсъждават и като ги слушаш един-два часа, най-после те питат дали и ти няма да кажеш една дума. Всеки ще си каже по нещо и у тях се заражда желание да чуят и госта.

Един брат каза: Учителю, ние Ви питахме за характера на българина, понеже цели 11 години сте правили френологически изследвания върху българския народ, като сте пропътували България. Какво ще кажете за задачите, които той трябва да разреши днес?

Това, дето е казано, че „Дето е текла вода, пак ще тече“, се отнася и за България, понеже тук са работили богомилите, сега отново се проявява аналогично движение. По-добре е в малка държава да се привлича внимание към новото, отколкото в голяма. Така е било всякога. И Египет, когато е бил цветущ, не е бил голяма държава, а и с Палестина е същото. Българският народ се освободи от турско робство именно заради делото на Бялото Братство. Сега е съдбата на народите. Кротките ще наследят Земята. Няма отмяна и отлагане. Съдбата е настанала вече. От 5400 години Небето подготвя българския народ за днешната епоха. Сега Христос се явява в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма, а и дума не може да става да го отменяваме.

Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да останат и триста хиляди българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите трябва да се повдигнат духовно. Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа. Сега България е в златния век на своята история, още е в началото и не е достигнала кулминационната си точка. Днес тя кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния. Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа, тя само малко може да бъде засегната, но и това може да бъде избегнато.

Някои питат какво ще стане с България. Щом тя приеме Божественото учение, добре ще ѝ бъде, но ако не го приеме, зле ще  бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ще преуспеят, ако попречат на Бялото Братство. Знаят българите, че съдба има, дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство. Който се тревожи какво ще стане с България, той не е за Новото учение, да върви при хората със старите идеи. Това учение за майка България, за шовинизъм, е за падналите ангели. Вижда се, че доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, дотолкова ще имаме и място в света.

Трябва да дойдат новите българи! Новите българи са трудолюбиви пчели, които събират мед от цветята. Проводник на Божественото трябва да бъде един цял народ. Трябва да има повече бунтовници за новия ред! Христовото спасение нали дойде от евреите? Но пълното спасение на човечеството все още не е дошло, то няма да дойде и от българите. Трябва пътят да се извърви. От българите ще дойде Любовта и ще изтече през тях към целия свят. Ако в България изтича един извор, няма ли да напои света? Ако този извор е сто километра широк, няма ли да напои света? Любовта като минава през теб, ти ще бъдеш носител на Божественото. Спасението иде от Бога! Бог е, Който спасява хората. В Духовния свят българите са организирани и оттам ще дойдат делегати като колонисти, които ще организират България.

Все ме питат какво да правим при тази война. За България е най-хубаво да пази неутралитет. Колкото войни е водила, все е губила. На българите не им върви на бой. Без бой! Ще чакате, няма да воювате. Затова казах на един брат, когато бяхме на хижа „Еделвайс“, да издълбае с ножче на една дъска думата неутралитет.