Учителя: Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата

Откъс от беседата „Двете жени“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Ще изнеса един пример от обикновения живот. Вчера стоях вън на площадката пред стаята си и се разговарях с един брат и една сестра. По едно време нещо пропълзя между нас. Поглеждам, една бяла котка. Тя се гуши, дебне врабчетата. Погледнах я и си помислих: Тя сега е на изпит – да видим как ще постъпи. Котката възприе мисълта ми и се обърна към мене: Учителю, аз приех вече новото учение, вегетарианка съм, не ям птички. Аз я гледам, нищо не казвам. Наблюдавам я, какво ще прави. Обърнах се към север, дадох вид, че не я виждам. Тя се качи на едно дърво и маха с опашката си, като със знаме. Иска да каже: Видиш ли, аз развявам бялото знаме, примирих се с всичко. От друга страна, тя си мисли: Отде се намери, че дойде толкова близо да мене? Стои на дървото спокойна, с благороден вид, като вас, не обръща внимание на птичките. После слезе от дървото. В това време дойде един брат отвън, който, без да иска, прогони врабчетата. Като видя това, котката ми каза: „Ето как си издържах изпита.“ – Издържа го, защото врабците отлетяха и защото не си сама. Ако беше сама, тогава щяхме да видим доколко щеше да си издържиш изпита. Често и вие се натъквате на свои стари навици, с които дълго ще се борите…

Мнозина мислят, че разбират живота, че са много напреднали. Напреднали са като моята котка. Като я гледам как се докарва, казвам ѝ: „Слушай, няма да гониш птичките! Ако продължаваш да ги гониш, аз ще те изгоня.“ Тя вдигне опашката си, започне да се умилква и казва: „Учителю, твоята дума е свещена за мене.“ – Свещена е моята дума, но още утре, като ме няма, забравя моето учение…

И сега, като ви наблюдавам, виждам ви като светии, като ангели, но това са състояния. Можете ли да задържите едно състояние за дълго време? Лицата ви, погледът ви, обходата ви са ангелски. Не се минава половин, един час, гледам – лицата ви помрачени: ангелът изчезнал, едно тъмно същество останало у вас. Гледам, погледът ви раздвоен, устата изкривена, носът малко сплеснат, веждите свити, косите разчорлени. Тръгнал неглиже, казва: Не съм разположен. – Какво означава неразположението? Не забравяйте, че вие отсега нататък ще се борите с навиците на хиляди поколения. Предстои ви да решавате мъчни задачи, без разрешението на които не можете да минете курса, който ви се преподава. Някой казва, че днес се молил много добре. – Молил се много добре, а всъщност видял всичко, каквото става в салона. Да се молиш, това значи да забравиш окръжаващата среда, да не се интересуваш от това, което става около тебе. Някой се почесал, ти си го видял; някой се закашлял, ти си го чул. Като се молиш, трябва да бъдеш сляп и глух за външните неща. Ако те интересуват външните неща, ти ще ги възприемеш чрез ума си и ще ги пренесеш в невидимия свят. Там нямат нужда от човешки образи.

Умът трябва да бъде чист. Само онова ще отиде при Бога, което обхваща напълно съзнанието ти. Не обичаш един човек и като се молиш, вниманието ти пада върху него. Чрез мисълта си, ти пренасяш неговия образ в другия свят. Ето защо, когато отиваш при Бога трябва да очистиш съзнанието си от всички странични образи. И умът ти трябва да бъде съвършено чист…

Казваш, че не можеш да се контролираш. Там е изкуството: да седиш тих и спокоен; каквото става около тебе, да знаеш причината му и да не се вълнуваш. Не считай, че всичко отвън има отношение към тебе… Човек е дошъл на Земята за две неща: да изправя погрешките си и да оцени направените добрини. Значи, едновременно ще изправяш и ще оценяваш. Ще оценяваш добрите неща, а ще изправяш лошите. Това изисква Новото учение: да изправяш грешките, които си направил, и да оценяваш благата, които Бог ти е дал…

Казвам: Няма по-голямо нещастие от това – глупав мъж да се ожени за умна жена. Това е все едно грешният, глупавият, да служи на Господа. Такъв човек ще служи на Господа!? Щом искаш да служиш на Господа, трябва да бъдеш умен – така разбирам аз. Умна жена е тази, която не се занимава с дребнавости. Щом отива да служи на Господа, тя не мисли за себе си, а за другите. Тя не мисли за дрехи и обувки, а въпреки това всичко в нея е в пълна изправност, защото знае, че отива при Съвършено Същество…

Сегашните хора имат неправилно схващане за себе си: или се подценяват, или се надценяват. Казваш: Голям грешник съм. – Може да си грешник, но не толкова голям… Всеки пример, който съм дал, е метод за изправяне на известна погрешка. Разбиране е нужно на човека! Питаш: Защо Бог е създал мъжа, защо е създал жената? – Това са служби. Господар, слуга – това са също служби. Никога ти няма да разбереш живота в неговата пълнота, ако в сърцето ти не прониква Божията Любов. Без Любовта животът остава неразбран…

Светът, в който влизате сега, е крайно взискателен. Хората там не са груби, но взискателни. Ако отидеш в Америка, трябва всяка дума да изговориш правилно, точно, на срички ще я изговориш, за да те разберат. Иначе ще останеш неразбран. На български не е така. Ще изговориш думата изцяло и ще те разберат. Например, на английски думата „bear“ има няколко значения: търпелив, мечка и др. От произношението на думата зависи нейното значение.

На български думата „любов“ е като английската „bear“ с няколко значения. Затова, именно, като говоря за Любовта, не ме разбират. Казвате: Той говори за Любовта, но си има свое разбиране. Наистина, много години говоря за Любовта, но отчасти съм успял да изправя и изчистя тази дума. Тя е силна дума, искам да възстановя гражданското право на Любовта, та като говоря за Любовта, всеки момент да разбирате нейния първичен смисъл. – Какъв е нейният първичен смисъл? – Като произнеса думата „любов“, съзнанието ми се просветлява, става ми приятно, весело; разбирам растенията, животните, всички живи същества. Ако не я изговоря правилно, всичко се обърква в мене. Съзнанието ми се помрачава и животът ми се обезсмисля. Не е лесно да обичаш хората. Всички стават взискателни към тебе; всеки желае да постъпиш към него така, както той разбира…

Цялото човечество, както и отделният човек, се намират под външни влияния, поради което всички грешат. За да се изправят грешките, човек трябва да разбира силата на външните влияния и да се пази от тях. Например, всички говорят за Любовта, но като я прилагат, изпадат в грешки и противоречия. И вие се чудите, защо като ученици на новото учение, изпадате в противоречия. Много естествено, като ученици на новото учение, вие се отваряте за всички. Всеки иска да влезе във вас, във вашата стая, да види, как е наредена… Човек трябва да знае защо критикува. За да не се натъквате на противоречия, слушайте ме. Който ме слуша и изпълнява Словото, никаква катастрофа няма да го сполети; ако не ме слуша, ще се натъкне на сблъсквания, както треновете (влаковете) се сблъскват…

Като ученици на новото учение, от вас се изисква да бъдете предвидливи. Любовта ще ви дойде в помощ, да ви избави от всички катастрофи.

Наблюдавам как постъпват хората. Някога остана свободен и започна да си мия краката. В това време някой хлопа отвън. Аз не отварям, работа имам. Той хлопа втори, трети път, иска да му отворя. Питам се: Защо този човек не почака малко? Щом съм вътре и не отварям, значи или се храня, или си мия краката, или имам някаква важна работа. Ако не може да чака, да се върне назад и да дойде след половин час.

Светът е създаден от Бога, няма защо толкова да викате и кряскате. – „Ама аз се молих на Бога.“ – Ще чакаш, докато получиш отговор. Ако ти се отговори веднага, добре; ако отговорът се забави, пак е за добро, ще чакаш. Не мисли, че като си се помолил, веднага ще ти отговорят. Разумните същества от онзи свят се занимават с всички хора, а не само с един човек. Те имат много работа, оправят света. Не е лесно да задоволиш всички хора, да ги възпиташ, да ги научиш да търпят.

Тези дни дойде при мене едно момиченце, плаче, иска нещо. Аз не му казах да вярва в Бога, да следва правия път, но го запитах какво иска. То ми каза от какво се нуждае и аз му помогнах. Като помагам на хората, аз си мисля: „Господи, както аз помагам на хората, така Ти помагай на мене.“ Както Бог ми услужва, така и аз искам да Му услужвам…

Сега художникът продава картините си, т. е. своите деца. Това е най-голямото нещастие за него. В невидимия свят обаче никой художник не продава картините си. Хората трябва да знаят това и, като гледат картините на художника, да го възнаградят, без да вземат нещо от него. Художникът си знае какво изпитва като продава картините си. Същото се отнася и за писателите. Напишеш нещо и го продадеш. И аз съм казал хубави неща на хората, те ги взеха, но станаха ли по-добри? Някои ще кажат, че по-добре щеше да бъде, ако не знаеха тези неща. – Защо? – Нямаше да бъдат отговорни. Като ги знаят, носят вече отговорност. – Отчасти са прави. Според мене, по-добре да знаят истината, макар че ще носят отговорност…

Колкото повече знаете, повече грешки ще правите. Аз искам да ви науча да цените и да благодарите. Ценете очите, ушите, носа, устата, ръцете, краката, които Бог ви е дал. Благодарете за всички блага, от които се ползвате. Вие нямате представа, колко струват благата, които ви са дадени. Бог е работил милиони години, докато ги създаде. С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите. Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества. Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си. Новият живот е вътре в човека.

Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него…

Питам сегашните религиозни и духовни хора: Какво очаквате днес? – „Да дойде Царството Божие на Земята.“ – За да дойде Царството Божие, знаете ли какъв преврат трябва да стане във вас и вън от вас? За да израсте добро жито, знаете ли през колко изпитания минава земята? Плугът минава през нея, разорава я; лопатата и мотиката минават няколко пъти през нея, да я очистят от камъни и плевели. След това иде доброто и чисто жито. Новото, което иде, ще преобърне и вашия живот. Това да не ви плаши. Работете върху себе си съзнателно и гледайте да запазите ангелското и светийското състояние, в които попадате. И ангели ще станете, и светии ще станете, но временно. Ще изпаднете в състоянието и на обикновения човек – важно е от всичко да се учите. Ангелът е човек, който служи правилно. Светията е човек, който прилага Любовта на място. Следователно, от ангела ще се учиш да служиш, а от светията – да любиш.

Ще цениш благата, ще цениш работата и труда на хората. Изучаваш музика – ще цениш това, което ти се преподава. Който може да цени и благодари, той ще задържи красивите моменти в себе си за по-дълго време. Една минута да е, но той ще я използва разумно. Щом си спомни за тази минута, той отново ще я преживее.

Няма по-голямо благо за човека от това да го посети един ангел или светия. И грешник да е, той ще живее със спомена за това посещение. Спомняйте си момента, когато Бог ви е създал с Любов. Той ви е създал чисти и ви е пратил на Земята с благословението си, да се ползвате от благата на живота. Всички блага са добри, когато се оценяват. Щом не се оценяват, и добрите блага стават лоши…

Идвали са при мене сестри да се оплакват от братята. Една сестра се оплаква, че един брат стиснал ръката й. – Защо? – Обича я човекът. – Така ли се изразява обичта? – Той обича така. Другите обичат по друг начин. – Ограничава ме, не ми позволява да говоря с този или онзи брат. Имам право да гледам само някой брат. – Много естествено. Този брат, когото ти позволява да гледаш, е хубава лупа, през която можеш да четеш. Другите братя не са хубави лупи. Така мисли той. Всяка сестра и всеки брат трябва да бъдат свободни, да гледат през всички лупи и да се учат. Бог е дал очи на всички, свободно да гледат външния свят…

Сега искам да остане у вас следната мисъл: Мъжете да обичат земята, от която са направени; жените да обичат мъжете, от които са излезли. Преди това, обаче, мъжете и жените да обичат Бога, от Когото са излезли. Тялото на мъжа е направено от пръст; тялото на жената е направено от тялото на мъжа. Но душата и на двамата е излязла от Бога.

Първото нещо е: Всички да имаме Любов към Бога. Щом имаме Любов, всичко останало ще се нареди. Любовта осмисля всичко. При Любовта всяка мисъл е добра. Дето е Любовта, там няма никакво престъпление. Само при безлюбието се вършат престъпления…

Като слушате да ви говоря така, казвате, че днес това е неприложимо; то ще се приложи в бъдеще. Не, всичко, което ви говоря, още сега може да се приложи. – „Докато не се справим с кармата, не можем да приложим новото. То ще чака други прераждания.“ – Не мисли, че другите прераждания носят по-добри условия. Всеки живот на Земята е съчетание от добри и лоши условия на минали животи. Задачите от миналото трябва да се решат още през този живот. Не изпадай в заблужденията на младата мома, която вярва в обещанията на своя възлюбен, че ще я направи царица. Работа се иска от всички, а не благуване. Дето и да сте, ще знаете, че няма по-добро място на Земята от „Изгрева“. „Изгрев“ е едно благоприятно съчетание на условия, незаменимо съчетани… Тук, на „Изгрева“, ние придобиваме такава светлина, която не е достъпна за всички. Важно е да се задържи тази светлина. – Какво представя България? – Тя е място, дето всичко расте добре. Щом израстем, тогава можем да отидем и в Русия, и във Франция, и в Англия – навсякъде. Един швейцарец казал: „Швейцария е страна, дето няма лъжа.“ Който иска да се научи да не лъже, швейцарец да стане. Който иска правилно да се товари и разтоварва – да прави сделки с милиони – англичанин да стане. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане…

Сега, като българи, гледайте да изучавате изкуството за растене. Това е благословението, което Бог е дал на българина. Ако научите добре това изкуство, всички останали изкуства лесно ще ви се отдадат.

Оценявайте благата, които Бог е дал на всеки човек и на всеки народ. Това ви желая и аз.