Откъс от беседата „Като го видя Петър“, държана от Учителя на днешния ден преди 105 години:“Като го видя Петър, каза Исус “Господи, а този що?” Йоан
Откъс от беседата „Като го видя Петър“, държана от Учителя на днешния ден преди 105 години:
“Като го видя Петър, каза Исус “Господи, а този що?” Йоан, 21:21
Дух и материя са двата полюса на човешкото битие. Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. Във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях. Който обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари.
Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път. Той и себе си заблуждава, и окръжаващите. Мъже и жени, които се изнудват едни друг, са на крив път. За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници. Съвременните хора…, наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони пъти далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена…
Питам сегашните хора: Трябва ли да им се проповядва истината? Трябва ли да им се говори за Бога? Някои хора приемат, че Бог съществува и Го проповядват. Други Го отричат. Обаче и едните, и другите работят за пари. Това значи, че всички разбират истината от свое лично гледище. Докато стомахът е задоволен, животът ви е лек и приятен и работите ви вървят добре; вие мислите, че навсякъде има ред и порядък. Щом се разстрои стомахът и работите ви остават назад, казвате, че хората са лоши, обществото не се развива правилно; навсякъде виждате пълен безпорядък.
Това е философията на човешкия стомах, но тя не разрешава въпросите на живота. Даже нашата слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. – Защо? – Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето… Достатъчно е да се проучи земята, слънцето, енергията, която то отделя, за да се схване отчасти величието на космоса. Въпреки това считам за светотатство да се разисква въпросът за съществуването на Бога.
Според мен и онзи, който вярва в съществуването на Бога, и онзи, който Го отрича, и двамата не са истински разумни хора. И който Го отрича, вярва наполовина; и който Го признава, наполовина не вярва. Двамата заедно съставят едно цяло, т. е. двете полукълба. Вярващият е светлото полукълбо, а безверникът – тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога, а вторият – с гърба си.
– Защо съществуват вярващи и безверници? – Поради въртенето на Земята около своята ос. Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в човешкото съзнание…
Единственото реално нещо за човека е, че живее, че страда и се радва. Извън това не е доказано дали съществува Бог или не. Тоя въпрос не се доказва по външен път. Той не се нуждае от доказателства. Смешно е мравките да доказват дали аз съществувам или не. По отношение съществуването на Бога човешката философия е мравешка. Дали е вън от църквата или в църквата, мравката не може да реши въпроса дали има Бог или няма. Когато хората престанат да спорят има ли Бог или не, тогава светът ще се оправи… Ако всички философи със сигурност могат да докажат или отрекат съществуването на Бога, те би трябвало да оправят света. Понеже и до днес нито едните, нито другите можаха да оправят света, казвам, че тяхната философия е фиктивна.
Ако отидеш при някой вярващ за някаква услуга и той не иска да ти услужи, какво струва неговата вяра? В тоя случай разликата между вярващия и безверника е само в надписа, но не и в съдържанието…
Първата работа на човека е да се освободи от всички лъжливи учения на миналото и сам да се убеди по вътрешен път, че Бог съществува. Ония, които доказват съществуването на Бога на думи, приличат на майката и на бащата, които искат да убедят дъщеря си, че някога ще се влюби и ще се ожени. С това майката иска да я убеди, че нейният възлюбен съществува някъде. Истината не се нуждае от доказателства.
Петър запита Христа: „Господи, а този що?” С други думи казано: Какво ще прави тоя? – Той ще философства цели три хиляди години върху въпроса съществува ли Бог, възкръснал ли е Христос, кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът. Едно е интересно в сегашния свят: хората разискват върху много въпроси, но не и върху самата истина. Съвременните християни са подобни на литературните критици, които са готови всеки момент да критикуват някоя книга, току що излязла от печат. Светът е пълен с критици, които постоянно прелистват Божествената книга, да видят дали подлогът и сказуемото са поставени на място.
Коя е мярката, с която определяш тия неща? Отиваш при един банкер, искаш му хиляда лева на заем. Ако ти услужи, казваш, че е добър човек. Отиваш някъде на гости и те приемат добре. Ти казваш, че тия хора са добри. Това е философията на пълния и на празния стомах. Това не е оная истинска, абсолютна мярка. Днес мериш по един начин, утре – по друг, според стомаха си. Значи ако си здрав и те нахраня, добър човек съм. Ако си болен, със слаб стомах и не те нахраня, лош съм. Не всякога даването е добро и не всякога лишаването от известно благо е зло.
Ще кажете, че болният се нуждае от лекар. Така е, но когато друг му е причинил болестта. Скарал си се с някого, стрелял си го, а после търсиш лекар. И в тоя случай лекарят е нужен, но сбиването и скарването между двама приятели може да се избегне. В който ден престанеш да се биеш, болестите изчезват и хората не се нуждаят вече от лекари, от различни лекарски прибори и инструменти.
Мнозина казват, че се нуждаят от учители. – Ако се раждате, имате нужда от учители. Новороденото дете постоянно учи, възприема знание – вратата му остава отворена… – Ние се нуждаем от свещеници и проповедници. Защо се нуждаем? – Защото не сте просветени. Ако бяхте просветени, щяхте ли да се нуждаете от проповедници? Следователно учители, свещеници, проповедници и лекари са нужни там, където има невежество, смърт, раждане и болести…
Ако мравката престане да третира въпроса за моето съществуване, мислите ли, че аз ще престана да съществувам? Има кой да се грижи за света. Онзи, Който го е създал, има грижа за него. Важно е, че хората мислят за Бога само като за понятие, което съществува в човешкия ум. Така мислят и мравките за мене, но както тяхното съществуване не зависи от моето, така и моето не зависи от тяхното. Да мислите обратното е лъжа. Под „лъжа” разбирам истина без съдържание и смисъл. Всяко празно шише е лъжа. То е обвивка, в която може да се вложи съдържание и смисъл.
„А този що? Какво ще прави той?” Тоя въпрос се отнася до Йоан. Богословите и до днес се интересуват от въпроса какво е искал да каже Христос в тоя стих. И до днес се тълкуват думите на Христа, пишат се големи томове, но светът и без тия томове ще се оправи. Казват някои, че Христос обичал Петър и Йоан. Какво се разбира под „любов и обич”? Любовта означава закон на самопожертване, т. е. движение, пътуване на далечни места. Под „обич” се разбира щедрост, т. е. движение с по-малка сила от това на любовта. При любовта носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта – градиш. Под „дух” разбирам проява на сила, затова казваме, че духът крепи света…
Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят този закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм. Като не разбират това, хората спорят, преследват се, убиват се… Ще кажете, че такава е Божията воля. Ако ти попаднеш между зъбците на воденичното колело, ще мислиш ли, че това е Божията воля? Божията воля не е в смъртта на човека. Това е волята на майстора, който правил воденичното колело… Да познаваме Бога и да вярваме в Него значи да мислим и чувстваме като Него, да работим като Него. Това подразбира да носим силата на Бога в себе си и да изпълняваме Неговата воля.
Може ли човек да бъде силен като Бога? – Може. Тая сила се проявява, когато човек трябва да се въздържа от правене на зло. Ако намислиш да направиш едно зло, приложи Божията сила и спри желанието си към злото. Ако Бог никога не наказва и не върши зло, защо ти ще го вършиш? Бог говори на човека отвътре, съветва го какво да прави и ако не послуша, Той го остава свободен. Законът наказва човека. Въпреки това човек си живее спокойно, мисли само за себе си като същество, отделно от цялото и гледа да се осигури добре. Светът е пълен с осигурителни дружества. Гробищата са пълни с осигурени хора.
Като умре някой, близките му се заемат да го погребат, да го опеят и за всичко това плащат. За всичко мислят, но най-малко за това къде отива техният близък, ще живее ли и след смъртта. Колко души от вас са убедени в живота след смъртта? Повечето мислят, че като умрат с тях всичко се свършва. – От колко хиляди години съществува учението за смъртта? – От грехопадението. Бог каза на първите човеци, че ако ядат от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, ще умрат. Те ще умрат за живота в рая, но ще живеят на земята. Като изправят погрешката си, ще се върнат отново в рая.
В това отношение смъртта представя материята, а животът – духа. Дух и материя са двата полюса на Битието. В материята се крие горивото на духа. Колкото по-гъста става материята, толкова по-големи безверници стават хората. Добре е понякога хората да не вярват в нещо, например в злото. Трябва ли да вярваш във всичко, което се пише във вестниците? Обаче хората вярват в това, в което не трябва да се вярва, затова казвам, че те страдат от много вяра. Вярваш, че след смъртта всичко се свършва. Наистина свършват се противоречията, но не и самият живот. Като изплатиш дълговете си, свършват се безпокойствата. С това заедно престава и вярата в лъжата. След това човек започва да вярва в живота, в доброто и в благото на своя ближен. Той започва да щади живота на своя ближен както и своя…
Петър запита Христа: „Господи, а този що? Господи, този какво ще прави?” Христос отговори; „Йоан е човекът на Любовта. Негова е задачата на бъдещето.” Следователно когато дойде денят да разберем какво трябва да правим, тогава ще дойде Любовта…
От стотици години българите викаха към Бога, да ги освободи от турското иго. Освободиха се от турците, попаднаха под друго робство… На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър… Едно е важно да се знае: седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.
Животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви. Казвате, че зад смъртта няма живот. Питам: Преди да се е разложила, светлината не е ли съществувала? Преди смъртта, светлината имала ли е енергия? Имала е, разбира се. Защо тогава след смъртта да няма енергия? Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. Да се говори за живот след смъртта значи да се говори за продължаване на Божията дейност като вечна и непреривна.
Когато Петър запита Христос за Йоан какво ще прави на земята, Христос му отговори: „Не се смущавай, лъчите, които ще минат през Йоан, са лъчи на любовта – великият принцип на живота.” Питате: Какъв ще е бъдещият строй? Кой ще го донесе? – Гъсеницата не може да сложи ред и порядък в живота, но като се превърне в пеперуда, тя ще има всички условия за развитие.
Заблужденията на хората се дължат на това, че те гледат на света като на нещо неорганизирано и мислят, че трябва да въведат нов ред и порядък. Като видят една широка и голяма стая, веднага слагат преграда в средата. Стаите стават две, а с това животът се усложнява. Дойде друг квартирант. И той намира, че стаите са големи. Слага друга преграда, на кръст. Стаите стават четири, а животът по-сложен. – Ние сме културни хора. – Културни сте, но постепенно намалявате стаите си. – Какво ще стане с нас? – Най-после ще влезете в безсмъртието на слънчевите лъчи. Като дойдете до това положение, няма да мислите какво е мнението на хората за вас, но ще гледате да дадете добри плодове.
Човек е плод на великото дърво на живота. Затова всеки ден трябва да облагородява своите мисли и чувства като храна на своя живот. Това се доказва на опит. Посадете една ябълка и вижте какво ще излезе от нея. Тя може да даде само един плод, а може да даде и стотици ябълки – от вас зависи. Един декар може да даде толкова плод, колкото дават сто декара.
Любовта ражда изобилието. Ако работите с любов, ще имате плодове. Ако обработвам с любов един декар земя, ще изкарам толкова, колкото и от десет, и от сто декари. Ще кажете, че имам високо мнение за себе си. Аз мисля за себе си така, както Господ мисли за мене. Когато обработвам земята, се обръщам към Господа с думите: „Господи, помогни ми в работата, да покажеш на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото ако очакват на себе си.“ Направете опит, за да се убедите в думите ми. Още днес може да направите опит и да видите резултата на своя опит. За мнозина е дошло време да се изменят и да заживеят добре. Не направят ли тоя опит, ще дойде някаква катастрофа да ги помете…
Казват, че Свещеното Писание е живо слово. Ако е така, сложете го на главата на болния и вижте дали ще оздравее. – Не може да оздравее. – Значи Свещеното Писание не е живо слово, но съдържанието му внася в човека жизнена енергия. Превърни тая енергия в живот и болният ще се излекува. Постави ръката си върху главата на болния с всичкото си разположение и любов и виж как ще се отрази на здравето му. Твоята любов и добро желание към болния ще се превърне в мощна, жизнена сила.
Христос казва на Петра: „Когато дойде Йоан в света, т. е. любовта, тогава хората ще се почувстват братя, и Царството Божие ще дойде на земята.” И тогава едни хора ще знаят повече, а други по-малко; едни ще бъдат по-богати, други по-бедни, но отношенията между тях ще бъдат братски. Богатството, знанието не са съществени неща, важни са отношенията. Всички народи се нуждаят от нова мисъл, от нова култура, която да ги преобрази, да премахне затворите и бесилките. Музика и песен трябва да цари в света. Земята трябва да се превърне в райска градина и хората да пътуват безплатно от едно място на друго. Всеки ще работи без да му се плаща. Това ще стане в далечното бъдеще. – Какво ще стане с нас? – Ако сте гъсеница, ще изядете листата на дърветата и ще ги развалите. Ако сте пеперуда, където и да сте, в бедна или богата градина, ще смучете сок от цветята без да ги разваляте.
Какво донесе Христос на човечеството? Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора вътрешно свободни. Това не значи, че искам да философствам пред вас, но говоря истината. Ако е въпрос за философстване, предпочитам простодушния, смирения и глупавия пред учения и философа. Глупавият има само едно верую. Той знае, че съществува Бог и повече не се интересува. Той знае, че Бог е всемъдър и всеблаг и не търси вината за лошото в никого, освен в себе си. Ученият обаче като се разболее, търси вината в яденето, в готвача, в слугите. Разположението и неразположението на човека се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Те са храната, която той употребява. Както усещате миризмата на лука в една къща, така чувствителният човек усеща миризмата на лошите мисли и чувства в един дом…
Едно време, когато тръгвах от Слънцето за Земята, запитах Господа какво да кажа на българите. Той ми отговори: Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи. Ако хората на стомаха спазят тия изисквания, ние чрез своята артериална система ще им изпращаме нужната енергия. Ако не живеят както трябва, ще затворим крановете си и ще ги лишим от своята енергия. Това изискват слънчевите жители от вас. Това изисква Бог от вас… Ако българите бъдат добри, честни, умни и справедливи, изобилието ще е все по-голямо. Като казвам, че съм дошъл от слънцето, вие мислите, че това е мъчна работа. Едно се иска от вас: Да отворите очите си, т. е. да прогледате. Отвориш ли очите си, ти си вече на слънцето. Отваряй очите си за доброто и за любовта.
Някои от вас приличат на оная мома, която иска да се представи пред своя възлюбен за много скромна и току затваря очите си и поглежда надолу. Не, отвори очите си, покажи се такава, каквато си… Когато се срещнат мома и момък, не трябва да затварят очите си, но широко да ги отворят и да си кажат: Такива сме, каквито ни виждате. Защо ще се представяш по-благороден и честен, отколкото си? Момъкът излъгал десет моми, а говори за честност и чистота. Понякога и момата има такива грешки и се представя за чиста и почтена. Като се оженят, се чудят защо им се раждат лоши и хилави деца. Пазете се от своите вътрешни недъзи, от слабостите на сърцето си, за да не обвинявате Господа за последствията… Бъдете искрени към себе си и към другите, за да се прояви Любовта чрез вас.
Какво ще донесе Любовта в света? – Тя ще донесе соковете на новата култура. Тя ще донесе материал, който да отговаря на новите форми, т. е. формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Те страдат поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях…
Христос казва на Петър: „Петре, ти трябва да приемеш Йоан в себе си, т. е. трябва да възприемеш новото учение – учението на любовта.” – Как се възприема любовта? – Както се приема светлината и топлината. Отвори очите си и ще възприемеш светлината. Изложи гърба си на слънце и ще възприемеш топлината. Всеки ще възприеме от любовта толкова, колкото му е необходимо. Любовта, мъдростта и истината са за всички. Те не са привилегия за един.
Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползва от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е също плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората. Иде време, когато сърцата на хората ще цъфнат както растенията. Горко на оня, който не иска да цъфне! Той е осъден на смърт. Всеки трябва да желае да цъфне, да завърже и плодът му да узрее…
Изложете гърба си на слънцето, за да се ползвате от неговите лъчи. Без слънце на тоя свят не може. Велика идея е скрита в слънцето. Хора, които не обичат слънцето, не обичат и Бога. Ще възразите, че е казано да не се кланяш на слънцето, да не се кланяш на никакви идоли. Наистина слънцето не иска нито да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: Взимай от мене, колкото искаш. Как ще се отплатиш на великото? Някой велик човек ви дава изобилно, а вие искате да му се отплатите. Смешно е това! Той е дошъл на Земята да дава, а вие трябва да прилагате това, което ви се дава…
Христос искаше да каже на Петър, че Йоан, т. е. младите ще оправят света. Йоановците ще оправят света, а не Петровците. Ония, които се казват Петър, нека ме извинят, но аз изнасям истината. И аз съм Петър, но ще знаете, че бъдещето е на Йоановците. Йоан запита Христа: „Господи, кой ще те предаде?” Христос отговори: „Който най-малко ме обича.” Онези хора, които имат най-малко любов, най-малко истина, наричам предатели на човечеството. Онези, които са готови да се жертват за другите, които имат любов в сърцето си, наричам истински герои в света. Да умре човек значи да придобие нови условия за живот. Това е учението на Йоан. Учението на Петър гласи: Като умра аз, с мене заедно целият свят умира.
Сега като се върнете в домовете си, нека всеки измени името си… Махнете старите надписи. Обърнете шишето надолу, да изтече старото съдържание – лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания и приемете новото учение, което иде отгоре. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание – със знание от слънцето. Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте чували. Понякога то пече и изгаря, защото не го слушаме и не го обичаме.
Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: От къде знаем, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истинността на моите думи, сложете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите.
Ще ви дам един пример за упоритостта на българина. В един манастир при един игумен живял един българин. Той прекарал в манастира цели 20 години като слуга. Един ден игуменът казал на българина: Иване, извади магарето навън, да не стои в обора. Иван извадил магарето, но го завел при игумена, а не както му заповядал. Игуменът се чудел как да подейства на тоя упорит характер, че да прави всичко както му се заповядва. В тоя момент му дошла една светла мисъл: Да не се смущава от упорството на слугата си, но каквото поиска, да го каже обратно. Един ден игуменът, Иван и магарето минавали през едно опасно място. За да предотврати някакво нещастие, игуменът казал на слугата: „Иване, бутни магарето в пропастта.“ Той си мислел, че Иван ще направи обратното, както обикновено постъпвал. Обаче тоя път Иван решил да изпълни желанието на господаря си буквално. Слугата отговорил: „Господарю, никога не съм изпълнявал заповедта ти, както трябва, днес ще я изпълня.“ Бутнал магарето в пропастта и то се убило.
Много от сегашните християни постъпват като слугата на игумена. Обаче дойдете ли до новото учение, вие трябва да постъпвате правилно. Бъдете честни и искрени към себе си и знайте, че всяка лоша мисъл и лошо желание имат лоши последствия. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ви доведат до такива резултати, които ще спрат вашето развитие. Те могат да ви доведат до слепота, до идиотизиране. Добрите мисли и желания водят към добри резултати. Затова Христос казва на Петра: „Дай простор на Йоан в сърцето си.”
Желая от днес всички да се подмладите, да дадете място на Йоан в сърцето си и да не питате повече Господ дали ще възкръснете или не. Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате… Хората не подозират, че животът, който прекарват на Земята, има голям смисъл и живеят ден за ден. Вие трябва да живеете не само индивидуално, но и колективно, да съзнавате защо сте дошли на Земята. Само така съзнанието ви ще се пробуди и животът ви ще се осмисли.
Ето защо желая в бъдеще да не се срещаме на Земята, но вие да дойдете при мене, на Слънцето, и да се убедите във верността на всичко това, което ви говоря. Слънцето е стомахът на слънчевата система. Там ще ви предложат богат обяд и като се нахраните, ще решите на Слънцето ли ще останете или ще отидете другаде да работите и помагате на по-малките от вас.
Христос възкръсна, за да даде свободен билет на хората, всеки да пътува, където иска. Така именно хората ще се освободят от връзките на лъжливите философски системи.
Да бъдеш свободен да любиш – това е новото учение. Любов, мъдрост и истина в широк смисъл на думата – това е учението, което днес проповядвам на хората.
COMMENTS