Учителя: Обичайте, за да бъдете щастливи

Учителя: Обичайте, за да бъдете щастливи

Откъс от беседата „Пътят на щастието. Единственият подтик“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Толкова е зает човек с физическия живо

Откъс от беседата „Пътят на щастието. Единственият подтик“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

Толкова е зает човек с физическия живот, че не може да живее. Не можете да си обясните противоречията, които произтичат във вашето съзнание. Всеки един човек в своето съзнание има противоречие. Той го нарича това живот. Това не е живот. Това е сянка на живота. И всички нещастия в живота произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание, някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея и ти не можеш да се справиш с нея. Например говорим за любовта. Толкова време съм говорил за любовта, но любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествената наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на любовта. И тя си има кокарди.

Знаете ли какво разбирам под думата кокарди? Кокарди, това са украшения. Тези кокарди хората наричат любов. Те са един резултат. Това не е любов. Тези украшения не са любов. Даже някой може да каже: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му!“ Това са кокарди. Някой казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му!“ – Кокарди са това. Утре гледаш, това лице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е тъмна. Върху златния предмет ще ви натрупам малко прах.

Някой като те срещне, ти казва: „Ти не знаеш ли, че аз те обичам?“ Онзи, който обича, той най-първо пренася най-голямото благо на себе си. Някой казва: „Ти не знаеш ли, че аз твоя хляб ям?“ Хубаво, ако той яде моя хляб, той ли се ползва или аз?… Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не, че аз съм му длъжен, но той ми е длъжен. Защото, когато човек полива градината с плодни дървета, кой яде плодовете – градината ли или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз се намирам в пасивно състояние. Ти като кажеш, че ме обичаш, трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това не можеш да познаеш живота.

Бог като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо и ние да направим нещо в малък размер и ние да Го обикнем. Тогава Бог ще бъде една градина, в която ние ще посеем всичко добро, което е в нас и тогава ще събираме плодовете. Ние седим и казваме: „Господ не ни обича.“ Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а въпросът е защо аз не обичам Господа? И като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната любов, която възприемаш…

Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вие ще опитате каква е вашата любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси… Той трябва да прави своите опити. А същевременно и аз трябва да си правя опити, и аз ще опитам своята любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всеки един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата любов.

Противоречията произтичат от следното: вие искате когато обичате някого, той да ви плати за любовта. Това е престъпление. Това е криво разбиране. Това е все така, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми и той казва на сиромасите: „Аз ви правя едно добро.“ Но тези пари не са негови. Той казва: „Вие трябва да ми бъдете признателни. Аз ви давам.“ Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро да се запознае с тези хора. Да се запознаеш с тях, това е важното, а не да очакваш. Той трябва да ги остави свободни да се проявят.

Първото нещо е: трябва да оставите всеки един да се прояви свободно в своята любов, защото ако любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Винаги в света престъпленията се раждат от насилствената любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш един човек да извърши за тебе това, което ти искаш. Това е престъпление, понеже ако ти го насилиш, друг някой ще дойде и ще насили тебе…

Или дайте си отчет за следното: Вие като срещнете някой човек и мислите, че не ви обича, вие му се сърдите за това. Защо му се сърдите, че не ви обича?… Сърдиш се, когато ви обичат и сърдиш се, когато не ви обичат. Кое е правото сега? Правото е при сегашните условия на вашето развитие да се прояви вашата любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие да се проявите – онова, което има в нас, да се прояви. Така както Бог се проявява и ние да се проявим. И ти като проявиш любовта си, ти проявяваш едно Божествено качество.

Бог е търпял милиони години. Че някой греши – Бог търпи. Че някой върши престъпление – Бог търпи… Гледаш един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ?“ А този човек, когото ти не търпиш, искаш да го премахнеш, ти гледаш, че Бог го търпи. И казваш: „Този е голям грешник. Аз три пъти се моля на ден, а пък на него Бог му дава всичките благословения.“ Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Божия ум? Най-първо вие трябва да се започнете да мислите защо Бог му е дал тези блага. Той му е дал тези блага, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му е дал блага, значи вашата любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако казвате: „Как така той да има тези блага“, тогава вие правите пакост на себе си.

Сега има някои неща, които за вас са необясними, не можете да сведете нещата към едно обяснение. Какво противоречие има в следното: аз посадя една градина с плодни дървета и Бог изпрати дъжд и стане малко влага, има кал. Че ако не падне дъжд, може ли да израстне това, което съм посеял? Това, което съм посеял, ще израстне чрез този дъжд и ще се радваме на плодовете му. Няма сиромах, на когото сърцето да не трепне за някой богат човек… Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?“ Че сиромасите са най-силните хора. По-силни хора от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастни деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, невъзпитано дете, по някой път своенравно…

И Христос е казал: „Блажени нишите духом, защото на тях е Царството Божие.“ Едно царство кои го подкрепят – здравите или болните хора? – Здравите хора. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?“ Какъв да те направи? Богат ли? Колко от вас искате да ви направи богати, но болни? Най-първото нещо е да не си на леглото… Истинското богатство седи в проявената любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава не си и сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол с една опашка и два рога. Ако обичаш, ти си едно отражение на Бога, но ако не обичаш, ти си в един тъмен свят, където нищо не става.

Та, най-първият закон е: да обичаме! Силата на човека е там. „Кого да обичам?“, казваш. То не е моя работа. Ще обичаш, когото искаш. „В коя градина да сея“, казваш. Ще сееш в тая градина, където могат да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Това са благоприятни условия. А пък може да има неблагоприятни условия. Ще наторяваш градината си. Когато някой наторява градините, те искат други да им плащат. Ние като проявим любовта си, искаме да ни платят. Щом искаме да ни платят за любовта, ти си вече с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в тебе, ти ще станеш нещастник. При любовта ти ще се радваш, че можеш да я проявиш. Тя е всичката пълнота. В проявената ти любов, там е щастието ти. А пък като възприеме онзи любовта ти, това ще бъде подтик в него и той да прояви любовта.

Често срещам някой да казва: „Аз го обичах този брат, но той не е такъв, той не заслужава това.“ Защо този брат не заслужавал? Значи, Бог го е създал, в ума на Бога той заслужил да живее, а пък от твое гледище той не заслужава. Че този брат, той не е създаден най-първо за тебе. Нещата не са създадени за вас. Ти си създаден за себе си, за да проявиш своята любов, а пък тези хора отвън са само възможности за тебе, за да се проявиш.

… Ти, за да можеш да се проявиш, трябва да обичаш някого и трябва да мислиш. Но не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В любовта всеки човек е отражение на Божественото. Ти в човека можеш да видиш отражение на Бога, отражение на себе си, отражение на един звяр и пр. Но това не е човекът. Това е само едно негово състояние.

Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Вкъщи един казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми.“ Това е криво схващане. Ако сложим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и му турим кушуми и го впрегнем в хубава каруца, питам: това обич ли е? Това не е обич. Това е от немай къде станало. Обичта е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата му и хомота му и го оставиш да си походи в гората и да няма кой да го ограничава. Това е любов.

В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той да дойде да се впрегне. Ти няма да го впрягаш. Един ден ще го намериш впрегнат и той ще каже: „Какво обичате?“ И като ти извърши работата, той пак си заминава. Този кон те обича… Не натрапвайте вашата любов, понеже след като я натрапите, вие ще станете нещастен човек. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята любов. Тогава ти ще станеш нещастен, ще се яви ревността.

Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, той ходи подир нея, да не би тя да обича някой друг. Че като не я обича никой, тя ще умре… Най-първо ти ще умориш така и себе си. Оставете свободен пътя на любовта, да се прояви. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до любовта, не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до любовта, кажи си: „Този въпрос не бутай.“ Любовните въпроси не бутай. Обича някой някого. Ти се зарадвай, когато някой обича някого. Но как го обича? – Това е работа на Бога да оправи нещата. Всички криви работи на хората, Бог ще ги изправи. Остави тази работа Бог да я оправи.

Щом ще искаш ти да оправяш, ще бъдеш нещастен и никога няма да уредиш работите. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това, но след като обикнеш някого, ти ще се скараш с него. Това е при човешката любов. След като се обикнат, скарат се. По-рано не са се карали. Защо се скарали? Защото след като са се обикнали, любовта е заминала. Скарването показва, че Господ Го няма…

Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз ви считам, че сте ергени. Нито един от вас не е женен. Аз в света не съм намерил още един женен човек. Под женен човек разбирам човек, който разбира любовта – да обича всички и да е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи – женен човек, нямат това съдържание. Те имат едно обикновено съдържание, като извършване на някаква работа. Когато някой каже: „Аз обичам!“, това е само временно понятие в живота, защото не е още онази, истинската любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. То е реално. Но това, което вие преживявате, то не може да обясни живота и не можете да израстнете чрез него. Тая любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази любов, която имате, ще се заробите и ще остареете…

Най-голямото благо е онова чувство, което се проявява в тебе. На него разчитай. А другите блага, те после сами по себе си ще дойдат. И ако вие се оставите свободни, то любовта ще се прояви много по-величествено, отколкото сега. Бащата може ли да убеди дъщеря си да го обича? Кои са признаците, по които познавате дали някой ви обича или не? Вашите признаци са, че някой ще ви донесе един малък подарък. Това не е още признак на любовта, че можел да ви даде един подарък. Че когато някой е подсъдим и занася подарък на някой съдия, това от любов ли е? Когато един разбойник нападне някого и последният дава всичките си пари, всичко каквото има, от любов ли го прави? Той дава по-малкото благо, за да не го лишат от по-голямото благо, от живота. Той дава парите си и казва: „Остави ме свободно да живея!“

Както е в съвременното общество, във всички религиозни общества и в окултните школи, когато учениците са се заблуждавали, като дойдат до закона на любовта, мъчно се справят с този закон. Хората като малки деца днес трябва да ги учат как трябва да обичат.

Не контролирайте любовта на когото и да е, защото в тази любов Бог се проявява. Не ставайте вие стражари за Божията Любов. Там, където Бог се проявява, остави Бог да се прояви, за да видите Неговото величие. И Бог няма да се прояви в Своята любов, както ние се проявяваме. Не казвай: „Той е много студен човек, няма никаква любов. Той е жесток.“ Оставете това, това са ваши заключения.

Кой е топъл човек. Топъл човек е онзи добър човек, който не ме ограничава, оставя ме свободен, за мен той е добър човек. И аз за един човек съм добър, когато не го ограничавам. Когато той прави нещо, оставям го свободен, това е негова работа…Свободни трябва да бъдете всички. Няма по-хубаво нещо от свободата. Човек, който продава своята свобода, не може да разбира смисъла на свободата.

Любовта е, която моделира. Тя ще моделира целия човек, тялото, умът, сърцето и волята. И трябва да оставите Духът, който работи във вас, да се прояви, да се вслушвате в него. Някои казват: „Как да му простя?“ Така ще прощавате, както Бог ви прощава. Ти на ден по 100 пъти грешиш и Бог ти прощава. Ако не беше ти простил, ти щеше да заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш и то не от немай къде… Да кажем, че те е заболял корема и аз ти държа една лекция. Ти казваш: „Премахни болката!“ Причината на твоята болка в корема е в главата. Почни да мислиш право и веднага ще изчезне болката ти в корема…

Да кажем, че ти не живееш добре с жена си. Ето една формула, чрез която да работиш. Тебе не те обича дъщеря ти или си задлъжнял до гуша. Ето една формула, чрез която ще работиш по въпроса за дъщеря си. Ето една формула, чрез която можеш да излезеш и от тия дългове. Но как? – Мисли право, чувствай право и постъпвай право. Влагай светлина в мисълта си, влагай топлина в чувствата си и влагай енергия в постъпките си. Не си лягай преди да си свършил една работа. Не яж преди да си направил едно добро. Не говори преди да си обикнал. Това са правила…

Като се говори за свободна любов, вие разбирате друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ограничаваш Бога. И като ограничаваш Бога в себе си, ти ще създадеш зло на себе си и ще станеш лош човек. Ти ще искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. И ти ще станеш лош и това ще покаже, че ти не вървиш по правия път. Ще дадеш свобода на Бога и ще кажеш: „Всички Божии дела са съвършени!“ Това трябва да държиш постоянно в ума си. Когато сте беден, ще кажеш: „Добре съм, че съм беден!“ Когато боледуваш, ще кажеш: „Добре, че боледувам!“ Когато се учиш добре, ще кажеш: „Добре, че се уча добре!“ Когато не се учиш добре, ще кажеш: „Добре, че не се уча добре!“ В дадения случай всичко е за добро. Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: „За добро е това!“ Не си имал хубав обяд, ще кажеш: „За добро е това!“ Не те обичат хората, ще кажеш: „За добро е това!“ Не стават работите както ти искаш, кажи: „За добро е това!“

От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели, Господ да ви направи един кон и да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си или да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и да му трепери сърцето. Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. Този човек на гърба само ще ме мушка и след това ще ме турят в обора, тук ще ме турят, там ще ме турят и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам у заека е, че при тези големи опасности, на които заекът е изложен, този заек е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай, където един заек да се самоубие при отчаяние. Значи колко смели са зайците!

Сега започнете с проявляването на любовта. Не с възприятията на любовта, понеже вие вече сте възприели Божията Любов. Вие вече няма какво да се занимавате със закона на любовта, да я възприемете, а я проявете. По-голяма любов от Божията Любов не може да ви даде никой. Не да чакате да дойде любовта от някъде към вас, но вие да я приемете. Ще развържете кесиите, българските кесии нали сте виждали. От чувала ще извадиш семето, житото и ще хвърляш, ще сееш и след една година ще идеш да жънеш там… Ще отворите кесиите си. Парите – това са семената. Ще ги хвърлиш, следващата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ние постъпваме така, както Бог постъпва, въпросът е разрешен. Сега въпросът не е разрешен, защото хората нямат Божията любов. Всички очакват да бъдат обичани. Сиромахът очаква друг да дойде да оправи работите му. Ученикът ще отиде на училище с торбичка и ще учи. Тези деца дават хубав пример.

Приложете любовта като един малък подтик вътре в себе си. Трябва да се вглъбявате в себе си. И ни най-малко няма да се ограничавате. И работите ви ще вървят по-добре отколкото сега. И вкъщи, и като лекари, и като търговци, като чиновници, каквито и да са условията, ако сте положителни в любовта си, работите ви ще вървят. А пък където работите ви не вървят, то е защото ние сме сега в пасивната любов. А пък в пасивната любов има една опасност. Една вода, която е застояла, където няма изтичане, водата се разваля. Всяка пасивна любов страда от една вътрешна развала. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение, никакъв застой. Ти не можеш да я отделиш, ти не можеш да кажеш: „Ако хванеш любовта, или всичко или нищо!“

Ако се опиташ да вземеш едно малко парче от любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще помниш през целия си живот. Това ще стане при най-малкия опит да отчупиш нещо от нея. Като мине любовта, ти нищо не взимай от нея, даже и косъм… Една трошичка взета от любовта, значи да си прочетеш смъртната присъда. Тя ще ти даде толкова изобилно и ще ти каже: „Да направиш същото!“ Това е закон.

Та сега вие се радвайте, че обичате, а не се радвайте, че ви обичат. Сега всички вие се радвате, когато вие обичате и сте недоволни, защото не ви обичат. Щом е така, почни да обичаш. Вие сега ще се спрете върху завършени резултати и ще кажете: „Хубаво, какво ще постигна аз, като обичам?“ Всичко ще постигнеш. Не в този живот, но пред тебе седи едно велико бъдеще. Ти ще бъдеш цар, ще бъдеш философ, ще бъдеш всичко: поет, музикант, каквото искаш. В този живот ще бъде всичко според съзнанието, според проявлението на любовта. Всичко в света иде според степента на любовта. Ако можеш да проявиш от любовта на ангелите, тогава всичко в тебе ще заблика, ще забликат извори, всичките ти способности и сили… Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувстваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе и тогава ще бъдете същински ученици да реализирате нещата…

И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. Като даваме, ние проявяваме любовта, това е процес на спасение. И като не даваме и не проявяваме любовта, това не е процес, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: „Много добре постъпи! Никой не те видя, но Аз видях!“ Направиш една услуга и никой не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това малкото, Божественото, това е любовта. А вие чакате да ви обикнат хората, та тогава да проявите любовта. Хубаво е, но вие всички сте поставени на много опасно място.

Ще ви представя една картина. Вие сте поставени като една царска дъщеря в един палат на прозореца и тя очаква един царски син да мине и да се ожени за нея. Няма да бъде. Царските синове преминават с конете си и вие ще си умрете със своите мечти. Не очаквайте княжески, царски синове да се оженят за вас и да ви турят на своя кабриолет. Но не очаквайте като Мойсей да ви се даде тояга да отидете при Фараона. Вие искате като Мойсей да станете. Но вие били ли сте турени като Мойсей в реката, където беше изложен на опасност да го изядат крокодилите? Но когато Мойсей беше в кошницата, имаше вяра и го намери царската дъщеря. Вие още не сте били в тази кошница и като ви постави Бог в кошницата, вие вдигате шум и Бог ви изважда от кошницата… Вие казвате: „Беднотия не искаме!“ Тогава няма да ви намери Фараоновата дъщеря. Вие ще кажете: „Тая философия ние я знаем.“ Философията на любовта вие не я познавате, тепърва сега ще я учите.

Като ви говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Това е шестата раса на братството. Всеки ще проявява любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато някой е болен, то всички ще насочат ума си да бъде здрав. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват любовта…

Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат!

Приложете Божия закон: да обичате безвъзмездно, за да бъдете щастливи!

COMMENTS

WORDPRESS: 1
  • comment-avatar
    Диана 4 години

    Много ми харесва всичко написано!