Учителя: Обичай всички разумни хора, които обичат Бога

Откъс от беседата „Закони на Любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

През 20-ти век на учените хора им е дошло наум да разсъждават увеличава ли се вселената или се смалява? Тия философи математически доказват. И как ще докажат дали се увеличава или се намалява? Правят ред разсъждения и идват до заключения, че всеки 1434 милиона години вселената се удвоява. Не само това. Сега други идват да кажат, че цялото пространство извън нашата вселена представлявало една пустиня от разнебитени светове. Вие разбирате ли онова пространство, което светлината изминава за милиарди години, за да дойде тук? Човек не е бил там и си представлява, че това място било пусто и в него имало само разнебитени светове. На какво се основава това твърдение? Това са предположения…

Вчера дойде една госпожа. Не зная името ѝ. Не си каза името. Тя каза: „Искам да Ви видя.“ Казвам: „Защо искаш да ме видиш?“ Тя казва: „Имам голяма тъга.“ Имала голяма тъга. Искала да ме види. Близо е на 50 години. Ако беше млада мома и иска да ме види, ще кажат нещо. Това са разсъждения. Някои искат да знаят дали разсъжденията са логически или не. Тя е на 50 години, не много красива. Женена е. Тя каза: „Имам голяма тъга, голяма скръб.“

Казвам: Тук, в нашето училище, няма място за тъгите. За ученици не ги приемам, понеже те са лениви. Тъгата за ученик тук не можем да я приемем. Ти имаш едно дете. Искаш да го туриш тук. Не можем да го приемем за ученик. Цял ден ще мисли само за себе си. Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Те имат някаква болка.

Попитах я: „От какво произтича твоята скръб?“ Тя каза: „Не зная. Намирам се в ада.“ Има нещо, от което тя страда. Тя каза: „Умря мъжът ми.“ – „Рекох, отървал се е.“ Тя каза: „Не можахме да живеем с него.“ Слушам, че тя има голяма скръб. И тя иска аз да ѝ помогна.

Рекох ѝ: „Не мога да ти помогна. На скръбни хора аз не помагам. И не мога да ти взема скръбта. Тя е твоя. Ти ще си я носиш.“

Най-първо тя искаше да представи, че той е причината, че умрял. Тя каза: „Той дойде в Търново и умря. А ако не беше отишъл в Търново, щеше ли да умре? Ако беше останал в София, щеше ли да остане жив?“ Какво я интересува сега това?

Казах ѝ: „Ако беше останал в София, щеше да остане още три години жив.“

Тя каза: „Защо не остана жив?“

Казах ѝ: „Има си причини. Трябва да си го заставила. На човека му е дотегнало да живее с тебе.“ И най-после тя се изповяда.

Казах ѝ: „Чакай да видя мъжа ти.“

Тя извади портрета му. Като гледах портрета, казах ѝ: „Вие сте били двама много сприхави. Ти си била много добра си искала да го направиш и него много добър, та много си го пилила. Та като си го пилила, изпилила си го.“

Изведнъж тя каза: „Той беше много добър.“

Казах ѝ: „Не сте си отстъпвали.“

Тя каза: „Той беше много добър. Тридесет години той отстъпваше, но последните три години не отстъпваше.“ Тридесет години той отстъпвал, а пък тя не отстъпвала, а пък през трите години човекът се опълчил и казал: „Не отстъпвам вече, 30 години отстъпвах.“ Там беше всичката погрешка. Това стана причина той да умре. Казах ѝ: „Ако ти беше отстъпвала три години, той щеше да бъде жив.“ …

Не е лошо да настоява човек на своето си. В природата има приливи и отливи. Веднъж един твой приятел, като отстъпи, после ти ще отстъпиш, ще се редувате. Ако ти искаш всякога всички само да отстъпват и да страдат хората, ти си на крив път. Мнозина от вас идвате и искате каквото вие мислите да стане. Но знаете ли, че ако всякога става това, което вие искате, какво би станало с вас…

Аз гледам колко са лъжливи чувствата на хората. Много са лъжливи… Казваш: „Аз съм го целувал толкоз пъти.“ То е заблуждение, дето мислиш, че се целувате. Това е тялото. Де е душата? Когато кажете: „човек“ – не е тялото. И казват: „Де се целунахте? По устата ли?“ Чудни сте вие. Значи, ако влезете през вратата в една къща, вие да мислите, че влизате вътре в човека. И да мислите, че като целунете вратата на къщата, че вие целувате човека. Да кажем, че някой дойде и целуне салона тук. Всички тия неща са хубави. Може да целувате, но не мислете, че като целунеш салона, вие сте целунали ония, които са били в салона. То е заблуждение.

И когато прегръщате някой човек, какво прегръщате? Вие прегръщате дрехите му. Те са дрехи от овци, крави – козината им. Казват: прегърнал някоя сестра. И считате вие, религиозните, философите, че я е прегърнал. Аз се чудя на оная изопаченост, на ония изопачени мисли, които съществуват и в религиозните хора…

Всички се занимавате с неща, които не са реални. Кой кого целунал. Невъзможно е да целунеш някого, когото не обичаш. Абсолютно е невъзможно. И милиони години да минат, то е невъзможно. Една душа, която е слязла от Бога, никога няма да позволи да я целуне един грешник. То е невъзможно. Когато вие казвате, че вие сте целунали някого, то вие сами себе си лъжете. И онзи, който е повярвал, и той се лъже. Само две чисти души без никакъв порок могат да се целунат – ако искате да вярвате. А пък всичко друго е сянка, то не е реалност…

Някой път майките искат да имат деца и като вземе майката детето, ще го подхвърля, ще го бута, няма да остане място, дето да не е бутнала – лицето му, ръцете му, краката му, нослето му, косите му. Тя си играе с него, но с тая игра, с всяко хвърляне, тя му придава нещо от себе си. И благодарение на това придаване от майката, то расте…

Някой казва: „Да обичаме Господа.“ Вие имате за Бога една човешка идея. На Господа му туряте една човешка глава. Казвате, че човек е направен по образ и подобие на Бога. По образ и подобие на Бога – това подразбира Умът и Духът на Бога. По Неговия Дух и по Неговата Мисъл сме направени. Образът е отвън, а пък подобието отвътре. Бог, в своето естество, е неизменен…

Бог всичко изменя, подтиква всички хора към напредък и успех, и ония, които се противят на този успех, страдат. Всички, които страдате, значи се противите на този подтик на Бога. А пък когато се радвате, вървите по този Подтик. Вие искате да вървите по нов път. Земята има път определен, Луната и Слънцето също. И растенията си имат път. Всичко си има път. Ние мислим, някой път, че сме свободни да правим каквото искаме. Ние сме свободни дотолкова, доколкото вървим по този път, по оная орбита, която ни е определена. И скоростта ни е определена. Може да има малки изменения, но изобщо, ще се движиш с тая бързина, която ти е дадена. Вие се сблъсквате, по някой път.

Ти казваш: „Аз имам любов към някого.“ Как схващате вие любовта? Дойде някой при мене и казва, че обича, когато виждам, че няма никаква любов. Той ме лъже, не говори вярно. Той казва: „Аз ви обичам.“ И устата му виждам, че са свити. Със свити уста любов няма. Или някой се изпъчил и казва: „Обичам ви.“ Няма изпъчена любов.

Има едно правило в любовта: Когато обичаш някого, ти ще го приравниш със себе си, ще му дадеш качества, като на себе си, като равен на тебе. Някое куче и господарят му, като вървят, на господаря му е приятно, че кучето върви с него. А пък щом не го обича, ще го ритне. Дотогава докато се ритате, вие не се обичате. Щом вие не дадете свобода на другите, това не е любов…

Ти може да си дотолкова полезен на другите, доколкото си отзивчив на този Божествен импулс, който е в тебе. И ако се интересуваш кой как живее, ти трябва да бъдеш един светия, един гений, за да видиш нещата правилно. И ангелите даже, които са толкова напреднали, и те се разделят на три категории: има ангели първостепенни, второстепенни и третостепенни и те живеят в три свята. Ако четете книгите на Сведенборг, ще видите неговата теория. Той разделя ангелите на три свята. И колективно те живеят. И хората се разделят.

Та казвам: Искам да се освободите. Вие сте дошли до едно място, дето трябва да вярвате, че имате един път определен. И този път вие трябва да го спазвате. Не се месете в личния живот един на друг…

Вие питате: „Защо Господ е направил Земята?“ Намирате някой дефект, че не ви е дал Господ всичко, каквото искате. То е най-голямото заблуждение. Бог на всички хора е дал повече, отколкото те могат, в дадения случай, да развият. Че какво ви струва на вас, какво ви препятства да бъдете щастливи вътре в себе си?…

Вие се занимавате с външния живот. Не се стремете да поправите света, хората, понеже това е невъзможно. Вие да се научите да живеете вътре. Вътре във вашия живот да направите преобразование. Да направите преобразование вътре е възможно, но да направите преобразование вън е невъзможно. И Христос, като дойде преди 2000 години, какво преобразование направи в света? Дотолкова доколкото хората възприеха Неговото учение и го приложиха доброволно, дотолкова се направи нещо. Христос нищо насила не приложи. Той каза: „Ако Ме любите, ще приложите закона. Ако не Ме любите, няма да го приложите.“

Някой сега идва при мене и ми казва: „Кажи му!“ Човек с казване не може да се поправи…

Някой казва: „Не мога да обичам всички хора.“ Под думата „всички хора“ разбирам: Обичай всички разумни хора, които обичат Бога в дадения случай. Това подразбирам под „всички“. Не подразбирам този свят, който спи. Какво ще го обичаш? Ще обичаш тия хора, които, в дадения случай, обичат Бога… А пък ако обичаш тия хора, които спят, ти тогава ще изхарчиш своя капитал.

Някой казва: „Как ще обичам всички тия братя тук?“ Брат е в този смисъл само този, който обича Бога, който съзнава, че Бог му е Баща. Иначе няма никаква реалност в понятието братство. В дадения случай онзи, който съзнава, че Бог му е Баща, аз с него мога да бъда в контакт. И аз съзнавам, че Бог ми е Баща и аз и той можем да се свържем един с друг.

Та казвам: Всички тия криви идеи, които имате, трябва да ги махнете. Някой казва: „Учителят учи една жена да обича всички мъже.“ То е заблуждение. Обичай всички ония мъже, които обичат Бога! Такъв мъж не прави престъпление. А пък всеки мъж, който прави престъпление, в него няма нищо Божествено. Човек, който прави престъпление, Божественото не е в него. Всякога, когато извършим известно престъпление, Бог се отделя от нас, а пък всякога, когато направим добро, Бог присъства в нас.

Следователно в престъплението Бог не присъства. Той се оттегля. Всякога, когато ще направим едно малко престъпление, Бог се оттегля. Та в доброто Бог присъства в нас, а пък в злото Той се оттегля. Та имайте ясна представа по това. Една жена, която обича много мъже и развратства, Бог не е в нея. И ако един мъж обича много жени и развратсва, Бог не е там.

Казваш: „Учителят каза да се обичаме. Да се прегърнем!“ Аз не се съгласявам с лъжата. Аз не считам вашите прегръдки за нещо реално. Те са лъжа. Аз съм опитвал, опитвал. Ти казваш: „Ти обичаш еди-кого си.“ Обичам го, защото обича Господа. Не мога да обичам хората, които не обичат Бога.

Можете да се смеете, Господ се смее на глупавите хора. Усмихва се на добрите хора. Той се подсмива на глупавите хора и им казва: „Ще видите последствията.“

Някой ще дойде и ще каже: „Ти вярваш ли в това?“ Новото в света, Божественото учение е: Любовта трябва да присъства и всеки акт трябва да е заченат от Божествения Дух. Когато правиш нещо, да няма противоречие в тебе.

Дойде някой и заплаква при мене. Иска да ме убеди, че страда. Но аз го виждам, че той не страда. Защото той, като плаче, само той трябва да знае. То е благословение. А пък когато целият свят знае, че си плакал, теб ти е платено. Някой реве, то е тщестлавие… Ако ти считаш сълзите за свещени, ти ще си изтриеш лицето от тях насаме. И такива хора аз ги уважавам.

Когато ония, които плачат, никой не ги вижда, те са свещени сълзи. И като се радваш, пак никой да не знае. Само топлината, която излиза от тебе, да чувстват хората, както едно цвете, от което излиза благоухание. Такъв трябва да бъде новият живот.

За някого ще кажете: „Бил е на Изгрева, слушал е беседите.“ Казано е в Евангелието: Тогава ще кажат на Мене: „Ние с Тебе ядохме и пихме“, а Христос ще им каже: „Не ви познавам.“ Вчера седи при мене един брат. Не вижда. Казва: „Учителю, ослепях. Но нещо вътре в мене ми говори, че Ти трябва да туриш на слепите ми очи ръцете Си и да прогледам.“ Вие и да не искате, пак ще ви хвана ръцете и ще ги туря там. Казах му: „Хубаво, понеже искаш да Ме заставиш, ще зависи от твоята вяра.“

Турям си ръцете, той казва: „Виждам шала ти вече.“ Казах му: „Дотолкова ще подейства, доколкото ти вярваш. То е Божественото. Ако ти се заблуждаваш, че аз човекът ще ти помогна, ти се лъжеш, но ако вярваш, че Божественото чрез мене ще ти помогне, тогава може.“ Та на вас ви казвам: Дотолкова, доколкото вашата любов е свързана с Бога, дотолкова можете да имате резултат. Не да безпокоите Господа за нищо и никакво.

Казваш: „Направил някой нещо. Бог не вижда ли?“ Оставете това. Постарайте се в себе си да държите връзката. Не знаете ли, че ако поднасяте вашите грехове пред Бога, вие поднасяте миризливи неща пред Него. Това не е благочестиво. Не дръж своите грехове в своето съзнание, защото в себе си ще се опетните. По възможност дръжте греха един километър далеч от своето съзнание.

Вие казвате: „Не вижда ли Бог, че онзи направи това и това?“ Че какво направил? Аз слушам сега. Ето каква дума казал. Казал една дума, която няма тия трептения, които трябва. Задържайте нещата в себе си! Не ги разправяйте един на друг! Дръж този закон: Ако считаш и в ума си, и в сърцето си, че трябва да го кажеш, тогава кажи го! Аз не подкрепям да се крият всички погрешки. Известни погрешки в живота трябва да се поправят, понеже ако не ги поправим, ще ни причинят нещастие…

Казвам, използвайте вашите дарби. Защо да не пеете? Да се образува на челото ви отстрани една линия. Всеки ден си пейте! Когато един човек е алчен, какво има на лицето си? Когато има най-добри чувства, какво има? Всеки ден се оглеждайте!

Работете върху ума си, върху мислите си! Защото Божественото във вас всеки ден ви подбужда. Ние хората сме в стълкновение за малки работи, за най-малки работи. Ако всички хора биха казали: „Да бъде Волята Божия“, въпросът щеше да бъде решен. Владиката иска каквото каже, да бъде. Архимандритът иска каквото каже, да бъде. Свещеникът иска каквото каже, да бъде. Всеки иска да стане това, което той иска…

Излез някоя вечер, за десет минути, гледай звездите, мисли за хубавото, което е в звездите. Или пък иди изслушай двама светии, които си приказват. Да видиш как светиите си приказват. Има доста светии и светици на Земята. И после идете при най-добрите хора, които приказват. Когато светиите говорят, вие, чрез ушите си, ще приемете тяхната мисъл…

Като говоря, някой път у вас остава мисълта: „Толкова години следваме този път, толкова години се учим. Толкова грешни ли сме?“ Не е въпрос за грешки. Това е училище. Ще дойде време, ще държите матура, ще ви турят на изпит и могат да ви скъсат. Не искам да ви скъсат. Не е въпрос за светийство. Но един материал е предаден и ще ви кажат: „Какъв материал ви е предаден?“ Не че не сте добри, но учение трябва. Някои от вас сте паметливи, но някои от вас лесно забравяте. Някой от вас казва: „Не помня, но Духът ми припомня.“ Духът ти припомня, но Бог ти е дал памет. Ти не трябва да забравяш. Ако забравяш, това показва, че има някой дефект в тебе. И не трябва да чакате остен. Трябва да бъдем много предвидливи. Трябва да си платим данъка преди да дойде червеният лист и насила да ни карат да плащаме данък.

Да бъдем ученици, които се учат и изучават онова, което Бог е създал. Целият свят е предметно учение.