Учителя: Няма по-велико нещо от това да помагате на своя ближен

Откъс от беседата „Озлобяване, мъка, скръб“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

Бог не причинява скръб никога и на никого. Ние казваме, че човек греши, а Бог помага, избавя човека от греха. Когато човек греши, Бог седи настрана и наблюдава какво прави, но не се меси в греха. Бог не участва в греховете на хората. Щом се обърнат към Него за помощ, за спасение, Той веднага им помага. Спасението всякога иде от Бога. Човек греши, докато е силен. Щом сгреши, той изгубва силата си и тогава се обръща към Бога. Затова е казано: „Потърсете ме в ден скръбен.“ … Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка. Значи, като скърби, човек се намира в по-високо състояние отколкото преди скръбта си. След скръбта иде радост. Казано е в Писанието: „И скръбта ви ще се превърне в радост.“ – Кога? – Днес или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния ден…

Съвременните хора се безпокоят какво ще правят след десет години, например. Те искат да знаят какво ще стане с тях след десет години. – Това не е тяхна работа. Досега никой не е разрешил този въпрос и няма да го разреши… Някой казва: „Ще се погрижа за прехраната си за утрешния ден.” – Това не е твоя работа. Други се грижат за утрешната ти прехрана. – Да науча урока си за утре. – Ти научи днешния си урок, а утрешния други ще учат. – Тогава ще отложа урока си за друг ден. – Не, днес учи, а за утрешния ден други същества ще учат. Приложете тази философия в живота си да видите какви резултати ще имате. Каквото днес направиш, това е важно за тебе. Каквото утре мислиш да направиш, други ще го направят вместо тебе и те ще се ползват от придобивките на направеното. И тъй, каквото и да мислите за науката, за живота, съзнателно или несъзнателно, вие се свързвате с по-напреднали от вас същества, които ви помагат. Ученикът трябва да се радва, че утрешният ден е поверен в ръцете на разумни, напреднали същества. Този ден носи някакво благо за него. Обикновено благото е завито в много опаковки, не можете да го видите изведнъж. Не се обезсърчавайте… Не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи.

Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване, т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие.

Тогава ще заприличате на ходжата,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог”. Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог”. Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи. Еднообразието създава нещастията в живота. Старото в живота прави хората нещастни. Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим” – Това е стара идея. – „Как ще преживеят децата ни?” – Това е стара идея. – „Има ли друг свят?” Това е стара идея. – „В рая ли ще отидем, или в ада?” – Това е стара идея. – „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят?” – И това е стара идея. Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват. Приемете новите идеи, които носят живот, които възкресяват. Казвате: „Ще дойдат ли новите идеи и до нас?” – Смешно е да задавате такъв въпрос. Да се задава такъв въпрос, това значи да питате: „Ще изгрее ли слънцето и за нас, ще видим ли и ние слънцето?” Слънцето изгрява за всички живи същества без изключение. Който го търси, той ще се ползва от неговите енергии. Който търси новите идеи, той непременно ще ги намери.

Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават. И семейството,и училището, и обществото, възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни, прозорливи, да разбират хората, да преодоляват мъчните условия в живота. Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид: невъзможно е човек да разбере, да познае другите, докато не е познал, докато не е разбрал себе си. Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш откъде е дошла тази мисъл в главата ти. Заболееш, не знаеш, откъде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш. Викаш един, втори лекар, дано ти помогнат.

Преди години в град Ню Йорк един американец заболял от крак. В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар, никой не могъл да му помогне. Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тук, там – не могли да я намерят. Външно кракът бил съвършено здрав. По едно време болният извикал един английски лекар, който изучавал проявите на психическия живот в човека, и му разправил как го боли кракът, какво е състоянието му. Лекарят го запитал: „Не си ли видял преди години някой човек случайно да е паднал пред тебе и да си е счупил крака?” Болният веднага се сетил за един такъв случай и го разказал на лекаря. „Преди шест години – разправя болният – трябваше да замина с трена по една важна работа и бързах за гарата. На пътя си срещнах един работник, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина силно ме потресе и остави дълбоко впечатление в ума ми. След време това впечатление се изглади и аз забравих този случай.” Тогава лекарят му обяснил, че причината за болката в крака му се дължи именно на тази силна мисъл, на това силно възприятие, което той получил отвън. През тези шест години то работило в ума му и днес се явява на физическия свят като болка. Лекарят започнал да лекува болния по обратния път на внушението и в скоро време кракът му бил съвършено здрав. Това показва, че много от вашите болести са чужди състояния, възприети чрез внушение.

Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се поддавате на чужди състояния. Помагайте на ближните си и тях освобождавайте от чужди влияния, от внушенията, под които те съзнателно или несъзнателно попадат.

Ако срещнете човек, който се оплаква, че страда от някаква болест, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болест е чужда, натрапена му по някакъв външен, изкуствен начин. Кажете му, че трябва да държи в ума си положителна мисъл и да не се поддава на тази болка. С мисълта си човек може да се лекува. Ако не помогнете на своя ближен, и по този начин не платите дълга си, ще знаете, че неговото болезнено състояние ще се прехвърли върху вас. Ако не помагате на ближните си и не влизате в положението им, вие ще се намерите в по-тежко положение от тяхното…

Каквото е отношението между външния и вътрешния образ на човека, такова е отношението между човека и неговия ангел ръководител. Когато човек живее добре, и той се радва, и ангелът му се радва. Щом започне да греши, ангелът му изгубва разположението си. Много ангели са напуснали небето заради хората; те са дошли на Земята с единственото желание да им помагат. Господ казва на някой високо напреднал ангел: „Слез на Земята да помогнеш на еди-кой си грешник.” Ангелът веднага слиза и започва да помага на този човек. Дето ходи грешникът, и ангелът с него. Щом сгреши, ангелът веднага му пошепва, че не прави добре – сбъркал е пътя си. Но грешникът не иска да чуе, върви по наклонена площ и не мисли да се връща назад. Ангелът се вижда в чудо, не знае какво да прави, как да го върне от пътя му. Той прилага ту един, ту друг метод, но грешникът слиза все по-надолу. Понеже ангелът трябва да му помогне, по необходимост и той слиза с него. Най-после ангелът се обръща към Бога с молба да помогне на грешника. Като излязат и двамата на повърхността на Земята с големи опитности, ангелът счита своята работа завършена и се връща на небето между своите другари. Те го заобикалят и започват да го разпитват какво е научил на Земята. Той им казва: „Научих много неща и видях, че не е лесно да върнеш една душа от кривия път и да я обърнеш към Бога.”

Сега, като имате това нещо предвид, вие трябва да знаете откъде идат страданията ви, дали са ваши или чужди, дали са от миналия или от сегашния ви живот. Вие трябва да се изучавате, да знаете, че всички хора не носят еднакви страдания, нито еднакво мислят. В разнообразието е красотата на живота. Всеки човек мисли, чувства и постъпва според степента на своето развитие. Не само на ангелите ще се дават задачи да ръководят някоя грешна душа, но и на хората. Няма по-велико нещо от това да помагате на своя ближен. За да свършите с успех тази задача, вие трябва да държите в ума си възвишени, светли мисли, а в сърцето си – чисти и благородни чувства. Щом имате това нещо в себе си, ще бъдете силни да помагате и на другите. Щом помагате на ближните си, вие помагате и на себе си. По този начин ще придобиете безсмъртния живот. Обаче пазете се да не се осакатите. Как можете да се осакатите? Когато в ума ви дойдат светли, възвишени мисли, а в сърцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнякъде ще нахлуят у вас противоположни мисли и чувства, за да ви смутят. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействате на тия отрицателни влияния, има опасност да се осакатите…

Религия без ум не може. Ако човек е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик. Значи,за да бъде религиозен, човек се нуждае от ум – област, в която се иска дълбока мисъл…

Като се намери пред положението на човек, който нищо не е постигнал, най-после той ще каже: „Каквото днес не придобих, в друг живот ще го постигна.” Не е така. Има неща, които човек днес трябва да постигне. Те не могат да се отлагат. Програмата на днешния ден не трябва да се отлага за утре. Определено е какво трябва да се направи днес и какво – утре. Например на някого е определено в този живот да развива чувството, с което да познава къде има злато в земята; на друг някой е определено да усилва паметта си; на трети – да работи за развиване на музикалното си чувство и т. н. Който не работи, той ще остане на едно място в развитието си и ще каже: „В грях ме зачена майка ми.“ (Псалом 51:5) С този стих той ще иска да оправдае своето невежество, своя неуспех. При това положение нещастията ще го следват в живота му и той ще се чуди как да се освободи от тях…

И тъй, една от основните мисли на тази лекция е да работим за реализиране на днешната програма. Утрешната програма не е наша. Тя е за съществата, които живеят в бъдещето. Те мислят за нас, а ние трябва да мислим за съществата, които идат след нас. Щом тръгнем за другия свят, ние ще оставим всичко на Земята. Със себе си ще вземем само духовните придобивки, които представят неразделна част от нашето естество. Това подразбирал Христос в стиха: „Който не се отрече от баща си, от майка си, от своя живот, той не може да бъде мой ученик, не може да влезе в новия живот.“ Сега и на вас като ученици казвам: Отречете се от старото, от преходното, за да влезете във вечното, в абсолютното…

Който от вас намери злато, той ще го раздели с всички. Щом един от вас намери два милиона злато, той ще го раздели с останалите. Ако задържи всичкото злато за себе си, ще го изгуби така, че нито за него ще има, нито за другите. Той има право да задържи за себе си само 12 000 лв. златни. Останалото злато непременно трябва да го раздаде. Ако мислите по човешки, вие ще искате да се осигурите. Като се осигурите, ще кажете, че нямате нужда от майка, от баща, от братя и сестри, от Учител. Мислите ли по този начин, ще ви заобиколят същества, които всичко ще ви отнемат. И тогава няма да усетите как златото ви ще изчезне, а вие ще останете в по-страшно положение, отколкото сте били по-рано.

Следователно, ако искате вратите на природата да не се затварят за вас, живейте според нейните закони. Щом живеете според законите на природата, тя ще разкрие тайните си за вас, ще ви направи достойни нейни наследници.