Учителя: Новото изисква да обикнеш ближния си като себе си

Откъс от беседата „Любов и вяра към Бога, вяра към себе си“, държана от Учителя на днешния ден преди 84 години:

Благородно е човек да мисли добре. Благородно е да се чувства добре. Благородно е да постъпва добре. Съвременното човечество минава последния етап на една стара епоха със стари възгледи, от които са произлезли всички недоразумения. От старо време до сега са съществували два възгледа: според единия възглед човек е трябвало да концентрира всичко в себе си. Вторият възглед е експанзивният, да се проявява човек вън от себе си. В личния живот човек се концентрира в себе си. Всеки иска лично на него да е добре. И след като му стане добре, всеки говори тогава и за другите. Това е една истина, но още не е цялата истина.

В природата съществува един дуализъм. Сега няма да се спирам върху това какво е дуализъм… Искам да говоря на език, в който всяка дума има своето едно значение, а не две. Според мен дуализмът в света е едно зло. Той е зло в смисъл, че силата в света произтича от злото. Само силният човек в света може да стане лош. Силните хора носят своето разрушение в себе си. От друга страна се казва, че Божественото е в Слабото, в малкото. Не мислете, че като казваме, че някой човек е слаб, в действителност е слаб. Слабото е, което се благославя от Бога. То носи в себе си живот, разрастване.

Къде е надеждата на един дом: в майката, в бащата, в детето? От кого се въодушевяват майката и бащата? От детето. Детето е слабото, а майката и бащата са силните… Детето, което се ражда в един дом, е договорът, който майката и бащата са сключили помежду си, че няма да воюват, но по любов ще разрешават спорните въпроси. Ако днес светът страда, той страда по единствената причина, че мъжете и жените воюват помежду си. Те са две воюващи страни, които защитават своите интереси…

Сега вие искате да разберете живота. Три неща са важни за живота. Те са: физическия, духовния и умствения или Божествения свят. На земята по-велико нещо от физическия живот няма. Под физически свят разбирам света, където хората живеят. Същевременно по-велико нещо от духовния свят няма. Под духовен свят разбирам условията, където ангелите живеят. Аз разглеждам ангелите като хората, само че са много по-културни. Те имат една култура, която датира повече от 260 милиарда години. Тяхната култура разполага с такива точни данни за създаването и времето откакто светът съществува. Те имат такива точни астрономически данни, че ако нашите астрономически понятия се сравнят с техните, ще представляват играчка. За тях е важна любовта.

Обаче и от ангелския свят има по-висок. Това е Божествения свят, където боговете живеят. За тях най-важното нещо е Духът. По-велико нещо от Духа за тях не съществува. Следователно за онези, които живеят на Земята, най-великото нещо е животът. Те трябва да разберат смисъла на живота. Животът има дуалистическо разбиране, вследствие на което се проявява в радост и в скръб. Скръбта е майка, а радостта – бащата. А самият живот е детето, което произлиза от майката и от бащата. Ако детето прилича на майка си, то е скръбно. Ако прилича на баща си, то е радостно.

За вечната радост и блаженство индусите са употребили думата „мая“. Какво е „мая“? За да схванете понятието „мая“ изисква се дълбоко разбиране. Когато говоря за скръбта, за страданието, аз не се спирам върху вашето понятие за страданието. Според мен скръбта, страданието е нещо възвишено. И боговете търсят скръбта. Когато поживеят на небето няколко милиона години, те искат да се развлекат, да се запознаят със скръбта, със своята майка. Затова слизат на Земята да получат нещо от нея. И Христос, когато слезе на Земята, се запозна със своята майка, със скръбта. Той каза: „Господи, да бъде така, както си казал.“ Когато вие казвате, че не искате да страдате, вие се отказвате от своята майка. Когато човек иска постоянно да се радва, бащата казва: „Щом не приемаш майка си, искаш постоянно да се радваш, тогава и аз не мога да те приема.“ Ако бащата обича майката, а ти не я приемаш, може ли той да те обича?

Радостта е радост, защото има скръб. Скръбта е скръб, защото има радост. Скръбта, това е външната страна на радостта. Радостта е вътрешната страна на скръбта. Как ще си обясните тия неща? Когато вътрешно разбираш скръбта, ти си радостен. Когато външно я разбираш, ти си скръбен. Когато външно разбираш радостта, ти се радваш, когато вътрешно я разбираш, ти скърбиш. Щом скърбиш, ти изгубваш радостта си.

Съвременните хора искат да се възпитават. За да се възпитават, трябва като художникa да знаят как да рисуват. Те трябва като музикантa да знаят как да свирят. Не е достатъчно само да свири или да рисува човек, но той трябва да знае изкуството да свири и да рисува. За тази цел, той трябва да знае законите на изкуството…

Казвам: Днес всички хора се нуждаят от нови възгледи. Старите възгледи бяха прекрасни, но за миналото… Как ще представите своите стари възгледи на бъдещето поколение, което иде? Те са напреднали души, те са проучили всичко и сега искат нещо ново. Старото седи в това, че човек е обичал себе си. Новото, в което човек сега влиза, показва, че той е излязъл от себе си, той иска да обича и друг. Това е новото в света. Новото изисква да обикнеш ближния си като себе си. Тази е великата идея, която трябва да сплоти хората.

Казва някой: „Аз не мога да обичам своя ближен.“ Кой е ближният на Духа? – Душата. Кой е ближният на душата? – Духът. Кой е ближният на сърцето? – Умът. Кой е ближният на ума? – Сърцето. Това е вътрешната страна на живота. Следователно когато питаме защо мъжът трябва да обича жената, казваме: Мъжът трябва да обича жената, понеже тя представя любовта, а от любовта излиза животът. Понеже на мъжа е нужен живота, то ако не обича жената, няма да има живот в себе си. Понеже мъжът представя човешкия ум и светлина, която произтича от него, жената трябва да го обича. Ако не го обича, тя ще ходи в тъмнина. Ако жената не обича мъжа, тя няма да има светлина и няма да може да разбере живота. Мъжът създава условия на живота да се прояви. Под думата „мъж“ аз разбирам онова великото, разумното в света, което дава светлина и условия да може красивото, което е посято в човешките души и умове да възрастне и от тези готови плодове да почнат хората да се хранят.

Мнозина казват, че не си струва човек да дава. Човек трябва да дава толкова, колкото живот се влива в него. И той трябва да възприема толкова, колкото се излива от него – ни повече, ни по-малко. Ако дадеш повече, отколкото се влива в теб, ти правиш престъпление. И ако приемеш повече, пак правиш престъпление. В една чаша ти ще влееш толкова, колкото чашата може да събере. И от една чаша ще излееш толкова, колкото от чашата може да се излее навън.

Съвременните хора вярват в Бога, вярват в ближния си, вярват в себе си, а при това имат противоречия. Вярата им не е силна, не е такава, каквато трябва да бъде. Като се намерят пред едно голямо събитие в света, те мислят, че няма кой да управлява света. Ако наистина хората управляват света, питам: Къде е днес Адам, който едно време беше поставен да управлява рая? Къде са пророците от миналото, къде са ония велики учени хора на миналото? Къде са талантливите и обикновените хора на миналото? Къде са всички ония хора, които са минали досега в света? Ще кажете, че са изчезнали. Нищо обаче в природата не се губи, нищо не изчезва, само се видоизменя…

Сега ще ви кажа, че всички тия хора, които са заминали от Земята, днес се намират в други светове като пътници. Един ден всеки от вас ще може да провери това, дали е вярно или не. Днес обаче докато сте още на Земята, трябва да вярвате. Когато искате да проверите нещата, това показва, че имате съмнение. Аз съм за конкретните неща. Човек не може да познае Вселената, докато няма светлина в себе си.

Ако едно тяло не издава светлина от себе си, то остава непознато. Ако иска да бъде познат, човек непременно трябва да дава нещо от себе си, той трябва да излъчва нещо от себе си. Щом се затвори в себе си, човек става от тъмните слънца. Има тъмни слънца в света. Когато някое светло слънце мине през нашата Земя, сполетява го голямо нещастие. Тези слънца не са слънца на нещастието, но те учат хората как да се отварят, как да дават нещо от себе си.

Ако отидете на северния полюс и студът отнеме вашата светлина и топлина, лошо ли е направил? Той казва: „Аз взимам част от вашата светлина и топлина, искам да ги опитам какви са.“ Като взима част от нашата топлина и светлина, северният полюс се радва и той иска да се измени. Ще дойде ден, когато Земята ще заеме друго положение. Тогава северният и южният полюси ще бъдат тропически места. Като дойдете в бъдеще ще проверите истинността на думите ми. Сега няма защо да доказвам тия неща, понеже вие един ден ще ги видите сами.

Казвате, че до това време вие ще умрете. Смъртта е едно патологическо състояние в живота. – „Ама мога да се разболея.“ – И болестта е патологическо състояние. Аз говоря за един живот, в който няма смърт, но има само изменение. Аз говоря за страданието, но за онова страдание, в което човек придобива нещо. Аз не говоря за онова страдание, което обезсилва човека и го прави неспособен. Аз говоря за онова страдание, което облагородява човека и го възвишава. Аз говоря за онова страдание, което прави човека мощен и силен…

Толстой разправя една своя опитност. Той искал да предаде своето учение на света, но от практическия, от реалния, от невидимия свят му дали един сън да види как и доколко лесно може да го предаде. Една вечер сънувал, че е бременна жена и се мъчи да роди, но не може да роди детенцето си. Цяла нощ се мъчил, но не могъл да роди детето. В края на краищата той се събудил от този тежък и мъчителен сън и си казал: „Не се ражда лесно. Не е лесно да бъде човек жена.“

3а да роди нещо, човек трябва дълго време да го отхранва в себе си. И той трябва да даде най-хубавото, най-красивото от себе си, да задоволи всички хора. Като роди човекът отвън това, което е отглеждал вътре, да има на какво да се радва. Мислите ли, че ние, съществата, които живеем в утробата на Бога, Той трябва да ни търпи такива, каквито сме? Той иска да ни предаде най-възвишеното и благородното от себе си, че като излезем вън от Него, със свободата, която ни е дадена, да можем да приложим това, което Той е вложил в нас. Ние трябва разумно да приложим свободата, която ни е дадена.

Сега аз не искам да кажете, че светът живее много добре. Светът живее за себе си. Както и да живее, той живее за себе си, но вие как трябва да живеете? Има един свят, където съществата разбират всички неща. Те живеят така добре, но вие ще видите техния живот някога, когато очите ви се отворят. Тогава ще видите, че на Земята има и други народи, освен тези, които днес виждате.

Сега не искам да ви кажа къде са те, но питам: От къде е дошла светлината, която вие виждате? Тя иде от слънцето, а се образува тук, на Земята. По закона на сравненията вие трябва да разсъждавате, защото всяка една мисъл трябва да ви води в един особен свят, където можете да използвате нещата. Вие имате условия всеки ден да проверявате своите мисли, тяхната сила.

Един човек може да познае доколко е човек, доколкото в даден случай може да разреши една трудна задача. Например човек първо има да разрешава какво нещо е човекът. После има да разрешава въпроса какво нещо е жената и какво – мъжът. После ще разреши въпроса какво нещо е майката, бащата, братът, сестрата, не по форма, но конкретно, в техния дълбок смисъл. Братът е онзи, който гледа на сестрата така, както гледа на себе си. Сестрата е неговият ближен. Братът е ближният на сестрата, а сестрата е ближният на брата. Това са идейните формули, идейните образи, с които невидимият, красивият свят иска да ни покаже как трябва да живеем.

Някой пита как трябва да постъпва. Казвам: Постъпвай така, както постъпва баща ти. Постъпвай така, както постъпва майка ти. Преди години дойде при мен един баща, който се оплаква от сина си. Защо? Синът го възпитавал. Бащата е доста благороден човек, но синът станал въздържател. Синът иска да направи опит да живее един добър живот, да не пие и да не пуши, а бащата и пуши, и винце си попийва. Един ден бащата казал на сина си: „Синко, иди в мазето да ми наточиш малко вино.“ – „Не, татко, прати ме на най-далечния извор да ти донесе вода, ще отида, но от бъчва вода не наливам.“ – „Ама ти трябва да слушаш.“ – „За всичко друго ще те слушам, но за това не искам да те слушам.“ – „Виж какъв непослушен син! Аз го изпратих на училище да учи, а той какви работи научил.“ – „Добре, – казал бащата – щом не искаш да ми наточиш вино, иди да ми купиш тютюн.“ – „Не и за тютюн не отивам. Накарай ме дърва да сека или друго нещо да направя, но за тютюн не отивам. Не пуша тютюн и не купувам.“ – „Виж какъв син! Вино не пие, тютюн не пуши и това било учен човек. Вижте какви непослушни са сегашните деца…“

Казвам: Прав е синът. И бащата казва: „Прав е.“ Аз го похвалявам: Нека не се накърнява бащиното ти чувство, но той седи по-високо от теб. – „Прав си. Баща ми и дядо ми нито пиеха, нито тютюн пушеха, но аз се научих да пия и да пуша. Синът ми върви по линията на дядо си и на прадядо си, но аз не зная по коя линия да вървя.“ Следователно съвременните хора вървят по една странна линия, а не по тази, по която човек е излязъл първоначално. Казвам: Всички ние трябва да имаме една обща идея, да съзнаваме, че всички сме фактори.

Аз говоря за разумните хора, говоря за добрите, за силните хора. Наричам силни и добри хора ония, които не носят разрушението в себе си. Силният човек не работи за себе си, но работи за другите. Аз наричам добър човек онзи, който обича ближния си като себе си. Аз наричам разумен човек онзи, който работи за цялото, за Битието. Той съзнава, че друг е източникът, от който е излязъл. Ако в твоя ум Бог е тил, ако в твоето сърце ангелите са тил и ако в твоя физически живот всички добри, силни, разумни хора са тил, ти смело можеш да се наречеш силен, добър и разумен човек. Ако в твоя умствен живот Бог не е тил и ако в твоя духовен живот ангелите не са тил, и ако на Земята добрите хора не са тил, ти си един от слабите хора и каквото имаш ще го изгубиш.

Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме. Аз живея в Отца си и Той живее в мене. И това, което аз ви говоря, не говоря аз, но Отец ми, който живее в мене.“ Представете си, че понякога у вас се явява съмнението. Съмнението винаги върви подир любовта. Любовта носи съмнението като сянка подир себе си. Тази сянка е признак на безлюбието. Докато лицето на човека е осветено, съмнението всякога идва зад гърба му. То върви след човека и го дебне. И човекът не забелязва как се подава на съмнението. И той започва да се съмнява в онзи човек, който някога го е обичал и си казва: „Дали наистина този човек ме обича или има някакъв интерес?“ Съмнението всякога прониква в човешкия ум. Двама души се обичат, но и двамата се съмняват един в друг. Въпросът е просто разрешим: или те обичам, или не те обичам. Едно от двете е вярно – или съмнението, или положителното. Питам: Какво печелят тия двама души, ако се съмняват един в друг?

Ако запалите една свещ, в какво ще вярвате: в свещта или в светлината? Ако вярвате в свещта, която не е запалена, каква полза ще ви допринесе? Свещта нищо няма да ви допринесе, но ако вярвате в една запалена свещ? Светлината ѝ ще ви допринесе нещо. Какво ще ви ползва вярата в едно слънце, което е във вселената, ако светлината на това слънце не достига до вас? Това слънце е важно за нас дотолкова, доколкото ние можем да проверим неговата сила и доколкото то е разположено спрямо нас. Слънцето всякога дава. Вие трябва да гледате на въпроса малко по-другояче. Зад свещта седи онзи, който ви обича. Зад онази ръка, която ви е хванала, също седи онзи, който ви обича. Зад трудните условия седи онзи, който ви обича.

Мислите ли, че онзи Великият, Който ви обича, не мисли за вас? Мислите ли, че когато сте оградени, Той не мисли за вас? Мислите ли, че Той не се грижи за вас? Опитността на всички добри хора, на всички талантливи, на всички гениални, на всички светии, на всички учители, на всички богове, на всички, които мислят, е една и съща. Всички знаят този велик Промисъл и знаят, че в Него няма никакво изключение. Единственото същество, в което няма никакви изключения, това е Бог в света. Всички съзнават, че в Божиите постъпки и в Божия Промисъл няма никакво изключение. Всичко онова, което Той е определи, за кого и да е, ще стане според както е определено.

Някои ще кажат, че това вярване може да се наложи отвън. Не, всеки сам ще опита и ще провери истинността на думите ми. Кое е за предпочитане: болестта или здравето? Кое е за предпочитане – горчивината или сладината; чистият въздух или нечистотията? Светлината или тъмнината? Животът или смъртта? Омразата или любовта? Любовта е за предпочитане. От любовта може да се роди омразата, а от омразата не може да се роди любовта. От живота може да се роди смъртта, но от смъртта не може да се роди животът. Смъртта е резултат на един неестествен живот. А животът е резултат на един разумен живот.

Сега мнозина проповядват, че животът са продължава. Всеки, който иска да се продължи неговия живот, трябва да има светли мисли, светли чувства и светли постъпки. Или другояче казано: той трябва да има топли чувства и правилни постъпки. Силни постъпки са тези, в които няма никакво колебание. Всеки човек, който като извади от джоба си сто лева и веднага ги върни назад, не е готов да ги даде на един просяк, е слаб човек. Силен човек е онзи, който като бръкне в джоба си и извади сто лева, не се разколебава, готов е да ги даде на всеки, който се нуждае.

Който дава много, той много взима. Който сее много и много жъне. Който дава малко, той малко взема.

Ние имахме един познат от провинцията, който беше виден адвокат. Той поддържаше теорията: малко давай, но от сърце давай. Той беше много скръндзав. Знаете ли какъв е законът? Всеки човек, който си служи с малките величини, той лесно осиромашава. Този адвокат казваше, че трябва да се икономисва, но после така загази, че трябваше да взима пари на заем. Аз взимам думата „скръндзав“ в широк смисъл. Според мен скръндзав човек е не само онзи, който не дава пари, но и всеки, който не е готов да каже една добра дума или да отправи една добра мисъл или едно добро чувство към кого и да е.

Човек трябва да поддържа принципа да бъде като извор, който извира навън. Като тече, той е готов да дава щедро на всички, без да държи сметка какви ще бъдат неговите посетители, дали ще му бъдат приятни или неприятни. Посетителите му няма да бъдат все любими, все интелигентни. При извора ще дойде едно влечуго и ще каже: „Добър ден.“ – „Добре дошло.“ После ще дойде една мечка и тя ще каже: „Добър ден.“ – „Дал ти Бог добро.“ След това ще дойде паякът и т.н. Всички животни едно след друго ще се изредят и на всички той дава щедро, не казва, че правят престъпление като идват при него. Изворът не съжалява, че е поил и най-свирепите животни, но казва: Хайде, идете си с благодарност, че приехте Божието благословение. Идете в света и проповядвайте кой как може Божието слово. Носете в света Божието благословение. Каквито и да сте днес, един ден ще станете като мене… 

Ще дойде ден, когато вълците и овцете ще ходят заедно и приятелски ще се разговарят. Неразположението, което имат днес, ще изчезне.

Ще ви приведа един пример за изяснение на тази идея. Не е добре човек да се спира върху лични въпроси, но за да обясня една истина, ще се спра върху един личен въпрос. Един ден отивам в кантората на един адвокат, мой познат и намирам там един евангелски проповедник. Двамата седят и се разговарят за нещо. Адвокатът пише едно заявление. – „Какво правите?“ – „Тук искаме да дадем един добър урок на един измамник. Един ден дойде при мен едно младо момче, по-право един момък, и ми поиска сто лева на заем, срещу които обеща да ми донесе брашно. – Това разправяше проповедникът. – Вече мина повече от година, но брашното още не е дошло.“ – После адвокатът продължи: „Същият момък дойде при мен и взе на заем 250 лева, като обеща и на мен да донесе брашно. Но нито брашното видях, нито него. Научих се, че се е оженило с тия пари. Сега ще му дадем един добър урок да знае, как се лъже.“

Като ги изслушах, казах и на двамата: „Лошо е направило това момче. Да съм на негово място, никога не бих ви излъгал и вие имате право да се възмущавате от постъпката му. Слушайте, аз се поставям сега на мястото на този млад момък. Аз искам да изправя неговата погрешка.“ Тогава се обърнах към проповедника и казах: „Ето вземи стоте лева, които този момък ти дължи. Ако той ти върни парите, ако обичаш, можеш да върнеш моите. Ако не ти ги върне, считай, че той ти ги е платил.“ И до днес не ми е върнал парите, защото проповедникът е вече на другия свят. После се обръщам към адвоката и го питам, иска ли да му дам двеста и петдесетте лева, които момъкът му дължи. „Не, не искам, аз му прощавам.“ Този адвокат и до днес още е жив. Днес той е в Америка.

Питам: Мислите ли, че всички ние, които сме дошли на земята, не живеем даром? Колко сте платили за осветлението, което слънцето ви дава? Какъв е бюджетът, с който разполагате за храна, за водата, за въздуха, за светлината, които получавате? Всички ние живеем даром. Мислите ли, че един ден невидимият свят няма да ни иска сметка за всичко онова, което ни е дадено и с което днес се ползваме даром? Направили ли сте сметка да видите колко коствате на невидимия свят?…

Сега това, което се изисква от вас, е да имате положителна вяра, която да не е обоснована на някакви си логически доводи. Например мислите ли, че можете да намерите истината в едно кино или в един театър? Отива един проповедник при един актьор да се оплаква, че хората не го слушат и го запитва: „Как така вие, които не проповядвате никаква истина, хората ви ръкопляскат?“ Актьорът му отговорил: „Май ние проповядваме лъжата като истина, затова хората ни вярват, а вие проповядвате истината като лъжа, затова хората не ви вярват.“ Аз похвалвам този актьор, той му дал един добър пример.

Казвам: Истината трябва да се проповядва като истина. Няма по-хубаво нещо от това човек да бъде искрен в себе си. Той не трябва да прави разлика между себе си и другите хора. Аз наричам този човек свободен. Свободен човек е само онзи, който не се влияе от никакви външни условия и на когото тил е Господ. Пред него са неговите ближни – ангелите, а всички добри хора са условия, които той използва за своето въздигане. Ако всички хора бяха постъпвали и живели така, щеше ли да има някакво недоразумение в света? Казвате: „Защо се случват тия работи в света?“ Как трябваше да станат нещата? Питам: Кое беше по-добре, Христос да умре на кръста или да станеше цар на евреите? Евреите искаха да им стане цар, но Той избяга. Христос трябваше да мине през пътя на страданието, да опита скръбта.

Страданието е пробният камък за повдигането на човека. Законът е верен. Човек може да се повдигне в света дотолкова, доколкото е минал през страданията. Колкото по-големи са страданията, толкова по-големи са радостите и толкова по-голямо е въздигането. Страданията са мярка в живота. Аз не говоря за мъчнотиите. Според мене мъчнотиите са нещо неразбрано. Аз говоря за страданието като разумен, разбран процес. Страданието е една необходимост, която не се налага на сила, но казва: „Както искаш, но знай, че този е пътят.“

Вън от страданието няма друг път, по който можеш да минеш. Който реши да носи страданието, но не пасивно като овца. Аз не съм за пасивното носене на страданията. Аз съм за онези смели жабчета, които се срещат в реката Нил. Човек трябва да бъде смел и в страданията, и в радостите си. В реката Нил има едни малки, костени жабчета, които свободно си плуват. Крокодилите често ги гълтат, но те влизат цели. Като попаднат в корема на крокодила, те започват да гризат отвътре. В това време крокодилът ту потъва във водата, ту излиза на повърхността, докато най-после жабчетата пробиват корема му и той се обръща с гърба нагоре. Казвам: Щом те глътне един крокодил, пробий стомаха му, нищо повече. В това отношение ви давам пълно право. Пробий стомаха на крокодила да се научи да зачита Божиите закони…

Знайте, че страданията, които имате, не са нищо друго освен възпитателно средство да се пробудят у вас талантите, да се пробуди у вас Божественото. За да се пробудят талантите в човека, непременно трябва да му се поставят препятствия. Препятствията, това са страданията. Ако цялата земя беше валчеста сфера, без никакви долини и планини, нямаше да има никакво движение. Налягането, което съществува в света, дава подтик на всички живи същества, вследствие на което сегашният ход на живота е по-добър, отколкото ние си го представяме.

Хранете към Бога онази вяра, която произтича от Любов, от онази благодарност за всичко, което Той е направил за вас през хилядите векове. Всичко, което имате, вие дължите на Него. Че слънцето грее, че звездите изгряват, че вятърът вее, че водите и реките текат, че растенията цъфтят и дават плодове, че майките и бащите раждат, всичко това е от Бога. Въпреки това Той седи тих и спокоен. Той казва: „Деца, използвайте всичко, което съм ви дал, радвайте се на благата, които съм ви дал, но не се отдалечавайте от правия път, който съм ви поставил.“

Сега вие ще питате кой път да хванете. Че вие сте го хванали вече. Този път е пътят на Любовта. Щом дойде в живота ви някакво противоречие, вие трябва да знаете, че сте нарушили нещо в закона на Любовта… Истинският живот седи в разбраната радост и в разбраната скръб. А любовта седи в разумното разбиране на светлината и топлината. Човек не може да прояви Любовта, ако не разбира законите на светлината и топлината. Тази светлина и топлина именно действат в човешкия мозък, в човешкия ум. Светлината действа главно в човешкия мозък, а топлината действа в човешкото сърце, в човешките чувства, в дихателната система. Само при това положение може да става правилна обмяна между човешките чувства и мисли. А силата на човека произтича от неговите мускули, от неговото тяло…

Като разглеждам сегашните хора според светлината, която имат, виждаме до къде са достигнали. По какво се отличава един човек, който върви по закона на Любовта? По какво се познават Христовите ученици? Те тръгват да проповядват. Като срещнали на пътя си едно умряло куче, те казали: „Учителю, това куче смърди много.“ Христос им отговорил: „Колко са бели зъбите на това куче?“ Той не говори за миризмата на кучето, но за неговите бели зъби. От какво произтича лошата миризма? Ако спрете вниманието си на сегашните хора, вие ще видите, че от тях излиза толкова неприятна миризма, че трябва да употребяват козметични средства, различни парфюми, с които да маскират неприятната миризма. Аз не съм против външната козметика, но човек трябва да има и вътрешна козметика, да излиза от него приятна миризма. Има един козметически живот.

Има мисли и чувства, чрез които човек може да се подмлади. Какви са тези мисли и чувства, няма да кажа. Трябва ли да дам възможност на един човек да се подмлади и да отиде да живее за себе си, да яде и да пие само, да направи безброй грехове? Ако се подмлади, той няма да живее за Бога, но ще живее за себе си. Не се позволява на човека да греши. Сега аз не искам да ви насърчавам без да ви дам нещо, но казвам: Стремете се към един възвишен живот да постигнете всичко каквото желаете. Има неща, които още в този живот можете да постигнете, но има неща, които ще постигнете в бъдеще.

Ще кажете, че сте стари вече. Аз не съм срещал стари хора на Земята… Умните хора са стари, работливите са възрастни, а силните са млади. В този смисъл бих желал да бъдете млади – силни, стари – умни и възрастни – работливи. И тогава като изпълнява всеки на мястото си своята задача, ще ви се даде в наследство каквото желаете…

Сега като наблюдавам моите слушатели, някои от тях си казват: „Дали се говори истината или не?“ За да знаете дали говоря истината, вие трябва да стоите по-високо от мен. Щом някой ме изпитва как живея, той пръв трябва да ми покаже как да живея. Аз съм готов да го слушам. Той иска да знае какво нещо е истината, дали аз говоря истината. Истината е крайният резултат от опитностите на Любовта. Истината е крайният резултат от опитностите, придобити от Мъдростта. Крайният резултат на истината е дал свободата на човека да разбере, че той е завършил нещо, че той може да бъде полезен.

Сега ако искате да знаете дали даден човек говори истината, дали е добър човек, можете да направите следния опит. Когато сте хремави или трескави, или не сте добре разположени, идете при този човек и леко докоснете дрехата му. Ако е добър, ако говори истината, хремата или треската, или неразположението ви ще изчезне. Ако не е добър човек, ако не говори истината, треската и хремата ви няма да минат. Ние имаме пример в Евангелието с онази жена, която страдаше цели 12 години от кръвотечение. Като чу, че има един добър човек, който проповядва истината, тя леко се докосна до дрехата на Христа и кръвотечението ѝ моментално спря. Ако и вие във време на страдания обърнете погледа и ума си към Бога и се допрете до дрехата на Неговата любов, скръбта ви веднага ще изчезне и в душата ви ще настане такава радост, каквато никога не сте изпитвали. И когато вие се докоснете до онази Божествена Мъдрост, до онази Божествена Истина, вие ще почувствате в себе си мощна сила, която ще ви направи граждани на цялата вселена. Всички около вас ще почнат да пеят и да се радват.

Сега ако сте хремав или трескав, направете следния опит. Идете в гората при някое старо дърво и турете гърба си на дървото като кажете мислено: „Ти си много добро дърво.“ Наистина старите дървета са много добри. И след това наблюдавайте какво ще стане с вашето състояние. Ако състоянието ви изчезне, ако се подобри положението, това показва, че дървото е добро. Ако не се подобрите, дървото не е добро. Какво ще стане после? Дървото, което ви е помогнало, ще се обнови, ще се раззелени повече, а това, което не ви е помогнало, ще изсъхне. Ще кажете: „Вярно ли е това?“ Верни са моите думи. Така ще видите, че Бог се проявява в цялата природа и чрез всички живи същества. Не се съмнявайте в себе си. Като се съмнява в себе си, човек унижава себе си. А като се съмнява в Бога, той причинява смърт на себе си. Унижението произтича от безверието в самите нас. А смъртта произтича от обезверяването в Бога. Затова ви проповядвам Любов, вяра в Бога и вяра в себе си. Сега за сега това е смисълът на човешкия живот.

Живот, любов и дух, това е мощното в Божествения свят.