Учителя: Ново знание, нова наука е нужна на хората

Откъс от беседата „Единство в живота“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Всички хора – религиозни и светски – са страдали и страдат от неразбиране. Две крайности има в живота: едни хора поддържат мисълта, че Бог не съществува, че те сами си нареждат живота – едната крайност. Други казват, че има Бог в света, че Той нарежда всички работи – другата крайност. Те сядат, почиват си, нищо не работят и очакват всичко наготово. Добре е някога да бъдеш безверник, да разчиташ на себе си и да се учиш да работиш. Добре е също да бъдеш вярващ, да уповаваш само на Бога, а ти да си почиваш. Безверникът работи постоянно, на никого не разчита. Вярващият, обаче, си почива и казва: Добър е Бог, Той ще промисли и за мене…

Целият сегашен свят е поставен на лъжлива основа, върху която нищо не можеш да градиш. Един те съветва:

– Не вярвай на никого.

– Аз отдавна вече не вярвам на хората…

Той започва да живее само за себе си. Какво може да излезе от такъв човек? Той е лист от едно дърво, но не вярва и на самото дърво. Какво ще стане с него? – Където ходи, ще казва, че светът е лош, че хората са грешни. Значи той, единственият, останал на дървото, е праведен…

Всичко пресилено носи лоши последствия. Ето, някои от моите ученици, като чели за ползата от лимоните, сами се подлагат на лекуване с лимони. Те започват от един лимон и всеки ден увеличават броя, докато стигнат до десет лимона на ден. После се връщат от десет до един. Лечебна е лимонената киселина, но трябва да знаете как да я употребявате. Иначе тя причинява простуда. Понеже отнема топлината на организма, капилярите се свиват, кръвообращението се нарушава и човек заболява. Достатъчно е по един лимон на ден. Изцеди лимона, долей чашата с гореща вода и изпий сока. Повече от един лимон не е нужно.

„Прекален светец и Богу не е драг.“ И в хубавите работи трябва да има мярка. Иначе ще се натъкнете на лоши последствия. Да лекуваш човека, това значи да направиш връзка с него. Хванеш го за ръката и му предаваш енергия от себе си…

Казвате: „Да бъдем добри“. – Колко добри да бъдете? Има добри коне, които нито ритат, нито хапят, но и работа не вършат. Такива добри ли искате да бъдете? Има коне, които ритат, хапят, но работят. Може да натоварите колата с 1000 килограма и те теглят, вършат работа. Често се оплаквате от някои братя, че били много сприхави. – Сприхави са, но вършат работа. Каквото ги накараш да направят, веднага го свършват. Някой минава за кротък, добър, но не работи.

За предпочитане е да си сприхав и да работиш, отколкото да си кротък и нищо да не работиш.

Всеки човек може да се натъкне на известна мъчнотия – зависи от времето и от знанието, с което разполага. Важно е кога се натъква на мъчнотията и с какво знание разполага. Искаш да отидеш на планината. Това желание е естествено. Обаче тръгваш за планината през зимата, в снежно време, когато върхът е заледен. Всяка стъпка е рискована. Всеки момент можеш да се хлъзнеш и да пострадаш: да си счупиш ръката или крака. Ето къде е грешката – не си избрал благоприятно време за това. Щом искаш да се качиш на планината, ще избереш един хубав летен ден, когато земята е покрита с трева и цветя, да стигнеш благополучно на върха. Когато ни сполетят нещастия и страдания, това показва, че ние сме предприели една работа в най-неблагоприятно време.

Вчера се разговарях с един брат върху причината на противоречията. Той ме питаше: „Защо даден човек в известен момент е добър, като светия, а в друг момент – като дявол?“ Казвам му: Представи си, че пред тебе тече тиха, спокойна вода и ти си играеш с нея, ту пъхаш, ту вадиш крака си, раздвижваш я. Тази игра е приятна, изпитваш известно удоволствие. През зимата същата вода замръзва. Ти пак искаш да си поиграеш с нея, да я раздвижиш, но ледът се съпротивлява. Вместо да го раздвижиш, той те удря силно. Кракът ти започва да те боли. Ти виждаш вече, че с леда не се играе.

„Какво да правя?“ – Ще чакаш да се разтопи ледът и като се превърне на вода, можеш пак да я плискаш, колкото искаш. Казваш за някого: „Студено му е сърцето.“ – Стой далеч от него, не бутай…

Мнозина задават въпроса: „Защо човек трябва да води чист и свят живот?“ – Това е все едно да питате защо човек трябва да яде чиста храна. Чистият и свят живот, както и чистата храна, са идентични неща. Чистата храна прави човека здрав и силен; чистият и свят живот има отношение към чистите мисли и чувства. Така, именно, човек укрепва физически и психически.

„Какво се иска от сегашния човек?“ – Ако има знание, няма любов. Ако има светлина и топлина, не разбира живота. Ето, индусите, със своите методи за вътрешна работа, постигнаха голяма мъдрост и знание, но не разбраха живота. Те се разделиха на брамини, кшатри, търговци и парии, т.е. обикновени. Ако един обикновен човек срещне брамин, ще се бие в гърдите като нискостоящ. И до днес още има християни, които се считат високо напреднали, като брамините…

Като наблюдавам работите на хората, забелязвам у тях желание да ги заглаждат (опростяват). Същото се забелязва и в музиката. Като дам нова песен, един я изглади малко, друг я изглади малко и след време не мога да я позная. Където им се види мъчно, изменят нещо, изгладят я. И така ѝ придават съвсем друг строеж. Например и думата „любов“ е съвсем изгладена, не е такава, както е произлязла от небето. Ако ви попитам какво означава Любовта, не можете да отговорите…

Като дойдете до живота, не мислете за доброто мнение на хората към вас. Живейте така, да имате всякога предвид доброто мнение на Бога. Той ви е дал живота, дал ви е всички блага, следователно неговото мнение е важно. Да не изгубим това мнение! Ако Бог няма добро мнение за тебе, ти не си честен човек. Ти си като детето, което постоянно се цапа. Щом хапне малко, дрехата му се изцапва, ръцете също. Ще кажете: „Сърцето да е чисто на човека.“ – Не е така. Вътрешната чистота има отношение към външната. Каквито са очите, такова е и сърцето. И обратно, каквото е сърцето, такива са и очите. Това са отношения. Не оставяй нито едно петно на дрехата си. Ще кажеш, че по невнимание капнало малко зехтин. Една капка да е, веднага я изчисти. Щом направиш някаква грешка, например, обърнеш се към някого грубо натъртено – какво ще стане с тебе, ако той е ангел, изпратен от Бога на Земята? С един замах той може да те простре. Като знаеш това, ще внимаваш да не подхлъзнеш езика си, да кажеш една груба дума…

Щом искаш да отидеш при Господа, трябва да бъдеш смел. Речеш ли да отидеш при Него, да Му разказваш как те обидили, ще станеш на прах и пепел, нищо няма да остане от тебе. Какво би предпочел: да се стопиш, или да изправиш една своя грешка?

„Ама защо да ме обиждат!“ – Преди да отидеш при Бога, срещни се с този, който те е обидил, и му кажи: „Благодаря ти за хубавите думи, които ми каза. Никога няма да те забравя.“ Подай му ръка и забрави всякаква обида. Ако отидеш да се оплакваш при Бога за обидата, ти ще го огорчиш…

Защо плачат хората? – По навик, а някога от голяма скръб. Има хора, които могат да плачат, когато искат. Те плачат, за да предизвикат съжаление у другите. Една ученичка от гимназията разказваше как се спасила от двойка. Един ден я вдигнали на урок. Понеже не знаела урока си, тя бързо наплюнчила очите си, да изглеждат мокри. Учителят я запитал:

– Защо плачеш?

– Не съм добре.

– Седни си на мястото, друг път ще те вдигна.

Учителят не разбрал, че тя хитрува. Казвам: Не хитрувайте, нито плачете за скърбите си, но ги изучавайте. Те са предметно учение. Противоречието, безлюбието, безверието също са предметно учение. Ще ги изучавате, а не само да казвате: „Обезверих се, противоречия имам.“ Ще знаеш защо си обезверен, защо имаш противоречия и как да се справиш с тях.

Ново знание, нова наука е нужна на хората. Не е достатъчно само да констатирате фактите, но да се изучават причините и последствията им. Изучавайте сърцето, ума, душата и духа си, да разбирате тяхната същина…

Питате:

– Защо трябва да се обрязва лозата?

– За да даде повече плод.

– Защо страдат хората?

– За да дадат повече плод.

– Не може ли без страдания?

– Може, но и радости няма да имате. Ако не искате да страдате, трябва да се откажете от радостите. Щом искате радости, страданията непременно ще дойдат. Представи си, че ти дават да свалиш от планината един чувал със злато, тежък сто килограма. Златото е твое, радваш му се, но как ще го свалиш от височината? Гърбът ти ще усети тежестта на златото. Ще пъшкаш, ще страдаш, но ще го свалиш – злато е. Значи човек страда, за да придобие нещо ценно.

Млад си, красив, способен, но си недоволен от живота. Защо? – „Не мога да живея сам, искам другарка.“ Бог ти дава другарка. Живееш една–две години, пак си недоволен – искаш другарчета. И това желание ти се задоволява. Имаш едно другарче, две, три, четири. Започваш да се грижиш за тях, да ги храниш и обличаш – обикваш ги. Един ден те сполети нещастие: едното другарче заминава за другия свят. Плачеш, страдаш и докато се утешиш, и второто заминава. Питаш се защо идват страданията. – Не си знаел колко другарчета ти трябват…

И в природата нещата не стават според вашето желание. Искаш времето да бъде хубаво, обаче в природата стават резки промени: мекото време се сменя със сурово, топлото – със студено. Изучавайте промените, които стават в природата, да видите и добрата им страна. Като е мислил хиляди и милиони години, Бог е създал света такъв, какъвто е днес…

Вие искате да знаете дали онзи свят прилича на този. Има нещо общо, нещо подобно, но не във всичко. Не можеш да разбереш ангелския свят, ако не познаваш своя мозък. Ангелът например е същество на абсолютна справедливост и чистота; той има отлична обхода. – „Как са облечени те?“ – Не се обличат модерно като хората, дрехите им са в класически стил. Как са ушити, с думи не се предава, трябва да ги видите. Трябва да живееш добре, като ангел, за да се облечеш в ангелска дреха. Да мислиш право, за да се наметнеш с Божествена мантия. Когато живееш в светлина и се храниш със светлина, само тогава ще облечеш Божествена мантия. Ще ти дадат скиптър в ръка и ще дирижираш, както диригентът със своята палка. Ново разбиране е нужно за това. Без новото разбиране нито скиптърът ще те ползва, нито мантията.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза, Отец ми е земеделецът.“ Когато Бог ви подрязва, плачете, но не вдигайте шум. Да плачете, това е ваше право. Плачете, за да ви заздравее раната. Да плачеш, това е благословение. Няма човек в света, който да не е плакал. Плакали сте и ще плачете в бъдеще. Аз нямам нищо против сълзите… И Христос е плакал. Като дойде в Йерусалим, Той каза: „Исках да спася чадата ти, но те не пожелаха.“ Казвам: Добре е някога човек да плаче. Сълзите, които Христос проля, паднаха върху главите на евреите. От тях зависеше Христос да не плаче. Знаете ли какво ще бъде положението на народите, ако и днес заставят Христос да плаче…

Любовта изисква знание. Тогава Бог ще дойде между вас да оправи света. Това не е лесна работа. Сега, като ви говоря, виждам, че някои ме разбират криво. Казват: „Свободна любов“. Оставете настрана свободната любов. Аз говоря за онази Любов, която носи живот, светлина, мисъл и чувство. Аз говоря за онази Любов, която носи всички блага в света, та който се домогне до тази Любов, да бъде щастлив. В тази Любов няма отчаяние, няма тъмнина. В нея няма болести; в нея няма смърт; всякакви караници и разправии при нея изчезват. Тя урежда всички спорове и недоразумения. Ако не става така, не казвайте, че живеете по Любов. Казваш, че обичаш някого, и цял ден тичаш след него. Това не е Любов. Щом си дошъл на Земята, ще изпълняваш Божията воля.

И тъй, Любовта носи живот, светлина, топлина и знание. Като имаш тази Любов, ти приличаш на благоуханно цвете. Любовта изтрива всяка сълза. Ако работите не вървят добре, Любовта казва: „Не плачи, всичко ще се уреди.“ Учиш, но не успяваш в уроците си. Любовта казва: „Постоянствай, ще имаш успех.“

Сега и на вас казвам: Учете, прилежни бъдете и всичко ще се нареди.