Учителя: Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите

Откъс от беседата „Да се родите изново“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преяждане…

Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена. Вие всички вечерно време искате да работите. Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо…

Разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите. Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри с чуждото…

Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи. Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш…

Казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега. Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога…

Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори. Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане?“ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш?“ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва. Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода. Казва: Не зная какво ми стана, урочасаха ме…

Вие искате сега да ви се говори. Вие пъдите Божието благословение. Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай!“ Казва: „Млади ли избира?“ Той все млади избира. Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз…“

Не гледайте, че много знаете. Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем. Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора…

Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Откъде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел. По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение. Когато на него заповядвам, то не е по свобода…

Понеже Бог е направил всичко за мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо за него. Един обед не може ли да му дам? Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?

Сега, всички ние сме хора. Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на пасомите си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други. Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята за тях, дал им е всичките условия, и да Му благодарят.

Той седи и мисли дали има Господ или не. „Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш. Като не го виждаш, не е ли реален? Реален е…

Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде…

Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба. Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана. Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си.

Всичките тия стари дядовци и баби се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека.

Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него. И той живее вътре в тебе.

Сега, скоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Един човек ако започне да гради сам една къща, казва: „Аз сам да я направя“, за колко години може да направи къщата сам? Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш? Сам да носиш камъните, калта, варта. Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?

Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, един народ – и работата върви. В живота, когато се кооперират хората, работата върви. И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове – и работите вървят.

Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с каруцата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва:

– Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.

– Рекъл, не рекъл, ще ида да го подрежа. Каква работа има Господ да се меши?

Тя казва:

– Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.

– Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого!

Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария (принудителна безплатна работа по време на турското робство). И целия ден го развеждали насам-натам, до късно вечерта. Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“

Ако ти си на бойното поле и ония бомби, които падат от самолета, големи бомби се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш? Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот. Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази. Казва: „Тисящи (хиляди) ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“

Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда. Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина. Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво е обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да не ги осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво. Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.

Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване. Това е Божествен процес. Като престане този процес, ние остаряваме. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш. Като оттегли този Дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.

Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си. Туй ще го турите в себе си, то е човекът.

Що е човекът? – Който може да държи Името Божие свещено в духа си, който може да държи Името Божие свещено в душата си, който може да държи свещено Името Божие в ума си, който може да държи Името Божие свещено в сърцето си, и най-после: който удържи Името Божие в тялото си…

Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение. Иде при тях един факир. Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус?“ – „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?!“ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава. Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“

Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си на злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир. Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло. Може да е офицер, ще му кажеш: Аз докато се върна, ти ще седиш на стола. Без мое позволение няма да станеш...

Сега новите времена изискват друго. Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания?“, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме? Ние сме само служители на Бога.

Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората. Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият. Като стане всичко на каша, как ще се бият? Господ иска да ни научи да бъдем разумни.

Всеки от вас иска да победят, кои да победят? Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползва от знанието, всеки да се ползува дотолкова, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока. Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде. Божественото знание да го изявяваме…

Дълго време ще се учите как трябва да се отнасяите с хората. Знаеш колко трудно е да се отнасяш с хората. Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.

Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност… Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните…

Важно е сега туй, което Господ ви говори. Слушайте Го. Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там. Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие…

Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки. Как ги прави, не зная.

Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят. Понеже човек влезе, Бог му позволи. Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим?“ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко. Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.

Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас…

Вие всички имате знание, всички знаете кога хората се отнасят с вас добре. Според туй, което сте учили, знаете кой е добре постъпил; туй как го знаете? Вие постъпвайте спрямо другите тъй, както искате спрямо вас да постъпват. Поне туй няма от вас който да не го знае…

Някъде, щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите. На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя. За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползва от него – законът е такъв. Най-първо той се ползва. Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас…

Аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.