Учителя: Невъзможно е да обичате някого, в когото Бог не се проявява

Учителя: Невъзможно е да обичате някого, в когото Бог не се проявява

Откъс от беседата „На двама господари“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:Ще почета 16 глава от Евангелието на Лука 1–14 стих:„...

Откъс от беседата „На двама господари“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Ще почета 16 глава от Евангелието на Лука 1–14 стих:

„… Аз ви казвам: Придобийте си приятели с неправедно богатство, та кога осиромашеете, да ви приемат във вечните живелища.

Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?

И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.“

Учителя: Ще говоря върху 13 стих: „Никой слуга не може да слугува на двама господари.“

От прочетената глава аз ще се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да са ви от полза. Днес както и да се говори на хората, все криво ще разберат…

Един евангелистки проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: „Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща.“ Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано…

Сега да оставим тези обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логика? Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всяка дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота. Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всяка дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически. Ако той направи пет-шест логически погрешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано. Каква логика е тази, от която хората нищо не разбират от думите, от мислите и от тоновете? Логиката трябва да изнесе същината, реалността на нещата, която ще бъде разбрана от всички хора. И след като се разбере тази реалност, хората трябва да се ползват от нея. Ако тази реалност не може да се разбере и приложи, тя нищо не струва…

Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това, че хората служат на двама господари. Или по-правилно – противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият – друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава, ти трябва да седиш на едно място, да чакаш, да видиш кой от двамата е по-силен.

Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: „Защо седиш и гледаш, кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш кой от двамата ще победи.“ Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т.е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте оттам. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас…

Сега вие трябва да знаете на кого от двамата господари ще служите. Вие казвате, че вярвате в Бога. Чудно е, че след като всички хора вярват в Бога, отде произтичат тия големи противоречия в света? Ето, вземете за пример християнството. В християнството, още в най-ранната му възраст, имаше два възгледа. Апостол Павел поддържаше, че вярата ще спаси човечеството. Обаче Яков се противопостави на тази идея. Той казваше, че не вярата, а делата ще спасят човечеството. След тях пък дойде евангелистът Йоан, който казваше, че светът ще се оправи само с Любов. Значи, единият поддържаше вярата, другият – делата, а третият – Любовта. И тримата са прави. Всяко нещо е на своето място…

И Христос проповядваше вяра, но първо казваше, че: „Бога трябва да обичате. При това, както обичате Бога, така трябва да обичате и Мене.“ Христос не се задоволи с вярата, но Той казваше: „Давам ви и друга заповед: „Отца, ще обичате, но и Мене ще обичате. После едни други ще се обичате.“

За Божествения свят вярата не е достатъчна. Там се изисква още нещо, много повече от вярата. В Божествения свят работите не се уреждат само с вяра.

Мнозина мислят, че като дойде Христос на Земята, ще работи по-усилено върху хората. Не, това е заблуждение. Учителят първо работи отвътре, а после отвън. Христос казва: „Каквото ме е Отец ми научил, това говоря.“

Казвам: Ако в съвременният свят съществува по-голям идеализъм, хората щяха да приложат Христовото учение помежду си. Обаче хората се спират повече на материалната страна на живота и се страхуват от злото, от дявола. Срещате един човек и виждате, че плаче. Защо? Обидил го е някой. Казал някакви лоши думи по негов адрес. Плаче този човек, но не страда. При онези дълбоки, вътрешни страдания на човека, цялото му лице се изменя. Цветът му е особен, а освен това по лицето му се образуват особени линии, бръчки, предизвикани от страданията. А този, който при една такава обида плаче, той още не е дошъл до истинските страдания.

Особено силно се отразяват страданията върху чувствителните хора. Има чувствителни хора, на които страданията се отразяват особено болезнено, като че някой го боде по тялото с тънка, остра игла. Всяка мъчнотия, всяко страдание се отразява болезнено върху неговото духовно тяло. Такъв човек във време на големи страдания излиза от физическото си тяло да не чувствува страданията си много остро. Този човек възприема всяка добра или лоша мисъл, отправени към него…

Като обикне нещо, човек става ревнив, страхува се да не го изгуби. Например някой има златен часовник, цени го обича го, бой се да не му го вземат. Всъщност, този часовник не е чисто злато, той едва е позлатен. Като не знаете това, вие страдате, мислите, че някой иска да ви открадне златния часовник. Такива вярвания имат много хора…

Казвам: Не можете да служите едновременно на двама господари. От това гледище, никой не може да обича двама души едновременно.

Обаче, като се каже, че човек трябва да обича всички, думата „всички“ подразбира Бога. Това значи: Бог, който живее във всички хора, можем да Го обичаме. Но ако вие мислите, че можете да обичате всички, които Бог обича, това е неразбиране. Думата „всички“ разбира единство. Значи, ти можеш да обичаш Единия във всички. Това е закон. Но да обичате всички в единия човек, това е невъзможно. Това е моето разбиране. Когато аз казвам, че можем да обичаме всички, аз разбирам Бога, Който живее във всички същества. Както и колкото и да се проявява Бог в тия същества, ние можем да Го обичаме. При това положение невъзможно е да обичате някого, в когото Бог не се проявява.

„Исус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.“ (Йоан 6:70)

Тогава ние ще се намерим в едно вътрешно заблуждение, понеже ще говорим за онова, което не можем да направим. А когато човек говори за нещо, подразбира, че той може да го направи. Искате ли да знаете дали някой ви обича, в негово присъствие вие ще изпитате три неща в себе си: светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила във волята си. В негово присъствие вие сте готови да направите всичко. Ако сте при един учител, който ви обича, каквато трудна задача да ви даде, вие ще можете да я решите още в негово присъствие. Неговата мисъл ще се предаде на вашата и вие ще решите задачата си лесно.

Много ученици страдат в училището по причина на това, че учителите им не ги обичат. Често учениците се оплакват, че като излязат пред учителя си, всичко забравят. Този закон е верен в психологическо отношение. Влезете ли в един дом, дето мъжът и жената не се обичат, този дом е разделен против себе си. Любовта на този дом зависи от любовта на майката и на бащата. Ако човек няма любов в една работа, той не може да очаква никакъв прогрес. Прогресът зависи от същото.

Същият закон има значение и в обществата. Ако между членовете на едно общество няма никаква любов, цялото общество ще бъде хилаво. В най-широк смисъл взето, вън от Божията любов никакъв прогрес не може да се очаква. Същият закон има отношение и към самия човек. Ако във всеки даден случай между ума, сърцето и волята на човека няма разбирателство, той не може да прогресира, не може да бъде здрав. Цялата школа седи в това. Мнозина искат да вкарат този метод в живота си, но не знаят как. В Америка, по целия свят, в Индия имат специални системи за постигане на вътрешни резултати, но вън от любовта всички методи нищо не струват. Любовта е единствения метод сигурен и правилен за работа.

Дойде ли до ума, любовта трябва да се прояви като светлина. Дойде ли до сърцето, тя трябва да се прояви като мека, приятна топлина, която е в състояние да стопи всичко твърдо в човека, както външната топлина е в състояние да стопи и най-твърдите метали и да ги превърне в течни. Във волята пък, любовта се проявява като сила. Онази любов, която едновременно произвежда светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята, това е Божествената любов в живота. Това всеки може да опита…

Като живее, човек постоянно се изменя, в него става един коренен преврат. Той е свършил университет, цели 20 години е учил, вярвал в различни авторитети, чел е разни книги, но в един ден всичко това се обезценява. Авторитетите, книгите, учителите и професорите, които са го учили – всичко се обезценява. И ние се намираме в един период, когато възгледите на хората постоянно се изменят. Вие сте изучавали закона на кармата. Според този закон, човек е съчетан от ред усилия, когато е работил в миналото. Значи той е прекарал ред съществувания на добри и лоши животи. Понякога той е живял охолно, разпуснато, вследствие на което е направил много дългове. Всички тия дългове са записани в Божествената книга. А понякога той е живял така, че е придобил големи печалби.

Днес тези печалби и загуби се така преплитат, че докато отначало върви добре, изведнъж животът му се влошава. Той започва да се чуди защо хората го обиждат, защо го ограбват, защо някой запалил къщата му. Това е все резултат на миналото. Така поне го обясняват.

Някой в миналото, преди две прераждания, е запалил къщата на своя ближен и днес му се връща същото. Или преди две прераждания той обрал някого, а днес обират него. Обраният в миналото днес идва да си вземе това, което му е взето. Който разбира закона на кармата казва: „Този, когото обрах в миналото, днес дойде да си вземе своето“. Затова не дава крадеца под съд. Той все едно, че скъсва полицата и ликвидира. Той се обръща към Бога и казва: „Господи, простих му.“

Като разреши така въпроса, втори път няма да го обират. Рече ли да се съди човек, с това той усложнява положението. И тогава знаете ли какво ще се случи с вас? Каквото се случило с трима братя македонци. Най големият брат от тях, като забогатял, извикал двамата си братя да работят заедно. Един ден той се оженва и искал да се отдели от братята си. В случая, той трябвало да раздели богатството си между тримата. Обаче, той казал на братята си:

– Вие ще оставите на мен да разреша въпроса. Понеже аз ви повиках, аз ще определя на кого колко да дам.

– Не, не сме благодарни, ще се съдим.

За да не го изпъдят братята му, той преписал всичкото си имане на името на жена си. Те се съдили цели осем години. През това време жена му го напуснала. Братята му изяли и изпили каквото имали и като останали без пет пари, те се обърнали към брата си с думите:

– Братко, дай ни сега каквото искаш, на всичко сме доволни.

– Да, но сега и аз нямам нищо.

Закон е: Бъди доволен на това, което хората ти дават, колкото малко да е то. Няма защо да се съдиш с брата си.

Един познат адвокат ми разправяше една своя опитност. Той направил някаква злоупотреба, за която бил осъден да лежи четири години в затвор. През това време той чел много съчинения, но най-после попаднал на Евангелието. Като чел няколко пъти Евангелието, той си казал: „Като изляза от затвора, ще стана Христов ученик, ще приложа Христовото учение в живота си.“ Както казал, така и постъпил. Той разгледал всичките си полици, от кого колко имал да взима и посетил всеки едного поотделно. Като отишъл при първия, той го запитал: „Можеш ли да платиш дълга си без никаква лихва?“ – „Мога.“ – „Плати тогава.“ Отишъл при втория: „Можеш ли да платиш дълга си без лихва?“ – „Не мога.“ – „Ами половината?“ – „Мога.“ Така посетил всичките си длъжници, като дошъл до една четвърт от дълга. Той се съгласил даже и до една четвърт да му се плати, но по този начин скъсал всички полици и ликвидирал със старите сметки. Като постъпил по този начин, работите му тръгнали напред. Направил си нова къща. С една дума, той почувствал Божието благословение.

Казвам: Дотогава, докато човек не реши да живее за Бога, а не за себе си, докато не постъпва правилно, Божието благоволение няма да дойде върху него. Изпълни ли Божия закон, не отвън, не чрез налагане, но по любов, всичките му работи ще се оправят…

Докато живеем за Бога, ние сме удове (части, органи) в Неговия организъм. Щом сме Негови удове, Той се грижи за нас. Щом се грижи за нас, всякога ще ни бъде добре. По-голям от Бога няма. Като не разбират това, хората се спъват и започват да спорят помежду си кой е на правата страна.

Не само обикновените хора, но и светиите спорят. Двама светии спорили помежду си, дали бобът може да се яде, без да е осолен или не може. Единият поддържал, че и без сол може да се яде, а другият поддържал, че без сол не може. Те трябвало да подложат своята теория на опит. Наистина, бобът има сол в себе си, но без външна сол той не може да се яде. Сол е необходима на живота. Тя свързва нещата, държи ги, пази от гниене…

Във време на война дойде при мене една бедна вдовица да се оплаче, че страда от треска и няма пари да си купи цяр. Тя казва: „Какво да правя, положението ме е такова, че не мога сега да си помогна. Ако бях богата, ако разполагах с пари, щях да си купя лекарство и щях да оздравея.“ Аз я изслушах и си помислих: „Да и дам пари, ще я обидя.“ Тогава и казах: „Сестра, ще ви дам един съвет да се лекувате с него. Ето какъв ще бъде съветът: Представете си, че имате в джоба си сто лева. След това, ще си представиш, че отиваш в една добра аптека и казваш на аптекаря да ти даде цяр за треска. Той ти дава цяра, а ти му плащаш сто лева. Взимаш лекарството, отиваш у дома си, изпиваш го и след малко време се усещаш съвършено здрава.“

Тя ме погледна зачудено, помисли, че се шегувам с нея. Казвам ѝ: „Направи опита и след това ела да ми кажеш какъв резултат имаш.“ Тя си отиде и на другия ден дойде да ми каже, че направила опита и треската ѝ минала. Казах ѝ след това да не казва опита на другите, да не се сърдят аптекарите. Но този опит може да даде резултат само ако човек вярва. Ако не вярва, треската не само, че няма да мине, но ще дойде още по-силно. Този закон работи само ако се приложи без никакво съмнение и колебание. Тогава в него няма никакво изключение. Ако човек мислено може да изпълни този опит, да си представи, че има в джоба си сто лева, че отива в аптеката, че купува лекарството и го изпива, той вижда, че мисълта, изобщо, е по-силна от всякаква треска, от всякаква болест.

Всеки ден си казвайте: „Господи, всичко онова, което Си вложил в моя дух, в моята душа, в моя ум и в моето сърце, ще го изпълня.“

Ще кажете, че на думи лесно се говори. Не, ако вие речете да направите това, което Бог е казал, Той ще бъде на ваша страна. В ума ви ще дойде светлина и тогава хората ще постъпват малко по-другояче, отколкото досега са постъпвали с вас. Бог живее във всички хора. Като съзнавате това, правете опити да видите доколко вярата ви е силна. Човек може да се лекува и с мисълта си…

Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече, като се изпоти, и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, за да възстанови изгубената топлина на тялото си. Ако не може да възстанови изгубената топлина на тялото си, човек изпитва един студ, вследствие свиване на капилярите. Тъй щото, върнете ли се от екскурзия, веднага се преоблечете, пийте една-две чаши гореща вода, за да възстановите изгубената топлина на тялото си. Същият закон се отнася до мислите и чувствата на човека. Ако мисълта ви изгуби своята светлина, повишете трептенията ѝ. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Тъй щото, живейте добре, за да не губите своите мисли и топлината на своите чувства. Не губете и силата на своята воля. В това се заключава здравето на човека. Това значи да служим на Онзи истински господар, Който поддържа светлината, топлината и силата у нас.

COMMENTS

WORDPRESS: 0