Учителя: Нещастията и страданията ги е страх от човешкия ум

Откъс от беседата „Добродетелната жена“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Преди освобождението на България някъде в Северна България се явила една велика гледачка и целият Варненски окръг се изредил да му гледа. И гледала тя върху един голям охлюв. Каквото казвала, все право. Събрала около 50–60 хиляди лева, разни подаръци, но не могла да разгадае, че като приключила, вечерта разбойници обрали парите ѝ и я оставили пак да гадае. Туй не могла тя да предвиди. Аз наричам гадател онзи, който знае кога ще го оберат. Аз наричам гадател, който може да отгадае как да изправи една своя погрешка…

Човек на физическото поле е всякога заинтересован. Той е човек късоглед, той не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имаме, всякога се дължи на известни материални работи, които не ни се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка; някой е недоволен, че не е богат; някой е недоволен, че не е учен; някой е недоволен, че не е красив; някой е недоволен, че не може да говори красноречиво; пети не е доволен, че не е велик художник, че не е велик цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш.

Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици вече искат да превръщат простите елементи в скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите в природата, той може да се ползва от всичките нейни богатства. Той разбира езика ѝ…

Човек е създаден от мъж и жена, и двамата образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят, но за колко време? След 10–15–20 години тя си замине, и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине, и жената е пак половинка, няма го мъжът. Неразрешен е този въпрос. Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв, какъвто трябва. Не си намерила своята половинка, оплакваш се от мъжа си, понеже си взела чужда половина.

Аз да ви дам един съвет на вас, един съвет само на онези, които не са се влюбвали. Онези, които са се влюбвали, те са опитали. Една жена трябва да намери един мъж, който никога не е поглеждал друга жена. Сега дали може, то е друг въпрос. И мъжът трябва да намери една жена, която никога не е поглеждала един мъж. В нейния ум да съществува идеята, че в света има само един мъж. И в ума на мъжа да съществува идеята, че в света има само една жена, няма много жени. Щом тя мисли, че има много мъже и той мисли, че има много жени, работата е като сегашната. Сега това не е противоречие. Аз не го изнасям като противоречие, но констатирам фактите. От несъгласие на гледището произтича това противоречие, което съществува сега. Вие може да морализирате един мъж. Никакъв морал не може да турите на ума на един мъж или на жената. Един мъж, ако мисли, че може да тури един канон на една жена, той се лъже, тя ще го лъже. Жената е всякога такава, каквато е родена. И ако жената мисли, че може да тури някакъв канон, тя се лъже. Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден. Ако мислите да го направите светия в този свят, светията се ражда. Добрата жена се ражда и добрият мъж се ражда. Не е ли роден, работата е свършена. Който не е роден, ние оставяме този въпрос – природата да се справи. Защо е така, не засягаме този въпрос…

Вие ще кажете: „Защо Господ така направил?“ Не засягайте Господа за този въпрос, защото той ще ви тури на голямо изпитание.

Мислите ли, че когато Господ е създал един красив мъж, той го е създал за жената. Мислите ли, че когато Господ създал жената красива, я създал за мъжа. Мислите ли, че една хубаво написана книга е написана само за един човек, че той трябва да вземе тази книга да я чете. Мислите ли вие, че слънцето, което е създадено, е създадено само за един човек, за едни очи. Не, то е достояние на всичките. Мислите ли вие, че звездите, които са създадени, са създадени само за едни очи. За всички хора са. Каква философия има в туй разбиране? Вие може да мислите така. Тогава може да турите закона. Щом вие турите друг закон, аз считам, че вие сте в един замък и гледате през прозореца и считате, че друг не може да гледа. Да, през тази малка дупка в този замък да гледате е ваше право, но вън да гледате слънцето е право на всички. Поне не си правете илюзии. Има илюзии. Не мислете, че вие сте разрешили въпросите, че сте дошли до едно разрешение…

Докато ние мислим, че окръжаващата среда, в която живеем, че без това не можем, без онова не можем, че това било, че онова било, ние не можем да намерим истинския път. Може да мислим така, но туй не разрешава въпроса. Туй всякога ще внесе известен недоимък, известни страдания, известен смут в ума ни, известен смут в сърцето ни, известен смут във волята ни. Естествено е това, аз не го отричам…

Нещастията и страданията ги е страх от човешкия ум. Страданията и нещастията, това са врагове в света, които всякога може да те нападнат. И те ще те нападнат, когато ти седиш неприготвен и мислиш, че всичко е наред. Тогава те ще те нападнат. Скърбите и мъченията са като зверове.

И тогава този англичанин отива в Индия, напуска Европа, да кали своята воля според методите на индусите. В една планинска местност, дето минавали най-опасните зверове, тигри, леопарди, той седнал, скръстил крака, концентрирал се, за да не го нападнат. Чудят се. Той казвал – докато държи ума си концентриран, всички тези зверове минават и заминават. Но ако най-малко отклони ума си, веднага ще бъде задигнат.

Тогава, докато ти държиш в ума си великото качество на любовта, страданията ще минават и ще отминават. Но в момента, когато се поколебаеш в тази велика истина, страданието ще дойде…

Човек може да руши грънците, които той е направил. Да чупи грънците, които другите са направили, той няма право. Ние имаме право да направим себе си нещастни, но нямаме право да направим другите нещастни ако искате един морал…

Та казвам, изисква се една трезва мисъл, не безпощадна, но красива, свежа мисъл. За да опиташ хората, доколко са трезви и умни, изнеси един панер с праскови или с ябълки, остави ги и само наблюдавай кой колко си взема. Ако мине и вземе само една ябълка, той е умен; ако вземе две, той е талантлив; ако вземе три, той е обикновен; ако вземе четири, той е един от коцкарите; ако вземе целия панер, той е крадец. Ще кажете: „Какъв е моралът?“ Всеки има право да вземе един плод и да каже: „Господ да даде живот и здраве на този човек, който е оставил туй нещо.“ Благороден човек е това. Не да си напълни джобовете и да каже: „Туй за жена си и за децата си.“ Всичкото зло в света произтича от това, че ние искаме да осигурим другите…

Тогава ние правим тази погрешка: В древността минал един и видял една оправена свиня в кочината затворена, домакинята била в дома си, а мъжът бил на нивата. Той казал: „Много хубава свиня, от хубава порода, но трябват ѝ едни хубави обеци. Като вашата свиня няма да има, ако ѝ турите обеци. Ако я дадете, аз ще ѝ туря обеци и ще я върна.“ Извежда я жената. Дохожда мъжът:

– Де е свинята?

– Дадох я да ѝ турят обеци. Обеща онзи да я върне.

– Отиде – казва – свинята!

Остане ли вас да ви турят обеци, вашата работа е свършена. Не ви трябват никакви обеци. Българинът казва: „Да му турим обеци на ухото.“ Не ви трябват никакви обеци. Единственото украшение според мене, което през всичките векове умните хора са допуснали, то е украшението на човешката мисъл, украшението на човешкото сърце и украшението на човешката воля. Това е вътрешният човек. И Писанието казва: „Да се украсява човек с великите добродетели в себе си.“ Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са намясто. Няма ли тези вътрешни украшения, всички други външни украшения ще му принесат най-големите нещастия.

Та казвам, учението е следното: Аз искам всички вие да ходите по вашия път, но не сегашния път. Искам всички да вървите във вашия път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум. Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, хич не си поплювам. Страшно има.

Като дойде да ги гадая, пътя, по който първоначално сте тръгнали, на вашия ум, сърце и воля, очаква ви голямо щастие. Та да се върнете всички по пътя, който ви е начертан. Това са три пътища, съединени в едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третият на божествения свят. Три пътища водят към трите велики добродетели. Те образуват туй, което наричам човек. И този човек, който ходи в тия три пътища, е Христос и казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Три неща са. Това е фигуративно казано.

Туй ви казвам не за обезсърчение, такъв е животът засега. От всеки от вас зависи как да формира своята съдба. Ако човек стане умен – не мислите, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните Същества, които са турени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите хора, с най-благородните и най-справедливите. Те ще кажат: „По този път, по който вървиш, туй не е право.“ И ще ти кажат: „По този път трябва да вървиш.“ И ще се върнеш назад. Ние сега се плашим от съдбата, казваме: „Страшна е съдбата.“ Но това са най-умните Същества, които определят пътя на твоето щастие…

Каква трябва да бъде добрата жена или добрият човек? Той трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия в света да не е в състояние да го отмести от пътя. И никое благо да не е в състояние да те измести от пътя ти. И в скърбите, и в радостите, и във веселението ти да държиш една и съща посока. Никога да не правиш сравнение, да кажеш, че този човек седи по-горе от мене или седи по-долу от мене. Човек, който е на Земята, не трябва да се сравнява с тези, които са по-долу от него. Той трябва да се сравнява с тези, които са по-високо от тебе, да каже: „Искам да бъда като тях.“ Да сме не вечер, захождащо състояние, но да бъдем каквото е изгряващото слънце…

И Писанието казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човека наум е дохождало за онова, което Бог е приготвил за тия, които го любят, за онези, които го обичат.“ И този закон е верен. Няма човек в света, който, като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките, вземете една боа, ако я обичате, тя се привлича при вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, може да направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение…

Силата на човека седи в онзи разумния закон, силата на човека седи в това разумното, да се не поколебае човек. Единственият неизменен закон в света, той е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, а всичко наоколо ти се мени. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено. Туй е основното нещо сега. Не се плашете нито от мъченията, от мъки. Бъдете на Земята щастливи. Когато на Земята иде едно благо, да мислите, че съдбата ви се усмихва, опитват ви вас. По-голямо богатство в света никой не може да ви даде от това, което сега имате.

Вие сте чудни, ако мислите, че сега трябва да станете богати. Вие се заблуждавате. Вие носите едно несметно богатство в себе си. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите…

Единственото място, дето добродетелите живеят, не е тялото, но душата. Те са родени да живеят в нашите умове, в нашите сърца и нашата душа. Туй е човекът. Когато добродетелите са извадени оттам, ще опитаме своя живот, тогава цялото небе, цялата природа, всичко туй ще бъде с нас и ние ще минем от сегашното смъртно състояние в безсмъртно, от сегашното робство в свобода, от безлюбие в любов и животът ще има съвсем друг израз, отколкото днес, съвсем друг изглед, отколкото този, който има днес.