Учителя: Не разчитайте на миналото си – важно е как живеете днес

Откъс от беседата „Да оздравееш“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

„Подир това имаше юдейски празник, и възлезе Исус в Йерусалим.

А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.

Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: „Искаш ли да оздравееш?“

Болният му отговори: „Да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.“

Иисус му казва: „Стани, вземи одъра си и ходи.“

И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.

Поради това юдеите думаха на изцерения: „Събота е; не бива да си дигаш одъра.“

(Евангелие от Йоан 5:1-10)

Обикновено, хората се спират пред дребните работи. Обаче, като видят нещо голямо, дребните, малките неща минават незабелязано. Когато отиват на планина, те се стремят към високите върхове, към големите езера. Видят ли някое малко изворче, не му обръщат внимание.

Христос запита болния от 38 години: „Искаш ли да оздравееш?” – Искам, Господи!

Запитайте болния какво иска, той ще отговори:

– Да оздравея.

– След това?

– Нищо друго не искам.

– Не искаш ли да учиш, да станеш богат, силен, умен, добър?

– Нищо не искам.

Болният е на крив път. Прав е да иска здраве, но това е само за дадения момент, когато е болен. И в това състояние той трябва да има желание да учи, да работи, да стане силен и добър. Така казва и младият. До едно време учи, но като си въобрази, че всичко е научил, престава да работи. Когато престане да учи, водата в неговото езеро се отбива, не приема нови притоци и от езеро се превръща в локва. Нещастието на много хора се дължи на факта, че е престанало да се втича нещо ново в тях. Такъв човек казва: „Нищо не ме интересува вече.“ Щом нищо не го интересува, той сам отбива водата на своето езеро. Няма да мине много време и тая вода ще почне да мирише. Каквото попадне в нея, ще започне да се разлага и гние.

Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Всяка сутрин, като стане от сън, човек трябва да мисли, че е новороден, че не е вчерашният. Всеки ден да вижда нещо ново в себе си, както малкото дете, което се стреми да научи нещо ново. Детето е любознателно, иска всичко да види, да разбере, как е направено. Започне ли човек да живее само с миналото, с вчерашния ден, ще спре на едно място…

Една опасност има за щастливия човек – да престане да се учи. Ето защо някога човек трябва да стане нещастен, за да се пробуди в него желанието да учи…

Един милионер се разхождал всяка сутрин на края на града и често срещал един беден работник, който постоянно си мърморел, окайвал положението си. Богатият се вслушвал в думите му и чувал, че той роптае против Провидението. Решил да му помогне, но искал така да направи доброто, че никой да не го види. От една страна не му било приятно да тръби навсякъде, че прави добро; от друга страна се криел от бедните, да не се трупат около него, да помага на всички. На бедния работник обаче сам пожелал да помогне, да види де се крие причината за лошото му материално положение. Една сутрин той напълнил торбичка със злато и я турил на един камък, на пътя, отдето минавал работникът. След това се скрил, да наблюдава, какво ще стане с парите. Бедният човек, като стигнал до камъка, казал: „Толкова години минавам по тоя път с отворени очи. Сега ще се опитам да мина със затворени очи.“ Затворил очите си и минал покрай торбата, без да я види.

Казвам: И вие много пъти сте минавали по вашия път с отворени очи, но един ден решавате да минете със затворени очи – тъкмо тоя ден, когато Бог е поставил на камъка една торбичка със злато за вас. Значи, когато Бог поставя благото на пътя ти, тогава, именно, ти затваряш очите си и не го виждаш. Казваш: „Толкова пъти съм бил с отворени очи, сега ще ги затворя.“

Бъди всякога с отворени очи. Докато си жив, минавай моста с отворени очи. Никога не затваряй очите си. – Защо? – Защото на камъка може да е оставено някакво благо за тебе. Ти не знаеш кога ще дойде благото, което е определено за тебе. Всичките дни носят Божиите блага. В природата така е наредено, че всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден, всеки месец, всяка година, всяко столетие носи Божието благословение. Ти ще чакаш да схванеш момента, който носи благото за тебе…

Някой философ казва: „Прав трябва да бъде пътят на ученика!“ Правият път е най-късото разстояние между две точки. Обаче това е невъзможно за човешкия живот. Прав път има само в умствения живот, но не и в материалния…

Мнозина искат да избегнат страданията. Възможно е това, но трябва да знаете, че вие сами си създавате страдания. Например млада, красива мома иска да се жени. За да се хареса на някой момък, тя търси модерни обувки, да стегнат краката ѝ, да изглеждат красиви. Тя не мисли, че краката ѝ ще се стегнат и ще им излязат мазоли. Ако момъкът харесва момата за тесните обувки и за мазолите на пръстите ѝ, той не е умен. Момък, който иска да се жени само за красивите обувки на момата, той е на крив път, не мисли право. Същото се отнася и за момата. Ако си мома за женене, предпочитай да ходиш боса, отколкото с обувки, които стягат краката. Така тя ще изпита момците. Ако някой момък я хареса боса, той се жени за нея, а не за положението ѝ. Мома или момък, които, като се женили, били с кожени обувки, са минали през големи страдания. – Защо? – Защото носили на краката си одраната кожа на някое животно. Невъзможно е да вземеш насила кожата на някое животно или вълната на овцата и да не страдаш.

Обувките, дрехите, които носим, са придобити чрез насилие. При това положение, ние не можем да бъдем щастливи. Докато не престанем да насилваме по-слабите същества от нас, ние всякога ще страдаме. Бог даде власт на човека да владее рибите, птиците, но не и земята. Не е позволено на хората да завладяват земята и да я делят помежду си. Всеки човек, всеки народ, който се е опитал да владее и дели земята, сам се е осъдил на страдания.

Казваш: „Тая нива е моя.“ – Кой ти даде правото на собственост? Тя принадлежи на Бога. И къщата принадлежи на Бога. Ние трябва да признаем, че всичко принадлежи на Бога. Той е наш Господар, а ние – Негови слуги. Това е първото положение. Второто положение: Бог е наш Баща, а ние – Негови синове. Ще Му работим без пари и, каквото ни даде, ще благодарим…

Един ден дойде при мене един човек да ме пита кой номер билет да вземе, за да спечели. Казах му, че не мога да направя това. Ако му кажа и спечели, неприятелите му ще го убият. Отговорността за живота му ще лежи върху съвестта ми – не искам да нося никаква отговорност. По-добре бъди сиромах, но здрав и жив, отколкото да забогатееш и да загубиш живота си…

Желай най-малките неща. Като станеш сутрин, пожелай слънцето да изгрее добре, да няма буря, да няма земетресения или голям, проливен дъжд. Желай доброто на народа, за да бъде добре и на тебе. Минаваш покрай един стражар, който е строг и прави забележки на всички. Помоли се в себе си да не го предизвикаш с нещо. Отиваш в някой магазин, помоли се да не бъдеш излъган, да се отвори сърцето на търговеца, да направиш добра покупка. Като се молиш за себе си, ти помагаш и на търговеца. Като мислиш за себе си, ти мислиш и за другите. Това е закон. Мисли за малки работи, за да се домогнеш до големите…

Един дервиш имал едно магаре и една магарица, но каквото предприемал, все нещастия го сполетявали. Един ден тръгнал за града. По пътя магарицата му паднала на земята и умряла. Като видял, че и без нея останал, той спрял на мястото, дето паднала магарицата, изкопал дупка и я заровил. Поплакал си малко и, от скръб за нея, турил над гроба ѝ една плоча. Кой как минавал през това място, спирал да се помоли. Всички мислели, че някой светия е погребан на това място, и започнали да го посещават. Болни от далечни краища идвали да се лекуват и се връщали здрави. Дервишът се възползвал от това, и в скоро време обърканите му работи започнали да се оправят. Един негов приятел, на когото работите били също объркани, го попитал:

– Кажи ми, какво стана, че положението ти се подобри?

– Не мога да ти кажа, тайна е това. Ако знаеш, ще ме изложиш пред хората.

– Обещавам ти, няма да те издам; ще задържа тайната в себе си.

– Добре, само ти ще знаеш. На това място е заровена магарицата ми. Вярата лекува болните, а не моята магарица…

Питате: Магарето ли трябваше да се вземе за обект в анекдота? Магарето не е толкова глупаво, както изглежда и както се мисли за него. Казват за някого, че се напил като магаре. Това не е вярно. Магарето пие само чиста вода. Ако искате да намерите най-чистата вода в планината, вървете след магарето. В това отношение, магарето е по-умно от човека. То никога не пие вино, никога не се напива…

Среща ви някой човек, говори ви сладко, приятно, но след това изпитвате голямо неразположение. – Защо? – Предал ви е нещо лошо. Срещате един прост, обикновен човек, който само ви погледне, но ви предаде нещо хубаво, ставате разположен и весел. Казвате: „Никога няма да забравя тоя поглед.“ Доброто се предава и чрез думи, и чрез движения, и чрез мисъл. Достатъчно е да видиш как ходи добрият човек, за да се повдигне духът ти.

Каква е задачата на човека? – Да се подмлади. Стремете се към вечното подмладяване. Който мисли, че е остарял, че не може да се подмлади, той не разбира закона за подмладяването. Той е преждевременно остарял. Под „стар”, в прав смисъл на думата, разбираме само това същество, което всякога помага. Стар е ангелът, който пътува от една слънчева система в друга, обикаля планетите и на всички помага. Стар е ангелът – милиони години живее, но вечно се подмладява. Ангелите вървят по пътя на мъдростта, дето е истинското подмладяване.

„Защо остарява човек?“ – Защото проповядва неверни неща.

Той казва: Бог е Любов, но сам не вярва на думите си. Казва, че Бог е Мъдрост, Истина, но не вярва в Мъдростта и в Истината. Казва, че Бог е всесилен, но не вярва в силата Му. Като се случи нещо лошо на човека, той веднага се запитва. Откъде дойде дяволът да му създаде тая неприятност? Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола, за да изпита човека. Ако му дойде някаква болест, нека я приеме добре, като гост, да си поговори с нея, да види какво носи тя. И болестта носи някакво благо. Толстой казва, че боледувал три-четири пъти сериозно в живота си и след всяко боледуване придобивал ново просветление. Макар и материалист, което се вижда по дебелите вежди, Толстой имал духовен поглед върху много въпроси.

Като изучавате Толстой и Сократ, ще намерите нещо общо между тях. Интересен е животът на Толстой. Той пише много искрено за себе си, писал е своята изповед. Той описва една своя опитност от времето, когато е живял светски. Един ден, когато играл на комар, изгубил 12 хиляди рубли. Той започнал да се моли на Бога да му помогне да излезе от това положение. Един негов приятел му дал една рубла, с която той започнал нова игра, като обещал в себе си, че ако спечели, ще изплати дълга си и никога повече няма да играе хазартни игри. Тоя път той спечелил на играта, платил дълга си и изпълнил обещанието си.

В процеса на обръщането си към Бога, Толстой минал тежки състояния, често пожелавал да тури край на живота си, но на всичко издържал. Той се освободил от своите слабости и живял като светия. Като женен, минал през големи изпитания, за да се справи и с ревността. Тоя въпрос бил един от най-мъчните, затова се принудил да напусне жена си. Той искал от жена си да се откаже от всякакви връзки, да не приема никакви приятели в дома му, но тя не могла да направи това.

Сегашните хора изпитват стеснение, срам, когато се говори лошо за тях. Прави са те, но нека всеки се запита в себе си вярно ли е това, което се говори. Ако е вярно, да се заеме да изправи погрешката си. Ако не е вярно, да следва своя път, както слънцето следва неотклонно пътя на своето движение. Слънцето непрестанно свети. – Защо? – Бог е вложил известна енергия в него, чрез която то изявява Божията любов към всички живи същества…

Като изучавам човека, виждам, как се проявява животинското в него. Един ден срещам една млада, красива жена, която ми направи впечатление със своята красота. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница. Изведнъж очите ѝ се разтвориха, и тя започна да поглежда жадно към колбасите. Лицето ѝ се измени, изгуби красотата си, яви се нещо животинско. Тя влезе в колбасарницата, взе нещо и излезе. На излизане лицето ѝ беше спокойно, пак така мило и красиво, както по-рано. Казах си: Ето една маска. Щом тая жена се настървява пред колбасите, тя може да изяде и човека…

Делението на хората на добри и на лоши създаде двете ложи: Бялата и черната. Черната ложа поддържа възгледа, че истината и светлината са за малцина, а лъжата и тъмнината – за всички. Бялата ложа поддържа точно обратния възглед: истината и светлината са за всички, а лъжата и тъмнината – за малцина.

Ония, които търсят светлината, истината и свободата само за себе си, са черни братя.

(Бел. Тео: А дали същото не важи и за онези, които разполагат с някакво духовно или лечебно познание, но го пазят за себе си или го използват за лични облаги – не го споделят свободно със своите братя и сестри, а му слагат табелка с цена – например под формата на книга или курс?)

Ще кажете, че любовта е за всички. Така е, но днес всички хора не могат да бъдат добри и любещи. На Земята това е невъзможно…

Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, изведнъж да станат светии, но правят една съществена грешка – пренебрегват физическия живот. Какви опити не са правили, но резултатите им са били малки, а понякога опитите им свършвали с катастрофа. Ето, мъдрият Соломон, надарен със знание и светлина, мислеше, че може да постигне всичко, но се спъна. Той правеше опити в голям мащаб. В желанието си да изучи жената, той се свърза с 300 жени и 900 наложници. Той искаше да разбере де се крие злото – търсеше причината за грехопадането. Искаше да знае защо Ева яде от забранения плод. Защо му бяха 300 жени и 900 наложници? Само цар може да държи толкова жени около себе си. Числото 300 е число на Юпитер, царско число – на благородство. Числото 900 е на Марс, на силата. Значи, той държа тия жени със сила и с благородство.

Соломон искаше да разреши една тайна, но не успя. Жените го увлякоха и неусетно прие техните богове. Той възприе всички езически учения и се предаде на ядене и пиене. Един ден той видя една млада, красива овчарка, в която се влюби. Той мислеше, че и с нея може да постъпи както с всички жени, но тя му се противопостави. С отказването си, тя искаше да му докаже, че не обръща внимание на такъв цар, който има толкова много жени, който не служи на Бога, но се занимава с ядене и пиене и с удоволствията на живота.

Тя му каза: „Такъв цар не може да повдигне своя народ. И ти не можеш да повдигнеш еврейския народ. Ще дойде ден, когато хората ще се чудят как си могъл да държиш около себе си толкова жени, но няма да те похвалят.“ Книгата „Песен на песните” е посветена на тая овчарка. Въпреки многото жени, Соломон не можа да разреши въпроса за жената. Тя пак остана загадка за него. Овчарката предпочете да пасе овцете, отколкото да стане жена на Соломон…

Казано е в Писанието: „Роден от Бога и роден от дявола”. Значи, човек има двама бащи: Единият е Бог, а другият – дяволът. Ако си роден от дявола, не можеш да правиш добро. Ако си роден от Бога, ще правиш това, което Бог ти заповядва. Някой казва: Аз съм роден от Бога. – Роден си от Бога, но после се оправдаваш за делата си, че не си разбирал нещо, че не си знаел работите. Ако проповядваш Евангелието, ще проповядваш както е дадено, в неговия дълбок смисъл.

Ще кажете, че Бог направи дявола. Бог създаде дявола, но той сам се направи – отклони се от правия път, и днес върши всичко, както той намира за добре. Когато дяволът греши, не мисли право; и когато човек греши, също не мисли право. Когато учителят дава мъчна задача на ученика, той иска да опита ума му, неговите способности. Ако ученикът реши задачата правилно, учителят му го признава за способен. Не може ли да реши задачата, учителят всеки момент може да го скъса. Никой учител не желае да къса учениците си, но иска да знае разбира ли ученикът предмета или не; също така той иска да даде възможност на ученика сам да измери силата си.

Човек е дошъл на Земята да учи. Той иска да получи диплом за завършен курс. Комисията има право да му даде най-трудната задача. Ако си християнин, ще кажеш, че Христовата кръв ще те спаси. – Тя ще ти даде условия да учиш, да следваш в университета, но няма да те спаси – ти сам трябва да учиш. Ако не учиш, ще те изключат от университета. Така ти опозоряваш Христовата кръв. Който не учи, опозорява името си. Който не мисли право, опозорява ума си; който не чувства правилно, опозорява сърцето си; който не постъпва добре, опозорява душата си. Истината е за душата, мъдростта е за ума, а любовта – за сърцето.

Ако от душата ни не изтича истината и свободата, от ума ни не изтича мъдростта и знанието, а от сърцето ни не изтича любовта и живота, какво очакваме? Ще търсим някой да ни освободи, да ни даде живот и знание. Отвън никой не може да ни освободи; никой не може да ни даде живот; наготово никой не може да ни даде знание. Свободата е Божествен процес, който се изявява отвътре навън. Тя е резултат на усилието на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце. Когато умът и сърцето, душата и духът са в съгласие, човек е свободен.

Сега аз не искам да се обезсърчавате. Всеки човек може да носи един малък товар. За да носи по-голям товар, трябва да работи върху себе си, да се усили. Ученикът, който е завършил четвърти клас, има знание, с което може да влезе в прогимназията. Като свърши прогимназия, може да влезе в гимназия. Знанието, което е придобил в гимназията, му позволява да влезе в университета. С това знание той може да влезе в обществото, т. е. в живота. Вие трябва да се замислите върху това. Мома, която иска да се жени, да стане майка, трябва да е свършила 12 факултета…

Сегашният човек напуща знанието на животните, постепенно се облагородява, влиза в университета, който дели хората от ангелите. Всичко, което е придобил досега, е полезно, като елементи на новото знание. Тия елементи ще се представят в нова форма.

Като слушате колко работа ви предстои, казвате, че умът ви се обърква. На кого умът не се е обърквал от мъчни работи? Въпреки това, всеки е пожелавал да учи, да проникне и в най-трудните въпроси. Ако те е страх, не отивай между змиите да наблюдаваш как живеят. Ако искаш да станеш смел, хвани една змия, която прекарва зимен сън, поглади я от главата докрая на тялото, и си кажи: Не ме е страх от змия. Ако си смел, трябва да знаеш колко си смел и какво можеш да направиш със своята смелост. Ако имаш любов и говориш сладко, да знаеш какво можеш да постигнеш със своята любов.

Младата мома се заблуждава като мисли, че може да излъже момъка със своите сладки думи. Сладките думи не са всякога истинни. В тях може да се крие някаква лъжа, нещо фалшиво. Очите обаче никога не лъжат. Достатъчно е да видиш как гледа момъкът, как слуша, как движи носа си, за да го оцениш…

Наблюдавайте се да видите, как заставате на молитва и какви движения правите. Някой се моли и от време на време се почесва и казва: Голяма скръб имам. Който има голяма скръб, не му дохожда на ум да се почесва. Щом се почесва, скръбта му не е голяма. Молитвата изисква съсредоточена мисъл. Като се молиш, ще мислиш само за Бога. Всичко друго ще оставиш вън от себе си. Казано е в Писанието: „Когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве”. Когато решавате трудни въпроси, решавайте ги в тайно, само Бог да знае. Единствен Бог разбира нашите състояния и може да ни помогне. Хората, колкото и да искат да помогнат, не успяват.

Сега ще ви запитам: Искате ли да придобиете любовта? Искате ли да придобиете знанието? – Искаме. – За какво ще ги придобиете? Първо турете в ума си мисълта да бъдете искрени в себе си, да бъдете честни – каквото обещаете, да го изпълните. Ако решиш да отидеш на екскурзия в името на Господа, иди. Каквото и да е времето – дъжд, буря, не се спирай, върви. Ще се измокриш – нищо от това. Щом си обещал, ще вървиш. Дъждът иде да те изпита. Ако не искаш да се мокриш, не трябваше да обещаваш.

Ние имахме такава опитност. Един ден тръгнахме за Мусала повече от триста души. Още с пристигането ни на хижата заваля дъжд, който трая два денa. Въпреки бурята и дъжда, решихме да се качим на върха. Някои от приятелите не се решиха да дойдат горе. Те останаха на хижата да ни чакат. Вървим нагоре, бурята ни придружава. Щом стигнахме на върха, дъждът и бурята престанаха, слънцето изгря, и ние се изсушихме. Които останаха долу, мислеха за нас, да не се простудим. Ония, които бяха в Чам Кория, също се безпокояха какво става с нас при тоя голям, продължителен дъжд. Ние бяхме без палатки, на открито, около огън, който мъчно се поддържаше, пречеше му дъждът. Те си казвали: „Какво ще стане с тия хора? Ще умрат от студ.“ Важно е, че нито един от нас не се простуди. Някога човек стои вкъщи, пази се от влага и дъжд и въпреки това заболява от ревматизъм. Значи дъждът носи благословение. Човек трябва да се нагоди към него, да знае как да приеме това благо. Не е голям подвиг да се качиш на Мусала в бурно и дъждовно време. Подвигът е малък, но смелост се иска за това. Българката е смела.

Преди години пак ходихме на Мусала, но в снежно време – пътят беше покрит със сняг, мъчно се ходеше, лесно можеше да се подхлъзне човек. Като започнахме да възлизаме нагоре, някои казаха, че е много хлъзгаво, не може да се върви. – Да се върнем тогава. Обаче, сестрите поеха нагоре. Те казаха: „Няма да се върнем, ще вървим.“ Дадох им наставление да бъдат внимателни, да не събарят камъните. Имаше опасност, като се търкалят камъните, да не ударят някого. Сестрите тръгнаха напред, а братята след тях. Те казаха, че дават предимство на сестрите. Както и да е, важно е, че сестрите не искаха да се върнат – първи поеха пътя към високия връх. Такава трябва да бъде новата Ева!

Старата Ева беше на върха и слезе в долината. Новата Ева възлиза от долината към върха.

Казвам: В бъдеще, когато младата мома се ожени и стане бременна, не трябва да допуща никакво безпокойство в ума или в сърцето си. С каквито мисли и чувства се храни, такова ще бъде детето ѝ. Какви деца се раждат днес, когато всички народи воюват? – Нервни, неспокойни. – Защо? – Защото родителите им минават през големи сътресения. За добрия живот е нужно спокойствие. За да се роди една светла мисъл, трябва да имаме подкрепата на любовта. Хубавите мисли, чувства и постъпки не могат да се родят без любов. Хубавите мисли, чувства и постъпки не могат да се родят без мъдрост и без истина…

Сега се явява въпросът: Каква отговорност носи човек? Една отговорност носи, за която го питат: Защо не изправиш погрешките си? Ако трябва да кажеш една дума, защо тя да не бъде блага? Ако трябва да погледнеш един човек, защо да не го погледнеш мило? Ако му пожелаеш нещо, пожелай му най-доброто. Момък и мома се женят – пожелай им добър живот. Ти не им пожелаваш нещо добро, но казваш: „Само глупавите хора се женят.“ – Така не се говори. Радвайте се за всичко и на всички. Косата ти е побеляла – радвай се. Косата ти е почерняла – радвай се…

Докато работи човек, косата му е черна. Щом престане да работи, косата му побелява. Тогава не му остава нищо друго, освен да почива. Хора, които имат черни коси, са работили добре. Тия, които имат бели коси, са почивали добре. Мнозина казват: Искаме да ни обичат. Чудни са хората! Искат да бъдат обичани, а не съзнават, че са обичани. Фактът, че живеят, показва, че са обичани. Любовта ражда живота. Не можеш да живееш, ако не си обичан…

Любовта е закон за взаимно подпомагане. Като видиш, че един човек е в трудно положение, помогни му. Майката помага на децата си, децата – на майката. Господарят помага на слугата си, слугата – на господаря си. Силните помагат на слабите. Това са прояви на Божията любов. Днес хората се бият от любов към отечеството си – това е друга любов. Всеки иска да победи. Всъщност кой ще победи? Само оня може да победи, който е минал през положението на баща, майка, брат и сестра. Брат, който не обича сестра си, и сестра, която не обича брата си, не разбират живота. Мъж, който не обича жена си, и жена, която не обича мъжа си, не разбират живота. Майка, която не е раждала, не е разбрала живота. Всеки човек трябва да бъде проводник на Божественото…

Казано е в Писанието: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си и се радва, че се е родил човек на света”. Голяма е радостта на майката, защото при раждането взима участие цялото небе, всички ангели, всички хора, даже и Бог взима участие. И в женитбата взимат участие всички. Не мисли, че никой не знае за твоята женитба.

Всичко, каквото човек прави, първо го знаят горе, а после на Земята. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. Някой казва, че остарял, че никой не се интересува от него. Остарял е само оня, който не иска да плаща дълговете си. Който е готов да плаща дълговете си, той всякога се подмладява. Който изправя погрешките си, се подмладява; който не изправя погрешките си, остарява. Безсмъртен няма да станеш, но ще продължиш живота си поне с 10–15 години. Не се спъвайте, но изправяйте лошите си мисли, чувства и постъпки. Колкото малко и да изправите живота си, ще се благословите.

Казано е в Стария завет: „Ако грешникът се върне от своя път и изправи живота си, греховете му няма да се поменат. И ако праведния се върне от живота си и започне да греши, правдата му няма да се помене.” Следователно не разчитайте на миналото си, че било добро или лошо; важно е как живеете днес. Който напусне грешния живот и започне да служи на Бога, доброто му се зачита; който напусне добрия живот и започне да греши, не отива на добро. Не изопачавайте любовта. Дойдете ли до нея, трябва да имате само едно мнение.

Вяра е нужна на хората, а не суеверие. Дойде някой болен при мене, иска да го излекувам. Казвам му, че съм зает с творческа работа. Той иска непременно да го приема. Мисли, че като туря ръката си върху главата му, веднага ще оздравее. И това може, но сега съм зает. И да туря ръката си, няма да му помогна. Казвам му да дойде след един месец при мене, или да си отиде вкъщи – след един месец ще оздравее. – Как ще стане това? – Не е твоя работа. Вечер, когато спиш, ще те посетя и ще те излекувам. – Как ще ме посетиш? – Това не е твоя работа. Аз ходя вечер. Ще дойда при тебе, когато спиш, и ще ти помогна. Ти няма да ме видиш, но сутринта ще бъдеш здрав.

Ще кажете, че това ви съблазнява. Водата никого не съблазнява. Ако не знаеш да плуваш, стой вън. Искаш ли да влезеш, върви само по плитки места. Измий краката си, без да влизаш навътре. Ако знаеш да плуваш, влизай и в най-големите дълбочини. Водата е опасна само за ония, които не знаят да плуват. Казвате: Трябва да се прави добро! – Така е, трябва да се прави добро, но да се знае как да се прави доброто…

Човек страда от много любов, а не от липса на любов. Никой няма право да се оплаква, че не го обичат. Всички хора са обичани, но сами се заблуждават като приемат позлатените неща за истинско злато. Не разчитайте на позлатените предмети…

„Аз трябва да се проявя.“ – Първо прояви любовта си към едно дърво. Посей една ябълчена семка, грижи се за нея да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава говори имаш ли любов и каква е тя. Избери един извор на планината и всеки месец го чисти, да видиш ще се увеличи ли водата му. От това ще познаеш колко любов имаш. Ако живееш добре, водата ще се увеличи; ако не живееш добре, водата ще пресъхне.

Има различни начини, по които човек може да познае колко е добър и каква любов има. Достатъчно е да се облегнеш няколко пъти с гърба си на някое дърво, за да видиш добър ли си или лош. Ако листата на дървото постепенно съхнат, не си добър; ако се раззеленяват и освежават, добър си.

Казвам: Външната природа има отношение към човешкия живот. Тя е отглас на нашите мисли, на нашите чувства и желания, на нашите постъпки. Без да съзнава, човек сам противодейства на Божията любов, поради което не могат да дойдат до него благата, които Бог му е определил. Дават ти се блага, но стомахът ти е разстроен, не можеш да ги приемеш…

Много от сегашните хора умират от изобилие на блага, както пчелите, когато попадат в собствения си мед. Те стават жертва на лакомството си. Не кацват накрая и оттам да смучат, но влизат в средата, в голямото изобилие. Мнозина, като пчелите, отиват при голямото благо и там умират, за нищо и за никакво. Не влизай в средата на извора, дето е голямото благо. Спри накрая и оттам гребни с малка чаша. Вземи от малкото благо и бъди благодарен и на него. Не влизай до дъното. Не искай всички блага изведнъж. Всичката вода не е за тебе.

Искаш да бъдеш красив, умен, силен, здрав; да имаш къща, автомобил или самолет. Много искаш в един момент. Бог даде самолет първо на мухите, на птиците, а след това на човека. Първо рибите плуваха във водата, а после хората, когато създадоха корабите и параходите. Изучавайте пеперудите, птиците, животните, да видите, каква обхода имат те. В това отношение, пеперудите са за подражание. Пеперудата кацне на главата ти, на едното и на другото ти рамо, на гърба ти и постоянно казва: Бог да те благослови! Кой не обича пеперуда, която благославя? Затова, като кацне пеперуда върху вас, не я пъдете. Тя носи щастие.

Работете върху себе си, да се самовъзпитате. Вслушвайте се във всичко, което ви обикаля. Минаваш край едно дърво, тих ветрец повява листата му и чуваш нежна музика, чрез която дървото ти говори: Божието благословение е с тебе. Друг ден минаваш край едно плодно дърво. Гладен си, нямаш хляб. В тоя момент един плод пада от дървото. Погледнеш – здрав, хубав плод. Хапнеш си и благодариш.

Тури надеждата в душата си, вярата в ума си и любовта в сърцето си, за да видиш красотата и светлината на живота. Това значи цялото небе да ти проговори. Това значи да си в общение с невидимия свят, да проработи твоето радио. И да не си на небето, добре е да възприемаш симфонията на небесните жители.

Помнете: В живота остава само онова, което излиза от името на любовта, от името на мъдростта, от името на истината, от името на Великия Божи Дух.