Учителя: Не може да познаеш Христа, докато не станеш като Него

Откъс от беседата „Добрата круша“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Съвременният свят не е бил такъв, какъвто е сега. Едновремешните хора не са като сегашните и сегашните не са като едновремешните. Сега аз може да ви кажа, че едно време имало хора по 25 метра, по 30, 40, 50 метра високи. Какво ще кажете? „Това са приказки от 1001 нощ.“ Сега слонът е най-високото животно, но слонът е една малка (илюстрация) на ония допотопни животни, мамути. Но, разбира се, тия високите хора са били направени малко от по-друга материя, отколкото сегашните хора. Сега не можем да кажем, че те са били по-добри. Сега по-икономически е работата. Виж на хората какъв голям ръст, то не е практично. Ако човек би имал по сто крака, колко ще му струва само да се обуе? Най-евтино по 100 лева ако струват, 100 крака по 100 лева, това са 10 хиляди. Имаш 4, 5 деца, от чисто икономическо гледище е много непрактично.

Запример, сегашните социални въпроси разрешават и казват, че са лоши условията. Материалните условия не са толкоз лоши. Природата днес е много по-щедра, но има едно неразбиране. Някои хора желаят повече, отколкото им се пада и всичката погрешка седи в това, че някои са взели повече, отколкото им трябва. Никой не е взел колкото му трябва. Един взел повече, отколкото му трябва, а друг взел по-малко. Сега всичките държави в света промислят икономически как да подобрят положението на своя народ. Отлична е тази идея, защото в природата има една отлична икономия. Ако по нейните закони ние бяхме поставили една икономия, която е вложена в нашия организъм, тази конструкция, която е направена, ония образи и начини за живеене, както тя е изработила, ако ги приложим, Земята щеше да бъде един рай.

(Тео: Методът за организиране и обединение на ученици на Бялото Братство, който се прилага във все повече градове, и е даден от Учителя под името „Четирите съвета“, се основава именно на отношенията в нашия организъм, като физическият съвет отговаря на системата веществообмен/крайници (и на волята в човека), духовният съвет – на ритмичната система (на чувствата), а просветния – на нервната система (на мислите). Примирителният съвет пък регулира правилното функциониране на отделните системи, особено комуникацията между тях, както и отношението на цялостния организъм с външния свят.)

Сега се ражда друг въпрос, защо хората не мислят право? Защото не искат. Някой казва: „Защото бил невежа.“ Не е това. Невежа е той, понеже не знае какви ще бъдат резултатите. Има неща, които отначалото са красиви, хубави, та човек се лъже, че и краят ще бъде такъв. Работата на невежия човек е такава, че в началото е умен, а в края става глупав, безумен…

Сегашните духовни хора имат една погрешка, казват: „Нас не ни трябва стомах на Земята.“ Ти трябва да знаеш, че всичката твоя религия зависи от твоя стомах. Само чрез стомаха човек може да бъде един отличен слуга и един отличен господар. Щом стомахът стане господар, тогава е лошо. Не че е лошо да имаш стомах на физическия свят, то е благословение. Може да опиташ всичките Божии блага, които е създал. Ще оцениш всичките плодни дървета и хляба ще оцениш, и водата ще оцениш, всичко ще оцениш. Тогава се зараждат ред убеждения, как трябва да ядете. Законът е, че ти трябва да се храниш с любов. Не с любов, но туй, материалното, което съществува, с любов трябва да го ядеш. А с любов да ядеш, ето аз как разбирам. Ето как трябва да се разбира: Тебе ти подаряват една книга, като отвориш книгата, започнеш да четеш, разбираш съдържанието. То е разумното разбиране. Като отвориш хляба и го опиташ, след като ядеш с любов, прочел си го. Туй, написаното, изпъкне в ума ти и ти навсякъде виждаш Божиите блага.

Сега ти погледнеш на хляба, казваш: „Какво има в този хляб? Не е така културен.“ Не се лъжи. Във всяко парче хляб има такава разумност, която може да поправи цял един народ. Ако вие бихте разбирали, с едно парче хубав хляб бихте поправили живота си. Бихте били щастливи за целия си живот. И дето сте нещастни, да ви кажа коя е причината. Вземеш малко хляб и казваш: „Не струва.“ Тебе те уволняват. От невидимия свят казват: „Дайте му страдания.“ Дадат ти слива, казваш: „Не струва.“ – „Дайте му страдания.“ – Дадат ти круша. Пак не я харесаш. – „Дайте му страдания.“ Като вземеш хляба, благодари за хляба. Благодари за сливата, за крушата, за всичко благодари. Започни да благодариш и работите ще се оправят и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко отношение ще се оправят. Сега туй вие още не сте проверили. Отчасти сте проверили това. Туй, за което аз говоря, ако имате туй учение и го приложите, тогава тази публика съвсем другояче щеше да бъде. И лицата ви щяха да светнат и не щеше да има никакъв шум тук.

Всяко нещо, което ви се говори, вие казвате: „Дали това е истина или не?“ Имайте предвид, че аз не съм от глупавите хора. Онова, което го зная, го зная така на свят. Хубаво го зная, нищо повече. Ще кажете: „Защо?“ Защото мене не ми отърва повече да зная. Да зная нещо добре, то е най-икономично. Другояче не е икономично. Какво ми коства да кажа истината? Да кажа една лъжа, трябва да мисля дълго време как да я скроя. Цял ден трябва да мисля как да ви излъжа, а да кажа една истина, то е да кажа туй, което съществува. Може да ви заведа в една градина, да ви говоря върху цветята, върху реките, върху облаците, върху Слънцето.

Та казвам, нашата Земя е минала, ние сме минали през едно състояние. Някога хората са били въздухообразни. Затова ръстът им е бил голям. 25, 30 метра, 30, 40, 50 метра. Може и 100 метра…

Ние за Господа, за туй Същество, Което управлява света, имаме много смътно понятие. Понякой път наблюдавам човешкия характер и ние приписваме на Господа наши черти. Защото една мравка – ако мравите биха искали да си представят човека какъв е – то непременно ще си го представят като една голяма мравка. Мислите ли, че туй представяне на мравките за човека ще бъде верно? И ние си представяме Господа, каквото е сегашното наше състояние. И представата ни не е верна, понеже ние се намираме в едно отрицателно състояние. Нямаме една положителна мисъл за Бога. Положителната мисъл седи в туй – ти да бъдеш свързан с туй същество, че Бог влиза в твоето положение. И когато се обърнеш към Него, той да те послуша. Някой път може да се обърнеш, не те слуша, понеже имаш криво мнение за Него, Господ мълчи. Господ мълчи дотогава, докато изправиш положението си за него…

Някой път мислим, че сме лоши хора. Погрешката е там. В какво седи твоята лошавина? Лошавината седи в това, че не знаеш да направиш калта на грънци. Хубави печени грънци. Лошавината седи в това, че си отличен певец, но не искаш да пееш. Лошавината седи в това, че си богат човек и не искаш да направиш на хората добро. Че не го правиш, там е лошото. Лошавината седи в това, че си силен човек, може да помагаш, а не помагаш. Туй е лошото. А че си болен, че нямаш 5 пари, не е в това лошото.

Лошото седи в нашите възможности, които ние имаме и не употребяваме за подигането на себе си и за подигането на другите. Защото от твоето богатство остава само това, което ти може да употребиш за благото на другите. То остава. Онова, което ти не направиш за благото на другите, то се взема от тебе. Такъв е законът в природата. Запример, едно растение, като пусне всичките корени, взема само онази храна, от която има нужда, която растението взема в себе си. Тази светлина остава заради него. Тя влиза в строежа. Доброто, което ние правим в света, хубавите неща, които мислим в нас, хубавите чувства, с които всеки ден преминават, върху тях се гради нашето бъдеще…

Аз съм привеждал този пример. Един български чорбаджия, отива при него един беден студент, трябват му пари, но той му казва: „Нямам пари, търси на друго място, не разполагам със средства.“ Казвам:

– Знаеш ли, този ще стане за в бъдеще министър председател.

– Не думай, сега ще го стигна да му помогна.

Ако ще стане министър председател, готов е да му помогне. Срещнеш един човек, за в бъдеще ще бъде министър председател. Може би срещаш един човек, който е министър председател в духовния свят, тогава? Може би срещаш един човек, който е ангел, дошъл с някава мисия, ти се отнесеш пренебрежително с него и той те записва. Казва: „Моля, може ли да зная адреса ви?“

Всеки един ден вие сами си чертаете, вие сами си създавате нещастието. Срещате един човек, казвате: „Този е един духовен глупак, той не знае нищо.“ Пък той е един от тия ангели, те минават. Срещне те една сестра, казваш: „Малко завеяна е.“ И тя е една от тези, които са писани в невидимия свят. Като идете в другия свят, ще питате на каква основа, на какви научни данни отгоре говорите. Това са ваши научни данни, на какво основание говорите…

Не е лошо човек да бъде светски. Че в какво седи лошото? Тия хора, които правят фабрики, тия хора, които правят часовници, които правят научни институти, които се занимават с много неща, с много научни въпроси, какви са, лоши хора ли са? Те са хора на културата. Или, да кажем, онези, които се молят, и те са добри, но на своето място. Религиозните хора са женствени, а светските хора са мъжествени. Аз вземам в много хубав смисъл, женствени са религиозните хора. Светът има нужда от женственост. Но религиозният живот има нужда от мъжество…

Казвам, трябва да знаете едно нещо: Срещне ви една мома и във вас чувствувате едно добро разположение, във вас ще стане едно чувство да станете по-женствен. Като срещнете момък, искате да станете строг. Не е лошо човек да бъде строг. Не е лошо и човек да бъде мек. Но трябва да бъде милосърден. В мекотата трябва да има милосърдие, не да има такава лигава каша, да отстъпва… Той е готов и черното да направи бяло, и бялото да направи черно. Казва: „Аз с никого не споря.“ Няма какво да спорим. Казва:

– Нямам мнение. Този въпрос не съм изследвал.

– Какво мислиш за Бога?

– Нищо не мисля.

– Кой направи света?

И за него няма мнение, не знае кой го направи. Учените хора казват: „Знаем, че светът е направен, но кой го е направил, сега го търсим.“ Аз зная, аз искам да зная мене кой ме е направил. Ние всички търсим и докато не се научим кой ни е направил, ние няма да се освободим от смъртта. Да намериш Онзи, Който те е направил, то значи да влезеш във връзка с Любовта. И тогава смъртта е един господар, който те държи в заблуждение. Казва: „Тебе никакъв Господ не ти трябва, ти си роден да слугуваш и да страдаш. Ти трябва да се подчиняваш.“ А пък тогава, като умираш, Господ ти пришепва и казва: „Това е една лъжа.“

Ти, като умираш, смъртта казва: „Свърши се твоята.“ Господ казва, шепне ти: „Ти, като умреш, аз пак ще направя нещо от тебе.“ Този, Който казва, че ще направи нещо от тебе, Той е Бог. Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог. Аз представям живота така: Един поет пише за любовта и казва: „В онази мрачна нощ, когато аз бях изгубил всичката своя надежда, когато бях изгубил всичката своя вяра и когато бях изгубил всичката своя любов, бях окован с железни вериги и турен в подземие“ – той помни онази нощ – „когато светна Твоята малка светлинка и Ти с твоята магическа тояжка побутна моите окови и те паднаха. Каза ми: Стани, излез вън, светът е създаден за тебе. Помнѝ това.“

Този човек, който има тази опитност, какво ще му говориш? Той минал през страданията и оковите. Той казва: „Ти възвърна в мене моята надежда, Ти възвърна в мене моята вяра, Ти възвърна в мене моята любов.“ Това е реалното, това е Бог в света. Онзи, който възвръща нашата надежда в нас, Онзи, Който възвръща нашата вяра и Онзи, Който възвръща нашата любов, в най-широк смисъл, Той е Бог. Аз не турям в любовта никакви престъпления. В любовта не може да станат престъпления…

Ние, малките хора на Земята, казваме: „Защо Господ ме е така направил?“ Защото Господ не иска ти да останеш в тази форма. Ти временно си облечен в туй. Туй е едно временно облекло, което имате. За в бъдеще, ако погледнете, ще имате друго облекло, което Той е приготвил за вас. И в живота, ако погледнете, не е ли верно? Я фотографирайте едно ваше дете в първата, втората, третата и т.н. до 120 години, 120 образа. Като ги гледате, ще намерите ли туй дете да си прилича? Между детинството и старата възраст има такъв голям контраст, че ще се чудите къде е това дете. Хубаво, защо на стария човек му е израстнала брадата и защо на малкото дете му е паднала брадата? На малкото дете му е паднала брадата, понеже няма мъчнотии. Туй дете беше при един блажен живот, косми нямаше. Тук като дойде, като дойдоха мъчнотиите, брадата започна да расте. Всичките тия косми, веждите, всичките тия противоречия, всичко туй от зор е израстнало. Вие ще разберете криво сега.

Има една форма на човешкото лице, която хората рисуват и която не се изменя. Като дойде до 33 години, оттам насетне човека не може да го познаеш. И хиляди години да живееш, не може да познаеш, че е на хиляди години. Гледаш го, млад е този човек. Има една реалност в света, на която времето не оставя никакъв отпечатък, обаче времето оставя отпечатък на нашето лице и хубаво е, че оставя отпечатък. В окултната наука има начини вашите бръчки, можем да ви дадем методи и да премахнете вашите бръчки от лицето си и пак може да се подмладите. Няма да се присаждат жлези от маймуна. Казвам: Човек може да се подмлади без присаждане. Присаждат се дивачките. Но питам, каква нужда има питомното растение да присаждаш? Тогава с какво ще присадиш питомното? Казва Писанието: Ние живеем в един век, дето Бог снема тия окови от нас. Оковите на миналото са нашите лоши мисли. Като дойде човек, започне да мисли, че е голям грешник. Но има хора, които обратното мислят, че са най-големи светии. Има хора в света, като направят погрешка, никога не считат, че са направили. Казва: „Той е виновен.“ Той бил някого и обвинява друг. Понеже тази епоха е стара епоха, в която сега живеем, тя се сменя.

Казват, че Земята най-първо е била в едно състояние светлообразно, етерно състояние, после материята станала малко по-гъста. Тогава станала въздухообразна и сега част от тази материя станала твърда. Твърдата материя показва, че между духовната и физическата материя има едно съответствие, че едната е твърда и другата е твърда. Само че онази, Божествената материя, която е твърда, тя е еластична и никога не се чупи, а пък тази материя на Земята, която е твърда, се чупи, разглобява се. Ако придобием тази, Божествената твърдост, ние ще станем меки, гъвкави, еластични…

Бог е решил да даде най-хубавото. Добрите хора ги прекарва през най-големите изпитания, за да им даде най-хубавото. Питат ме някои: „Не може ли без тия страдания?“ Казвам: Кажете ми един добър човек в света, който да не е страдал. Като вземем Христа, и Той е минал през страдания. Какви престъпления направи? Какви прегрешения имаше и при това този човек мина през най-големите страдания. Мина през най-големите страдания, но има и най-големите блага.

Сега питат някои: „Кой е Христос?“ Не може да познаеш Христа, докато не станеш като Него. Не може да познаеш Христа, ако не дигнеш кръста си и не носиш Неговите страдания, да имаш този стремеж да служиш на Бога и да пожертвуваш всичко. Ти искаш да бъдеш един Христос без страдания. Христос умря заради тебе.

Ти искаш като идеш, всички да те обичат. Много смешен е този рай. Този рай мяза на Мохамедовия рай. Не зная дали това Мохамед е казал. Представят цяла планина с пилаф и седят с лъжици, с паници, ядат само и при това хиляди нимфи играят най-красиви. Донякъде не е право. Малко преувеличено е. Може би учениците на Мохамеда, отпосле туриха на Мойсея много работи. Не е от Мойсея това. И сегашният век тури много работи в устата на Христа, че е казал Христос. Тия работи, в които християните вярват, Христос не е казал. Ще проповядват, че Христос казал да не се женят хората. Той не е проповядвал това. Той казал, че в началото не беше така да се женят. Няма право мъжът да напусне жена си, нито жената да напусне мъжа си. Щом се оженят, нямат никакво право да се напущат. (Още по темата: Учителя за семейството и женитбата)

Окултистите казват: Той се преражда, понеже един окултист се преражда 777 пъти, за да постигне съвършенство, той ще има 777 жени. Той ще бъде женен за толкова жени и коя ще му бъде жена? То е едно неразбиране. Във всичките свои прераждания, той със своята жена ще има, само 12 пъти ще има своята жена, а другите, които остават от 777, като извадите 12, той ще се жени за сянката. 12 пъти ще живеят на Земята. Тогава ще бъдат гениални, ще имат щастие. Това са окултни теории. Не е моя теория. И тъй ще бъде. Аз съм съгласен с това.

Казва: „Ще напусне човек баща си и майка си и ще се прилепи при жена си.“ При коя жена? Тази, която обича. Онзи мъж, който обича жена си, всичките мъже, които обичат жените, мязат си. И всичките жени, които обичат мъжете си, мязат си. Всичките деца, които обичат бащите си, мязат си. Всичките дъщери, които обичат бащите си, мязат си. Няма по-хубаво нещо да имаш една жена да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един мъж да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един син да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш една дъщеря да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един слуга да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един господар да те обича. Законът е всякога един и същ. Във всичките отношения любовта в света е нещо велико. Между големите и малките хора тя не изравнява нещата, но туря отлични отношения. Големият човек влиза в положението на малкия и дава възможност на малкия да дойде в неговото положение, дава му възможност той да се развива. Туй е идеята на Бога. Бог иска да ни подигне от туй паднало състояние и на обезсърчение. Всички тия учения, които съществуват в света, не се плашете от тях. Лъжливите учения да не ви смущават. Туй е тиня, която влязла във водата. Тази тиня, като мине през пясъчните филтри, водата ще се пречисти и отдолу ще излезе извора. Вас да ви не смущава временния живот…

Казвам: В нашия век, като разглеждам развоя как става, сега има едно голямо изпитание. Защото светът минава през такива големи изпитания, каквито никога не е виждал. Някои от вас да доживеете да видите какво ще бъде второто пришествие. Второто пришествие е в Испания. 24 часа бомби хвърлят, от 250 кг взрив. Казвате, второ пришествие. 24 часа пукат, пукат. Какво ще научите? При туй второ пришествие ще има само разрушение. Но казвам: Тази война трябва да мине, туй е един неизбежен закон. Войната е едно зло, но е и едно благословение. Без нея светът не може да се оправи. Огънят е едно зло, но е и едно благословение. В него къщи изгарят, хора изгарят, хиляди злини стават. Но и добрините, които огънят принася, са много повече, отколкото злините. Казвате: Войната. Войната в едно отношение произвежда злини, но в друго отношение донася едно пробуждане на съзнанието на хората, че хората за в бъдеще от онова, което има да стане, ще се погнусят.

Казвам: Всички вие трябва да служите на Бога, че като се качите на този Божествен параход, ще ви посрещне една буря, трябва да бъдете мъжествени, да издържите тази буря, да няма тия ежби човешки. Да имате тишина на сърцето си, не да се интересувате от света. Казвате: „Не се интересувам от светския живот.“ Че ние не знаем какъв е духовният живот. Духовният живот има отражение в светския живот. Влизате между светските хора и аз съм виждал някой път в тях нещо отлично. Казваме, че са светски хора. В туй отношение ще турите едно широко сърце.

В душата си за Бога да може да обичате всички ония, които Бог обича. Да бъдете готови да идете там, дето ви праща. Всеки един ще има вътрешен подтик да извърши нещо. Бъдете верни да извършите този подтик, за да се изправят тия работи.

Защо всичките нещастия стават? Има едно състояние, една вътрешна борба, една глупава борба има в човека: Да направи ли нещо или да не го направи. Взел нещо и казва, да открадна ли или да не открадна. Че хубаво, мене ако ми дойде една мисъл на кражба, ето аз как щях да я излекувам: Дойде ми една мисъл да открадна някъде, аз тогава ще туря в ума си, че наместо да открадна, ще туря мислено 20. Дойде втори път мисълта да крада, 40, двойно ще туря. Аз така ще излекувам кражбата. Онези, които може да ме изкушават по този начин, ще видят, че туй не е играчка, те губят. Сега ти казваш: „Аз не искам да крада.“ Не е въпрос за кражбата. Идеш при някой човек, иде ти да го нападнеш, да му кажеш лоша дума. Кажи добро за него. Това не ти коства нищо, в себе си да кажеш добро. Аз говоря за отвътре. Има борба, която трябва да водим, да воюваме в себе си. Бог не обича в нас противоречията. Вие имате едно същество във вас, най-благородно, най-възвишено. То отвън може да допуска. Ти може да правиш каквото искаш, но вътре, по възможност, трябва да го слушаш. Ако не го слушаш, то ще се оттегли. То ще ти каже веднъж, дваж и ако не го слушаш, ще се оттегли. И като се оттегли, ти ще започнеш да риташ. За да може да придобиеш живота, трябва да го слушаш, да имаш любов към него. Казвате: „Как тъй?“ Ние имаме един пример. Как постъпи Христос? То не е външна, но една постъпка вътрешна. Той казва: „Прости им, те не разбират какви са последствията. Две хиляди години има да страдат и те ще видят, след 2000 години ще разберат. Прости им засега.“

Ако не беше се молил Христос, от евреите нищо не щеше да остане. Благодарение на тази молитва той се освободи и прие благословение, и то премина и в другите народи. Та някой път и вие искате да кажете нещо. Досега сте казвали, но какво сте придобили? Брада ви е израстнала и косми са ви израстнали. Казвате: „Разболяхме се, стомахът ни се развали.“ Ако започнем да живеем по новото учение, всичките болести ще си идат, сиромашията, несгодите, омразата, всичко ще си иде, и хората ще живеят братски. Но вътре трябва да се приложи, но не насила. Не може насила да се приложи. Аз в себе си този закон може да го приложа, но насила в другите не може. Бог, както е построил света, няма да остане в края на века нито едно същество, на което главата да не изтънее. Всичките дебели глави, колкото има, които не познават този закон, ще го познаят. Един ден ще дойде, когато всички ще се примирят.

Засега вашето време е дошло, понеже виждам, че вашите глави са поизтъняли, няма защо да ги одебелявате сега. Понеже, казвате:

– Как да проповядваме на света?

– Аз как проповядвам на света?

Пита ме един: „Ти вино пиеш ли?“ – Казвам: „Най-хубавото вино, отлично вино, което ти не си пил. Дето отида, от най-хубавото вино, което Господ е направил, от него пия аз.” Аз не казвам да не пиете, но казвам: „Пийте вода, пийте най-хубавата вода.“ И на хората не казвам: „Не живейте!“ Живейте добре, най-добрият живот живейте. Другото оставам настрани. Миналото го оставям настрани. Счупените стомни оставам настрани. Как сте живяли в миналото – то е минало. Настоящето ще изправи миналото. Бъдеще е, което е пред нас, то ще ни въздигне по-близо до Бога. Имаме три неща: Минали погрешки, настоящи възможности и бъдещо повдигане. В миналото са погрешките, от него да се ползуваме. Настоящето са възможностите и тях да използуваме, а бъдещето – към него трябва да вървим. Там са всичките възможности, поставени от Бога за нашето повдигане. Всичките имате еднакво право, според възможностите на вашето сърце. И тогава имате възможност да се повдигнете. Не очаквайте да дойдат отнякъде да ви осиновят. Не обвинявайте Господа. Досега Господа вие не сте ли го срещали? Във вашия баща не видяхте ли Господа, във вашата майка не видяхте ли вие Господа, във вашия брат, във вашата сестра, във вашия слуга, не видяхте ли вие Господа? В един генерал, в едно дърво, не виждате ли Господа? В реката, във въздуха, навсякъде аз Го виждам, най-разно се проявява Той.

Аз веднъж имах една малка опитност. Пътувах във Варненско през есента. Седнах под една круша, погледнах, всичко обрано. Казвам на себе си: „Късно съм дошъл. Трябваше по-рано да мина през това място.“ Седя и задуха вятър и като подухна, 7 круши паднаха и като ги видях, казвам: „Оставиха нещо и за тебе. Благодаря ви.“ – казвам. Благодарих на тази круша. И тя е била толкоз внимателна, знае, че аз ще мина и оставила 7 круши за мене. Благодаря за вниманието. Туй аз ще го помня и ще разказвам. Няма да кажа името на крушата как беше. Аз я наричам „Добрата круша“. Всякога, когато дойде мъчнотия, казвам: Ако добрата круша остави 7 круши, аз не може ли да оставя 7 круши като дойде някой…

Желая вие все да имате 7 круши останали, когато мине някой пътник покрай вас, като подухне този Божествен ветрец, да паднат и да каже той: „Много благодаря на Господа за тия круши, които остави за мене.“