Учителя: Не може да бъдеш добър, ако не дружиш с добрите хора

Откъс от беседата „Даровити“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

Има един закон, който всички трябва да разбирате. В една работа, ако ти не можеш да вложиш душата си или, на съвременен език казано, ако не вложиш етерния си двойник –, не може да имаш успех. Един цигулар никога не може да свири добре, ако не вложи душата в цигулката си. Като вложи двойника в цигулката, е гениален; ако не е вложил, ще свири обикновени работи. Той трябва да стане едно, да оживи цигулката…

Ние бързаме да се наядем, бързаме да станем, бързаме да спим, бързаме да завършим учението, навсякъде бързаме. Бързите хора всякога помятат. Онези, които отлагат, закъсняват. Закъснееш една минута, тренът  тръгне. Казваш: „Една минута не ме почака.“ Има неща в света отредени, не търпят една минута отлагане.

По-рано ще бъдеш на гарата, да почакаш една минута трена. Условията, които Бог ви дал, вие не може да играете с тях. За да ги използвате, вие трябва да дойдете навреме.

За някой човек казвате: „Той е сполучлив, върви му.“ Тия хора, на които им върви, са най-работливи, най-разумните хора…

Казвате: „Ха дай една чаша!“, „Ха за здравето!“, „Да живееш!“, „Ха втора!“, „Трета!“, „Четвърта!“, „Пета!“. Мислиш ли, като изпиеш 3–4–5 чаши за здравето, и здравето ще дойде? Мислите ли, че аз като ям 4–5 пъти за здравето на еди-кой си, който гладува, че ще се подобри неговото положение? 4–5 пъти гдето ще ям, аз да ям веднъж, а трите пъти да пратя на гладния, то е философия. Да ям за неговото здраве, няма философия.

Сега оставяте на бъдещите поколения те да свършат работата. То е изгубена работа. Сегашните поколения имат специална работа. Бъдещите поколения имат друга работа. Майката има едно предназначение, синът има друго, бащата има друго предназначение.

Да ви приведа един пример. Вземете този чех – Кубелик – доста знатен цигулар, близо до гениалност в изпълнението на цигулката; на ръце го носеха. Дойде му на ум да стане търговец, захвана се в едно индустриално предприятие и остави цигулката. И след години, каквото спечели – изгуби. Не върви предприятието.

Не оставяйте професията, която Господ ви дал. Дръж цигулката и свири на нея. Не оставяйте ума си. Дядо ти и баба ти може да те карат да станеш търговец. Ти ще осакатиш твоя ум, ще осакатиш твоето сърце. Ще се научиш да уповаваш на парите, а парите са резултат на човешкия ум. На умния човек парите отподире идат, а на глупавия пред него бягат.

Вие като видите един гениален човек, кажете: „Надарен е.“ Тъй е, надарен е. Да не отиваме при сухите извори да пием вода, но да идем при хубавите извори. Тия, гениалните хора, талантливите хора, светиите, това са изворите на бъдещата култура. Всеки един човек е едно благо за света. Той е за цялото. Мисълта не е човешка собственост. Човешките чувства не са собственост. Човешките постъпки не са собственост. Те са достояние на цялото човечество. Онова, което краката извършват, то е за мен. После се възнаграждават. Онова, което очите извършват, не е заради себе си, заради мене е. Аз им отплащам после. Онова, което ушите извършват, за мене го извършват. Онова, което моят ум извършва, то е за мене. Та казвам: Ако ние не може да впрегнем и да турим нашия ум в разположение да служи на Бога, на кого ще служим…

От Сократ са останали някои неща. Един гръцки физиономист, след като му описва характера, му казва: „Слушай, ти си бил голям женкар, после, обичал си да попипваш, обичал си да полъгваш, много нечисто си се държал.“ Сократ казва: „Всичко това, което ми каза, е право, но всичко това с волята си го превъзмогнах и сега не съм такъв. Така беше, това бяха остатъци на моите прадеди преди мене. Изплатих всичките борчове и аз съм се издигнал над моите деди и прадеди.“

На Сократ едно не му достигало: искал да изучи какво нещо е жената. Искал да се жени. Този въпрос за женитбата не е приключил. Казва си: „Ако се оженя за хубава, за някоя добра и красива жена, всичките други мъже ще я закачат и ще ме дразнят.“ Той намира най-лошата гъркиня в цяла Гърция, най-лошата по характер, но в тази гъркиня е видял нещо добро…

Чудни са хората, когато питат как да видят Господа. Онова любовно състояние, най-красивото чувство, което никога не забравяме, онзи момент, когато сме имали най-хубавите чувства на Любовта и той остава един вечен спомен, това е Бог. Да видиш Бога не значи да видиш някой образ отвън. Когато туй чувство те озарява, това е космическо съзнание, както го наричат. Тогава ти обикваш целия свят, дървета, животни, хора, цялото създание. Каквато работа хванеш, всичко ти е приятно…

Всяка една дарба, всеки един талант, в каквото да е отношение, е свързан с известни същества по-напреднали. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Но има хора на Земята, които се явяват и изчезват, живеят между хората, когато искат да ги учат. Когато искат да не ги безпокоят, стават невидими. Вие не можете да бъдете добър, ако около вас няма такова невидимо общество, което да влияе. Не може едно дърво да даде хубави плодове, ако хармонично не падат слънчевите лъчи върху него. Тогава може да даде своите плодове.

Като говоря за Любовта, тя има практическо приложение, не идейно, отвлечено. Както описват Любовта, не е нещо лошо, но в моите схващания тъй, както се описва Любовта, има Любов, но то е една хомеопатическа доза.

Сега, да ви разправя какво е хомеопатическа доза на едно лекарство. Да кажем, образува се хомеопатическо лекарство. Ще вземеш едно кило вода и една капка от лекарството ще сложиш във водата. Вземаш друго шише от кило вода, в което слагаш една капка от първото шише. От второто шише слагаш една капка в третото шише вода и така до 30 деления. От последното шише вече ще дадеш да лекуваш болния. Това са хомеопатическите дози. Отличават се алопатиците от хомеопатиците. Алопатиците поддържат силните дози, а хомеопатиците – слабите дози. Едните са прави и другите са прави.

Едно лекарство не може да действа в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действа, ако неговата душа не е отзивчива…

Казвам: Ако вие не може да се радвате на Слънцето, което изгрява; ако вие не може да се радвате на Слънцето, което залязва; ако ние не може да се радваме на звездите, които изгряват, на небето; ако не може да се радваме на вятъра, който духа; ако ние не може да се радваме на ония облаци, които дават напоителния дъжд сега; ако не може да се радваме на песента на онзи, който свири; ако не може да се радваме на поета, как ще разберем живота?…

Като идете в Небето, мислите, че ангелите и светиите ще ви посрещнат. Не, няма да ви посрещнат. Вън от Небето ще излязат, но в рая не може да влезете. Когато ученикът отива да държи матура, първоначално учителите поздравяват ли се с него? Като го поставят на изпит, са сериозни, няма поздравления. Поздравленията отпосле идат, след като издържи изпита. В началото няма никакви поздравления. Мислите ли, като идeте в онзи свят, най-първо ще ви поздравяват? Като издържите изпита добре, ще има ръкуване, стискане. Ако не, за втори път ще остане.

Сега аз ви навеждам тия факти, понеже в света има едно голямо заблуждение. Младата булка булото ли я прави? Често българите забулват булката, булото слагат, да не вижда. Булото е символ. Те искат да ѝ кажат: „Ти готова ли си погрешките, които видиш, да не ги виждаш, като че було имаш?“ Да не вижда погрешките на свекъра, на свекървата, на зълвите, затова турят було. Сега отиват булките без було или пък след една седмица го хвърлят. Докато е с було, добре върви, щом се махне булото, вече не върви…

Някои музиканти са надарени. Добрите хора са надарени, то е дарба. Но те са работили. Не може да бъдеш добър, ако не дружиш с добрите хора. Не може да бъдеш музикален човек, ако не дружиш с музикални хора. Не може да бъдеш поет, ако не дружиш с поети. Не може да бъдеш художник, ако не дружиш с художници. Не само да дружиш, но да вземеш участие в работата.

Разправяше ми един американец: един негов приятел слушал Камила Русо, една ученичка на Паганини, тя свирила „Съня на живота“. Той казва: „Когато тя свиреше и когато аз слушах тази песен, аз бях готов да раздам всичкото си имане на хората. След няколко минути, като излезе, като ме напусна туй състояние, аз останах обикновен.“ Ние временно ще се въодушевим. Временното въодушевление не работи. Туй, което е дарба, то е постоянно.

Най-първо, какъвто и да е човек, трябват му четири качества: той трябва да бъде умен, той трябва да бъде благороден по сърце, той трябва да бъде издръжлив – това е неговата воля – и трябва да бъде справедлив – това е свойство на неговата душа, на неговия Дух. Това са дарби, дадени на човека.

Обичате някого и имате причини да го обичате. Чувствате, че имате предразположение. Природата е турила връзка. Връзка съществува между майката и дъщерята. Някъде съществува връзка между сина и дъщерята. Някъде – между дъщерята и бащата. Преплитане става някъде. В един дом, гдето няма Любов, не може да се възпитават хората. Нито музикантът, нито поетът може да станат такива, ако нямат Любов. Те трябва да имат Любов. Речта е жива, хиляди години са минали, докато се формира сегашната реч. Един поет ще нареди думите така, по известни закони, че ти като четеш, ще ти е приятно…

Ние, съвременните хора, трябва да пазим слуха. Никога не оставяй ухото ти да слуша, когато хората говорят лоши думи, когато говорят празни приказки или когато се карат двама души. По-добре ти им изпей една песен, или ако си цигулар, изсвири им една песен и те ще престанат да се бият и да се карат. Аз бих предложил на един певец, на една певица, на най-добрите певци, да идат при някой овчар и да запеят. Ако овцете престанат да пасат и застанат да слушат певеца, той ще стане голям певец… В нас е вложена Любовта и всичко в природата е отзивчиво. Природата има език, на който тя отговаря. Когато говорим на него, всичко отговаря. Щом говорим на наш език, никой не обръща внимание. На този език на Природата всеки отговаря. Сега трябва да се изучава езикът на Природата…

Та казвам: В един народ трябват гениални майки и гениални бащи. Геният не го считайте изключително нещо. Хората трябва да станат гениални. Един обикновен човек носи едно кило товар. Талантливият носи 10. А гениалният носи 30 кила. Разликата е в отношенията. А светията носи 100. Що е светия? – Който носи 100 кила. Носи и му е приятно. Гениалният носи 30 кила. Ние искаме без никакъв товар да минем, гениалните хора да ни оставят. Няма по-голямо богатство в света от Любовта. Няма по-голямо богатство от знанието, от Мъдростта. Няма по-голямо богатство от свободата, от Истината…

Изисква се концентриране. Бог благославя всички хора, които работят. На първо място, Бог благославя всички хора, които работят. На второ място, Бог благославя всички хора, които се трудят. И на трето място, Бог благославя всички хора, които се мъчат. Научете се да работите. Излезте от мъчението в труда и от труда в работата. Работата е Божественото, трудът е човешко, а мъчението е животинско състояние. Минете от животинското в човешкото, от човешкото в Божественото. Човек трябва да бъде господар на своята мисъл. Не мислете този ли направил погрешка, онзи ли направил погрешка…

Казвате: „Кажи ми къде е Господ?“

Ще ви приведа следния пример: Отива един човек при един доста богат човек и му казва:

– За Господа, дайте ми.

– Какво си се научил на такъв калпазанлък, да ходиш да просиш?

Дал му един лев.

Той казва: „Така не става.“ Купува си един модерен револвер, научил характера му, къде се разхожда. Среща го и му казва: „Горе ръцете, давай!“ Изважда всичко от джоба и му дава. Казва: „В това вярваш, ако не вярваш, ще те убия. Брей, ти си имал двама Господа. Като поиска един такъв човек като мене в Името Божие, даваш един лев, а при револвера всичко даваш. Кой Господ е по-силен?“

Съвременните хора в насилието вярват, в Любовта не вярват. Като дойде Любовта при тебе, отвори кесията си. Като дойде Божията Мъдрост при тебе, отвори кесията си. Рядко се случва…

В изкуството Бог се проявява. В музиката Бог се проявява, в поезията Бог се проявява, в говора, в природата Бог се проявява и остава незабравимо впечатление. Всичките музиканти са отворена врата, през която Божествените блага влизат в света. Колкото даровити хора има, толкова по-добре. Аз се радвам, ако половината от българите бъдат гениални, не да имаме 1, 2, 3, 4, 5, 10, 20, 100, 200, 1000, 1000000. Пожелавам вие да станете гениални, талантливи, обикновени! От обикновени да станете талантливи, от талантливи да станете гениални!

По три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа.