Откъс от беседата „Опитай“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Някой път човек пропуска ръководните правила в живота. Защото има един
Откъс от беседата „Опитай“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Някой път човек пропуска ръководните правила в живота. Защото има един закон отвън, който ограничава човека и един закон от вътре, който служи за неговото развитие и неговото посвещение.
Тогава евреите разбраха външно Мойсеевия закон, приложиха външната страна на закона и оставиха вътрешната. И сега колкото и да са културни хората, пак се спират върху външната страна на закона, а пък вътрешната са изоставили. Външната страна ограничава човека и го спъва. По външната страна на закона никой не може да се добере до една истина… В света отвън каквото и да прави човек, все е вързан с едно користолюбиво чувство. Няма нито една външна страна на закона, която да не е свързана с някакво користолюбиво чувство… Ти отвън погладиш един човек, а пък имаш една задна цел. Майката помилва детето си, но и тя може да има отвътре нещо користолюбиво. Например гледаш младата мома, защото има нещо приятно, никак не гледаш стария. Обичаш хубавата нова дреха, никак не обичаш старата. Много естествено. Това си има своя философия.
Ние вземаме външната страна на закона и по външен начин вие искате да се повдигнете и да разберете божествените работи. Това е невъзможно. По закон никой не може да се оправдае. Всички се спирате върху външната страна на нещата: кой как е погледнал, кой какво е казал. По този начин хората още хиляди години няма да знаят как да говорят, как да гледат… Трябва да обърнете погледа си върху вътрешната страна на живота. Има едно вътрешно разбиране. Свободата, силата и знанието идват при човека при едно вътрешно разбиране…
Ако на теб не ти стига умът, значи вървиш по външната страна на закона. Стеснен си, ограничен си, значи по външната страна на закона вървиш. Постоянно ти е в ума, че хората не постъпват както трябва. Но същевременно и ти не знаеш как трябва да постъпваш. Сега тук в салона тези лампи осветяват. Но те не могат да осветяват външния свят. Тук сме свободни, но щом излезем вън, ограничени ме. Вън е тъмно. Тази светлина не можем да изнесем вън…
Всички неща, които се извършват без любов, са престъпни. Всички неща, които се извършват с любов, са добри. Това е закон. Когато не обичаш един човек, то каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, няма никакво престъпление. И когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова именно е казано: Любовта е изпълнение на закона. Без любов външният закон носи на човека от единия край до другия нещастие и ограничение… Разделям хората на две категории: хора, които имат любов и хора, които нямат любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, любовта ти е много малка. Щом имаш мир в душата си, имаш в дадения случай любов. Ти се сърдиш, недоволен си и мислиш, че вървиш по пътя. Това показва, че ти вървиш по външната страна на закона.
Къде е силата на човека? Силата на човека седи в любовта му. Ако говориш на френски без любов, французинът ще ти каже: „Какво обичате?“ – „Можеш ли да ми направиш една услуга?“ Той ще ти каже: „Нямам време.“ Щом му говориш с любов, той ще се спре и ще ти услужи…
Сега вие всички очаквате един ден като умрете, да отидете на небето и да ви посрещнат ангелите, светиите. Че ще ви посрещнат ангелите и светиите, не се съмнявам. Но има два вида светии. Едни светии, облечени с черни раса, а други, облечени с бели раса. Два вида ангели има. Има светии на закона, има и светии на любовта. Трябва да съществува едно различие. Вие можете да поддържате която религия искате. Това е външната страна…
У вас има желание, у всички има желание да се облечем, да се срешем хубаво. Това е външната страна на сресването. Косите, дрехите, това означава неща от вътрешния живот. Ако се облечем външно, това е външната страна на закона. До никакво постижение не можем да дойдем така. И ако имаме външното разбиране на божествения свят, ние ще имаме същото ограничение. Същият закон е и за Бога. Господ казва: „Който не ме обича.“ Не само трябва да вярваш в Бога, но трябва да го обичаш. Щом не Го обичаш, ти си един престъпник. И като живееш в света, каквото направиш тогава лошо ще бъде. Единственото нещо е, че трябва да се обича!
Сега по какво се познава любовта? В любовта няма вече смущение. Онази любов, в която няма смущение, онази любов, в която няма болести, в която няма страдания, е любов. Ще кажете: „Че какъв ще бъде този живот без страдание?“ Отличен живот ще бъде. Като живота на ангелите. Правоверните ще попитат как ще разберем живота без страдание. Много добре ще го разберем без страдания. Но при сегашните условия не можем да го разберем без страдания; при сегашните условия както вървим, понеже вървим в тъмнината. Ние не искаме да влезем в светлината и мислим, че като влезем при сегашните условия в светлината, човек го очаква смърт. Има известни микроби, които образуват сегашните болести. Щом ги изнесете на слънчевата светлина, измират всичките и затова те търсят влажните, тъмните места. Животът така е направен.
Ако дойде някой, някой път със светлината искате да го разберете външно дали е добър или лош, само защото сте заинтересувани. Вие търсите един добър слуга. Един лош човек търси един добър човек не заради любовта, а защото иска да го направи касиер. В света има нещо користолюбиво. И в религиозното общество ще те приемат, ще станеш член и ще видят дали си добър или не, но не за да отидеш на небето, но за обществото да бъдеш добър… Защото всеки член на каквото и да е общество не прави пакост за своето общество. Един вълк не прави пакост на своето общество. Един вълк не ходи да взема малки вълчета на другите вълци. Но спрямо другите същества е друго неговото поведение… Човек в сегашния си живот ако седи с тези свои разбирания, той още хиляди години има да седи на земята.
Та казвам, трябва едно разбиране. Има едно внушение. Вие мислите, че ако напуснете сегашното свое разбиране, ви очаква някое голямо зло. За минута съм съгласен с това. Представете си, че живеете в една къща и някой ви казва: „Тази къща скоро ще се срути, да излезете навън.“ А пък друг ви казва, че отвън има такъв студ, че вие ще измръзнете. Отвън има -30 градуса студ. А от вътре къщата ще се събори. Кое трябва да предпочетете? Външният студ ще се измени, времето отвън ще стане добро, но къщата никой не може да подобри. Тая къща непременно ще се срути. Тези възгледи, които сега имате – те ще рухнат в нас и ще ни затиснат. Вън светът ще се измени. За предпочитане е при най-лошите условия ние да излезем вън от къщата, която иначе ще се срути върху нас. А пък външният Божествен свят, колкото и да е лош, той е привидно така, той ще се измени.
Сега ви навеждам на една идея, че разбиране трябва. Ако вие нямате една правилна философия за Бога, вашите работи никога не могат да се оправят. Условието да се оправят вашите работи е във ваши ръце. Аз седя на чист въздух. От мен зависи как да дишам… Слепите имат нужда някой да ги ръководи, а пък онези, които виждат, нямат нужда от никакво ръководство. После ще се заредят други въпроси: „Ами да си уредим живота!“ Как го уреждаме сега? Мислите ли, че сегашният живот, какъвто го имаме, е уреден? Не е уреден. И няма какво да се обезсърчаваме. Ние се обезсърчаваме и искаме да уредим живота си по външен начин. Външно животът още за хиляди години ще бъде все такъв. Той бил такъв при рибите, при птиците, при бозайниците и при човека откакто е излязъл от рая, все е такъв.
Та на първо място: Опитайте, направете един опит, за да знаете какво нещо е Любовта. В деня, в който ти опиташ любовта, ако времето е -30 градуса студ, ще се стопли. Когато правите опита, изберете най-студения ден и кажете: „Аз ще опитам какво нещо е Любовта.“ Ако можете да внесете малко от тази любов, за която ви говоря, непременно 30-те градуса ще се смалят. Вие ще имате най-малко 20 градуса над нулата. Сега трябва ли да аргументирам с вас, че може да се подобри положението. Вие се чудите как ще се подобри положението. Да ви дам доказателство.
Представете си, че извеждам едно момиченце, слагам му една черна маска и никой не обръща внимание на черното малко момиче. И вървим маскирани. Това момиче не знае това. Това черно момиче представлява външната страна на човека… Зад това черно лице се крие една ангелска красота. Като съблече тая дреха това момиченце и хората видят неговата красота, тогава всичко ще се измени. Има ли опасност от една красива мома? За нея навсякъде пътят е отворен. И в Америка да отиде, и в Англия! Това е Божественото! Няма човек, който да не се поклони на красивото. Грозният човек отива да се моли. Казват му: „Нямам време.“ А пък извади красотата и онзи ще има и време и пари. И аз обичам красивото. Грозното не го обичам…
В Любовта няма престъпление. Ако вършиш престъпление, това е външната страна на закона. В любовта престъпление по никой начин не можеш да направиш… Но вие имате предвид сегашния строй на нещата. Ти казваш: „Аз съм гладен.“ – Хубаво. Ти искаш да ядеш една печена кокошка. Това е външната страна на закона. Че трябва да ядеш – да, но какво трябва да ядеш, това е въпросът. И ако ти снемеш това черното от себе си, веднага ще намериш онази, истинската храна около себе си.
Аврам отиде да принася в жертва своя син. За да го изпита Господ, каза му: „Принеси сина си в жертва.“ Той отиде да изпълни това и си каза: „Понеже Бог изисква, ще го направя.“ И вдигна ножа си. Каза му се: „Няма какво да принасяш сина в жертва.“ И видя Аврам овен, вплетен в храстите там. И от къде дойде този овен? Когато вие сте гладен, ако искате да изпълните Божия закон, веднага ще бъдете задоволени.
Можете да направите още сега опит. Ако искате да познаете до къде сте достигнали, седнете на масата. Нямате нищо, нито пет пари, нито хляб. Кажете: „Според закона на любовта“ и хлябът ще дойде, яденето ще дойде, хубаво изпечен хляб, от никаква фурна няма да ходите да го купувате. Щом сте гладен, подремнете си малко и ще намерите хляба на масата. И не търсете кой го е донесъл. Да кажем, че нямате обувки, пак подремнете малко и ще видите обувки. Дрехи нямате или каквото и да е – направете опит. След това няма да ходите да разправяте на хората: „Аз само като дремнах, хлябът дойде!“ То ще остане един факт само за тебе, ти ще го знаеш. Разправиш ли го на другите хора, пак ще бъдете облечени в черната дреха. Тогава законът не работи. То е за тебе…
Където има Любов в света, нещата са реални. Всичко това, което в дадения случай ти е необходимо, ти е дадено. Сега направете един опит. Не пъшкайте само. Сега гледам тук, не можете да си разпределите столовете. Две сестри сядат и се бутат. И след това ме пита: „Учителю, кога ще дойде Христос?“… Казвам, още дълго има докато дойде Христос. Щом я няма любовта, престъпления навсякъде има. Това да го знаете…
Казват: „Какво има на онзи свят?“ Че онзи свят е свят на любовта! Ами този свят? Този свят е свят на закона, на безлюбието. И тук, и Горе е онзи свят. Че черните ангели живеят във външната страна на онзи свят. Ако сте със старите разбирания, като влезете в онзи свят, ще видите, че онзи свят външно прилича на този свят. Ако пък живеете в закона на Любовта, то и тогава този свят и онзи свят пак си приличат. Сега каквото и да ми разправят, нещата ще останат неразбрани, освен ако опитате онази Любов, с която Христос е пожертвал себе си. Но влизали ли сте в мислите на Христа, каква е била Неговата мисъл, когато се е жертвувал? Вие обръщате внимание на външната страна на живота, че е бил прикован на кръста, но представяте ли си онези очи, с които е гледал на света? Ти казваш: „Не можем да си представим.“ Ако имате Неговата любов, ще си представите това и ще можете да извършите това, което Той е извършил.
Вие казвате: „Ние нямаме сила да извършим това.“ Щом нямаш сила, това значи, че нямаш любов. Любовта е нужна! Където има любов, нещата лесно могат да се извършат. И най-малките работи без любов са тежки. Като говоря сега, аз не подразбирам механически този процес. Ти казваш: „Как ще стане тази работа?“ Онова дете, което иска да проходи, пита ли как ще стане тази работа? Онова яйце, което иска да се измъти, пита ли как ще се измъти? Не пита. Започни и не питай! Не се спирай върху думата, но върви и то е въпрос на време… като седи това яйце под кокошката 21 деня, пилето излиза навън.
Да се зароди у вас желание така, както у яйцето се заражда желание да бъде под крила… Ти като влезеш под Божествените крила, ще станеш свободен. Затова трябва да седиш там. Тогава ще добиеш първата си форма. Казано е в 91 псалом: „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“
Та казвам, направете един личен опит и за него на никого не говорете. И правете опити, докато дойдете до сполучлив опит. Аз на мнозина съм говорил за опити. Дойде ви някоя болест, някоя неприятност, направете опита. Вие все търсите външната страна на закона. Не е лошо. Външната страна на закона ще си съществува. Но там е робство. Е, хубаво, вие боледувате. Ако имате пари, ще викате някой способен лекар и ще ви помогне. Но представете си, че нямате нито пет пари в джоба си. Тогава какво ще правите. Сега аз говоря на онези от вас, които нямат нито пет пари. Казвам, които нямате пари, живейте по закона на любовта, а които имате пари, живейте по стария начин. Вие казвате: „Онези имат пари.“ Тогава им станете слуги. Ти казваш: „Ама аз не искам.“ Щом не искаш да станеш слуга, тогава работи по закона на любовта…
Думите, които Бог е създал, те са сили… Една дума ако я съживиш, тя ще направи всичко за вас. Ти казваш: „Любов.“ Тя е мъртва дума. Ти казваш: „Благост“, тя е мъртва дума. Ти казваш: „Сила“, тя е мъртва дума. Ти казваш „сила“, но оставаш безсилен. Ти говориш за вяра, но като дойде време, вярата в нищо не може да ти помогне.
Имаме един Симеон първозвани. Искал той да приложи Христовия закон. Един ден излязъл в село, видял един голям бик, че мучи и му казал: „Какво си се замучил? Кой ти даде правото?“ Хваща бика за рогата и казва: „В името на Господа Исуса Христа да не мучиш.“ Бикът го свалил на земята и почнал да го мушка. И едвам дошъл говедарят и го спасил… Ти не можеш да победиш този бик, докато не си господар на себе си. Като бутнеш този бик за рогата, трябва да престане силата му. Като го бутнеш с любовта, бикът ще изгуби силата си. Той не отишел с любов при бика… Трябваше да отиде към задната страна и да побутне бика, да го поглади и да каже: „Много добът бик си ти.“… Щом си хванал рогата на бика, имаш работа с външната страна на закона. И тогава работите ще станат така, както ти не желаеш.
Сега като ви говоря, ще кажете: „Че каква е нашата вяра?“ Сега ходите по закона, по външната страна на закона. Един ден ходите по светлия закон, втория ден по тъмния и т.н. Ден и нощ. Постоянно се сменя състоянието ви. Решите нещо, дойде ви едно хубаво желание и в следващия ден кажете: „Ще го поотложа малко.“ И всеки ден отлагане, отлагане. Не отлагайте нещата, защото с отлагането нищо не се постига в света. Има ли малки отлагания, малки съмнения има… Мойсей казва: „Най-първият закон е: Да възлюбиш Господа Бога своего и да възлюбиш ближния си.“ Върху тези два закона седи целият човешки живот. Та вие не очаквайте сега да се подобри света, не очаквайте да се подобрят хората. Това е второстепенно. Вие оставете този въпрос на заден план. Но на вас можете на правите един опит, вие да познаете и чувствувате прииждането на божествените сили или да имате един вътрешен опит как действа любовта.
Никой не може да ви покаже какво нещо е любовта. Временно човек може да ви покаже една любовна постъпка, но после вие можете да се усъмните. Щом дойдете до истинската любов, там престават всички съмнения. Там престават всичките безверия, там престава всичкото зло. Всичко престава там и започва животът на вечната радост. Светът има вече друг изглед, човек става мощен.
Вие сега ще попитате: „Какво сме правили досега?“ Да ви приведа един пример, за да се види, какво сте правили вие до сега. Едно бедно дете всеки ден ходило в градината на един богаташ, в която имало ябълки. Все ходило да гледа, искало да си вземе, но имало пазач. И всеки ден гледало дървото и пак си отивало. Пазачът все пазел там и детето си губило времето. Първата година детето ходило, втората – също, третата и т.н. Пазачът стоял там и детето не могло да вземе. И четири, пет, десет години това дете все ходило, дано изненада пазача и не могъл. Ако това дете беше поискало една семка от пазача, то щеше да я посади и след десет години щеше да има едно цяло дърво на разположение. Вие сега искате да изненадате пазача. Не може. Посейте семката на онова, което искате да похапнете. Посейте я! Същата грешка направи Адам. Този ангел, който пазеше дървото, отиде по работа и Ева, вместо да посее семките на плода, го изяде. И къде стоеше престъплението на Ева? Не че откъсна плода, но че го изяде. Трябваше да го посее. И тогава работата щеше да бъде съвсем другояче. И вие сега посявате нещата. Доброто трябва да се посее в живота. Да ви кажа къде е престъплението. Не изяждайте доброто на никого, но го посявайте.
Сега разбрахте. Две неща има неразбрани… Не търсете вашето слънце отвън, а го търсете отвътре. Външният свят е светът на гъстата материя, на непреодолимите мъчнотии, а пък вътрешният свят е живият, красивият свят, свят на любовта, където всичко е възможно. Сега пак може да остане въпросът: „Как може да стане това?“ Казвам, както се излюпва яйцето, така се излюпете всички. Както се съблича кожата на змията, така се съблечете и вие. Посявайте доброто, което е във вас. Посейте една семка.
Ако аз съм на ваше място, един въпрос всякога мога да го разреша много лесно. Да кажем, че някоя сестра не може да се спогоди за място в този салон. Ще кажа: „За Господа, за любовта, която имам, да седна на последното място.“ Кой е на първото място? Който има любовта, той е на първите столове. Който има любовта, той е на първото място. А пък който няма любов, той и отпред да е, пак е назад. Вие можете да кажете: „Какво иска да каже?“ Аз искам да кажа: Трябва да бъдете свободни.
- Ти казваш: „Но какво искаш да кажеш под думата свобода?“ Казвам: „Искам да обичате истината!“
- „Но какво нещо е истината?“ – Да бъдете мъдри.
- „Но какво нещо е мъдростта?“ – Трябва да имате знание. Трябва да имате сила.
- „Но какво нещо е сила?“ – Трябва да бъдете безсилни.
- „Какво нещо е безсилието?“ – Трябва да умрете.
- „А какво нещо е умирането?“ – Трябва да ви заровят. – „Защо трябва да ни заровят?“ – За да изникнете!
Така ще дойдете до онези вечни ограничения и най-после като няма някой изходен път, като малко дете ще лазите и ще дойдете до онова вътрешно разбиране. Мнозина от вас сте готови. Не мислете, че с едно махване всичко можете да направите. Но ако от вън има -30 градуса студ и имате термометър и се помолите и ако при първата молитва студът спадне на 29 градуса, то опитът е сполучил. Втория ден пак като се помолите, студът спада на 28 градуса. Третия ден – на 27 градуса. И ако 29 дена студът се намалява и дойде до нула градуса, то вие сте извършили една отлична работа. Ако вие можете да направите чрез молитвата си студът да спадне на 0 градуса, тогава имате голямо постижение. Този студ е вътре във вас. Чрез спадане на студа се подобрява вашето положение…
Казано е: „Опитайте и вижте, че съм благ.“ И всички трябва да опитате Бога, че е благ. Това е най-хубавото нещо, което можете да направите, да опитате Бога. Това ще бъде най-знаменитият ден на живота ви, когато направите първия опит. Аз го наричам това зазоряване.
При първия опит вие ще видите как слънчевите лъчи се показват на хоризонта. И от там насетне всичко в живота ви ще тръгне по мед и масло. Оковите ви ще паднат, сиромашията ви ще изчезне, болестите ви ще изчезнат, старостта ви ще изчезне, всичко това ще се махне и вие ще бъдете във своята първоначална сила, това положение, в което Бог първоначално ви е създал. Това значи постижение.
Вие казвате: „Когато дойде Христос.“ Щом дойде любовта, Христос ще дойде. „Кога ще станем силни?“ – Когато дойде любовта!
Щом дойде Любовта, Знанието ще дойде.
Щом дойде Любовта, Мъдростта ще дойде.
Щом дойде Любовта, Свободата ще дойде.
Щом дойде Любовта, Истината ще дойде, всичко ще дойде.
Първата заповед е: Да възлюбиш Господа Бога своего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Този закон съдържа четири неща. Опитай в себе си да възлюбиш Господа с всичко онова, което имаш! Силата на човека седи в това постижение. Щом се постигне това, всичко в живота тогава може да стане.
COMMENTS