Откъс от беседата „Баща си и майка си“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:„Почитай баща си и майка си, и люби ближния си, както себе
Откъс от беседата „Баща си и майка си“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:
„Почитай баща си и майка си, и люби ближния си, както себе си.“ (Матея 19:19)
„Почитай баща си и майка си!“ Какво се разбира под думата „почитай“? Колко пъти е казано „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си“, но какво се е постигнало? Ще кажете, че тази идея е понятна. Ако действително тази идея беше понятна, положението на съвременното човечество, както и на всички риби, птици, млекопитаещи, щеше да бъде много по-добро, отколкото е сега…
„Почитай баща си и майка си!“ Да почиташ, това е акт, прилив в природата, прилив от човека към Първичната Причина. Да почиташ някого – значи, да му дадеш простор, да го поставиш на почетно място. Да почиташ някого, това не значи, че трябва да го приемеш в себе си вътре, но да го оставиш вън от себе си и да съзнаваш, че си приел от него много добрини. Заради тези добрини ще го почиташ, ще го наречеш свой баща и своя майка. И наистина, всеки, който ви е направил добро, той може да се нарече ваш баща или ваша майка…
Казвам: човек трябва да разбира всичко в света. Той трябва да разбира от всяко занятие, от всяко изкуство. Колкото повече занятия и изкуства човек знае, толкова по-добър и по-учен става. Еднообразието убива човека… Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици от един Велик организъм в Битието. В това отношение, всеки човек има задължение да извърши известна работа. Дали съзнава каква е тази работа или не я съзнава, това е друг въпрос…
Светът, в който живеем, не е направен още както трябва. Учени и религиозни хора казват, че светът, който Бог е създал, е направен много добре.
Да, Бог е създал света много добре, но след като го оставил на своите работници, те объркали малко работите. Казано е в първа глава на Битието: „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина.“ Онези, които не разбират дълбоките закони, които са взели участие при създаването на света, се стремят към бързо развитие, към бързо придобиване на щастие. Като не могат да постигнат това, те казват: „Защо светът е създаден така?“ Човек трябва да бъде разумен, да разбира законите, за да види, че при създаването на света е взела участие Висша разумност. Двама души живеят около океана и не могат да го преплуват, не знаят, какво се крие зад него. Единият от тях е човек със слаби умствени и интелектуални способности, а другият е с особени умствени способности и високо интелектуален. Първият поглежда към океана и въздъхва, не намира изход да го преплува. Вторият, обаче, знае законите за плаването, знае механика, познава методите за движението, и решава един ден да построи един параход, с който да преплува океана. Той предвижда всичко, каквото може да срещне на пътя си, но въпреки това, пак се явяват известни положения, които той не е могъл да предвиди. Качвате се на този кораб, но се явява голяма буря, и той започва силно да се клатушка. Казвате: „Как така този учен човек не можа да предвиди това нещо?“ – Той е предвидил всичко, което се отнася до устройството на кораба, до неговите машини, но що се отнася до външните условия, бури, ветрове и други стихии, той не могъл да предвиди, а още по-малко – да ги избегне.
Следователно ония същества, които взели участие в създаването на Земята, били разумни, високо учени и интелигентни, но все пак не могли да предвидят всичко. Земята е голям параход, който пътува във велик океан. Този океан пък е безбрежно пространство, изпълнено с течност, вследствие на което и съвременните учени не могат да изчислят, колко милиарда години са нужни, за да може земята да спре на своето първо пристанище. Те не могат да определят, кога първият випуск хора ще слязат на първото пристанище на Земята, дето тя ще вземе нови пътници и ще тръгне към второто пристанище. Когато Земята спре на първото си пристанище, както параходите спират, нищо няма да остане от нея. Като казвам, че от Земята няма да остане нищо, имам пред вид движението ѝ около нейната ос. Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да са нейните техници, както и да я управляват, те не могат да предотвратят това явление. Тогава Земята ще бъде в положението на луната, която вече е спряла на своето първо пристанище, вследствие на което не се върти около своята ос. След няколко хиляди години и Луната отново ще предприеме своето пътешествие.
Това е само за обяснение на идеята. Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени случайности в нашия живот, които и най-разумните същества не могат да предвидят. Светът е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, и като резултат на тяхната деятелност се явява голямото разнообразие в живота. Всички тия същества приемат, че съществува една Висша интелигентност, но понеже не разбират законите, с които Тя си служи, нито пък познават формите, чрез които Тя се проявява, много неща остават за тях неизвестни. И най-напредналите, и най-разумните същества абсолютно нищо не знаят за тази Висша интелигентност. Скрита е тя от погледите на всички същества. И наистина, всеки е забелязал, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановете на хората. Тъкмо някой е намислил да направи нещо, но изведнъж някаква външна причина дойде и развали всичко. Кой не е имал подобни опитности, в будно или в сънно състояние…
Сега, каквото и да ви се говори, каквото и да четете по този въпрос, не се смущавайте, не се колебайте в съществуването на Бога. Мнозина се спират пред този въпрос и си казват: „Дали съществува Бог, или не? Има ли друг свят, или няма?“ Бог изпълва цялото пространство, и всички светове се поддържат от Неговата сила. Че един или втори философ отрича Неговото съществувание, с това нито Му се предава, нито Му се отнема нещо. Не е въпросът, дали съществува Бог, или не, но кардиналният въпрос е да живеем съобразно Неговите закони, ако искаме да бъдем здрави по ум, по сърце, по тяло. Тъй щото, дали вярвате или не вярвате в Бога, не е важно. Как живеете, това е важно…
Какъвто строй и да дойде днес, той не може да бъде идеален. Преди всичко, хората трябва да бъдат свободни. Ако хората се стремят към богатство, те трябва да знаят, че всички не могат да бъдат богати. Всички хора не могат да бъдат и сиромаси. Целта на природата не е да направи хората богати, нито пък да ги направи сиромаси. Целта на природата е свободата на човешката душа. За да бъде свободен, човек трябва да разбира законите на живота, както и тия на разумната природа. В света има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме пред вид разумните богати и разумните сиромаси, които са дошли в света да работят, а не да критикуват защо светът е създаден така, а не иначе. Колкото и да критикуват, нищо няма да постигнат. Когато Шопенхауер казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това? Не е достатъчно само да се констатират нещата, но те трябва да се поправят...
Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите не правят човека… Казвам: дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността изменя човека, това е унижение за него. Достойнството на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехите. Дрехите са резултат на човешкия ум. Разумният човек може да бъде хубаво, богато облечен, а може да бъде и просто облечен, но дрехите не определят неговата разумност…
„Люби ближния си като себе си.„ Аз свързвам този процес с друг процес в природата. Да любиш ближния си, това е процес, свързан с яденето. Любовта към ближния и процесът на яденето са едно и също нещо. Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомият не може да обича ближния си. Любовта към ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряват, защото не любят ближните си. Който не люби ближните си, той е осъден на старост…
„Почитай баща си и майка си, люби ближния си, както себе си.“ Това са два велики закона, първият от които е свързан със закона на вдишването и издишването, а вторият – със закона на храненето. Само високо интелигентният човек, който е разбрал законите на природата, може да почита баща си и майка си… Вашите деца не са тела, но души, от които не можете да изисквате да ви гледат на старини. Ако те доброволно пожелаят да ви гледат, това е друг въпрос, но първото им отношение е към Бога. Те са интелигентност, която работи заедно с интелигентността на всички души…
Който не почита майка си и баща си, и да се ожени, той пак ще бъде нещастен. Това всички трябва да знаете. Защо? Ако той не почита майка си, как ще почита жена си? И жена му ще бъде подобна на майка му.
Жената е крайно взискателна към мъжа си. Първото нещо, което тя ще изисква от него, е справедливост. Той трябва да бъде спрямо нея тъй справедлив, както и спрямо себе си. Тя не държи толкова за любовта му, колкото за справедливостта. Любовта идва на второ място. И затова, в който момент тя почувствува, че той е несправедлив към нея, всичко е свършено. След това той може да се докарва пред нея, да й купува разни неща, но въпросът е свършен вече. Мъжът пък, от своя страна, изисква от жена си уважение. На първо място седи уважението, а после любовта. Че жената щяла да му направи баница, или нещо друго – това не хваща място, ако тя не го уважава.
Следователно, ако хората искат да живеят добре, те първо трябва да поставят за основа на своя живот закона „почитай майка си и баща си!“ Този закон има значение и в социалния, и в семейния, и в индивидуалния живот на хората. От прилагането, или неприлагането на този закон зависи щастието или нещастието на хората. Затова казваме, че хората сами градят своето щастие и сами го разрушават. Ако някоя жена ме пита защо не може да живее с мъжа си добре, ще й кажа: Ти не живееш добре с мъжа си, защото не почиташ баща си и майка си…
Христос казва: „Който има Божието благословение, той ще има слава и почести, и каквото душата му пожелае, ще има.“ Който спазва този Божествен закон, той всичко ще придобие, не само за един, или за два деня, но за цялата вечност. Той ще придобие повече, отколкото е очаквал. Това не значи още, че ще дойде ден, когато всички въпроси ще се разрешат. Не, това никога няма да стане. Едно трябва да знаете: в сегашната еволюция на космоса нещата нямат край. Защо няма да дойде край на нещата? За хората няма начало, няма и край, но за Бога има начало, има край. Той е и в началото, и в края. Какво могат да говорят хората за начало и за край? Началото и краят са достояние само на Бога…
Има нещо, което липсва на съвременните хора, за да разберат законите, по които обществата могат да се развиват. Развитието на обществата и народите не върви по някакви произволни закони. Велики закони управляват развитието на обществата и народите, но хората трябва да познават тия закони и да им се подчиняват. Когато разрешавате душевните въпроси в себе си, тогава и социалните въпроси се разбират в по-голяма светлина. Тогава хората разбират и своите отношения към обществото. Това не значи, че те трябва да се изолират. Хората знаят, че те не живеят за себе си, но живеят за някого. Като не разбира великия закон на Битието, бащата казва, че живее за дома си; домът казва, че живее за обществото; обществото – за народа; народът – за човечеството, а човечеството – за целия космос. Еволюцията може да върви и по този начин, но човек все трябва да живее за някого. Ако схващате живота така, ще видите, че имате мощ в себе си.
„Почитай баща си и майка си!“ Забелязано е, че всички народи, в които майката и бащата са заемали почетно място, са имали по-дълга култура. Като народ, египтяните се отличавали с голяма справедливост, но когато изгубиха това качество, те пропаднаха. Когато евреите влязоха между египтяните, последните пропаднаха, защото не можаха да се справят с тях. Най-после Бог трябваше да изпрати Моисей между евреите. Фараон се бори с Бога и не пусна евреите, заради което в невидимия свят се взе решение Египет да не съществува като държава за хиляди години, за да изкупи греховете си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на един народ да мъчи друг народ! Не е позволено на господаря да мъчи слугата си, нито на слугата да мъчи господаря си. Не е позволено на мъжа да мъчи жена си, нито на жената да мъчи мъжа си! Не е позволено на брата да мъчи сестра си, нито на сестрата да мъчи брата си!
„Почитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!“ Тези два закона трябва да ги спазвате. Това е човещината, това е възвишеното и благородното у вас. Това трябва да проникне във вас, за да покажете, че сте хора от новата култура. Новите писатели трябва да пишат в този дух. Това са думите на Христа, на Великия Учител, Който дойде от невидимия свят. Той казваше: „Както ме е Отец научил, така и аз ви уча.“ „Аз зная, че всичко, каквото имам, е от Отца ми дадено.“
Сега и аз ви оставям с тия два закона и вярвам, че като дойдете втори път, вашите бащи и майки ще бъдат на почетно място, а ближните ви ще бъдат тъй галени, както майката гали своите възлюбени деца.
COMMENTS