Откъс от беседата „Кръгове на съзнанието“, държана от Учителя на днешния ден преди 96 години:Като ви наблюдавам, виждам колко често се менят състоян
Откъс от беседата „Кръгове на съзнанието“, държана от Учителя на днешния ден преди 96 години:
Като ви наблюдавам, виждам колко често се менят състоянията ви. Един ден сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете целия свят. Два деня след това отпадате духом, вървите с наведена глава, тежко ви е нещо… Запример, купувате си лотариен билет и спечелвате 50 000 лева. Вземате парите в джоба си и тръгвате към дома си весел, разположен. Де кого срещнете, виждате все сияещи лица – щастливи, доволни. Във всеки чо-век виждате доброто. Друг някой носи в джоба си 50 000 лева и минава през една гора. Срещат го разбойници и го обират. Като остане без пет пари, де когото срещне на пътя си, счита, в него вижда разбойник. Този човек вижда навсякъде лошото. Питам: Кое от двете положения е право – първото или второто? Добри ли са всички хора или лоши? В първия случай всички хора бяха добри, защото вие бяхте добре разположени. Във втория случай всички хора бяха лоши, защото разбойниците ви обраха. Значи, дали хората ще бъдат добри или лоши, това зависи от вашето разположение или неразположение…
Когато забележите най-малката промяна в съзнанието на човека, вие трябва да бъдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствувате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на същото положение. Въпреки вашата философия и вие можете да направите същата погрешка. Какво трябва да направите? – Дайте такъв пример на човека, че да разбере от вас как трябва да постъпва. Обрали някого. Не му казвайте, че Господ е добър, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беден, а вие разполагате, имате пари, подпишете му един чек да види Божията помощ, изпратена чрез вас. А тъй, че Бог ще му помогне, че работата ще се уреди, че аз те обичам – това са празни думи, които нищо не струват. Стои пред тебе гладен, гол, бос човек, а ти му казваш, че го обичаш. Докажи това по някакъв начин. Облечи го, нахрани го, задоволи го и този човек, без твоите изявления в любов, ще разбере, че го обичаш. Гладният да се моли, разбирам. Той се моли, за да го нахрани някой. Но ситият да се моли – не разбирам. Трябва ли ситият да се моли за гладния? – Не, ситият трябва да повика гладния у дома си, да го нахрани, да го облече, а после може да му поговори малко за Божията Любов. Иначе думи без добри дела създават противоречия в живота.
Следователно преди да учите хората как да постъпват, вие трябва себе си да научите. Тази наука е най-трудна. Тя е особен род педагогика, която малцина имат търпение да изслушат, а още по-малко търпение да я приложат. Не е лесно човек да възпита себе си, да си създаде правилна обхода към всички живи същества. Изнасям в беседите си един пример, но вие казвате: „Този пример се отнася за еди-кого си.“ Друг казва: „Този пример визира мене.“ – и се обижда. Не, примерите, които се дават в Школата, са общи за всички живи същества…
Не е лесно да се възпита човек, да придобие добра обхода, външна и вътрешна. Мъж и жена се скарали. Жената казала няколко обидни думи на мъжа. Той се ядосал, потъмнял, не може да преглътне тези горчиви думи на жена си. Той ги носи като забити гвоздеи в съзнанието си, не може да се освободи от тях. Срещате този човек на пътя си и се чудите защо не иска да ви поздрави. Зает е човекът, бори се с тия обидни, горчиви думи, които жена му е казала. – Оставете го спокоен, време се изисква, докато той асимилира тази отрова в себе си.
Дето има любов, там има покорство; дето няма любов, никакво покорство не съществува. Следователно, подчинение, покорство може да съществува само при любовта. Щом няма любов, това вече е насилие. При любовта подчинението иде по естествен път, защото, който люби, той не злоупотребява със своята власт…
На всеки човек е определено точно кога ще замине. Като ученици вие не трябва да се страхувате от смъртта, нито от болести и изпитания. Болестите и изпитанията ще дойдат, но зад всяка болест, зад всяко изпитание има кръгове, които играят важна роля в процесите на съзнанието. Всички болести се дължат на известна дисхармония в човека. Когато черният дроб на човека се разстрои, това показва, че в неговите низши чувства има нещо неправилно. Когато го боли главата, това показва, че в мислителните му способности, в неговите мозъчни центрове има някаква дисхармония. Това значи, че той не мисли право. Когато сърцето на човека се свива, това показва, че в милосърдието му има някаква дисхармония.
Досега не съм срещнал милосърден човек, на когото сърцето да се свива. Щом сърцето ти се свива, ти трябва да проявиш своето милосърдие. Като проявиш милосърдието си, сърцето ти ще почне да се разширява. – Ама сърцето ми тупа неправилно. – Как да не тупа? Ще тупа, защото не си милосърден. Преди години ти беше по-милосърден отколкото сега. Щом проявиш милосърдието си, сърцето ти ще почне правилно да бие. Децата са по-милосърдни от възрастните, но майките им не дават да проявяват милосърдието си. Какво искате от човек, който държи ръцете в джобовете си, или от онзи, който държи ръцете си под мишците си? За такъв човек ние не можем да имаме добро мнение…
Щом успеете да превърнете желязото в злато, веднага в ума ви ще просветне една светла, красива мисъл. Така постъпват и християните. Като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-после в ума им блесне някаква светла мисъл и по този начин разрешават своята мъчнотия. След това, колкото да ги бият, те са радостни и весели: пеят и благославят Бога…
Вие наистина имате много знания, но едно, което ви пречи, е че имате високо мнение за себе си. Това подразбира, че мислите за себе си повече, отколкото сте всъщност.
Някой казва, че е много силен. За да познае колко е силен, ще го подложим на подигравките, на закачките на всички ученици от класа да видим доколко ще издържи. Ако някой брат каже нещо лошо за него, той веднага ще започне да се оплаква: „Знаете ли какво ми каза еди-кой си брат?“ – Какво е казал брат ти? Случайно езикът му се е подхлъзнал и казал нещо лошо. Кой от вас не е казал лоша дума за никого? Кой от вас не се е заканвал на никого? …
Една госпожица пише в дневника си: „Днес ми дойде на гости моята добра приятелка, с която разменихме доста остри думи. Тя ме обиди и аз на свой ред я нарязах както трябва.“ – Това не е дневник. Когато човек говори или пише, той трябва да регулира чувствата си, да знае какво да каже. За всяка дума се държи сметка. Христос казва: „За всяка празна реч ще бъдете съдени, ще давате отчет.“
Като знаете това, вие трябва да държите сметка за всяка изговорена или написана дума.
COMMENTS