Учителя: На теория знаете много неща, но теорията трябва да се приложи, да стане жива опитност

Откъс от беседата „Обходата“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Днес ще говоря за обходата (поведението, отношението към другите) като изкуство. На теория знаете много неща, но теорията трябва да се приложи, да стане жива опитност. На теория всеки знае какво представя рисуването и музиката, но ако ви накарат да нарисувате нещо или да изсвирите една песен, тогава ще разберете какво знаете. Лесно е да кажеш, че искаш да пееш в известен хор, но там влизат музиканти, академици, които са свършили академия, знаят да пеят. Отговаряш ли ти на изискванията за певеца? Който не се е учил да пее, не може да стане певец. Който не е изучавал законите на живота, не може да стане ученик на новото учение. Пеенето изисква знание и упражнения. Има естествен начин за пеене, за рисуване, за говорене.

Хората изпадат в противоречия, понеже не следват естествения път на природата. Ето защо, първата задача на човека е да знае дали неговите желания и действия са в съгласие с природата. Ако мислиш, че си добър, че си свързан с Бога, а не можеш да се освободиш от мъчнотии и страдания, от болести и несгоди, каква е връзката ти с Бога? Казано е: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Добавям: Бог не е Бог на невежите, нито на суеверните, нито на грешните, нито на своенравните. Следователно, ако мислите, че новото, Божественото учение е лесно за прилагане, лъжете се. Лесно е за онзи, който учи.

Като се говори за обходата, ще знаете, че не може да имате еднакви отношения към всички хора. – Трябва да обичам всички хора! – Как ще ги обичаш? Как ще обичаш мъртвия? Към мъртвия ще имаш едно задължение – да го погребеш. Единственото нещо, което можеш да направиш на вързания, е да го развържеш; на невежата – да му дадеш знание; на болния – да го излекуваш.

Ако не постъпваш правилно, ще влезеш в противоречие със себе си. И в края на краищата ще кажеш, че нямаш нужда от нищо. – Не е така. Всяка минута правиш известен брой вдишвания. Ако броят им се увеличи, или намали, ти се намираш в опасност. Щом се гневиш и нервираш, дишането не е правилно. По три пъти на ден ядеш. Важно е да дъвчеш добре храната и да приемеш толкова храна, колкото можеш да обработиш. Ако усетиш тежест в стомаха, причината за това се крие или в неправилното дъвкане, или в качеството на храната. В случая, и ти си виновен, и онзи, който ти е дал храната. Природата е главният гостилничар. Ако стомахът ти се разстрои, вината не е в природата. Ти си бръкнал без позволение, в една от нейните тенджери, и си ял храна, която не е била за тебе…

Не ограничавай мислите, чувствата си и не притеснявай тялото си. Ако Бог търпи хората, и ти ще ги търпиш.

Бог е дал свобода на човека. Следователно, ако можеш да придадеш нещо към мисълта на човека, говори му; ако нищо не можеш да му придадеш, нищо не му казвай. Ако можеш да придадеш нещо към неговите чувства, вземи участие в неговия живот; ако нищо не можеш да му придадеш, не го смущавай.

И тъй, не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш правилна обхода. Първо, ще имаш обхода към себе си. Ако се обхождаш добре със себе си, ще бъдеш здрав. Ако не си здрав, значи, че нямаш обхода към себе си. Трябва да бъдеш здрав. Ако страдаш от ревматизъм, болка в главата, гърдите, стомаха, лекарят ще каже, че има наслоявания на чужди вещества, на киселини в организма ти. Защо става това? – Защото не знаеш как да се обхождаш със себе си. Новото включва добрата обхода. То се изразява с думите: „Разумни прояви в живота.“ Когато дойде новото, и да не го разбираш, ти ще почувстваш вътрешно успокояване. Например: жаден си, не си пил десет дена вода. Обаче, като дойдеш до извора, и да не знаеш отде иде водата, ти задоволяваш жаждата си и се успокояваш. Достатъчно е отдалеч да видиш извора, за да се яви в тебе нова надежда, вътрешно успокояване. Ако в тебе се яви желание час по-скоро да се напиеш, ти си сгрешил вече. Не, ще седнеш до извора, ще си починеш и, като получиш добро разположение на духа си, тогава ще пиеш и то на глътки. Само така ще дойдеш до истинското освежаване. Това е закон за правилна обхода към тялото. Добрата обхода изисква търпение. Всеки човек има специфична обхода, на която никога не трябва да изменя. Остави човека да се обхожда така, както той намира за добре…

Вие искате добра обхода от другите, когато вие имате интерес. Дойде ли до вас, не мислите вече за обхода. Тя е закон в природата. Дали към себе си изискваш внимание, или към другите, това е едно и също. Обходата е необходима за самия човек, за неговите близки и за славата Божия. Бог изисква от всички Негови чеда добра обхода. Да се оправдаваш, че не си постъпил добре, това не те извинява. Да туряш вината върху другите, върху баща си и майка си, че така са те родили, и това не те спасява. Много ученици ще оправдават двойките си с това, че учителите не преподавали както трябва. Това не ги оправдава. Ако си неспособен ученик, и най-добрият учител да ти преподава, пак нямаш успех…

Когато между родителите има известно противоречие, това се отразява на децата. Бащата казва: „Ако не бях се оженил за тази!“ Жената казва: „Да не бях се оженила за този!“ Обаче, нито красивата жена е за този мъж, нито красивият мъж е за тази жена. Изкуство е мъжът, като види красива жена, да не я пожелава; и жената, като види красив мъж, да не го пожелава, да го остави свободен. Докато желаеш чуждото, всякога синът ти ще бъде недоволен от тебе. Тази е скритата причина за противоречията в дома. Синът казва: „Не обичам баща си и майка си; чувствам ги чужди.“ Това е естествено, понеже родителите не са имали правилна обхода към сина. Каквото си вложил в сина, това се изявява навън. Та когато в сърцето ви се раждат противоречиви чувства, ще знаете, че причината е или в самите вас, или във вашите родители. Вашият ум или вашето сърце са погледнали дето не трябва.

Противоречивото чувство е дъщерята, а противоречивата мисъл е синът. Ти се оправдаваш с природата, с твоето естество, но това са залъгвания. Вината е в тебе, в твоите пожелания. Ти си пожелал нещо, което не е за тебе. Погледнал си към богатия с желание да имаш неговото богатство. Като не можеш да реализираш желанието си, ставаш недоволен.

Мислиш ли, че богатите са щастливи? Погледнал си към някой голям, снажен човек и съжаляваш, че си дребен. Величието на човека е в неговия светъл ум. Малкият човек може да стане голям, и големият може да се смали – това зависи от ума на човека. На северния полюс има ледени планини, високи 2000 м. Учените правят изследвания и казват, че ако ледените планини и на двата полюса се стопят, ще залеят цялата Земя. С тези ледени планини може да се покрие цялата Земя. Само слънцето може да ги стопи. Къде остава величието на ледените планини? Всички неща в природата имат една илюзорна страна. Реалните неща не претърпяват никакви промени. Реалните неща всякога запазват своята посока, а нереалните се променят, губят посоката си…

И тъй, когато сте недоволни, трябва да знаете как да се справите с недоволството си. Казвате: „Това са стари неща, не са научно доказани.“ – Да, но старите неща, старите хора имат опитност. Ако не можеш да се ползваш от тяхната опитност, ти губиш. Ако не можеш да се ползваш от силата на младия човек, защо ти е той? Младият има сила и живот в себе си. Въпреки това, той иска да стане стар, да придобие мъдрост, да развие ума си…

Помни: Човек е господар на съдбата си. Колкото по-светъл е твоят ум, по-топло сърцето ти и по-разумна волята ти, толкова по-добра ще бъде твоята съдба. Щом имаш тези качества, ще помагаш и на другите хора. Не можеш да влияеш на ближния си, ако не влияеш на себе си. Ако не се обхождаш добре със своя ум, със своето сърце и със своята воля, не можеш да се обхождаш правилно със своите близки. При това положение, ти ще влезеш в стълкновение със себе си, със своя ближен и с Бога.

Единственият, Който не се влияе от нищо и от никого, е Бог. Защо не се влияе? – Защото всичките Му действия са абсолютно прави. Ако и вие действате като Него, Царството Божие ще дойде за вас. Той предвижда нуждите на всички същества. Никого не е ограничил. И на най-малките същества е дал условия за развитие. Това се отнася както за хората, така и за животните…

Днес често се говори за несгодите в живота. Гледам, стар дядо или стара баба недоволни от живота. И младите са недоволни, и учителите са недоволни. Това се дължи на отсъствието на обхода. Всеки се оплаква – прав е да се оплаква, но никой не казва самата истина. Синът казва: „Виж, колко добре се отнасят към големия брат, а към мене не се отнасят добре.“ Този син е застанал на едно място, дето не може да говори истината. И той сам няма обхода. Щом е без обхода, това показва, че той е неблагодарен; не разбира отношението на родителите спрямо него. Каквото и да говори, майката и бащата са допринесли нещо за него, и той трябва да им благодари…

Казват, че Христос е понесъл дълговете на цялото човечество. Тази идея не е правилно разбрана, Павел казва: „Чрез Христа Бог примирява света със Себе си.“ Значи, Цялото взимаше участие. Целият невидим свят и разумните същества поеха несгодите и дълговете на човечеството върху себе си. Така те спасяват хората, но в името на Бога…

Ще приведа един пример за подкрепа на мисълта как Бог спасява. Един свещеник пътувал за Варна с каруца. По пътя конете се подплашили и почнали да бягат. Пред тях се изпречила голяма пропаст. За да избегне пропастта, свещеникът скочил от колата и паднал. Но каква била изненадата му, когато усетил под главата си нещо меко. Това било къртичина. До къртичината стоял голям камък. Като се окопитил от падането, свещеникът се огледал и видял камъка. Той си казал: „Каква разумност, какво Провидение! Ако къртицата не беше направила своята къртичина и ударих главата си в камъка, нищо нямаше да остане от мене.“ – Какво показва това? – Божията предвидливост. Бог отдавна е предвидил този момент и поставил къртицата на това място, да спаси главата на свещеника. Това е великият Божествен план, който предвижда нещата. Вярвайте в Божественото. Чрез Него ще схващате интуитивно нещата. Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с тих глас и го предпазва от лоши мисли и деяния.

Млад момък се влюбил в една красива мома и пожелал да се ожени за нея. Тихият глас отвътре му казвал:

– Откажи се от нея, няма да живеете добре.

– Не мога, дал съм дума вече.

– Откажи се, и за нея ще бъде по-добре. Тя иска да се ожени, за да се осигури. Дай й известна сума, да я осигуриш и помогнеш в живота.

– Обещал съм, че ще я взема.

Помни: Човек е длъжен да изпълни думата си, ако е за добро. Щом е за зло, той е свободен от обещанието си. Следователно, и ти си длъжен да изпълниш думата си само за доброто, което си обещал да направиш. Дойдеш ли до злото, свободен си да не изпълниш обещанието си.

Често хората попадат в един омагьосан кръг, който им създава големи нещастия. Те се страхуват, не знаят, как да излязат от този кръг. Защо се страхуват, и те не могат да си отговорят. Някой се страхува от мечка, друг се страхува от вълк, трети – от змия, от паяк, от мишка. Животинските форми представят известен род сили – земни и небесни, т. е. низходящи и възходящи. Някога човек се свързва с низходящите сили и тогава страда, мъчи се и се страхува от тях; някога се свързва с възходящите сили, които му помагат…

Като чета Библията, виждам, че някои пророци са казали известни неща не навреме; други са пропуснали нещо от това, което е трябвало да кажат. Пророкът трябва да изнесе Божието Слово навреме, без да го изопачава, без да пресилва или недоизказва фактите. Като предава Словото, пророкът трябва да внимава, да го предаде точно, защото той се явява като учител на човечеството. Вложи ли нещо от себе си, някоя своя отрицателна черта, ще се измени характерът на Божественото…

Първо, човек трябва да има ясна представа за онова, което Бог говори. Това значи да различаваш Божественото от човешкото. Важно отличително качество на Божественото е, че в него няма абсолютно никакво противоречие. То внася хармония в човека; неговите мисли, чувства и постъпки са хармонични. Щом Божественото те напусне, ти ставаш недоволен, тъжен…

За обхода може да се говори само тогава, когато човек дава място на великото, разумното начало в себе си, като център на своя живот. Значи, има възможност човек да постъпва добре, да мисли и чувства добре. В това се състои философията на живота. При това положение, можеш да се справиш и с най-големите противоречия. Знай, че неразположението, на което се натъкваш, иде отдолу, от земята, то не е твое. Докато понасяш спокойно ударите, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с разположение; ще дойде нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред.