Учителя: На хората е необходима Истината, за да могат да възприемат Любовта

Откъс от беседата „Ще бъдат научени“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години:

Фактите в природата имат само едно значение. Един факт, то е една Истина, която нито се потвърдява, нито се отрича. То е единственото реално нещо в света, от което всички се учат. Върху тия факти ние градим своите хипотези, теории, религии. Единствени, неизменни – това са фактите. Туй, което наричат абсолютна Истина, което е най-тежкото нещо, което никой не може да помръдне, нещо, което не се руши, нито се изменя. Разбира се, в тия работи се говори лесно, но не са понятни…

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да живеят добре, без да обичат Бога. То е невъзможно. Значи, все едно е да искаме в тъмнината да не се спъваме, без хляб да бъдем сити, без сила да направим всичко – нещо невъзможно. Допуснете сега, че някой казва: „Аз не искам да обичам никого.“ Много добре, ами защо искаш да те обичат? Ти не искаш да обичаш никого, а искаш тебе да обичат…

Не се лъжете. Молитвата без Любов остава глас в пустиня. Единственото нещо, което слуша Бог, то е молитва чрез Любов… Защо умират хората? – От безлюбие. Казвам: „Любете!“

Казвате: „Аз като умра, в оня свят ще живея.“ Тъй не се говори. Няма живот в света без Любов. Ако тебе те е страх от смъртта, има нещо в тебе, което не ти достига. Ако се радваш, че ще умреш, ти си разбрал какво нещо е смъртта, тя за тебе ще бъде отворена врата за нов живот. Ако умрем без Любов, е страшно нещо. Няма по-страшно нещо да умреш без Любов. Няма по-хубаво нещо да умреш с Любов. Влизаш в един кладенец с въжето, ще влезеш и ще излезеш. Влизаш в кладенеца без въже, ще останеш вътре. Ако слезеш в кладенеца без въже, ти ще се нараниш.

Всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят, нямат ясна представа какво нещо е добро, какво нещо е правда, какво нещо е милосърдие, какво нещо е кротост, какво нещо е въздържание, нямат ясна представа. Казват: „Да бъдем богати.“ Богат човек е онзи, който е разумен, с разположение. Има много работи да се учат.

Нас ни носи доста голям параход, който в миналото е имал няколко хиляди комини. Сега са останали 100, някои ги наброяват 50–60, някои – 150 комини. Тези вулкани на Земята са комини, дим излиза, вижда се, че параходът пътува. Носим се някъде в пространството, някъде отиваме, носят ни, на някакво далечно пристанище да излезем. В този път някой път е опасно. За пример, преди милиони години Земята е минала през една космическа прашна пустиня, в която като минавала Земята, се е образувала ледената епоха на Земята. Този прах е попречил на лъчите на Слънцето, Земята приемала много малко лъчи, че се образувала ледената епоха. Из тази ледена епоха излизаме. За бъдеще пак се опасяват, че пак ще минем през такъв космичен прах и пак може да дойде ледена епоха на Земята.

Има друга опасност сега. Ще минем през една зона, дето нашата Земя има опасност да се запали. Като се запали, всичко, каквото има по Земята, ще изгори. Туй ще го намерим в посланието на апостол Петър.

Сега това не казвам, за да се плашите. Ако имаме Любов към Бога, ние ще се радваме. Ако имаме Любов, ще разпръснем праха. Ако имаме Любов, като минем през праха, той ще се дигне, няма да стане ледена епоха. Ако имаме Любов, Земята няма да изгори. Ако нямаме Любов, или Земята ще изгори, или ледената епоха ще дойде. Защо ще изгори? Защото хората нямат Любов. Ще дойде огънят да ги стопли, като ги стопли, всички ще започнат да любят.

Сега не искам да ви представя нещата да се плашите. Наука, която иде от страх, не е наука. Според мене всяка наука трябва да има за основа Любовта…

Само обятията на Истината са в състояние да възприемат Любовта. Никога човек не може да възприеме Любовта без тази чистота, без обятията на Истината. Човек трябва да има обятията на Истината, да възприеме Любовта, да внесе в него новия живот. Ако едно дете се роди и майката няма обятия да хване това дете, защо ѝ е? Каква полза има? Истината, това е същественото, с което възприемаме Любовта. Щом дойде Любовта, ще донесе всичко. Та казвам: На хората е необходима Истината, за да могат да възприемат Любовта. Без Истина Любовта е непонятна…

Разправят за една баба, която се молила на Господа. Един искал да се подиграе и взема един кошер пчели и ги изтърсва при нея, мислил, че ще жилят бабата. Като изтърсил целия кошер, всичките пчели се превърнали на жълтици, станали звонкови монети 12 кила. Отива на сутринта да види подула ли се е бабата, гледа тя седи и дрънка парите…

Това са иносказания в света, но са верни. Срещне те някой човек да те обере. Каквото имаш, взема го насила. Среща те друг, дава ти два пъти повече, отколкото те обрали. Питаш: „Защо ме обраха?“ Аз да ти кажа защо. За да срещнеш онези, които ще ти дадат двойно за обраното. Една нещастна мома, която я били нейните любовници, понеже не се определила, изкълчили крака ѝ. Дошъл един млад момък, тя плаче. Тя казва: „Защо ме биха, защо туй голямо нещастие?“ – „Тебе – казва – те биха, за да те намеря. Аз откога те търся. Добре, че те биха.“ Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че пострадах.“ Във всяко страдание виждам, че израства в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа нещо много хубаво и красиво. Всякога, когато един народ минава през големи изпитания, същият закон е. Когато пострадва човечеството, всякога в тия изпитания има нещо хубаво, което иде в света, в което Бог се проявява. Когато хората загазят някъде, тогава се явява Божественият промисъл на Любовта, да покаже, че в света има нещо разумно, което учи хората да уповават на туй Божественото…

Задава се въпросът: „Кой ще ни утеши?“ Когато дойде някой да ви утешава, кой ви утешава? Единственият в света, Който утешава, то е Бог на Любовта. Той казва: „Вярвайте, че създадох Небето и Земята.“ Има ли причини ние да се обезсърчаваме и да не искаме да живеем? Казва: „Мене не ми се живее.“ Защо не ти се живее? Не ти се живее, понеже имаш да даваш. То е лъжа вече. Онзи, който има да дава, да посрещне кредитора и да каже: „Ще платя.“ На някой дължиш Любов – ще покажеш. На някой дължиш да пожертвуваш от доброто – доброто ще покажеш. На някой дължиш справедливост – справедливост ще покажеш. На някой дължиш да покажеш милосърдие – ще покажеш милосърдие. Има хиляди полици положителни, които сме подписали. Ние искаме много лесно да минем.

Събрали се в Англия, в Лондон, в една знаменита баптистка църква, дето е бил знаменитият проповедник Спържен. Трябвало им голяма сума от няколко милиона лири. Казва: „Да се помолим на Господа, да ни даде тия пари.“ Спържен казва: „Братя, да не изкушаваме Господа. Всички сме богати. Аз съм богат, давам сто лири. Ти, брат, си богат, и ти можеш да дадеш.“

Нашите каси са пълни с пари. Искаме от Любовта. Ще отворим касите, туй, което имаме, ще дадем навън. Аз другояче проповядвам. Аз проповядвам молитва, след като сме отворили кесиите, направили сме Божията воля. Да идем да Му благодарим, че може да извършим волята Божия, не да ходим да просим от Него. Всичко ни е дал. Като извършим волята Му, ще благодарим, че сме могли да извършим Волята…

Тепърва трябва да се учим. Каквото прави човек, да го прави, да има една идея в себе си. Една домакиня, другарката на мъжа, целия ден е недоволна, вложи всичките горчивини в хляба, в яденето, какво може да очаква от него? Такова ядене не се туря на масата. Тя трябва да вложи в гозбата на своя възлюблен най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и постъпки любовни, че той като яде, да му се отвори сърцето. Сега той като яде, започва да се стяга, казва: „Пресолено е яденето.“ Значи турила е нещо лошо…

Седим и се безпокоим за нищо и никакво. Гледам, хората се безпокоят за нищо. „Той ме обиди.“ Какво те обидил? Защо да го обиди – няма разрешение. Не може да забраниш на хората да говорят по твой адрес каквото искат…

Хубавите чувства организират материята. Защото има чувства и постъпки на хората, които играят важна роля в сладчината на плодовете. Колкото хората стават по-добри, плодовете стават по-сладки; колкото хората стават по-лоши, плодовете стават по-горчиви. Тия, горчивите плодове се дължат на човешките мисли, чувства и постъпки. Тия, отровните змии научиха туй изкуство, когато хората са били най-лоши. Кобрата е създадена в епоха, когато хората са живели много лош живот. Тигрите са останали от една епоха, когато хората са живели много лош живот, те са остатъци. Овците са остатъци от епоха, когато хората са живели много добър живот. И ние ако искаме да оставим едно бъдеще, ако живеем добре, ще оставим нещо, някои добри животни ще останат, плодовете ще станат по-сладки, овците ще станат по-добри, вълците ще станат тревопасни, вегетарианци ще станат вълците, ако сме добри. Ако ние не станем добри, тия вълци няма да изменят характера си.

Пророците са предвиждали това и са казвали: Вълкът и агнето ще пасат заедно… Що е вълкът? Вълкът е, който живее за себе си, не разбира Божията воля, прави каквото иска. Що е овца? – Да имаме съзнанието, че не трябва да правим пакост…

Днешният ден е мъглив, но то е едно заблуждение, само тук в Софийско е така, оттатъка горе Слънцето грее. Туй показва, че ние често си създаваме такива мъгли около себе си и мислим, че целият свят е мъглив. То е като пътниците, които пътуват през пустинята и дигат много прах и мислят, че целият свят е прах. Прахът е на 10–20 метра около тях само.

„Всички ще бъдат научени от Господа.“ Господ ви е учил, слушайте Го. От памтивека ви е учил. Когато ви говори чрез плодовете, слушайте Го. Когато ви говори чрез изворите, слушайте Го. Когато ви говори чрез въздуха, слушайте Го. Когато ви говори чрез светлината, слушайте Го. Когато ви говори чрез тъмнината, чрез звездите, слушайте Го. Когато ви говори чрез книгите написани, когато ви говори чрез нарисуваните картини, когато ви говори чрез скъпоценните камъни, слушайте Го. Когато ви говори чрез устата на майка ви, чрез баща ви, чрез вашите братя и сестри, навсякъде Го слушайте.