Откъс от беседата „Трудни задачи“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:„И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се
Откъс от беседата „Трудни задачи“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:
„И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта.
И Го запитаха, думайки: „Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?“
А Той, като разбра лукавството им, рече им: „Защо Ме изкушавате? Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има?“
Те отговориха: „На кесаря.“
Той им рече: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“
И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: „Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; тая жена взе вторият; и той умря бездетен; взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; след всички умря и жената; и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? Понеже и седмината я имаха за жена.“
Иисус им отговори и рече: „Чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.“
На това някои от книжниците рекоха: „Учителю, добре каза.“
И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: „Как казват, че Христос е син Давидов? А сам Давид казва в книгата на псалмите: „Рече Господ на моя Господ: седи от дясната Ми страна.“
(Лука 20:20–42)
Учителя: Всички съвременни хора, духовни или светски, се намират пред въпроси, трудни за решаване. И на Христа са задавали трудни въпроси. Запример, някои са Го питали: „Право ли е да даваме дан на кесаря или не?“ Някои от садукеите, които отричали възкресението, Го запитали: „Учителю, Мойсей написа нам: Ако умре бездетен на някого брат му, който има жена, да вземе брат му жената на брата си. А имаше седмина братя: и първият взе жена и умря бездетен. И взе вторият жената, но умря и той бездетен. И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада и умряха. А подир всичките умря и жената. И тъй, в възкресението, на кого от тях ще бъде жена?“
На този въпрос може да се отговори по следния начин: Седем гъсеници били на едно дърво. Като се превърнали на пеперуди, на коя от тях принадлежи дървото? Докато са гъсеници, те се нуждаят от листата на дървото, но щом се превърнат в пеперуди, те не се нуждаят вече от листа – друга храна е нужна за тях. Като пеперуди, те няма да лазят по дървото и да ядат листа, но ще хвъркат по широкия свят. Тъй щото, ще знаете, че мъчните въпроси за гъсениците не са мъчни за пеперудите…
Сегашните хора гледат, чуват, миришат, дишат, хранят се, но са изгубили способността си да извършват тия процеси правилно. Вместо да гледат красиви образи, те често се натъкват на грозни, неприятни образи и картини, вследствие на което изгубват навика си да гледат и възприемат само красивото в света. Като срещнат някой здрав, жизнерадостен човек, те се радват. Не се минава много време, те срещат някой болен, измъчен човек и се наскърбяват. Здравият произвежда приятно впечатление на човека, а болният – неприятно. Светият, чистият човек произвежда приятно впечатление, а грешникът, нечистият – неприятно…
Като говорим за здрав и болен човек, за умен и глупав, за добър и лош, явява се въпрос: по какво се различава здравият от болния, умният от глупавия, добрият от лошия. Здрав човек е този, който работи без да се уморява. Умен човек е този, който мисли право. Добър човек е този, който чувства нещата. Когото срещне, той влиза в положението му и за всичко му съчувства. Като чувства и своите, и чуждите болки и страдания, човек се облагородява и избягва да причинява страдания, както на себе си, така и на своите ближни.
Достатъчно е един път човек да мине бос през нива, обрасла с цигански тръни, за да не помисли втори път за същото място. Като е минал през чувства, които причиняват болки, подобни на циганските тръни, човек се стреми, по какъвто да е начин, да се освободи от тях. Ако мъжът минава през нива, обрасла с цигански тръни, и набоде краката си, трябва ли да се оплаква на жена си, на приятелите си, че е пострадал от тръните? Какво ще му кажат те? Всички ще започнат да го учат какво да прави. Всички ще се чудят как е допуснал да се нарани толкова много. Те ще кажат: „Как е възможно възрастен човек да не предвиди какво го очаква.“ За него е важно в дадения момент да извади тръните от краката си, да намаже болното си място с дървено масло (зехтин) и втори път да не отива бос в такава нива. Ще дойде някой да го убеждава, че циганските тръни помагали против ревматизъм. Наистина, те съдържат известна лечебна сила, но достатъчни са само два-три тръна. Влязат ли стотина тръна в краката на човека, това е извънредно много. Ако две пчели ужилят човека, те ще му помогнат против ревматизма, но ако сто пчели го ужилят, те могат да го умъртвят.
Сега, да се върнем към въпроса, който зададоха на Христа: „Трябва ли да се дава данък на кесаря?“ Този въпрос може да се представи в друга форма: „Трябва ли синът да дава данък на баща си? Трябва ли дъщерята да дава данък на майка си?“
Следователно, преди да отговори на зададения въпрос, Христос зададе друг, приблизително в следната форма: „От кого взимат царете данък – от синовете си или от чуждите?“ – От чуждите, разбира се. Но за да не се съблазнят, Христос каза на Петър да хвърли мрежата си във водата, дето ще улови една риба, която в устата си има една златна монета. Като извади монетата, нека я даде като данък за себе си и за Него.
(Тук Учителя визира следната случка от земния път на Исус Христос, описана в Евангелието на Матей (17:24-27):
А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма (данък за храма в размер на 2 драхми)?
Той отговаря: „Да.“
И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: „Как ти се струва, Симоне? Земните царе от кого взимат мито или данък? От своите ли синове, или от чуждите?“
Петър му казва: „От чуждите.“
Иисус му рече: „И тъй, синовете са свободни; но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като ѝ разтвориш устата, ще намериш статир (монета от 4 драхми); вземи го и дай им за Мене и за себе си.“)
Учителя: Питам: Какъв данък трябва да платите за уроците, за проповедите, които някой ви държи? По колко плащате на някой учител по музика? – Различно. Има уроци по музика от 20 – 10 000 лева – зависи от учителя. Един млад момък, любител на музиката отишъл при един виден учител да взима уроци. Като взел един урок, учителят го запитал:
– Искаш ли още един урок?
– Не достатъчно ми е един, всичко научих.
Учителят му взел толкова много пари, че ученикът не могъл да помисли за втори урок. Ако за един урок по музика се плаща толкова скъпо, можете да си представите колко трябва да платите за един урок по Божията Любов.
Днес е опасно да се говори за вярата, за любовта. Ако някой те пита вярваш ли в Бога и отговориш, че вярваш, веднага ще ти зададе друг въпрос:
– Като вярваш, защо не вървиш в стъпките Му? Обичаш ли мъжа си?
– Обичам го.
– Като го обичаш, защо му причиняваш толкова много безпокойства и страдания?
Наистина защо, след като се обичат, хората си създават мъчнотии и страдания? Като се съберат двама души, които се обичат, те изпадат в положението на певци или на музиканти, всеки иска да изпее или да изсвири нещо, а другият да слуша. И вторият обаче иска да свири или да пее и да бъде изслушан. Понеже всеки иска да се чуе неговият глас, между тях се заражда недоволство, неразположение.
Щом се обичат, хората трябва да си отстъпват: един ден ще свири единият, на другия ден – вторият. Така именно и двамата ще бъдат доволни.
Както светските хора обичат да се хвалят, да имат предимство един над друг, същото обичат и религиозните. Като се съберат няколко религиозни заедно, те започват да се хвалят. Един от тях казва, че преди години съвсем западнал материално, но като се помолил на Бога, в скоро време положението му се подобрило. Друг разправя, че говедата му измрели от никаква болест, но като се помолил, всичко дошло в първото си положение. Трети разказва че бил млад, но самотен момък. Като се помолил, скоро срещнал добра, знатна мома и се оженил за нея. Колкото и да се хвалят, това са пресилени работи.
Женитбата не подразбира щастие, както мнозина мислят. Да се ожениш, това значи да минеш през посвещение. Жената, децата ти ще те опитват по различни начини, да видят колко си добър. Мъжът пък ще опитва жена си. Голям курс, голяма наука е женитбата.
Сиромашията и богатството също така са условия за посвещение. Човек минава през сиромашията и богатството, през знанието и невежеството, за да се опита какво може да направи с тях. Когато свърши гимназия и университет, човек се поставя на изпит да се провери, каква работа може да му се даде.
Животът на Земята е велико училище, в което ученикът постоянно се подлага на изпити. Като се поставя на ред изпитания, човек постепенно развива Надеждата, Вярата и Любовта си. Без Надежда, той не може да разбере човешкото сърце. Без Вяра, той не може да разбере ангелите. Без Любов, той не може да разбере Божествения свят, т. е. Духът Божий. Казано е в Писанието, че Любовта е плод на Духа. Който се храни с плода на Духа, той може да се запознае с Божествения свят. Като обича, човек сам се храни, а щом се храни, той прави добро първо на себе си, а после на ближните си.
Любовта се изявява в две направления: в даване и във взимане. Всеки дава от себе си най-хубавото. Ако музикант ви обича, той ще ви изсвири най-любимото си парче. Ако градинар ви обича, той ще ви даде от най-хубавите си плодове. Ако шивач ви обича, той ще ви скрои и ушие дреха по всички правила на изкуството си.
Сега, като изучавам хората от Божествено гледище, виждам, че те представят музикални парчета. Трябва да дойде някой велик музикант в света, който да чете написаното върху тях и да свири по него. Само при това положение човек може да познае истинската си стойност. Докато не изсвирите това, което е писано върху човека, вие не можете да го познаете. Сегашните хора се срещат, но нито се познават, нито се разбират. – Защо? – Защото не могат да четат какво е написано върху тях.
Има хора, които внасят в ума ви някаква идея, в сърцето ви приятно чувство или радост, а във волята ви подтик за една добра постъпка. Значи, всички добри разположения, които придобивате, се дължат на срещата ви с хората. Тази е причината, поради която трябва да обичате хората. Всеки човек е носител на известно благо в себе си. За да получите това благо, вие трябва да знаете да свирите написаното върху човека. Същият закон има значение и при познаване на Бога. Човек не може да познае Бога, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създал.
За да разбере красотата на Божия свят, човек трябва да знае да чете, да свири и да пее. Яденето, от своя страна, е особен род музика, в която има такт, ритъм и темпо. Да ядеш музикално, това значи да не бързаш.
Животните ядат много бързо, вследствие на което са лишени от музика. Когато волът преживя храната си, и това представя до известна степен музика. Добре е, когато човек се храни, да слуша музика. Във време на ядене, човек се нуждае от весела, но не игрива музика. Игривата и тъжната музика еднакво нарушават ритъма на яденето. Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава живота, да го разглежда като музика. Всяка дума, всяко движение крие в себе си особен род музика…
Като ученици на Велика Школа, вие се намирате пред велики задачи. За решаването на тия задачи се иска голямо смирение и чистота. Един способен американски студент по богословие решил да прекара лятото в чифлика на един богат земевладелец, да работи и да проповядва Словото. Той прекарал лятото в усилена физическа и духовна работа и като тръгнал за дома си, земевладелецът му дал само половин долар. Ще кажете, че това е несправедливо. Колко плащате вие за работата на една пчела? Не само че нищо не ѝ плащате, но взимате всичкия ѝ мед.
Понякога една дума, казана на място, струва хиляди левове. И ако не могат да ви платят за труда с пари, за предпочитане е да получите едно добро пожелание. Някой беден човек не може да възнагради труда ви, но казва: „Бог да ви благослови вместо мене.“ Божието благословение струва хиляди и милиони пъти повече от благото, което хората могат да ви дадат. Няма по-голямо благо за човека от това, да има за приятел някой цар или Бога. С каквато молба да се обърне към приятеля си, той ще му услужи във всичко. В ръцете на Бога е изобилието на света. Рече ли човек да се оплаква от сиромашия, от невежество, това показва, че той няма такъв приятел, който да му помогне в онази липса, от която се оплаква.
Бедният трябва да има за приятел поне един богат човек. Богатият трябва да има за приятел поне един беден човек. Ученият трябва да има за приятел поне един невежа, а невежият трябва да има за приятел поне един учен човек. Следователно, ако човек не може да събере на едно място в себе си бедния и богатия, невежата и учения, той нищо не може да постигне. Бедният представя човешкото сърце, а богатият – човешкия ум. Работата на ума е лесна, но работата на сърцето е мъчна. Човек страда от сърцето си, а не от ума си. Бедният, т. е. сърцето страда, когато няма един богат ум. Богатият, т. е. умът страда, когато няма едно бедно сърце…
Бедният няма на разположение материални неща, но той е способен, умен, може да се учи. Следователно богатият използва богатството си само когато има един беден приятел. Като дойде при богатия, бедният носи хубави книги за четене. Щом прочете книгата, той започва да пее и да свири. Мощна сила се крие в книги, писани под диктовката на Духа. Такива са Свещените книги и Евангелието. Евангелието съдържа цяр за всички болести, за всички накърнени чувства, за безверието, за обезнадеждаването, за безлюбието и т. н. Евангелието дава цяр за примиряване на хората. Обаче човек трябва да знае как да употребява тия церове.
Може ли музикантът или певецът да свири или да пее, след като се е нахранил добре? Трябва да мине най-малко половин час след яденето, за да може човек да пее или да свири.
И тъй, за да разбира Божиите пътища, човек трябва да е смлял материалните работи в сърцето си. Той трябва да е разрешил материалните въпроси. Това не значи, че той трябва да се откаже от физическия живот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговите сили. Ако вие живеете при приятел, когото обичате и който ви обича, трябва ли да се смущавате за утрешния ден? Щом е богат, той има грижа за вас. Ако баща ви е богат и е решил да ви издържа да учите в странство, трябва ли да се безпокоите за материалното си положение? Всяко безпокойство и смущение има за основа нещо материално. Трябва ли да се смущавате, щом живеете в свят, създаден от Бога?
„Ама как ще прекарам живота си?“ – Баща ви е богат, няма защо да се тревожите. Той ще ви поддържа да свършите гимназия, университет и ще вземете добра служба.
„Не зная как да се моля на баща си.“ – Това е друг въпрос. Добрият син знае как да се моли на баща си. Щом е отишъл в странство, между чужди хора, той знае как и какво да пише. Той ще вземе перо и мастило и ще пише: „Татко, свърших първия семестър успешно. Сега ми трябват пари за такси, за наем, за храна и облекло. Животът стана по-скъп. Прати ми по-голяма сума от тази, която досега ми пращаше. Благодаря за грижите, които имаш към мене. Моята длъжност е да уча, да работя, да оправдая всичко, което правиш за мене. Добре съм, доволен съм от лекциите на професорите.“
Рече ли да се оплаква на баща си, той не го познава. Болният има право да се оплаква, но здравият – никога. Здравият трябва само да благодари на баща си за грижите, които полага за него. Като се върне от странство, той трябва да покаже на родителите си, каква наука или какво изкуство е придобил, да познаят те, че синът им е учил добре и оправдал техните грижи и средства…
Следователно, както храната се отразява върху човека, така и неговите мисли и чувства хвърлят известен отпечатък върху лицето му. Колкото по-чиста и здрава храна употребява човек, толкова по-чиста е неговата кръв. Чистата кръв пък е първо условие за здравето.
Много хора, особено българите, ядат люти чушки. Лютите чушки помагат против треска, но за здрав човек те не се препоръчват. Също така не се препоръчват и много кисели и сладки храни.
Ако човек прекара целия си живот в охолност и безгрижие, той ще придобие голяма мекота, която не е на място. Това е мекота без пластичност. Такава мекота разваля човека.
Ако пък употребява много кисели храни, човек придобива повече енергия, отколкото му трябва, вследствие на което става много остър. Всяка храна трябва да се употребява в такова количество, каквото е нужно за организъма. Всеки трябва да познава организъма си и да го храни със съответна храна, както във физическо, така и в психическо отношение. Добрата психическа храна подразбира добри чувства и мисли към всички хора…
Срещнете ли един човек, намерете в него една добра черта, която всякога да държите в ума си. Мислете добре за човека. Който мисли добре за другите, той мисли добре и за себе си. Всяка лоша мисъл по отношение на кого и да е се връща към този, който я е изпратил вън от себе си.
Какво изисква Любовта от човека? – Да обича всички, без те да знаят. Да вярва във всички, без те да подозират. Кажете ли на човека, че го обичате, вие искате да ви плати нещо за това. И тази любов е добра, но за предпочитане е човек да обича, без да знае някой за неговата любов. Щом обичате никого, само Бог и вие трябва да знаете това. Докато сте на Земята, никой не трябва да знае за вашата любов. Щом напуснете Земята, хората могат вече да знаят каква е била Любовта ви. Знаят ли преди това, вие се излагате на големи спънки и изпитания.
Запитаха Христа: „Трябва ли да плащаме данък на кесаря?“ Христос отговори: „Отдайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога.“ Подобното трябва да отиде при подобното си. Човешката любов носи страдания, а Божествената – радост. Когато любовта ви към даден човек произвежда радост, тя е правилна. Не произвежда ли радост, тя не е правилна. Божията Любов произвежда в човека вътрешна радост, вътрешен мир и вътрешно веселие. Това е резултат на Божия глас, който говори: „Не губи вяра в ближните си и в своите приятели. Не си създавай ненужни страдания.“ Бог работи във всички хора и ги подтиква към Любов, Вяра, Знание и Свобода. Той ще изкара всичко на добър край. Той ще победи.
Следователно, на каквито изпитания и страдания да се натъквате, благодарете на Бога. Дойде ли сиромашията в дома ви, попейте ѝ малко. Дойде ли ви някаква болест, пейте и на нея. Сгрешите ли някъде, веднага изправете погрешката си. Някои ваши погрешки се дължат на това, че сте се приближили или отдалечили от някой човек повече, отколкото трябва. От вас зависи да грешите или да не грешите…
Като е дошъл на Земята, човек и ще обича, и ще го обичат. Като го обичат и като обича, той ще бъде по-учен, по-силен, по-свободен, по-здрав. Кой е Този, Който обича? – Бог обича. – Кого обичат в човека? – Бога обичат. Следователно, обичайте Бога в себе си и в ближния си и желайте да обичат Бога във вас.
COMMENTS