Откъс от беседата „Непреривно движение“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:Мнозина изучават движението на небесните тела и си предст
Откъс от беседата „Непреривно движение“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:
Мнозина изучават движението на небесните тела и си представят, че те се движат около някакъв център, подобен на нашето слънце, като описват около него окръжност. Всъщност, нито едно тяло при движението си не образува окръжност. Орбитата на тия тела е или елипсовидна, или спирална, според близостта или далечината, на която отстоят от даден център. Ще кажете, че това е в движението само. — Каквото е в движението, това е и в самия живот. Често виждате, че бащата в един дом обича сина си повече от дъщеря си. — Защо? — Той е по-близо до него. Друг път обича повече дъщеря си. — Защо? — Тя е по-близо до неговата орбита. Колкото повече хората приближават орбитите си в своето движение, толкова повече те се обичат. Започнат ли да се отдалечават, те по-малко се обичат. Някой казва: „Не зная защо, но този човек по-рано ме обичаше повече. Днес е поизстинал малко в любовта си към мене.“ — Много естествено. Този човек по-рано е бил по-близо до тебе, а сега се е отдалечил.
И тъй, ще знаете, че каквито са отношенията на небесните тела помежду им, такива са отношенията и на хората един към друг. Както съзнанието на хората се ръководи от едно Разумно начало, така и физическите явления, които хората считат за механически, неразумни, се ръководят от същото Висше съзнание. Зад механичните процеси в природата се крие Разумна сила, която малцина познават.
Като не разбират разумността в природата, хората казват, че както в природата има приливи и отливи, такива съществуват и в живота, но в тях няма никаква разумност. Който разбира и познава разумността, която действа и в природата, и в живота, той вижда, че навсякъде съществува пълно уравновесяване на силите. Дето има равновесие на нещата, там съществува разумност. Например някъде има прилив. Точно на противоположното място става отлив. Ако някъде става отлив, на друго място има прилив. Като изучавате съзнателно процесите в природата, ще дойдете до дълбоко разбиране, да видите, че всеки процес има свой вътрешен смисъл.
Учените казват, че всичко в природата е в движение. Въпреки това, мнозина считат, че техният живот е спрял вече. Това е криво твърдение. Когато отива на гарата да се качи на някой влак, човек е в движение. Щом влезе в един от вагоните, видимо той спира движението си, но влакът се движи. Ако стане някаква повреда с влака, движението му спира, но веднага телеграфите и телефоните започват усилена дейност. Веднага взимат мерки да махнат причината, която е спряла движението на влака. Значи, движението в природата е непрестанно и се предава от едно място на друго.
Следователно, когато влакът на някой човек спре, веднага всички разумни същества, на които съзнанието е свързано с неговото, т. е. всички същества, които влизат в неговата система, проявяват усилена деятелност. По този начин силите в природата се уравновесяват. Някой казва, че не иска да върви по пътя, по който всички хора вървят. — Ако не върви по същия път, по друг път ще върви, но не може да спре. Който сам не иска да върви, други ще го носят.
Защо умират хората? Защото не искат да се движат. Като се разсърди на близките си, човек започва да се инати и казва: „Не искам да работя. Ще седя вкъщи и няма да работя, няма да се движа.“ – Като остане дълго време вкъщи, дохождат най-после с кола и с попове и го изнасят вън. Като го опеят, заравят го в земята. Не се минава много време и на гроба му виждате изникнали трева, цветенца. Те казват: „Като не искаш доброволно да излезеш навън, ние насила ще те заставим.“ – Хората мислят, че тялото на умрелия гние и се загубва. — Не, тялото му не гние, но се разлага, за да могат семенцата да вземат някои елементи от него и на части да го изнесат вън.
Едно трябва да знаете за природата, а именно: Колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна. Види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не иска ли да излезе вън от къщата си, да се движи, тя казва: „Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат.“
Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на природата, понеже мислят, че са свободни да правят каквото искат. Те считат себе си фактори в природата. При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е фактор. Според разбиранията на сегашния човек, свободата му седи в това – да прави каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. — Това е невъзможно. Природата никога няма да остави човека да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония. Силният никога няма да се остави в ръцете на слабия – да разполага с него, както иска. Умният никога няма да се остави в ръцете на глупавия. Добрият никога няма да се остави в ръцете на злия.
Днес всички се питат съществува ли добро и зло в света. Който отрича доброто и злото като сили в природата, той лесно може да отрече и задълженията си. Обаче, да отричаш задълженията си, това не значи, че няма да ги плащаш. Ако откажеш, веднага ще ти представят полицата, която сам си подписал. След това ще извикат свидетели, пред които си получил парите. При това положение, искаш или не, ще признаеш дълга си и ще платиш. Каквото да прави човек, колкото да се отказва от дълга си и каквато лъжлива клетва да даде, задължението не се маха. Докато не изплати задълженията си, човек не може да бъде свободен. Природата пише всичко, което дава. Това, което природата е написала върху човека, никой не може да го заличи.
Следователно, като върши нещо, човек трябва да знае кои са причините, които го заставят да го върши. Например някой върши волята Божия доброволно, от любов към Бога. Друг пък отказва да върши волята Божия. За него ще дойде остенът. Като го боднат няколко пъти, човек започва да върши волята Божия от страх, а не по свобода. Който не иска да излезе от къщата си доброволно, насила ще го заставят. Ако и при това положение не иска да излезе, ще го вземат на ръце и пак ще го изнесат.
„Аз не вярвам в нищо.“ — Ще те заставят да вярваш. Като дойдат в дома ти и те изнесат на ръце, тогава ще повярваш. Тогава умът ти ще започне да работи, от последствията да намира причините на нещата.
И тъй, каквото и да прави човек, по-далеч от числото девет не може да отиде. Ако девет пъти е взимал пари на заем и не ги е връщал, на десетия път вече няма да му дадат. Ако пък девет пъти е взимал пари на заем и всякога ги е връщал, и на десетия път ще му дадат…
Искате ли да се ползвате от числата, вие трябва да знаете какви сили се крият в тях и какво действие оказват върху човека. Има случаи, когато банкер дава известна сума назаем, обаче, съчетанието на силите, които действат в дадената сума, се отразява фатално върху него и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари. Благословението и нещастието им се дължи на съчетанието на силите, които се крият в тия числа. Например никога не давайте пет стотинки на просяк. Число, в което петорката е в началото, като 5, 50, 500, 5000, 50,000 и т. н., не е благословено. Ако някой ви даде 50,000 лв., откажете се от тази сума. За предпочитане е да вземете само 12 лв. за един обяд, отколкото да вземете цялата сума. С 12-те лева вие ще се свържете с разумни същества, които ще ви помагат.
Като ученици, вие трябва да знаете, че не всички числа съдържат благоприятни сили в себе си. Следователно, вие не можете всякога да се ползвате от числата, както не можете на всяко време да правите добро. Има моменти в живота, когато доброто, което човек прави, е на място. Човек не може да прави добро непрекъснато и безразборно. Прави ли непрекъснато добро, това значи, да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? В един и същ момент малкото изворче може да задоволи жаждата на няколко души само, но по никой начин не и на хиляда. Това показва, че има неща, които и природата в даден момент не може да направи. Та когато казваме, че някои дни, седмици, месеци или години са неблагоприятни за човека, разбираме, че енергията на природата през това време е ограничена. Тази енергия се използва на друго място…
И тъй, като се стреми към добър живот, човек иска да се свърже с едно по-високо съзнание от своето, което да оказва благотворно влияние върху него. Това високо съзнание е Божественото.
Как може човек да се свърже с Бога? Ще кажете, че за това е нужна вяра. Обаче, да вярва човек или да не вярва, това не зависи от него. Да вярва човек, това не значи по цели дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно. Вярата изисква работа. Земеделецът трябва цял ден да вдига и слага мотиката, за да роди лозето му добро грозде. Като работи по този начин, той ще вярва в добрите резултати.
Ще каже някой, че не е свикнал на работа, че обича само да се моли. — Молитвата и работата вървят заедно. Молитвата не изисква специална обстановка и място. Човек може всякога и навсякъде да се моли. Той може да се моли и като ходи, и като работи.
Ама времето не благоприятствало за молитва. – Човек може да се моли на всяко време…
Всички хора се стремят към вътрешната хармония на живота. Дойдат ли до тази хармония, те са придобили вече онзи вътрешен мир в себе си, който регулира всичките им отношения. По своя вътрешен мир те познават ще успеят ли в работата, която са предприели, или няма да успеят. Назначават ви на някаква служба, но вие сте раздвоени, нямате мир в себе си. Ще знаете, че работата ви няма да върви. Отивате на изпит, но сте раздвоени. — Защо? — Няма да издържите изпита си. Обаче, ако сте тихи и спокойни в себе си, каквато работа да започнете, ще имате успех. Природата строго е определила мястото, както и работата на всеки човек. Попадне ли човек точно на мястото и на работата, които природата му е определила, той всякога е доволен. Не попадне ли на мястото и на работата, които са определени за него, той е недоволен и всякога роптае. Въпреки всичко това, повечето хора се стремят към големи работи, към първи места. Първото място, първото число е опасно. Последното място, последното число е спасително.
Числата играят важна роля в живота на отделния човек. Има числа, които помагат на човека; има числа, които му препятстват. Човек трябва да знае за себе си кои числа му помагат и кои му противодействат. За да познаете кои числа ви помагат, напишете едно след друго числата 1, 2, 3, 4, 5 и т. н. Като пишете тия числа, спирайте се за известно време пред всяко едно от тях и следете какво чувствате. Числото, което ви харесва, което внася радост и спокойствие във вас, е числото, което ви помага…
Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: „За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно.“ Е5 — Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3, или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях. Това е една от задачите на всеки човек.
COMMENTS