Учителя: Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка

Откъс от беседата „Абсолютно най-малката величина“, държана от Учителя на днешния ден преди 101 години:

„А Исус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: „Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?“

Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.

А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.“

И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Исус сам и жената, която стоеше насред.

Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Исус ѝ рече: „Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?“

Тя отговори: „Никой, Господи!“

Исус ѝ рече: „И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.“

Пак им говори Исус и рече: „Аз съм Светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.“

Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.“

Исус им отговори и рече: „Макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная откъде Съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде Съм дошъл и накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско. Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.“

Тогава Му рекоха: „Де е Твоят Отец?“

Исус отговори: „Вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.“

Тия думи Исус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл. И пак им рече Исус: „Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“

Тогава юдеите казваха: „Да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?“

Той им рече: „Вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“

Тогава Му рекоха: „Кой си Ти?“

Исус им отговори: „Аз съм това, което ви и говоря отначало. Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.“

Не разбраха, че им говореше за Отца.

А Исус им рече: „Когато издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.“

Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него. Тогава Исус казваше на повярвалите в Него юдеи:

„Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици.

И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни.“

Отговориха Му: „Ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: Свободни ще станете?“

Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха. А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно. И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас. Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.“

Отговориха Му и рекоха: „Наш отец е Авраам.“

Исус им рече: „Да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил. Вие вършите делата на баща си.“

На това Му рекоха: „Ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.“

Исус им рече: „Да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати. Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.“

На това юдеите Му отговориха и рекоха: „Не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?“

Исус отговори: „В Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите. Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди. Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.“

Тогава юдеите Му рекоха: „Сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: „Който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.“ Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?“

Исус отговори: „Ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му. Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.“

На това юдеите Му рекоха: „Нямаш още 50 години – и си видял Авраама?“

Исус им рече: „Истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.“

Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.“

(Йоан, гл. 8)

Прочете се глава 8 от Евангелието на Йоана.

В цялата тази глава има едно пояснение как вътрешното състояние на човека може да се изопачи. Например във вашите умове се заражда мисълта колко опаки са били евреите, опак народ – още по-опак, отколкото българите. Това не е самият народ. Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа. Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят. Ако беше възможно, тези учени хора биха познали Исуса. Значи, има едно вътрешно прозрение…

Никой няма, дето да се е противил досега, и да не е бил тъпкан. Ще изучавате духовната наука. В духовната наука, при развиване на силите, има една опасност. Тя се крие в следното: неизхождане от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз ти си уплашен и силата ви не може да се прояви. Няма да допуснеш страх в душата си! Няма да допуснеш да ти се обели кората. Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък: жена ти, слугата ти. Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана. Няма да се размътваш! Тоз, който иска да работи, трябва да бъде тих и спокоен…

Първото нещо е: трябва да запазвате пълно равновесие. То е нужно за окултния ученик. Страхът ще дойде. Всички тези неща ще дойдат. Но силата ви, силата ви седи в онова тихо, спокойно състояние. Това е един изпит на цялото Братство. Въпросът не е разрешен. Да допуснем – 10 души въоръжени. Допуснете сега, че вие вървите, излизате на разходка. Изпречат се пред вас 10 души с пушки и ви кажат: „Горе ръцете!“ Искат да ви убият. Вие ще запазите спокойствие. Ако можете да запазите това спокойствие, вие ще ги парализирате: те така ще си останат. Вие ще тръгнете, ще влезете между тях и ще си заминете. Ако се уплашите, когато ви кажат „Горе ръцете!“, не сте окултен ученик.

Вие ще си кажете: „В името на всички Божествени сили, вие не сте господари на положението.“ Ще кажете: „Стреляйте сега.“ Те нищо не могат да направят, не могат да стрелят. Но вашата философия ще каже: „До там не сме дошли още.“ – Но скоро ще дойдете до там.

„Но могат да ме убият.“ – ще кажете. Това е предположение. Като тръгваш още, ще знаеш, че те теб очакват там. Ти още като тръгваш, ще знаеш и ще се приготвиш.

(Брат Др. Попов: „Трябва да е ясновидец.“)

Вие сте ясновидци всички. Вие всички можете да станете ясновидци. Моментално може да станете ясновидци. Аз ще ви обясня сега: ясновидството почива на един велик закон в природата. Вие имате обикновено зрение. Но аз мога да ви направя всинца ясновидци. Всеки един от вас може да бъде ясновидец… Ако във вашия ум имате тази сила – да изолирате всички впечатления от външния свят, веднага ще се отвори другият свят пред вас. И след това, пак ще се върнете и ще дойдете в естественото състояние. Това е нагласяване на тези органически лещи. Всички тези външни впечатления, които идат, те размътват, произвеждат сътресение в ума. Умът е отправен към външния свят. Концентрирайте се, не се опасявайте, че ще заспите.

Ще се научите първо да концентрирате ума си. Имаш да даваш 10 000 лева – забрави полицата, отклони от мисълта си тази полица. Запази спокойствие…

Окултният ученик трябва да има едно изкуство. Не можете да бъдете ученици, ако нямате едно изкуство. Имаш една полица от 10 000 лева. Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как да платиш полицата. Един лекар ходи при някой болен, втори ходи, никой не може да помогне. Ти си лекар, тази способност имаш зародена в тебе. Ти отиваш при болния със своето изкуство, изцеряваш го и той ти плаща 100 000 лева. От тях ще вземеш 10 000 лева и ще платиш полицата. Остават ти 90 000 лева. Какво ще правиш с тях? Имате 9 души братя – нуждаещи се. Давате им по 10 000 лева. Те имат по 10 000 лева дълг. Ще им изплатите дълга. Тези пари няма да харчите за друго. За ядене няма да ги харчите, нито дрехи ще си направите с тях. Ще се освободите от тях, като ги дадете.

Тези мъчнотии, които сега има в света, те са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили. Някои ученици, на които се съобщиха някои работи, първия опит с мене направиха. Така не става. Искам да ви наблегна на мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в живата природа и имаме ние възможност да си помогнем сами…

Ние сме оная, тихата вода – мълчание отгоре, а работа отдолу. Знаете ли как се превзема една крепост? Отгоре уж бомбардират, а отдолу копаят. Повече уповавайте на вътрешната страна, на Бога, отколкото на себе си. Със спокойствие и вяра ще се оправят работите. Ще имате случай да се запознаете със силата на Бялото Братство, което действа…

Духовни хора употребяват черната магия. Някои, като се събират, постоянно изпращат мисли да се разстрои това или онова. И така действат. Някои ви атакуват. Вие се оградете така: теглете веднъж един светъл кръг, изобразете около себе си светъл кръг. Ще теглите друг кръг отпред-назад. Направете тези линии със светлина около вас и неподвижни. Застанете в центъра на тези кръгове и си кажете: „Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат.“

(Брат Епитропов: Кой е начинът за съобщаване с Белите Братя?)

Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя. Това е любовта към Бога, първият закон…

Това запознаване с Белите Братя ще стане по особен начин. Формално няма да стане. То е от чисто духовен характер. Тези запознавания стават не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква; и след като е престанал вече да очаква, Белите Братя ще се явят. Значи, то не става по човешка воля, а по волята Божия.

Сега, Бялото Братство всяка година има събор на едно от най-високите места на Хималаите. Всяка година имат среща. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят. Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око…

Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия. Най-малките неща в живота се осмислят добре, когато има любов. Защото, когато имате любов в душата си, на драго сърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-малките работи са тежест в душата ви. Ако нямате любов, животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов, какъвто и да бъдеш – някой земеделец, овчар, някой обикновен учител в село – в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще…

Най-първо, между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате да развиете красноречието и след това да излезете и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя. Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш, като сте събрани само двама – трима на едно място…

Младите са изложени на какви ли не изпитания, те минават през една опитност, през която и вие сте минали. Защо вие, които по-рано сте минали по тоя път, да не сте в услуга на тях? Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха да се отделят. Те си виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение, там е по-мъчно. Там куцат. И аз знам защо куцат. Вие, старите, какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувстват като у дома си. След 2 – 3 дни друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения. Ще влезете с тях в разговор…

„Млад човек“ значи носител на Божествената Любов. „Стар“ значи онзи, който е мъдър – не по възраст.

Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.