Учителя: Любовта си остава в своята чистота и след смъртта

Откъс от беседата „Разлика между физическата и Божествената Любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години:

Когато говоря за любовта, разбирам две разумни същества, които трябва да се разбират. Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя като своя. Ние често нарушаваме този закон. Спрямо другите хора не сме така, както спрямо себе си. Първото нещо е, че на хората им трябва искреност. Учениците не само в България, но и в целия свят страдат от това лъжливо приложение на любовта. Всеки един човек изисква за себе си повече любов, отколкото за другите хора, а повечето всякога разваля.

Тогава един ученик на Божествената школа трябва да държи само двете крайни точки на линията – да бъде или на главата, или на опашката, а светските хора да слага вътре. Ако хората не знаят пътя, а ти знаеш, дръж главата и остави някой друг да бъде опашка, и наглеждай от време на време има ли някой, който да е изостанал. Сърцето е главата…

Разбира се, че като се проявява любовта в човека, в него трябва да има съзнание. Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е. те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси.

Идва някой при мен и плаче. Казвам му така: Ако плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място и че има смисъл. Но ако с плача си искаш да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш… Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: „Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!“ Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, това не е още дълбоката скръб.

Вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, за да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.

Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира. Ако има дюкян, го напуска. Ако следва университет, напуска го, само за любовта мисли – седи, медитира, мечтае. А като дойде истинската, Божествената Любов у човека, той взема перото и започва да пише, работи всичко. Той не плаче. У него се заражда желание да чете, да учи и каквото запомни, не го забравя. По това се отличава Божествената от човешката любов. Този, който има земната любов, и сто пъти да прочете нещо, казва:“ Не го разбрах, как ще го разбере главата ми, не го запомних.“ И сега мнозина казват: „Затъпяхме.“ При тази светска любов всички хора затъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е…

В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен… Онзи, който има физическата любов в себе си, като дойде при тебе, ще те залъгва, докато ти сложи юлара. Сложи ли ти юлара, ти казва: „Сега ще вървиш с мене!“ А онзи, който има Божествената Любов, като дойде при тебе, ти сваля юлара и ти казва: „Сега ще дойдеш при мене.“ За да се разбере Божествената Любов, трябва да има контрасти. Как ще схванете тази любов без тези проявления? Физическата любов е направена от нишките на Божествената Любов.

Днес всички хора искат да бъдат свободни. По какво се отличава свободата? … Под думата „свобода“ хората разбират, че човек трябва да прави това, което иска в даден случай. Не, главното е разбирателство. Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след това ще се разбере и любовта. Вие трябва да намерите образец на някоя любов, трябва да намерите такъв човек, у когото любовта му през целия му живот да е останала без промяна. И като умираш да знаеш, че този човек те обича и той не те забравя, и ти него, но ако, щом умираш, го забравяш, това не е любов.

На вас ви трябва такава любов, че като минеш в другия свят, да я занесеш със себе си. Нали любовта никога не отпада. Тя не е само за този живот, но за вечния живот. Има временен живот, има и вечен. За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които живеем сега, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат. Има много способности и дарби, които трябва да се развият. По кой начин? – Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Тогава по какъв начин можем да им помогнем, за да се развият дарбите им? Този, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче платното, да ритне кроеното и да каже: „От това общество нямам полза вече!“

Зная едно правило: докато не отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мен важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека да се заеме и да работи! Бащата е работил и спечелил. Ако това учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: „Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на смет!“

Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? – Нищо не им остави. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите. Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, за да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите…

При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата… Ако те бодна, ще ме питаш: „Защо ме бодна така“, но като сложа един наполеон в кесията ти, не питаш защо го слогам. Сложа ти още един и пак не питаш… Ако започна обратното – да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота.

Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, така че по което и време да дойде, да вземе…

Често някои казват, че Бог се е оттеглил от тях. И те остават сами. Да кажем, че имам едно дете, което нося на ръцете си, милвам го, но ако снема ръката си и го оставя да върви само, моята любов по-малка ли е? Това дете може да си мисли, че моята любов е по-малка, но верни ли са заключенията му? – Не са верни. Ако имате едно неразположение в душата си, Господ не те води за ръка, но Той ходи подире ви. Вие започвате да се обезсърчавате и казвате: „Свърши се моята!“ Право ли е това заключение? Бог може ли да остави този човек? Той може да не ни преподава с цел да ни накара да мислим. Той отнема нещата, за да накара хората да мислят. Първото нещо е – да няма осъждане. Щом има осъждане, това е един от големите пороци. Да вижда човек своите погрешки и да познава себе си е едно от най-големите изкуства. А за другите това изкуство е рядко. Ако някой ти каже: „Покажи ми погрешките“, той те изкушава. Той сам си знае погрешките.

Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно – то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си – да бъде ученик и да стане като учителя си. Като завърши своето учение, е достатъчно ученикът да стане като учителя си. Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.

• Как да разберем това, че любовта не отпада, т.е. че Божествената Любов продължава и след земния живот?
• Понеже любовта съществува в духовното тяло вътре, а човек живее в него, то тя си остава в духовния свят, защото на физическото поле не може да се прояви. Като мине човек от този свят в другия, тя се проявява в духовното тяло.

След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло. Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници – също.

Това, което спъва проявлението на Божествения Дух, е този критичен дух в човека, вследствие на който хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо – ще се борите с този критичен дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове – едни ще ви дават едни съвети, а други – други съвети… За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: „Аз направих една необмислена погрешка!“ Доволни сме от всяка постъпка, която сме обмислили. Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.

Какво нещо е одумването? – Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20 хил. лв. Гостилничарят не ни пуска, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова трябва да намерим начин как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни…

В живота ви има много практически въпроси, които трябва да се разрешат!