Откъс от беседата „Трите първични принципа. Елементи в живота“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Сега аз искам само на няколко мисл
Откъс от беседата „Трите първични принципа. Елементи в живота“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Сега аз искам само на няколко мисли да ви наведа, за да ви бъдат като едно спомагателно средство. Защото да си повтаряме, че трябва да бъдем добри, че трябва да бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл… Има човек какво да учи. Детето учи едно, възрастния учи друго и старият и той учи. Старият няма да учи младите работи. Той ги знае от детинство, но все пак в старини има да учи някои неща…
Аз бих желал всички да бъдете силни, да бъдете богати и да са ви отворени кесиите. Всеки един да е готов на едно дарение. Като турят, всеки да пусне по 50, 100 хиляди лева. Всеки щедро да дава и да се надпреварвате. А сега, ако речем да съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева. Казвате: „Нямаме!“ А пък говорим за големи работи, за оправяне на човечеството, за големи бъднини. За небето имаме претенции – като умрем, на какво място ще идем. Като умрете, вече не зависи от вас…
Сега някой казва: „Христос е дошъл за нас (да ни спаси). И прах няма да падне върху нас.“ Не. Да ви кажа, колкото прах има за вас. На вас прах няма да падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а между тях ще има и горчиво. „А сладкото?“ – Като възкръснете в живота!
Вие сте много страхливи. Някой от вас сте много страхливи, подразбирам на физическото поле. Вас ви е страх да не страдате. А от страданието не може да се освободите. Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде. Безпокои ви външната обстановка. Безпокоят ви условията на живота. Всевъзможни безпокойства има…
Казвате: „Няма ли правда?“ Вие справедливостта я знаете много добре. Имате специални закони. И който от вас не постъпва справедливо, веднага си отваряте кодекса, казвате: „Не може така!“ Я, като ти каже някой една дума и малко си повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори. Говорѝ ни малко меко, аз ще те разбера. Пришепни ми, не ми кряскай! Какво ми говориш като някой стражар?“ Хубаво е. Прав си. Няма по-хубаво нещо от да се каже мекичко. Но щом дойде ние да постъпваме, забравяме този закон. Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре. Но как другите страдат? Ние още не можем да оценим страданията на един човек вън от нас. Гледам един човек, плаче, текат му сълзите. Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека си поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна да плача, какво казвам? – „Няма ли един да влезне в моето положение?“ …
Казвам: трябва една философия правилна. Ние спорим за неща, които не принадлежат към нашето сегашно разбиране. Не съм аз човека, който ще оправи света. И няма на Земята нито един, който ще оправи света. Може да вярвате вие, аз не вярвам в това. Ако имаше един човек да оправи света, щеше да бъде оправен до сега. Всеки един народ оправя само себе си, своите интереси и то само временно. И после, започва с една култура, а свършва другояче. Тъй поне седят историческите данни. Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането си. За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за себе си. И вие може така да направите. И сега си живеете, както света живее…
Доброто може да мине от едно съзнание в друго. Не се изисква дълъг период. Една добра мисъл в един човек може да мине през умовете на всички хора по лицето на Земята. Може да мине, но всичките хора няма да възприемат тази мисъл и няма да я приложат. Там е лошото. В един час светът може да се подобри, но ако тази мисъл се приложи. Пък ако не се прилага?…
Та казва Христос сега, иде авторитетът: „Аз съм Живият хляб, слязъл от небето.“ Живият хляб съществува само в разумния свят, вътре. Под думата „небе“ разбирам най-разумното. И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма да има нужда като един просяк да ходиш, да гониш хората да ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат. Ще искат да ти помогнат…
Аз може да ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар, и почва да му разправя това-онова. Бедният се изпотил, пъшка, а този му разправя за научни работи, за Христа, за апостол Павел. Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола си носят товара. Бедният го слуша и пъшка. Ученият върви с него. Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда да го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо му е такъв учен човек, който през цялото време не му помогна да си донесе товара до къщи…
Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам, да го имат всички хора. Влизам малко в тяхното състояние и може да им помогна. Не да им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка…
И каквото и да говорим, ние казваме, че светът ще се поправи. Ще се поправи! Тъй е, ще се поправи. Но има един свят, който ние можем да оправим. Нашия свят ние можем да оправим. Трябва едно наше разбиране, което да ни помогне. И в какво седи помощта? Представете си, че някой ви праща до известно място и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете си, че за тебе е необходимо ти да минеш от единия край на гората до другия. И ти казват: „Непременно ще те убият там!“ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма да те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване – туй, което ще преживееш, докато излезеш на другия край, главата ти ще побелее. И ще кажеш: „Защо толкова се страхувах?“
Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели да ме убият.“ Този, ученият човек ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората. Не се страхувай!“ Че този човек ти е казал най-умното, хубавото. Ти изведнъж ще се разпееш и ще минеш, преспокойно, от единия край до другия…
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски. Той знаел турски фарси! Никой като него не знаел. Идва, един ден, един турски чиновник и го викат него да се разговаря с турчина. След като му говорил началникът на турски нещо, той излиза навънка, питат го: „Какво говори?“ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур“ – само това знаел той. Турчинът казал: „Пекислан чорбаджи!“ Питат го: „Какво ти каза?“ – „Човекът му се преяли риби.“ Пък то, работата била съвсем другояче. Най-после, турчинът влиза в противоречие и го наругал, скарал му се. А те слушали това. Той казва на българина: „Ти не разбираш езика, аз ти говоря едно, а ти разбираш друго!“ И питат го: „Какво ти говори?“ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“
Всякога, когато ние направим една погрешка в живота си, ние търсим един начин, за да извиним своята погрешка. Но няма какво да се извинява погрешката. Не да я осъждаме… Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на място, той ще оздравее. Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на място. То е в неразбирането, ти си дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях. Дай ги на трескав, там са на място! Сега, какво да ви кажа на вас? Лютите пиперки да ги дадете на трескавите хора…
Човек може да се обиди някой път за нищо и никакво, за една обикновена дума. Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой си ѝ казва: „Много си проста.“ Нищо, какво има от това? „Но – казва тя – така ме жегна туй, простото, че не мога да се свъртя никъде. Как да ми каже това – много си проста в туй пеене, не се пее така.“
Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме. Трябва да знаете, думите са динамическа сила в света. Не си играйте с думите. Ужасна сила има в думите. И Христос казва тъй: За всяка една празна дума, която казвате, ще дадете отговор за нея. Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света.
Бъдете внимателни с вашите мисли.
COMMENTS