Учителя: Любовта носи всички дарби и постижения

Откъс от беседата „Ключ за постижения“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

Хората се запитват какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора са търпеливи без да са търпеливи. Носят търпението без да са търпеливи. Каквото нещо и да дойде на главата ти, все ще го носиш. Минаваш за търпелив, обаче в себе си се тревожиш, плачеш, изискваш, роптаеш. И най-после се примиряваш и казваш: „Няма какво да се прави.“ Сега това примирение ние го наричаме търпение.

Онези, които обичат да философстват могат да попитат: „Не може ли и без търпение в света?“ Да няма в живота никакви препятствия. Има и живот без препятствия – съвършеният живот… Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до съвършения живот трябва да минем през този, който не е съвършен.

Ражда се тогава друг един въпрос: Не може ли човек да се роди изведнъж съвършен? Но това е едно механическо схващане. Ние искаме някой да направи живота съвършен. Ако ти можеш да бъдеш съвършен, така ще приличаш на един часовник. Ти няма да участваш в живота. Ще те настроят, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш твоето предназначение. Ако те попитат каква работа вършиш, ще кажеш: „Никаква работа!“ Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви разноски.

Но има едно положение, в което всички се намирате: преобладаващо влияние на силните чувства. Когато чувствата започват да господствуват много над човека, той не мисли много. Неговата мисъл е свързана с ежедневните чувства и усещания, които има. Боли те пръста и не можеш да мислиш за никаква философия. Където отидеш, за своя пръст си мислиш… Ще търсиш лек за него. Оздравее пръстът и пак го забравиш…

Някой път може да се позамислите какво разбирате под думите, че трябва да ви обичат хората, да ви обича някой. Какво разбирате под думата обич. Да допуснем, че някой човек като ви обича е близо, но някой човек може да е на другата страна на земята и ви обича. Какво прави той за вас? Вие се радвате на тази обич, но какво прави заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но какво добивате от това писмо. Той живее на другия край на земята. Ако е беден този човек, нищо не добивате, добивате само едно писмо. Ако е богат, добивате по някой път един чек, изтегляте го от пощата. Или пък ако той е ученолюбив, по някоя книга ще ви изпраща, нещо интересно и ще бъдете доволни. Но представете си, че имате един такъв човек, който ви обича и никога не сте го виждали и вие го обичате. По традиция той е бил приятел на баща ви и казвате, че роднински връзки имате с него. И без да го знаете, от това което прави заради вас, мислите, че той има някаква си обич към вас.

Казваме много пъти: Ние мислим за някои същества от другия свят, не сме ги виждали. Някой път тия същества ни правят някакви услуги. Даже можем да се съмняваме дали те ни правят тия услуги или други ги правят. Казваме, че има същества на оня свят и ги наричаме светии, праведни, сродни души, с много имена ги кръщаваме…

Това, което ви говоря е външната страна. Ние разглеждаме живота и не можем да си дадем едно правилно разбиране. Например ти си трезвен човек… Но един ден ти отиваш на гости и те почерпят с една чашка абсент или коняк, или хубаво винце – една малка чашка. И в тебе има някое същество, нещо в тебе ти казва: „Опитай малко, досега ти си много невежа, не постъпваш както хората. Опитай си нещо.“ Друго същество ти казва: „Не бутай!“ Двете същества ти не ги знаеш… Пиеш една чашка, после казваш: „Много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк, този абсент.“ Хубав е бил като изстинеш да го туриш малко в чая. Може да се лекуваш даже с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно лечебно средство, но лоши са последствията. Чаша след чаша и се образува един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата и обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш.

По някой път по-надалече отиваме. Вие искате да добиете една хубава черта на характера си, но тази черта я нямаш. Дойдеш до някъде – търпиш. Търпението е една от добрите черти, но много мъчно може да се добие. Много трудно може човек да бъде търпелив. В търпението човек трябва да бъде почти глух за някои неща. Той трябва да има един навик в съзнанието, че когато ще го обиждат, да се отнесе съзнанието му някъде другаде и като му говорят, той да не чува. Като го побутнат, ще му кажат: „Слушай, ти не знаеш ли аз какво ти казах?“ А той да каже: „Но аз нищо не чух.“ Някой път има любопитство. Някой казва: „Аз съм чул. Знаеш ли какво говорят за вас вашите ближни?“ – „Че какво говорят?“ И той почва да ги нарежда. И гледаш, че онзи, който е бил по-рано весел, сега се попари изведнаж… Защо се интересуваш какво са казали ближните?

Представете си, че аз съм някой голям цигулар, знаеш ли какво ще кажат хората? Аз зная какво ще кажат хората… Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво се нуждая от тяхното мнение? Ако свиря хубаво, не се нуждая от това. Аз свиря за себе си. Мене ми е приятно. Като свиря някой път, казвам: „Не е свирене това!“ Като бутнеш на пианото, там тона си има определено място, все ще изкараш тона по-лесно. Но като бутнеш на цигулката ще изкараш тон, но някой път не е толкова хубав тонът.

Сега уреденият живот е пиано. Моралния живот аз го наричам пиано. С две ръце свириш. А пък неуреденият живот е цигулка. Няма никакъв закон там… Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва да нагласиш…

Снощи слушахме един сляп човек, който се научил да свири на пиано… Мъчнотиите при него са почти като при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Слепият свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти като прогледнат пръстите, може да свириш. И докато са слепи пръстите, не може да свири…

Някой казва някому: „Ти си много добър човек.“ С това какво добро съм направил? Тук доброто е в негативно отношение. Ако му кажа някоя лоша дума, ще го възбудя, ще стане цял въпрос. А пък като кажа: „много си добър“, аз не предизвиквам лошото в него.

В класическата музика има една лечебна страна. Трябва да слушате класическата музика. Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш. Като пие едно лекарство няма какво да го разбира. Като го изпие, да се излекува, това е важното. И при слушането щом една музика може да ме тонира, добра е. Като се върнах от снощния концерт, питат ме: „Твоето мнение какво е?“… За мене музиката беше интересна. За мене е интересно как музиката лекува хората, как се поправят хората чрез нея. За мене е интересно какво влияние упражняват известни тонове върху хората.

Снощи имаше една дама, която се разговаряше с друга. Беше разсеяна. И като почна да свири, най-първо тя се заинтересува как свири този сляп човек и започна да обръща внимание какъв му е тона. И после седи замислена вътре и аз си казвам: Ето един сляп човек като работи какво може да направи. Това е по отношение на музиката. Ако един сляп може да има тези постижения в музиката, един човек в добрия си живот не може ли да има постижения? Гледам този младият човек как се поклони, каза: „Ще ме извините, ако имах очи, щях да свиря по-добре. Най-хубавото, което можех да направя, направих го, но ако имах очи, щях да свиря по-добре.“ А пък там имаше музиканти с очи и те казват: „Хе-е, той без очи много по-хубаво свири, отколкото ние, които имаме очи.“..

Някои от вас често се обезсърчавате. Ако един сляп човек не се обезсърчи и може да се научи да свири, питам: Един, който тръгнал по пътя на истината, не може ли да има постижения? Защото един ден и вие ще дадете концерт както слепия. На онзи свят като отидеш, като слепия ще даваш концерт. Ако имаш очи с очи ще дадеш концерт, а пък като не виждаш, като сляп с пипане ще дадеш концерт…

Ако ви предложат да бъдете един сляп виртуоз, или да имате очи, кое ще изберете?

Има една положителна страна в живота. Тя се състои в следното: щом дойдеш до положителната страна на живота, нещата стават тъй, както си са. В света вие искате да свирите. Свиренето е приготовление за една друга наука. Най-великата наука в света, магическата наука, това е любовта, която е достояние на всички. Изисква се всички да учат тая наука. Не се позволява никому да бъде невеж в това отношение.

Проучавали ли сте колко тона има любовта? Сегашната музика има 7 основни тона. Единият от тях е тона на живота – „до“. Друг е тон на движение – „ре“. Трети тон – на човешката мисъл – „ми“. Друг тон е на човешките стремежи, на материалните стремежи, забогатяване – „фа“, после тон на човешката амбиция – „сол“. Друг тон е на човешките постижения – „ла“. После тон на духовното – „си“. И най-после осмия тон е пак повторение на първия тон. Има и полутонове. И те си имат свое значение.

Христос отиде при този болен човек и му каза: „Ти искаш ли да бъдеш здрав?“ (Йоан 5, 1:14) Оня му каза: „Нямам условия, толкоз години, 38 години аз съм очаквал.“ Христос му отвърна: „Този не е единственият начин да те сложи някой във водата. Ти 38 години чакаш някой ангел да слезе от небето и да размъти водата. Има и друг начин.“ – „Но аз не го зная, Господи!“ – „Не го ли знаеш? Вдигай тялото си и да те няма от тук.!“ И този човек казва: „Ако е така лесна е работата.“ И вдигна одъра си.

Намира се някой и критикува, както има стари класици, които казват, че не трябва да се свири по нов начин, а по стар начин… И на цигулката има такава определена постановка. И някой път професорите са много взискателни и казват: „Не знаеш как да държиш цигулката.“

„Стани, вдигни тялото си!“ Няма какво да чакаш, 38 години си чакал. То е едната страна на въпроса. Аз правя следното заключение: този човек 38 години свири едно парче по любовта и не може да го свири. Тридесет и осем години го скъсват. Тридесет и осем години седеше той в училището. Христос идва и му казва: „Вдигни одъра и върви!“ Според закона нямаше право да си вдигне одъра в събота, по Мойсеевия закон. Този човек казва: „Онзи, който ме изцели, който ми каза: стани и вдигни тялото си, аз трябваше да изпълня неговата заповед.“

Силата на човека къде седи? В неговата вяра и в неговото послушание. Къде е постижението? До тогава, докато ние чакаме един ангел да слезе, докато ние чакаме хората и 38 години и много години ще се минат още. А пък като дойде Божественото, това може да стане само с една дума: Стани!

Има деца, които се раждат гениални в музиката, без да учат знаят. Този млад момък трябвало да учи, много големи усилия е положил той. Той е един волев темперамент. Непреодолима воля има, че трябва да постигне нещо. Голямо постоянство има. Това показва и лицето му. Има известна дарба. Но някой човек може да се роди даровит и с много малки усилия може да има постижения. И не е необходимо вие да се раждате втори път на земята. Вие може да заспите и като станете сутринта, може да сте даровит. Мога да ви приведа много примери за много хора…

Отива един от най-неспособните в музиката при един професор, даровит човек. Момъкът е богаташ – плаща на професора, но изкарва го един ден от кожата му. И онзи му зашлевил две плесници и му казал: „От тебе музикант не може да стане. Да си отиваш.“ И го изпраща навън. От там насетне този, удареният ученик става музикант. И виден музикант става. Една дарба може да се предаде чрез един удар. Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, все удари дава. Говориш му, говориш му, главата не се напълва. И като му удариш две плесници, музикален става. И апостол Павел като биха, стана апостол. Апостол Петър като го биха, стана апостол. Светиите като ги биха, станаха светии.

Навеждам ви сега на едно. Изключителни условия има в живота. И дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните условия се постигат. Не считайте, че едно нещастие, което ви е сполетяло, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, нямаше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар, с тая слепота, с това вътрешно концентриране, той засегнал другите вътрешните тела, той засегнал и музикалността. И ако той прогледне, ще изгуби и ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, това концентриране вътре.

Ония, които искали да му направят пакост, са го лишили от очи, но с това са развили в него някои други блага. Някой път като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да добиете известни дарби, нищо повече. И ако това, което искате, ви се даде, ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се повдигне морално, той трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост, той няма да може да има постижения.

Това не са залъгвания. Това са данни вътре в живота… На този даровития ученик му трябват лоши условия, по нашему лоши условия. Защото кои са лоши условия? Според мене всички ония условия, които препятстват правилното развитие, те са лоши условия. Всички ония условия, каквито и да са, които спомагат да се яви нещо хубаво в човека, може да са неприятни, но според мене те са едно благо за човека. В сегашния път, по който човечеството минава, ще добие известни познания само чрез страдания. В този временен живот е така. Но ще дойде едно друго положение, когато дарбите, които човек трябва да събуди, ще ги събуди в едно здраво състояние… От болезненото състояние трябва да минете по един лечебен метод – метод за лекуване, докато дойдете до здравословните състояния. И тогава вашите постижения ще бъдат други.

Кое е по-хубаво сега в света? Музикални ли да бъдете или да бъдете добри? Силни ли да бъдете или да бъдете любящи? Ако избирате, кое ще изберете? – Любящи. Един добър човек музикален може да бъде. Музиката е външна страна на доброто. И любящият човек може да бъде силен, понеже силата е външната страна на любовта. Сега обратното: музикалният човек добър може ли да бъде? Ако не беше добър, музикален не може да бъде. По същия начин, ако не е здрав, не може да израсне. Щом е израснал, е бил здрав. Той е болен сега. Израснал е при здравето. Това, което е добил е резултат на здравето.

Помнете едно нещо: всички дарби и постижения в света вървят само по закона на любовта. Любовта е, която носи всички дарби. Ако имате любов, всички постижения може да имате постепенно. Но ако я нямате, постижения не може да имате в каквото и да е направление. Ред поколения трябва да вървят по закона на любовта, за да имате известни постижения.

Ти не може да добиеш силата, ако нямаш любовта. Ти не можеш да станеш музикален, ако нямаш любовта. Не може да станеш красив, богат или в каквото и да е друго отношение, ако нямаш любов. Ако не вървиш по закона на любовта, то външни постижения не може да имаш. Ако имаш постижения, значи ред поколения, твоите деди и прадеди са вървели в този път и ако нарушиш любовта, то както дарбите са дошли, по същия път ще изчезнат. Щом нарушиш любовта, веднага дарбите ще изчезнат.

Ти казваш: „Ние трябва да се молим на Бога.“ Не е въпрос да се молиш на Бога само. В новото схващане всички трябва да тръгнете по пътя на любовта като една наука. Ще употребяваш един религиозен метод, един духовен метод, морален метод може да употребите, хиляди методи. Хиляди методи са позволени, но във всички тия методи трябва да вървите в пътя на любовта, за да имате постижения. Ако нямате постижения, защо ви е тази любов? Под любов се разбира най-хубавото постижение. Душата ще ги има, тя ще се радва на тия постижения. Трябва да постигне човек нещо в света. Не само ние да постигнем, но трябва да се радваме на постиженията на всички други.

Младият момък като свири, на мен ми е приятно. Едно постижение е това. Ако беше един музикант с очи, щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени как той е постигнал. Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп като него.“ В себе си казват така.

Не зная дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но някой път, за да бъде полезен на хората, трябва да бъде сляп.

Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш, или пък ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят. Този човек, понеже не бил господар, затворили му очите, защото като минава през красивия свят, да не го съблазни.

Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил. Единственият най-красив път, по който човек може да постигне дарбите, е този. Има много методи, но най-хубавият метод е любовта… Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта, и учен човек може да станете, и богат човек може да станете, и силен човек може да станете – всичко може да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат. Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.