Учителя: Любовта иде да въдвори своето Царство на Земята

Откъс от беседата „Кесаревото кесарю, Божието Богу“, държана от Учителя на днешния ден преди 79 години:

„Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овците, но влиза от другаде, той е крадец и разбойник.” (Йоан 10:1)

В древността отишъл един ученик при един учител да се учи на тайните. Той му казал: „Кривите пътища трябва да се изправят. Правите трябва да се изкривят“… Нуждаем се от закона на хармонията да внесе нещо. Човешкият ум се нуждае от светлина. Всичките криви разбирания в каквото и направление да са, липсва светлина. Например изречението: „Бога, никой никога не е виждал.“ – Онези, които буквално го разбират, са го изкривили. Слепите хора никога не могат да видят, те нито слънцето са видели… Глухият не може да чуе нищо.

Като излезем от Бога, влизаме в света. То е Кесар… Това, което Господ ти е дал, ще го дадеш на Кесаря. Като се връщаш от Кесаря към Бога, това, което Кесаря ти дал, ще го дадеш на Бога… Ако Христос не беше оживял, не беше възкръснал, то беше безпредметно умиране. Ако умреш, за да възкръснеш, разбирам. Ако умреш и възкръснеш, разбирам. Но ако умираш, за да не остане нищо от тебе, тогава в твоята смърт, в умирането няма смисъл. Да се надяват хората в празнотата на живота, това е безсмислено…

Разправяше ми един свещеник следния случай. Имал син, едно младо момче, Атанас, много красив момък. Баща му имал пчели и казва на баща си: Задушно е вкъщи, искам да дишам чист въздух, искам да спя в пчелина. Бащата казва: „Синко, спи в пчелина“. Казва: Влизам там, гледам синът спи. А пък той, Атанасчо сложил коритото в леглото, покрил го с юргана и хваща по село. Бащата дойде, потупа коритото, казва: „Синко, спи, спи“. Ние съвременните хора туряме коритото на Атанасчо… Питам: Защо Атанасчо да не каже на баща си: Искам да видя момите, вечерно време се събират на седенки, обичат да предат. Обичам музика, обичам и красивите моми. Понеже, Бог създал красотата, ще ми позволиш да ида, да видя тия ангелчета, като пеят да ги послушам. Господ ги създал така красиви. Защо да не каже Атанасчо така? – Защо ще каже: Искам да дишам чист въздух. Какви са съображенията?

Човек, който не говори истината, е слаб човек, който и да е. Ти щом се опиташ да кажеш най-малката лъжа, ти губиш своята сила. Аз говоря сега не отвън. Да говориш истината в себе си. Съзнанието винаги трябва да бъде така будно, че никога да не позволиш в себе си и най-малката бяла лъжа. Ако искаш да бъдеш силен човек – няма да бъдеш в началото силен – в сърцето си никога не си позволявай да кажеш каквато и да е бяла лъжа. Вятър не си позволявай. Отвън хората може да те питат, кажи това. Говори истината в себе си. Никога не се извинявай пред себе си, когато си направил погрешка. Когато си направил погрешка, зарадвай се; когато направиш едно добро, зарадвай се два пъти. Ако не се радваш, правиш престъпление… Радвай се не само на доброто, което вие правите, радвай се на доброто, което хората правят.

Законът е: Всяка погрешка, която направиш, поправи я, не съжалявай. Всяка погрешка, която хората правят, ти я поправи. Минал някой, развалил нещо. Ти минаваш, виждаш го, поправи погрешката му. Той казал обидна дума. Ти се спри, поправи обидната дума, кажи, че той не е знаел езика. Казал една дума, която не разбира…

Да ви приведа един прост факт. Ако дадете една торба на един човек, който се движи по сушата, вие подобрявате неговото положение, то е едно благо заради него. Но ако тази същата торба я сложите на един човек, когато се дави, мислите ли, че тези пари ще му помогнат? – Той отива на дъното на морето. Казвам: Ако си във водата, тебе злато не ти трябва; ако си на сушата, злато ти трябва. Ако си на сушата, парите ти трябват; но ако си във водата, нямаш нужда от пари. Когато си на умиране и ти дадат скъпоценен камък или най-хубавата книга, или най-хубавия обяд, какво те ползва? – Ти си на умиране. Разбирам, когато си болен и оздравееш, скъпоценният камък е на място и дрехата е на място…

Съвременните хора са даже недоволни от най-големите блага. Недоволни са от очите си, от ушите си, недоволни са от устата си, от носа си, от краката си, от ръцете си; недоволни са от дрехите, от всичко са недоволни. Вечерно време, когато спят, сънуват някой, че е плакал през нощта. Стане, безпокои се, че плакал. „Сънувах лош сън, плаках.“ Казвам: Да плачеш вечерно време е голямо благо. Радостта на съня е плач на действителния свят. Плачът в съня е радост в действителния живот. Така седи работата.

Следователно страданията в живота са едно велико благо за човека. Радостите в живота, които човек има, са едно голямо нещастие за човека. Може да не вярвате. Дали вярвате или не вярвате, мене това не ме интересува: мене ме интересува истината. Тя не е горчива за мене. Няма нещо по-сладко от истината. Истината освобождава човека, тя внася светлина на човешкия ум…

Сега ще ви приведа един анекдот. Българинът по естество е много реалист. Каквото да му разправяш, казва: „Черно на бяло има ли?“ Той е много реалист. Като правите търговия, казва: „Ха да се почерпим нещо. Каквото и да е.“ Може да е заклал някоя пуйка, може да е патица или кокошка, после може да пие половин кило или кило винце. Като си хапне, казва: „Всичко наред върви. Щом има ядене и пиене, много добре е.“ Много прав е българинът. Всяка работа трябва да има ядене и пиене да върви. Такава работа, където няма ядене и пиене, не искам. Аз съм съгласен с българина. Господ казва на Адам:„ От всичките плодове ще ядеш и ще бъдеш свободен. Само едно дърво има, него не го бутай още.“ Той не му каза: „От всички дървета няма да ядете, но от всички ще ядете, ще ги опитате.“ Казвам: Ядете от всичките дървета, вие сте на правия път. Ако ядете само от едно дърво и не ядете от другите, вие сте на кривия път.

В древността се явили четирима души арфисти при един цар. Единият казал на царя:

– Аз като свиря, посетите семки поникват отдолу.

– Я да видим.

Посели едно семе, той започнал да свири и то поникнало. Възнаградил го царят. Дошъл вторият и казал:

– Аз като свиря, не само семето пониква, но и цъфти туй дърво.

– Я да видим. Той свирил, семето поникнало, израснало и цъфнало.

Възнаградил и него. Третият казва:

– Аз като свиря не само изниква и цъфти, но и завързва, и узрява.

Свирил и той, и него възнаградил царят. Най-после дошъл четвъртият арфист, казва:

– Аз като свиря семето изниква, израства, цъфти, узрява, но и в устата ми идва.

Като засвирил посятото семе изникнало, израснало, цъфнало, завързало, узряло и в устата му дошъл плодът. Питам сега: От тия четиримата арфисти, на кого искате да подражавате? – Някои сте спрели при първия – изникнало нещо. Някои сте спрели при втория, цъфнали дърветата. Още има да работите, някои сте спрели, където плодовете зреят. Други – при онзи, когато свири, че плодовете в устата му идват.

Онова, което в дадения случай можем да реализираме в нашата мисъл, в нашите чувства, това благо може да дойде. Защото чрез закона на Любовта нещата идват до нас. Да любиш, то е свирене. То е този четвъртият арфист, който като свири, знае методите. Тримата други не знаят да свирят, че Божиите блага, които Бог определил да дойдат до тях. Щом вие се спрете и кажете – Господ заради мене не мисли, кое ви даде основание да мислите, че Господ не мисли заради вас? – Ако вземете един ученик в което и да е училище, който се занимава присърце с предмета на един учител…, учителят е крайно разположен към този ученик. Има връзка между ума на учителя и ученика. Някой никак не разбира предмета, който учителят преподава, като погледне ученикът никак не го харесва.

В дадения случай за да бъдем свободни в света, за да има една връзка, трябва да има една обмяна. Обмяната винаги става между хора, между които има връзка. Ако са в умствения свят, учителят, който преподава, ще предаде светлина на учениците и учениците, които възприемат, ще предадат топлина на учителя. Една обмяна става между светлината и топлината. Тогава аз наричам, че топлината е обратен процес. Според мене топлината е обратен процес на светлината. Светлината изхожда от Бога, топлината се връща към Бога. Онези, които не разбират това, мислят, че двата процеса топлина и светлина едновременно излизат от Бога.

Сега щом кажете от Бога, вие разбирате по човешки. Аз разбирам така: топлината от периферията на живота се връща към Божествения център, за да покаже, че светлината е добре използвана. Узрелите плодове са в топлината. Светлината носи възможностите на живота. Онези, които не разбират закона, мислят другояче. Щом имаш светлина, имаш възможности. Щом имаш топлина, ти вече си свършил някаква работа. Това е вярно. Ако тялото има изобилно топлина, ти си здрав човек; ако тялото има малко топлина, ти не си здрав човек. Значи не си работил много, не можеш да очакваш. Ако умът ти има изобилно светлина, ти си здрав; ако светлината е малка, има някаква външна причина, която отнела тази светлина. Ти трябва да я наваксаш…

Предназначението и на човека е неговата мисъл. Предназначението на човека е запознаването му с Любовта. Ние досега сме се запознали с човешката мисъл. Сега иде една епоха, когато трябва да се запознаем с Любовта. Мнозина говорят за любовта. Има една любов, която наричам котешка. Познание на Любовта, ето аз какво разбирам.

Отиват всичките плодни дървета на война да защищават своите права. Голяма война се водила в миналото и тогава останало просото да храни света. Явило се то при житото и казва: Да ставам ли баница? – Житото му казало: Ти стани на хляб, не мисли за баница. От просо баница не става, то е дребно – Дребни работи просото може да свърши, но за големи работи не разчитай на просото. Щом ми каже някой с просо да се занимаваш, аз разбирам, че с малки работи този човек се занимава. Един човек, който се занимава с просото, той не може да възпитава хората. Има хора, на които имаш да даваш пет стотинки. Като те срещне, казва: Петте стотинки, които има да ми даваш, кога ще ми ги върнеш? – Колкото пъти те срещне, ще ти иска петте стотинки. Той изхарчва повече енергия да ги иска, отколкото струват петте стотинки. Не си струва човек да си отвори устата не за пет стотинки, но за пет лева.

Разправят за Аделина Пати, една знаменита певица, за която има доста анекдоти. Отива тя в Ню Йорк да пее в театъра. Директорът на театъра обичал да протака в плащането. Хиляди хора я чакат да излезе. Директорът ѝ казва да излезе. Тя седи в стаята си и не си обува обувките. Отвън викат. Той ѝ дава 25 хиляди долара. Тя си обува едната обувка и като ѝ плаща още 25 хиляди долара, обува си и другата обувка и излиза да пее. Не се занимава с празни работи.

Трябва да бъдем честни. Още в началото ще платиш на човека. В дърветата има много голяма честност. Едно дърво плаща за работата, която още не са направили за него. Вкусният плод, който изядем е заплатата. След като изядем плода, посейте семената. Ябълката плаща за работата преди да си я свършил. Ние всички, които ядем ябълки, ни е платено. Ние изядем ябълката и хвърлим семето. Често изпитвам някого. Дам една ябълка, след като изяде ябълката, зная какъв е характерът му. Той се определя дали е честен или не. Ще му дам една круша да изяде, ще видя дали ще изпълни задължението или не.

В света Бог ни дава блага да ни опита доколко ще изпълним онова, което сме длъжни. Ние съвременните хора какво сме изпълнили от всичките блага, които имаме? – Не говоря за миналите поколения. Ние, настоящето поколение, най-културното, никога светът не е имал такава култура като днешната, какво сме допринесли ние? – Ако слезе едно същество от невидимия свят, какво ще занесе в небето? – Как ще представи европейските народи от гледище на невидимия свят, не от гледището на хората.

Нито един народ на Земята не е готов да извърши Волята Божия. Всичките народи мислят за себе си. Осигуряват се. В умовете на съвременното човечество трябва да влезе идеята, че те трябва да изпълнят Волята Божия, да се сложи един ред и те ще имат Божиите благословения… В света иде един нов ред на нещата. Новият ред на нещата ще го донесе Божественият Дух, който работи в човешките умове, който работи в човешките сърца. Всички тия нечистотии ги изхвърли из сърцата на хората. Днес невидимият свят ще тури всичките народи на изпитание. Всеки народ да се види какъв е…

Един велик цигулар среща едно бедно момиченце. То казва: Исках много да ви послушам снощи, всички имаха привилегията да ви слушат, но аз нямах пари. Той го потупва и казва: Аз на тебе ще ти свиря. Тръгва с нея, отива в къщата ѝ, изсвирва ѝ няколко хубави парчета, бръква в джоба си и половината, от което е взел през вечерта, ѝ го оставя. Нали такъв артист е отличен? – Това разбирам за човещина. На много хора може да свириш, но и на едно бедно момиче може да свириш. То разбира. Дали на една душа или на много души, е безразлично.

Много пъти Господ посещава бедните души, когато са паднали, изгубили всяка надежда, живеят в мрак и в тъмнина. Той слиза в ада и от дъното на ада ги изважда. Усмихва се и оттам насетне животът се изправя. След години тия души пак го забравят, казват: Кой знае дали беше Господ.

Има Един в света, в Когото не трябва да се съмняваме. Аз проповядвам само едно учение. Съмнявайте се в когото и да е, право ви давам. Критикувайте когото и да е. Щом дойдете до Бога, там да си затворите устата и недоволството да изчезне. Има Един в света, Който не се мени. Нашето благо, Той го счита за свое благо. Нашето нещастие го счита за свое нещастие, нашите загуби са Негови загуби. Нашата придобивка е Негова придобивка. Той го счита като свое, присърце го взема. Ако нямаме това нещо в ума си, ние сме на крив път. Нашето знание, нашият успех, който придобиваме, то е знанието, на което Бог се радва. Доброто, Любовта, които влизат в нас, на тях Бог се радва…

Та казвам: Когато излизаме от Бога, отиваме при Кесаря. Всички сте отишли при Кесаря. Каквото Господ ви дал, ще Му го дадете. Ще се опитате. Всичко, каквото желаете, опитайте, да не съжалявате. Като се върнете в другия свят, да няма какво да съжалявате. Опитайте вкуса на всички плодове. Опитайте вкуса на всичките води. По някой път аз уважавам онези, които пият вино. Например колко са усърдни. Знаят в София или в другите градове в коя кръчма се намира най-хубавото вино. Разправят за бъчвите. Ако попитаме в местността кой е най-хубавият извор, не знаем. Знаят най-хубавите бъчви на кръчмаря, но не знаят най-хубавите източници на Божествения свят.

Господ дава вино, което дава даром. Не мислете, че в света нещата са даром. Даром ето какво подразбирам. Ще вземеш и ще платиш, ти колкото искаш. Виното, което Бог продава, няма цена. Всеки може да плати, колкото иска. Може да платиш една стотинка и може да платиш една десета от стотинката. Колкото дадеш, счита се, че си платил. При кръчмаря цената е определена. Питам: Всички онези, които са опитали кръчмарските бъчви, какво са добили. Я ми кажете някой велик човек да е станал от бъчвите. Нито един. Може да ви покажа хиляди хора, които са станали велики от планинските извори. Някой от този извор музикант е станал. Някой от този извор светия е станал, някой от този извор гениален е станал; някой талантлив е станал. Колко хора са станали велики от запалените свещи на хората? – Нито един. Но от изгряващото слънце хиляди хора са станали гениални.

Божествено е това, което в нас внася светлина и събужда в нас онова състояние на обновление. Когато си скръбен, като помислиш заради Него, ако не внесе утеха, какъв е този Господ? Като помислиш за Него, веднага тази светлина да разпръсне всичките тъги. Всичките християнски народи какъв Господ имат? – Това не са християнски народи. Господ им гледа умовете. Ако всичките народи се явят и кажат: „Ние искаме да изпълним Волята Божия“, англичаните да кажат: „Каквото Господ рече, ще го направим.“ Германците да кажат: „Каквото Господ рече, ще го направим.“ Русите ще кажат: „Каквото Господ рече, ще го направим.“ Американците да кажат: „Каквото Господ рече, ще го направим.“ Ще спрат войната. Земята е дадена на тяхно разположение. Какво им коства да направят това? – Сега казват: Коя страна защищаваш? –

Казвам: Който и да е народ в света, който не служи на Любовта, няма бъдеще. Който и да е, без разлика. Който и да е човек, който се е родил и не служи на Любовта, няма бъдеще. Коя и да е мома, която се жени без Любов, няма бъдеще. Дете, което се ражда без Любов, няма бъдеще. Слуга, който слугува без Любов, няма бъдеще. Учен, който учи без Любов, няма бъдеще. Навсякъде в каквото и да е направление всяко нещо, в което няма Любов, няма бъдеще. Този закон е неумолим, опитват го от памти века.

Новото е: Учиш ли, учи с Любов. Свириш ли, свири с Любов. Пееш ли, пей с Любов. Готвиш ли, готви с Любов. Спиш ли, спи с Любов. Обличаш ли се, обличай се с Любов. Каквото правиш, прави го с Любов. Като погледнеш обувките си, благодари за кожата на животното, което ти е дало кожата си. Влез в съзнанието, че някое животно е пострадало, за да могат твоите крака да бъдат в изправно състояние. Това същество ще почувствува твоята благодарност.

Ние хич не влизаме в положението на страдащите. Благодарете на житото, което страда заради нас. Благодарете на ябълките, които страдат заради нас. Благодарете на водата, която става нечиста и ни очиства. Благодарете за въздуха, за светлината, за всичко онова, което Бог ни дава. Благодарете за всяка хубава мисъл, която прониква в ума, благодарете за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето. Благодарете за здравето, което е във вас.

Ако всичките народи биха ме послушали, може да направим един опит. Ако бяха послушали моя съвет, всички биха станали велики. Германците имат свое велико предназначение. Англичаните, русите, славяните имат велико предназначение, но не по пътя, който вървят. Сега то е път на пияните хора, които не мислят.

Ето какво разбирам под разумно в света… Ти имаш право да свариш няколко килограма жито, но нямаш право да го мелиш, да го туряш в чували. То е престъпление. Ние, съвременните хора като мелим житото, създаваме своето нещастие, но не разбираме Божиите Закони. Ще кажат религиозните хора, че вършат Волята Божия. Те нямат право да мелят житото. Аз разбирам Божия Закон, това жито ще го свариш и тъй с Любов ще го приемеш в себе си. Бог присъства в житото. Ние мелим Господа в житото. Той е там. Всичките мазнини отиват нагоре. Остават за нас триците… Това е Кесаревото, не е Божието. Да възприемеш всичко с Любов. Да правим всичко с Любов…

Светлината, която иде, ще победи света, Любовта иде да въдвори своето царство на земята. Това е 101%. Бъдещето царство ще бъде царство на Любовта, царство на Мъдростта и царство на Истината. Бог ще се въдвори и на небето, и в духовния свят, и на физическото поле. В небето с Любовта си ще се въдвори, в духовния свят със знанието си, с Мъдростта си ще се възцари и на земята с Истината си ще се възцари. Истината иде сега. Любовта не може да слезе на земята. Истината може да слезе. Бог ще царува в умовете ни, знанието ще царува в сърцата ни, истината – в телата ни.

На всичките хора телата им трябва да бъдат носители на онази Истина. Под Истина разбирам да не измъчваме телата си. Трябва да се научим да възпитаваме. Не измъчвай краката си с тесни обувки, не измъчвай главата си с тясна шапка, не измъчвай тялото си с какви и да е дрехи. Ние слагаме каква и да е дреха. Ако бих ви препоръчал дреха да носите, бих ви препоръчал следното: Един овчар да вземе сто овци да ги пасе с Любов. Никога да не псува, да не казва лоша дума. Всички да ги помилва, да ги познава. След това с Любов да остриже вълната им и то в най-хубавото време, че и те да са доволни, че са ги остригали в най-голямата топлина. Тази вълна да се опере с Любов, да се изпреде с Любов, да се изтъче с Любов и след това платът да се оваля с Любов. Това е Божествената дреха. Тогава ще просветне умът, ще бъде светло и сърцето. Тя е дреха на един светия.

На Бог всичко се дава с Любов. На Кесаря всичко се дава със знание. Изобилно трябва да се даде. Човешката душа е излязла от Бога да служи в материалния свят. Материалният свят е Кесар. След като служил човек на този материален свят, пак трябва да се върне назад, за да се обнови. И в тялото си имаме две системи: артериална и венозна. Артериалната кръв е Любовта, която иде от Бога, венозната кръв, която се връща в сърцето, да се пречисти. Някои искат да бъдат само артериална кръв, да не бъдат венозна. Който е бил артериална кръв, ще стане венозна. Еволюционният път е венозната кръв. Инволюцията е слизане на Бога към земята. Инволюцията и еволюцията са два процеса…

Ако чакаме слънцето да изгрее и да рисуваме, можем да рисуваме. Ако излезем два, три часа по-рано, не можем да рисуваме. Или когато излезе, пак нищо не можем да видим. Всяко нещо има свое определено време. Има време за Божествения свят да работиш, има време за духовния свят да работиш, има време и за физическия свят да работиш. И очите, и ушите, и устата, всичките бръчки ще изучаваш. Тепърва има да учим. Побеляват косите, не знаеш защо побеляват. Защо е черна косата и това не знаеш. Черна е косата, излязъл си от Бога, ще идеш да работиш. Побелява главата ти, ще се върнеш при Бога…

Зимно време като завали снегът, ще влезеш в къщи, ще запалиш огнището, ще работиш. Отвън всичките други работи ще сложиш настрани, абсолютна почивка. Ще работиш само в къщи. Уреждане на вътрешния живот е зимата, на човешките работи. Щом дойде пролетта, ние ще излезем вън от себе си, ще бъдем полезни на ближните си. Любовта към ближния е пролет. Любовта към Бога е есен. Любовта към нас е зима. А пък лятото ще бъде за нашите приятели, за развлечение. Отношението е където всички заедно трябва да работим. Всичките хора колективно трябва да работят. Та казвам: Работете за ближните в пролетта. Работете за Бога в есента, а за себе си – в зимата.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога. Това е живот вечен, да възприемаме Любовта в нашите умове. Това е живот вечен, да възприемаме Любовта в сърцата и телата. Това е живот вечен, което Бог ни е дал и затова ни е призвал. Всички трябва да го призоваваме. Да кажете: Господ слага мир на земята.

Писанието казва: Ако ония дни не се съкратиха, нито една плът не би се спасила. Но заради избраните ония дни ще се съкратят. Следователно за тия избрани тия дни ще се съкратят. Това, което Христос е предсказал преди две хиляди години, е за нашите времена. „Ако тия дни не се съкратяха, ако Бог не дойде на помощ, никой няма да се спаси.“ Той като дойде всичко това ще се прекрати и ще се превърне в едно благо. Отворете си сърцата за Бога, призовете Го да дойде на помощ. Не само вие, но всички, които търсят да изпълнят Неговата Воля, да въдворят Неговото Царство и да прославят Неговото Име. Тогава Господ ще се прослави и всички хора ще се прославят на земята.

Съвременните хора имат едно много извратено понятие за Земята. Затова се бият. Те мислят, че Земята е много малка. Това, което очаквате – мирът – скоро ще дойде. На войната часовете са преброени. Мирът ще дойде за хиляди години. Такъв мир, какъвто никога не е слизал на земята. Казвам сега: Всички вие се безпокоите. Господ ще отвори съзнанието на съвременните хора да видят, че земята е десет пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Тъй щото има място за всичките, няма защо да се бият.