Учителя: Личният егоизъм тласка човечеството към трудни времена

Откъс от беседата „Усилни времена“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„И това да знаеш, че в последните дни ще настанат трудни времена.“ (Второ послание към Тимотея, гл. 3)

Неприятното в живота показва всякога едно отклонение от онази права посока, в която човек трябва да върви. Всяко препятствие, всяко усилие, в какъвто и размер да е, показва едно малко отклонение от правия, от естествения път на живота. Естествен път е онзи, който е определен. Животните ходят по инстинкт, а човек върви по вътрешна интуиция… За да се възпитава човек, трябва да го оставим да влезе в естествения път на природата. Под „естество“ разбираме слабите страни. Казваме: „Това е в естеството на човека.“ Обаче разбираме и добрата страна, защото в естеството на човека има две страни, които са вложени в него – добра и лоша.

„Ще настанат трудни времена.“ Трудните времена показват, че човешкото взима надмощие. Трудните времена се проявиха в органическия свят, когато човек се яви. Преди човека е имало пак трудни времена между по-нисшите животни, но при човека се забелязва една епоха на личния егоизъм. Ние сме вече във втората фаза на личния, индивидуалния живот на човека и минаваме в третата фаза на живота, а именно колективния егоизъм, който сега преживяват народите. Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже това влезна в разрез с народите и с всичко онова, което съществуваше в рая.

Под „рай“ разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат рая, вследствие на което след дълъг период, който наричат еволюция, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция наричаме еволюция на човешкото отклонение, т.е. деволюция. Деволюция не в този смисъл на отклонение на човешкия дух, на разумността в него, което има особено мнение за нещата, но отклонение на разумното. Някой път казват, че дяволът е в този човек, че дяволът е причина… Когато се констатира злото в човека, виждаме, че злото само по себе си не съществува, то винаги е във връзка с доброто. Доброто и злото вървят заедно. Ти никога не можеш да отделиш доброто от злото.

Сега философски като разсъждавате, може да дойдете до едно противоречие и да кажете: „Тогава как ще се спасим?“ Вие не трябва да поставяте злото в света, няма защо и да го поддържаме в себе си. На огъня може да се греем, но няма защо да го турим в къщата да запали къщата… Не, в къщата огън не може да остане. Това значи да туриш злото не на място. Този огън, т.е. личният егоизъм, днес изгаря всички, станала е цяла каша. Ние се стремим към друго нещо. Сега европейските народи минават в друга фаза, в колективния егоизъм. Днес всички народи се стремят да се обосноват като една фамилия, да живеят добре помежду си. Така и вълкът се обуславя, грижи се за децата си. Така и овцата се грижи за децата си…

Сега искам да ви представя мисълта си ясна чрез един окултен разказ. Ще го представя в идеална форма.

Като се явило желязото в света, в него се явила идеята, че то може да оправи света. И затова отишло при един майстор, който се занимавал с естеството на желязото и му казало: „Аз имам един проект да се оправи светът чрез мене. Ако хората ме слушат, всичко ще сложа в ред и порядък.“ – „Добре, ще направим един опит, за да видим доколко твоят опит ще излезе добър.“ Майсторът туря желязото в огнището и после изважда го с клещи, чукал го оттук-оттам, правил това-онова, докато направил от него гвоздеи, чукове, брави, свредели и др. И след това казал на желязото: „Сега ще си отидеш и втори път ще се явиш при мене, да си кажеш резултатите от твоя проект.“ Върнало се желязото и го запитали: „Какво направи?“ – „Нищо не направих. Туриха ме в едно огнище, нагорещиха ме, чукаха ме оттук-оттам, попаднах на един неразбран човек, който не можа да разбере нищо от моята философия.“

Обръщат се сега гвоздеите, чуковете, брадвите – децата на желязото, към баща си и казват: „Татко, ти не можа да разрешиш този въпрос, не знаеше как да постъпиш с този човек, не ти стигаше умът.“ Започват те да дават на баща си ум. Гвоздеят казал: „Сега аз няма да ида при този железар майстор, познавам вече характера му, знам, че е неразбран човек. Ще отида при един земледелец, за да му кажа как мога да бъда полезен на човечеството.“ – „Иди, синко, нямам нищо против това. И аз искам да видя какъв ще бъде твоят проект.“ Гвоздеят отива при един земледелец и му казва: „Имам един проект.“ – „Какъв е той?“ – „Искам да оправя света.“ – „Ела, ще те опитам. В къщата си имам две греди, които не могат да се спогодят, искам да опитам сега твоята теория.“ Той взел чука, наблъскал гвоздея на едната греда и го оставил. По едно време дошла голяма буря, съборила къщата и гвоздеят излезнал от гредата и се върнал при баща си. „Какво има?“ – „Остави се, неразбран човек излезна земледелецът, тури ме да примирявам две греди, та те не могат да се примирят.“

Тогава чукът казва: „На баща ми и на брат ми не им стига умът, и двамата отидоха при неразбрани хора. Аз ще отида сега, ще намеря някого да му покажа моя проект като чук какво мога да направя в света.“ Отишъл той при каменаря, разправил му своя проект. Каменарят казал: „Добре, ще те опитам.“ Той взел чука и отишъл в планината, където прекарал цяла година и чукал камъни от канарите. Като свършил работата си, захвърлил чука. Чукът отишъл при баща си и казал: „И каменарят не приема никакъв проект“.

Сега ще спра дотук. След това отишли и брадвата, и свределът. И тях употребили за работа: брадвата да сече дърва, свределът да пробива дупки, но от всички хора, на които се натъкнали, те останали недоволни като неразбрани хора.

Най-после волът казал: „То се вижда, че желязото не можа да оправи света, но аз ще отида при човека да му кажа какъв проект имам за това. “ Отишъл волът на гости при човека и като го видял, разказал му своя проект. Човекът го запитал: „Можеш ли да носиш юлар?“ – „Каквото искаш, мога, но един хубав проект имам.“ – „Добре“ – казва човекът. Туря му един юлар, един хомот и цяла година орал с него. Връща се най-после и волът и казва: „И аз не разбирам как може да не се приеме моят проект. Вместо да го приеме, тури ми юларя, тури ми хомот и ме впрегна на работа.“

Отишла и рибата при човека да му даде своя проект за модерното плаване. Той хванал рибата и я опекъл. Тя се мърдала и казала: „Тия хора не разбират. Опекоха ме и никакъв проект не разбраха.“

Най-накрая като ходили всички и се натъкнали все на неприятни работи, дошъл ред и до детето. То като помислило, помислило, казало си: „И аз ще отида при човека да му дам своя проект.“ То отишло при един голям учен, професор, и му казал: „Моля ти се, аз сега се родих, малко дете съм, нищо не зная, нямам никакъв проект. Дойдох вие да ми дадете някаква работа. Готов съм на каквато работа ме поставите.“ – „Ех, на тебе ще дадем най-леката работа – да се учиш.“

Та, сега всички учени хора, които идват да си дават проектите, са турени на работа. Единствените свободни хора, които най-малко работа вършат, това са децата, защото те са дошли без никакви проекти.

Този разказ е създаден по причина на това, че хората са ходили да дават ум на Господа. Всички хора, които сега са на Земята все ум са давали на Господа, вследствие на което Той ги е турил на работа – и волът, и конят, и птицата, и рибата, и хората, всички са дошли на Земята, за да осъществят своите проекти. Само детето се въздържало да даде своя проект. Ако вървим по пътя на желязото, от нас ще излязат гвоздеи, чукове, брадви, свредели. Ако вървим по пътя на воловете, хомоти и гемове ще ни турят. Ако носим ума на рибите, само огнища и консерви ще се правят. И най-после ако носим ума на детето, светът ще се поправи.

Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца…“ И Христос, като разглежда тази история, намира, че най-подходящото положение е на детето и казва: „За такива е Царството Божие.“ Всички други живеят сега в трудни времена. Защо? Понеже личният егоизъм е установеният закон, който тласка цялото човечество. Няма същество в света, което да не е под влияние на личния, индивидуалния егоизъм. Следователно всяко същество разглежда нещата само от свое гледище. И когато хората говорят за някакъв си морал и закон, това е по отношение само на техния личен егоизъм. Рядко се срещат хора, които истински разсъждават. Ако разглеждате света от единия до другия край, вие ще видите навсякъде закона на насилието, който произтича от егоизма на човека. Той сам го създава…

Сега търсим причината на злото в света. От къде е дошло то? Много просто – от личния егоизъм на човека. Ако се освободим от него, ще влезем в колективния егоизъм. Може да се съберат 100, 200, 300 и повече хиляди хора на едно място, но при този колективен егоизъм, който съществува между тях, никакъв закон не можете да приложите. Ето, има създадено Общество на народите, но всички партии, всички общества, които съществуват в държавите, имат за принцип личния егоизъм. Той е основата. И ще видите как около него има привидни неща – уж за човечеството, за морала и за свободата, но всички имат за задачи подобрението на личността на човека.

И това е добре, не е лошо, но хората са минали вече крайния предел. Ние никога не се спираме върху онези големи страдания, които причиняваме на бозайниците с нашия егоизъм, вследствие на което ги избиваме повече отколкото трябва. Хората не само че себе си избиват, но и бозайниците безразборно избиват. Вследствие на това избиване в цялата сегашна култура се създаде едно ужасно положение. Всичките сегашни болести се дължат все на това избиване на бозайниците. Както и с изсичането на горите. Ако се изсекат всички гори, ще се унищожи и цялата цивилизация. Трябва да се спре изсичането на горите. Горивото, което е необходимо за хората, те ще могат да го намерят от други места в природата…

Сега аз не искам да вземете отговорността само върху себе си и да мислите, че един човек може да оправи света. Първият човек, който създаде това положение, беше Адам, който ще бъде в състояние да изправи света. Законът е такъв: онзи, който е направил прегрешението, той е в сила да изправи своето прегрешение. Онзи, чрез когото злото е влязло в света, чрез него може да влезе и доброто. Две положения.

Всеки един човек е отговорен за своята съдба. Той не е отговорен за онова, което става в света, за него той не може да бъде причина, но за малкото отклонение, за малкото зло, което е направил, той е отговорен. Следователно той е в състояние да изправи това положение. Ако не беше така, тогава нещата в света никога не биха могли да се изправят. Защото ако един човек не може да изправи себе си, как ще могат тогава 10 души, събрани на едно място, да оправят целия свят? Защото въпросът е до единицата. Ако един може да оправи целия свят, тогава и вторият, и третият, и четвъртият – тези умни хора като се съберат на едно място, ще се изправят и ще бъдат в сила да изправят и цялото човечество. Каквито са разбиранията в индивидуалните отношения, такива ще бъдат разбиранията и в колективните отношения.

Животът, който народите сега минават, е резултат на тяхното минало. Злото, което сега съществува в човечеството, е резултат на злото в миналото. Това е един трън в него. Такова е естеството на тръна… И в човека има един вреден елемент – той е неговият личен егоизъм. Той е мощното, разрушителното. Не е въпросът да се унищожи, но този личен егоизъм трябва да се извади, той не трябва да направи цялото, целия живот на човека киселина. В химията има киселини, основи и соли. По естество киселините представят мъжкият принцип, мъжът; основите – женският принцип, жената; а солите, това са децата. Следователно когато казваме, че ни трябва сол, значи деца ни трябват. Като дойде солта, тя носи със себе си желание за учение. Значи тя носи нещо добро. Обаче основите и киселините са необходими, за да се раждат децата. Ако няма киселина и основа, сол не може да се роди. Това е една аналогия.

Тогава вие ще кажете: „Защо съществува злото?“ Злото е мъжът, доброто е жената… Като се съединят мъжът и жената заедно, ражда се детето. Мъжът като киселина става лош, значи законът сам по себе си е лош, но щом влезне в съединение, то изменя своето естество. Защото може да се неутрализира. Основата го неутрализира… Азотът е баща на децата. Щом азотът е баща на елементите, тогава водородът е майката, а кислородът е синът. Това е фигуративна химия… Вие може да предизвикате злото и в най-добрия човек. Как? Ако не знаете как да постъпите с него. Тогава обратно: ако знаете как да постъпите с най-лошия човек, вие може да предизвикате доброто в него…

От гледище на човешкото развитие, човек е дошъл до едно място, където не живее съобразно своето естество… Когато се раждат добрите хора в света, в природата се раждат при известни времена… Да се възпита един човек, трябва да се разбира дълбоко естеството му. Апостол Павел когато казва, че по закон никой няма да се оправдае, с думите „по закон“ разбираме човешкото мнение. Законът в света е човешкото мнение. По човешки никой не може да се спаси. Тъй както хората живеят по човешки, никой не може да се повдигне.

Сега оправдаваме и казваме: „Богатият човек може да има 100, 200, 300, 400, един милиард, 10 милиарда.“ Питам: Този богат човек от гледището на природата има ли право да държи всичкия този капитал, струпан на едно място за своето благо? Няма право. Това е едно насилие. Един човек може да изколи хиляди животни. Той може да си позволи това, но той няма право. В Божествения ред някой път животните може да станат жертва за хората, жертвата се позволява, но това трябва да стане разумно. Не трябва да стане в разрез със законите на природата. Ако стане в разрез с природата, нарушава се нейното равновесие, което се отразява върху бъдещите поколения.

Сега много пъти в Библията има едно обяснение за един плод. Казва се, че Ева изяла една ябълка. Какво зло има, че изяла една ябълка? Защо от една ябълка да произлезе такова зло, от което хората и сега не може да се освободят? Това е избор на онази неестествена храна. Грехопадението започва с месоядството в света. Падането на ангелите се дължи на месоядството. Един човек, който е месоядец може да направи всички престъпления. Всички хора, които са месоядци, техният морал е до плевнята… В себе си трябва да обуздаем злото и да го поставим на работа.

Казвате: „Защо са трудните времена?“ За да се покаже какъв характер имате… Вие разбирате, че като правите това, което искате, сте свободни. Но като правите онова, което не трябва, вие ще бъдете ли свободни?.. Най-голямата сила на човека седи в това да се откаже да прави зло. Или другояче казано: той не трябва да става слуга на злото. Или той трябва да бъде свободен… Или ако не може да бъде господар, да бъде свободен. Второто положение: той трябва да бъде господар на злото. Да бъдеш господар значи да впрегнеш това зло на работа…

Казано е, че в света съществува един закон на внушение, който работи отвън. Ако ти по едно невнимание останеш дълго време да живееш в света на физическото поле, в материалния свят, да се занимаваш само със своето материално подобрение, ти непременно ще извършиш престъпление. Защото всичката енергия ще се събере при ушите и без да искаш, ще стане една експлозия. Следователно психологически трябва да знаеш на деня колко часа да работиш физически, колко часа да работиш духовно, за чувствата, и колко часа да работиш за мислите. Постоянно трябва да има слизане и качване. Ако става това движение в ума ти, в сърцето, в тялото, престъпленията са изключени. Ако седиш само на едно място и водиш еднообразен живот, непременно престъплението ще изпъкне и тогава ще се явят разни обекти. Светът е пълен с обекти, които ще те извадят от онова равновесие, в което ти се намираш.

Искате вие да схванете това, което може да ви бъде полезно. Не да се плашите. Много пъти се плашите от злото, от лошите времена, от сегашното положение. Казвате: „Какво ще стане със света?“ Къщи, които са прогнили, на които гредите са черудясали, ще се съборят. Онези къщи, които нямат добра основа, ще паднат. Пътищата, които не са добре постлани, ще се развалят. Реформа ще стане навсякъде. Всичко онова, което е добре построено, ще се устрои.

Казвам: Засега се заражда един неестествен страх. Ние искаме да оправим света. Ние желаем да се оправи светът. Хубаво е това желание. Аз не го отричам. Ще се оправи светът. Но тъй както ние мислим, светът по никой начин няма да се оправи. Всичко това, което става в света сега, ще послужи само като средство. Настъпил е вече колективният егоизъм в света…

Гледам как някой път, като отида при пчелите, са ме нападнали, за да ми покажат, че не трябва да съм близо до кошера. Казвам: „Моля, чакайте.“ Те искат да си забият жилото. Една сестра страдаше от ревматизъм, боеше се да не осакатее кракът ѝ, уплашила се беше. Заведох я при кошера, разгневих ги и като накацаха на крака ѝ, повече от 20 пчели я ухапаха. И оздравя!… Разумните същества го употребят за лекуване…

И казвам: Всички организации, които съществуват в света, това са данни, с които човечеството трябва да си послужи. Човечеството трябва да проучи живота и на всички бозайниците, и на рибите, и на птиците. И най-после трябва да проучи първите раси, докато дойде до сегашната бяла раса. И това трябва да бъде една настолна книга, за да се извади една поука.

Какъв трябва да бъде сегашният ред, който искате да установите? Ако искате да установите един социален строй, ви казвам: на какво трябва да почива той? Аз ще ви кажа на какво почива вашето тяло. В тялото съществува един ред… Идеалното положение на тялото е, когато човек е здрав. Но щом съгреши човек, веднага неговата поща, съобщенията се задръстват и тогава се появяват разните болести, които лекарите лекуват по своему. Може да ги лекуват, не е лошо да се лекуват. Но казвам: Природата има един особен начин за лекуване…

Идва една сестра при мене и ми казва: „Аз, Учителю, имам голяма вяра в тебе, ти всичко може да направиш.“ Казвам: „Права си. Аз всичко може да направя за себе си, но всичко за тебе не може да направя. Ако река да направя и за тебе всичко, ще наруша свободата, която имаш. Аз за тебе не мога да ям, не мога да мисля.“ – „Дъщерята – казва тя – се намира в критическо положение.“ Аз и влизам в положението, тя е майка, тя я обича и  казва: „Обещай и от тебе зависи.“ Не мога да ти обещая. Като имаш вяра, ще оздравее дъщеря ти. Пък като нямаш, тогава? Пък ако и дъщеря ти няма вяра…

Трябва да държите същото правило. Много пъти вашето тяло трябва да се подчини на вашето чувство. Вашето чувство трябва да се подчини на вашата мисъл. Вашата мисъл трябва да се подчини на вашия дух, на онова великото, разумното. Това е един процес. Тялото трябва да се подчини. Несвоеволно чувствата ти трябва да се подчинят на мислите. Мисълта трябва да се подчини на човешкия дух. Това е една редица.

Станеш сутрин, обезверил си се и казваш: „Дали съществува нещо разумно в света? Дали съществува някакъв Господ? Дали съществуват разумни същества?“ И тогава ти ще търсиш някой философ да ти доказва дали има Господ или не. Само на слепите ще доказва, че има греещо Слънце, на другите не трябва да им се доказва, на тях казваме: „Ела и виж!“…

Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Неестествени удари са. Казвате: „От мене човек няма да стане.“ Това е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник не може да се изправи в света.“ И действително при това безверие, което носите, вие може да потънете, може да се удавите. Но ако знаете как да свалите този товар от гърба си, ще се избавите.

Много пъти носите товар, който не е ваш. По изкуствен начин във вашия ум влязла съвсем чужда мисъл… Много хора крадат не от добра воля. Внушена е една мисъл да краде, да върши престъпление. В бъдеще бъдещата педагогика ще бъде следната: след като се хване, апашът няма да се наказва. Но по този апаш ще се намери тази мисъл през колко души е минала. Може би 100, 200, 500 души, които са мислили по този начин. И ще се заемат да се коригират. Убил някой някого и не само един ще съди, ще се намерят всичките по този ред, може би 1000 души. Този зародиш трябва от самото начало да се намери…

Казваме: „Този свят не може да се изправи.“ За да се поправи светът, се иска едно разбиране… Най-първо трябва да внесат една светлина в човешкия ум, такава, каквато досега не е внесена. После трябва да внесат такава светлина в човешкото [сърце] – такава, каквато досега не е внесена. И трето – да внесат в човешките постъпки такава светлина, каквато не е внесена. Не от нашето лично гледище, но от едно колективно гледище, което е за нашето общо благо.

„Ние няма да умрем, ние ще се изменим.“ Един ден ние ще минем в по-висша форма. Благото на висшите форми зависи от сегашното състояние, в което сме. Сега ние искаме да знаем дали има онзи свят. Сега в кой свят сме? Невъзможно е човек да се освободи от онзи свят. Ние сме в оня свят. От оня свят и хиляди обувки да съдерем, не може да се освободим. Ние може много пъти да умираме…

Казва Христос: „В последния ден ще ви възкреся.“ Казва се, там с онази тръба, с която архангел Михаил ще затръби. Че каква е тази тръба? Това е разумното. Когато се събуди разумното, всички хора възкръсват. Навсякъде тръби архангел Михаил. Един разбира едно, друг разбира друго. Който разбира, възкресява. А който не разбира – един ритник.

Казваме сега: „Светът може да страда.“ Светът може да страда, но не умира… Някой хванал един обратен път на живота. Смъртта е най-страшното. Това е ограничение на човека от свободата. Ти си роб, нищо не можеш да вършиш. Смъртта казва: „Ще бъдеш осигурен.“ За да се освободи човек от това робство, той трябва да изтърпява. Казвате: „Да умра, да се свърши всичко!“ Ако човек в смъртта умира, за да се освободи от смъртта, то е право. Но ако от живота умира, за да влезе в смъртта, той се ограничава. Ако от смъртта отива в живота, тогава освобождението иде.

Казва апостол Павел: „Трудни времена.“ Трудните времена означават всички отрицателни черти, които са влезли сега в човешката душа. Нека хората са ги родили. Хората са по-добри, отколкото в миналото. Но в тях злото отвътре е излязло на повърхността. И по-лесно може да се лекува. Казват, че Христос донесъл спасението в света. В какво стоеше спасението на света? Христос казва: „Ако кажа, че не познавам Бога, ще бъда подобен на вас. Но Аз го познавам и Неговата воля изпълнявам.“

В какво седи спасението? Спасението седи в изпълнението волята Божия. Всеки да е изпълнил тъй, както е вложено в него. Всеки знае как да изпълни волята Божия. Отвън може да се дават пояснения. Но няма нито един от вас, който да не знае как да изпълни волята Божия. Може да ви опитам. Ако ви попитам как трябва да постъпят спрямо вас? Ако сте беден човек, ще кажете: „Нямам къща, направи ми къща. Да се мебилира тази къща. После, дрехи нямам.“ Казвате: „Да имам колкото да поминавам. Една заплата от 2–3000 лева. Една хубава градина.“ Много добре.

Казвам: Ти може да направиш доброто. Той казва: „Как?“ Точно тъй, както е направено на тебе. По същия начин това, което аз направих на тебе, иди и ти го направи. Това е твой проект. Аз изпълних, направих каквото ти каза: къща, дрехи, обувки. Не го измислих от себе си, а това, което ти каза, аз го направих. Сега като дойде въпрос за доброто, направи доброто…Ти на този човек ще направиш такива неща, както аз направих на тебе. Ти на този човек ще направиш такива дрехи, каквито аз направих на тебе – и дрехи, и шапка. „Мога ли?“ – питаш. И въпрос не поставяйте. Човек е в състояние да направи всичко онова, което е вложено в него. Имайте поне тази вяра в себе си. Това е хубавото, благородното. Щом човек изгуби тази вяра, той губи всичко човешко и търси отвън спасение. Това са условия. Физическият свят е едно условие…

Същността на вашето щастие, вашето повдигане като човек да бъдете полезен, зависи от самите вас – да изпълните волята Божия. Волята Божия, този велик закон, който прави човека свободен. Да бъде човек свободен, той трябва да бъде силен, да има знание, да има мъдрост, да има любов, да има живот. Той трябва да има истина в него. И най-после, той трябва да е свободен. Свободата включва това…

В силата трябва да дадеш от силата. От знанието трябва да приемеш. От мъдростта пак трябва да дадеш. В любовта трябва да приемеш. Живота пак трябва да дадеш. Истината трябва да приемеш. Свободата пак трябва да я дадеш. Който иска свобода за себе си, никога не може да я намери. Свободата е право на всяко живо същество. Тя е крайният предел, крайното благо, което Бог може да ни даде. То е свобода. Но без сила, без знание, без любов, без живот, без истина свобода не може да има в света…

Ще видите, един ден вие ще посетите Земята и тя няма да е такава, каквато е сега. Мога да ви кажа кога. След 365 000 години отсега нататък Земята ще има друг образ. След това време тя ще изгори. На повърхността каквото има на Земята, ще изгори и всичките хора ще се стопят. Ще се създаде новият човек и тогава тази Земя ще бъде нова, ще живеят хора и като дойдете тогава, реките ще бъдат кристални. Никъде няма да има мътни реки. Цялата Земя ще бъде с градини, плодни дървета. Много малко животни и рибки ще играят. Пред всяка къща ще има градина, хубава музика ще има и тогава хората няма да пътуват със самолети, но ще се носят из въздуха. Искаш да хвръкнеш – ще хвръкнеш. Искаш да слезеш – ще слезеш. Бутнеш ключа и веднага излезеш. Всичко каквото желаеш, го имаш. Слез 365 000 години ще го имаш…

Сега какво ще кажете: „Да вярваме или да не вярваме?“ Вярвайте. Ако не вярвате, горко ви. Вярвайте, понеже така ще бъде. Даже повече ще бъде, отколкото аз го казвам. „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил.“ Тъй е казано в Писанието. Имате едно велико предназначение. Не изпускайте настоящето…

Всеки трябва да усили своята разумна вяра и да гледа нещата много трезво. И той за Бога трябва да има такова разбиране както за баща. Господ трябва да му е така близък, както баща му и майка му. Господ трябва да бъде тъй близък на душата, както Слънцето. Господ трябва да бъде тъй близък на душата, както звездите. Господ трябва да бъде тъй близък на душата, както ябълките, крушите. Господ трябва да бъде тъй близък на душата, както е бистрата, хубава водица. Господ трябва да бъде така близък, както е близък хубавият хлебец, който хапваш. Господ трябва да бъде така близък, както чистият въздух, който възприемаш в себе си.

Новото учение е, което трябва да оздрави душите ви. Това е, което ще въздигне света. Това трябва да носят новите хора. Тези, които сега живеят. Добри са тия братя. Те вървят по характера на Каина, но ние трябва да бъдем Авеловци и Ситовци. Те са хората, които ще донесат благото на света. И на онези да благодарим, и те извършват доброто. Те свършиха работата и още малко работа има да довършват, може би 100–200 години…

Казвам: Всички трябва да бъдете смели както първите мъченици. Аз уважавам външните хора. Тия хора са герои. Умира човекът геройски. Една похвална черта.

Казвам: Идеята за Бога трябва да стане плът и кръв. Да мислите тъй, както Господ мисли, да чувствате тъй, както Бог чувства, да постъпвате тъй, както Бог постъпва.