Учителя: Красиво лице е онова, което изразява доброта, честност и справедливост

Учителя: Красиво лице е онова, което изразява доброта, честност и справедливост

Откъс от беседата „Стана здрав“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:„Ето сега стана здрав, не съгрешавай вече, да не ти стане нещо по

Откъс от беседата „Стана здрав“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„Ето сега стана здрав, не съгрешавай вече, да не ти стане нещо по-зле.“  (Евангелие на Йоан, 5:14)

Важна е първата част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има. Няма по-хубаво нещо от здравето. Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването…

Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятства на човешкия ум, всяко нещо, което препятства на човешкото сърце, което парализира – това наричам грях. Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът. Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне? Като умре. Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди. Кога ще престане злото? Когато престане човек да умира.

Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере. Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение. Например една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш ще станеш ли по-здрава? Фасон придобива отвън. Не е лошо… Цветът е едно естествено положение. За да имаш червения цвят, това е едно условие на здравето. Ти не можеш да си здрав, ако нямаш червения цвят. За човека говоря сега. В нормално състояние твоята уста, очите ти, носът ти трябва да имат червен цвят; навсякъде той трябва да преодолява, за да бъдеш здрав. Той е тон. Червеният цвят носи съответстващи трептения… Щом вземеш основния тон, ще бъдеш здрав…

Казвате, че някои неща тежат. Единственото тежко нещо е грехът. Той има тежест… Като сгреши човек, голяма тежест е. Кое е лекото, с което човек може да хвърка? То е доброто, то е правата мисъл, която въздига човека. Тежката мисъл е грешната мисъл, тежкото чувство е грешното чувство, тежката постъпка е грешната постъпка…

Как ще обясните греха в света? Казвате, че Бог направил света, като допуснал греха. Грехът, това е човешката свобода. Има грях – има свобода; няма грях – няма свобода. Какво ще кажете на това? По-голямо робство от греха няма, но и по-голяма свобода от греха няма. По-голямо робство от доброто няма, но и по-голяма свобода от доброто няма… Ако не знаеш доброто как да го направиш, по-голямо робство от това няма. Ако знаеш злото как да го направиш, по-голямо робство от това няма…

Доброто е разумното, а злото е материята, от която тепърва се създава нашият живот. Следователно ние имаме работа с една неорганизирана материя, с една неорганизирана мисъл, с едно неорганизирано чувство и с една неорганизирана постъпка. Вследствие на това доброто влиза. Ние сме работници, трябва да организираме всичко това. Злото е това. Но от всичкото това зло, ако ние можем, ще се яви доброто в света.

Казваме: „Защо злото съществува в света?“ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме с какво да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене?“… Сега вие питате: „Защо е дяволът в света?“ За да станете професори, за да станете владици, за да станете красива мома, за да станете красив момък, за да ви израснат мустаци. Това са твърдения, не са доказателства. Това са твърдения.

„Не пожелай“ – казал Моисей. Но трябва да се определи кое именно да се не пожелае. Не трябва ли аз да пожелавам доброто? Че ако аз приложа Моисеевия закон, не пожелая нито Любовта, нито Мъдростта, нито Истината? Какво не трябва да пожелаваш? Съгласен съм, „не пожелай“, но ако вие схванете буквално, ще извадите едно криво заключение, ще обърнете живота наопаки. После, казвате: „Да любиш.“ Как ще любиш? Пияницата може ли да любиш? Не мога да любя пияницата. Мога да любя това, което не е пияно…

Не смесвайте един навик като пиянството с човека. Не смесвайте, че някой е учен с неговата ученост. В какво отношение е учен? Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува. Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот. Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек.

„Ти си вече здрав.“ Най-първо когато човек стане, той трябва да има предвид: „Не съгрешавай, за да не ти стане по-зле.“ Не се връщайте към вашите стари идеи. Често хората казват: „Как са живели нашите стари деди и баби?“ Като разбойници. Твоят дядо докато умре, изяде най-малко 500 агънца, той продаде 100 вола, на 10 вдовици продаде къщите, направи ги сиромаси. Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо. За нашето минало няма какво да се хвалим. Сложи му една точка.

От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала. Това, което е създадено, се дължи на това, което е дадено преди падението на човечеството…

Устоят на човешкото тяло, моралните хора, добрите хора са хора с една стабилност, съдържат една устойчива материя. Грешните хора имат една неорганизирана материя. Затова трябва да организираме. За бъдеще ще имаме цяла една школа, не както сега. Сега искат да преобразят престъпниците. Има в природата закони, с които може да се изправят престъпниците, както хората в работилницата изправят всичките счупени части на колелетата. Всички майстори знаят тези закони. Като дойдем до един човек, ще знаем как да го изправим.

Вземете един човек, който е женкар. Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите… Този център отзад е… Не е лошо, че един мъж е женкар. Сега аз искам да ви обясня, за да мислите малко по-правилно. Ако този човек, женкар както го кръщават, е богат човек, той търси да вложи капитала си. Само жените може да купят стоката му. Защо ще го обвиняваме този човек? Стока има, ще я продава… Ще намери една жена, която е мъжкар – и тя има стока, че ще си разменят стоките… Да ви обясня научно сега.. Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, тази енергия се набира и като не знае законите, причинява му болка и този човек иска да продаде, да излезе навън. Трябва да има една жена, на която органите в мозъка да са силно развити, трябва да намери жена мъжкарка и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите… Така набраните енергии в мозъка – трябва да намериш място да ги туриш на работа.

Има много религиозни, на които тези органи са силно развити, че се развива много енергия и те стават фанатици. Религиозните хора трябва да намерят религиозни като себе си, да стане една обмяна, да стане едно трансформиране. И в религиозно отношение трябва да стане обмяна, в научно отношение трябва да стане обмяна, навсякъде трябва да стане тази обмяна правилно и тогава хората заживяват един правилен и добър живот. Когато обмяната не е правилна, тогава се раждат всичките противоречия… Или другояче казано: при големия извор тръбите трябва да бъдат големи, при малкия извор тръбите трябва да бъдат малки…

От големите ограничения, които сега съществуват, ние сме създали най-голямо зло в света. Този закон Бог го е спазвал. Казвате: „Защо Бог позволи прегрешението в райската градина?“ Той не искаше да реагира на човека. Това е великото. Той му каза: „Ако бутнете от това дърво, така както не разбирате тези закони, ще умрете.“ Казва: „Може да вкусите от това дърво, но ще дойде един живот на големи промени, на страдания, но причина сте вие за това.“ Но остави ги свободни. Обаче те малко се усъмниха в това твърдение и го намериха вероятно, че е така.

Сега някой път вие питате: „Защо именно човек сгреши?“ Защото е свободен да греши, но е свободен човек и да се изправи. Млад греши, стар се изправя. Когато старият се изправя, младият добре живее. Има съотношение. Всякога може да съдите от едно поколение какво ще бъде следващото поколение – от старите хора. От старите хора ще знаете какво ще бъде младото поколение. От младото поколение, което сега живее, ще знаете какви ще бъдат старите хора. Хубавото в сегашното поколение, в младото поколение, е това, че всички търсят свободата. Това е отношение. Свобода значи как да се употреби доброто в дадения случай. Това е хубавото. Сега младите не че не правят, но да станат умни, да знаят, при какви условия може да употребят злото и при какви условия може да употребят доброто…

Слушам много религиозни хора да казват: „Аз вярвам в Христа.“ За мене това нищо не значи. Ти вярваш в Христа, но трябва да живееш както Христос е живял. „Аз не трябва ли да поддържам Неговото учение?“ Не само да го поддържаш, но това учение ще влезе в живота. Тези хора още на вяра са християни, те са несериозни християни. Аз мога да ви кажа кои са правите вярващи и кои са християни.

Турците имат такава чутура, в коякто си чукат кафето. Един кафеджия си чукал кафето и пъшкал: „хъ, ха“. Минава един и казва: „Слушай, защо вършиш две работи? Ти чукай кафето, пък аз ще казвам „ха, ха“. Станали ортаци. Онзи счукал кафето, а вторият казвал само „ха“. Но турчинът нищо не му давал. Направи кафеджията кафе и парите турял в едно чекмедже. Онзи го дал под съд. Отиват при един турски кадия. Казва: „Господин ефенди, аз си чуках кафето. Този господин иска да ми стане ортак: аз да чукам кафето, той да вика само „ха“. – „Е – казал съдията, – ортаци сте. Сега ти като пускаш парите, те нали казват „тин“. Туй „тин“ е за него.“

Та, има едни християни, за които е само „тин“. Кафеджията, който чукал кафето, и той е християнин. Който не чука кафето, за него – само „тин“. И те са християни, които казват „ха“.

Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, където да не може да се приложи Христовото учение. Сега ние казваме, че в Англия е позволено на човек с всичко да се занимава. Не ти забраняват, но като бутнеш политиката, там не ти позволяват. Навсякъде тази свобода я няма.

Ще дойде ден, когато ние трябва да бъдем разумни във всичките си постъпки. Ето какво разбирам: работата на главата не трябва да се замества с работата на стомаха. Стомахът никога не може да разреши онези проблеми, които главата може да разреши. И другото положение: главата никога не може да разреши онова положение, което стомахът разрешава. И стомахът, и главата никога не може да разрешат въпросите, които белите дробове разрешават. Следователно главата е на мястото си, но стомахът е подкрепа на мозъка. Следователно той трябва да достави храната, за да може мозъкът да има с какво да мисли. Мозъкът ще изпраща капитала на стомаха, за да може стомахът добре да работи. Сега ние сме изместили работите. Ние мислим, че стомахът може да свърши работата на главата или главата може да свърши работата на стомаха.

Няма да заставяш стомаха си да работи повече отколкото трябва. Сегашните хора искат да внесат едно равноправие на труда. Най-първо трябва да освободят стомаха си. Три пъти му давате на ден да работи по 3 часа, това са 9 часа работа. Е, кой така работи?…

В бъдеще бъдещата наука ще разреши този въпрос. Вие ще поставите любовта като основа. Стомахът трябва да работи, но ние ядем повече отколкото трябва… Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден. Колко белтъчини, колко мазнини и т.н. Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът.

В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш да мислиш за други работи. Ще мислиш само за хляба, понеже имаш едно свещено нещо.

Христос казва: „Аз съм хлябът.“ От това жито ти имаш една свещена работа. Ако не разбираш житото, не може да разбираш и от живота. Ако може да разбереш смисъла на този живот в житото, ти ще почнеш да разбираш живота на другите хора, няма да ги измъчваш. Ти ядеш несъзнателно и после казваш: тази болест се явила, онази болест се явила. Всички тези болести, които сега съществуват, показват едно отклонение във всяка една работа: и в умствено отношение, и в сърдечно отношение, и във волево отношение.

Христос казва: „Ето, вие станахте здрави. Не съгрешавайте, да не ви стане по-зле.“ Сега някои мислят, че като станат християни, че не може вече да съгрешат. Това е вярно, аз съм съгласен, но това е само в петата степен. В степените има: обръщане, покаяние, спасение, възраждане, новораждане. Новораждането е шестата степен. Когато ти минеш в шестата степен на живота, тогава всичките ти погрешки са изключени вече. Но до шестата степен ти трябва да бъдеш крайно внимателен, може да направиш погрешки.

„Роденият от Бога грях не прави“, но докато се родиш, може да правиш. Тъй както пеперудата, докато е пеперуда пакост не може да прави, но докато е гъсеница, всякога може да развали едно дърво. Казвам: Всеки, който се е родил от Бога, той е християнин. Той е християнин на обръщение, християнин на покаянието, християнин на спасението, християнин на възраждането. Най-малко християнинът има едно новораждане.

Седем степени християни има сега. От първата степен на обръщението милиони има от тях. Сега всички минават за християни. Онези, които са родени, те са силни хора, те са богати хора. Новородените от Бога са хора, които може да оправят този свят, да турят ред и порядък. Само разумният техник, само разумният инженер може да измисли нещо, което е за полза на човечеството. Само разумният лекар може да измисли нещо, което е за полза. Но глупавият може да развали работата.

Например някой ми каже, че не съм толкова красив. Красотата е един резултат. Силата на човека не седи в неговата красота. Красотата е външната страна. Красотата трябва да произтича от моята мисъл, красотата трябва да произтича от моите чувства и красотата трябва да произтича от моята воля. Но мисълта произтича от любовта. Никога не може да имам права мисъл, ако нямам в себе си Божията любов. И следователно, ако имам тази красота, тя трябва да произтича от моята мисъл и от моите чувства. А всичко това произтича от закона на Любовта, който се обективизира отвън.

Но има една външна красота – тя е маска, която може да се слага на лицето. Под „красота“ се разбира онази красота, която е изразителна. В това лице, в тази мисъл, в това чувство, в тази постъпка виждаш едно движение. В това е красивото лице. Като видиш едни очи, които изразяват подвижната мисъл, ти никога не може да го забравиш. Онова хубавото лице на мисълта никога не може да го забравиш. Според мен красиво лице е онова, което изразява доброта, честност, справедливост. Един човек, който всякога може да застане на твоята страна, да ти помогне, това е красивият човек, това е добрият човек, благородният човек. В красивия човек трябва да влезе чувството на красота, това равновесие, което съществува в човешката мисъл.

„Ето сега ти си здрав.“ Аз бих казал така: Сега ти си здрав, изпълнявай волята Божия и всякога ще ти бъде добре, ще успяваш и ти, и домът ти, и децата ти, каквото вършиш ще се благослови.

COMMENTS

WORDPRESS: 0