Учителя: Който върши волята Божия, той ще бъде здрав и хората ще го обичат

Откъс от беседата „Ще ти въздаде“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

„И Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве“.

Матей 6:6

Думата ”Отец” включва целокупния живот. Животът пък започва с една или с няколко възможности. Възможностите представят условията за постигане на човешките стремежи. Една възможност в света е човек да живее. Следователно който мисли, той трябва да разбира тази възможност. Не разберете ли тази възможност, пътят, който трябва да извървите, ще бъде без съдържание, без смисъл. Казвате, че имате ум, че имате сърце. Какво представят умът и сърцето? – Те са възможности за човека да се прояви. Умът дава възможност на човека да мисли; сърцето дава възможност на човека да чувства.

Всеки иска да живее. Защо? – Защото животът дава възможност на човека да придобие своето щастие. Разбере ли тази възможност, едновременно с това човек ще придобие щастието си. Не разбере ли тази възможност, той ще изгуби живота си. Щом изгуби живота си, той нищо не е придобил… С други думи казано: когато влиза в живота, човек непременно трябва да бъде трезвен, да бъде способен да мисли право.

Тъй както сега се развиват нещата, човек трябва да има ясна представа за всичко. Той трябва да знае какво нещо е животът, какво нещо е науката, какво нещо е философия, какво представят обществата, народите и т.н. Съвременните хора говорят, че човек трябва да бъде велик, че народите трябва да бъдат велики. Да се говори така значи ”празна Мара тъпан била”. Права е идеята, че народите трябва да бъдат велики, но как? За да бъде един народ велик, се изискват ред възможности, ред условия. И човек може да бъде велик, но как? Първата възможност за човека е, че той се ражда, дават му се условия да живее. След това му се дават още ред условия, които обаче той не може правилно да използва, вследствие на което взима крива насока в живота. Тази е причината, поради която при възможност да живеят, хората не могат да бъдат щастливи. И като не могат да бъдат щастливи, те се оправдават с условията на живота, с държавния и обществения строй, с икономическите условия и т.н.

Ако човек не може да диша правилно, нито икономическите условия, нито държавния строй са виновни за това. В дадения случай икономическите условия, които определят дишането на човека, са въздухът и умението му да диша правилно. Да приемаш въздуха през носа, през дробовете си като през фуния, това не е дишане. Да приемаш въздуха в дробовете си и да пъхтиш като ковашки мех, това не е дишане. Правилното дишане е свързано с процеса на мисълта. Който не мисли право, той не може правилно да диша. Който не яде правилно, той не може правилно да диша. Не е ядене това да се натъпче човек като воденица… Човек може да яде, а при това да страда от стомашно разстройство. Това не е хранене, това е насилие върху храносмилателната система. Болният диша, храни се, но умира. Здравият диша, храни се, но живее.

На онези от вас, които са здрави, казвам: Всеки ден носи по една възможност – използвайте тази възможност… Очите ви трябва да бъдат отворени, за да можете да използвате възможностите на деня. Щом използвате една възможност, „Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” – Кога ще въздаде? – Когато разберете възможностите, които Той ви е дал. За тази цел вие трябва да имате една определена съществена идея, да знаете какво търсите…

Какво е единица? Единицата е разумност, която се проявява като първопричина на всички последствия. В това отношение всички хора произлизат от тази Първа Причина, от тази разумна сила, наречена Единица. Тази Единица наричаме Бог. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Има нещо подобно между Бога и нас, но Бог не прилича на нас. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме, да обичаме като Него. Ние можем да бъдем правдиви, истинолюбиви като Него. В това седи подобието ни с Бога, а не в нашия външен образ: лице, очи, уши, уста…

Човек иска да бъде здрав, но здравето е във връзка с тялото. Как можеш да бъдеш здрав, ако не знаеш законите, по които тялото е създадено? Искаш да бъдеш щастлив. Щастието е във връзка с чувствата, със сърцето на човека. Как ще бъдеш щастлив, ако не знаеш законите, които управляват твоето сърце? Човек иска да бъде силен. Силата е в зависимост от човешкия ум. Как ще бъдеш силен, ако не знаеш условията, при които умът се проявява? Където има сила, там има ум; където няма сила, там умът отсъства. Умният човек е силен. Силата на ума не подразбира грубата, физическа сила…

Като наблюдават природата, хората намират, че камъните са разхвърляни и казват, че в нея съществува известен безпорядък. Донякъде това е вярно, обаче още по-вярно е, че такъв безпорядък, такава разхвърляност съществува и в човешкия живот. Като ставате сутрин казвате: Какво ще правя днес? Чудите се какво да правите, а не знаете, че е точно определено каква работа трябва да свършите през деня. Точно определено е каква посока на движение трябва да предприемете този ден. Спите, ставате без да знаете каква работа трябва да свършите по време на сън и каква – през деня.

Вечер като спите отивате на аудиенция при разумните същества в невидимия свят да дадете отчет какво сте свършили през деня и да ви дадат от там програма за работата, която трябва да свършите на другия ден. Обаче ставате сутрин и не помните каква работа ви е дадена. Защо не помните? Като се връщате от онзи свят, по пътя виждате тук-там кръчми, отбивате се в една, в друга, пийнете си по една-две чашки винце и като станете сутринта, нищо не помните. Казвате, че сте сънували нещо, но всичко сте забравили. Защо? – Понеже не сте изтрезнели както трябва. Направили сте някаква погрешка някъде и ви пукнали главата. Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвост. Трезви трябва да бъдете!

Следователно като се връщате от онзи свят, не трябва да се отбивате никъде. Ще се върнете направо в дома си и ще започнете работата, която ви е определена. Щом сте трезви, вие ще помните каква е програмата ви за деня. Казано е: „Достатъчно е злото на деня.” Наистина ако вечер не отивате в духовния свят да поучите директива за работата ви през деня, да приемете добрите съвети на вашите по-големи братя, вие не бихте могли и един ден да прекарате на Земята. Следователно красивото в съня се състои в посещението, което правим вечер на своя дом и връщането ни сутрин на Земята в пансиона, в който сме изпратени да учим и да прилагаме знанието си. Всяка вечер човек отива в онзи свят, сутрин се връща оттам и въпреки това отрича неговото съществуване. Защо го отрича?

Всеки трябва да отиде при Отца си, Който вижда тайно. И като изпълни Неговата воля на Земята, Той ще му въздаде на яве. В какво седи Неговото въздаване? Който върши волята Божия, той ще бъде здрав, умът му ще бъде на място, хората ще го обичат. Не върши ли волята Божия, ще дойдат за него кармически, икономически лоши условия и т.н. Като не знаят причината за всичко това, хората се оправдават с лошите условия на живота, с лошо наследство и т.н. Всичко лошо може да се измени при условие, че човек върши волята на Отца си и Го слуша. Ако слушате Отца си, Който вижда в тайно и въздава на яве, всичко ще се превърне за добро…

Като се намерят в затруднение, хората търсят помощ отвън, очакват отвън да дойде някой да им помогне. Кой може да помага повече от Онзи, Който е създал света? За да получите Неговата помощ, вие трябва да влезете във връзка с Него. За да създадете тази връзка, трябва да изучавате себе си, да изучавате всичко, което ви е дадено. Преди всичко на човека е дадено тяло, което той трябва да изучава. Ако имате някакъв физически дефект, болят ви например глава, гърди, стомах, крак, вие трябва да изучавате причините на своя дефект, болката, която изпитвате. Ако стомахът или коремът ви боли, това показва, че във вашия физически живот има нещо дисхармонично. Ако главата ви боли, в умствения ви свят е настъпила някаква дисхармония, вследствие на което не можете правилно да мислите. Какво трябва да направите тогава? Вие трябва да възстановите отношенията си между физическия и умствения си живот. Трябва да знаете как да избирате храната си, как да се отнасяте с хората. Главоболието се предизвиква от две противоречиви мисли в човека, а коремоболието – от две противоречиви чувства…

Една госпожа, наша позната, имаше малко момиченце на шест години, което заболя и умря. Майката плака дълго време за него, но няколко години след смъртта му се роди друго момиченце. Като виждало майка си да плаче, момиченцето ú казвало: „Мамо, не плачи за моята сестричка. Аз съм същата, която по-рано заминах и сега пак се преродих между вас.“ Второто момиченце порасна, завърши гимназия, стана мома. Вие ще се усъмните, ще питате дали това момиченце говори истината. Ако ви кажа, че говори или не говори истината, вие как ще я проверите? – Може ли човек с ума си да приеме тези неща? Не са ли това някакви въображаеми теории? – От човека зависи да приеме или да отрече истината. Разумният разбира законите и вярва в тях. Не е въпрос само да кажете на човека, че е смахнат и не разбира нещата. Умният трябва да вземе положението на учител и да учи глупавия. Той трябва да му покаже пътя, по който да върви, а не само да казва, че е на крив път.

…Като погледнете лицето на гениалния писател, поет, музикант, вие веднага можете да кажете каква ще бъде неговата музика, каква ще бъде неговата поезия. Това може да познае само онзи, който разбира написаното върху човешкото лице. Сократ например нямаше красив, правилен нос. С този нос той създаде философия, но не можа да стане поет и музикант. В него нямаше музика и поезия. Обаче Сократ имаше един ученик, Платон, който беше музикален. След отравянето на Сократ Платон продължи неговата работа. В Платон живееше Сократ и по този начин взаимно се допълваха, образуваха нещо хармонично. В едно тяло живееха и двамата, но Сократ беше невидим. Те заедно създадоха философията на Платон.

Такова общение между душите имаме и след възкресението на Христа. Често Христовият Дух влизаше в Павел и тогава Павел пишеше посланията. Платон никъде не е казал, че Сократ живее в него, но Павел казваше: ”Не живея сега аз, но Христос живее в мене.” На това именно се дължи силата на Павел. Ще кажете, че Христос не е бил учен. Четете посланията на Павел, за да видите какво дълбоко разбиране е имал Той за живота.

Съвременните материалисти не приемат съжителството на душите, защото те признават съществуването само на ума, на сърцето, донякъде и на духа, а душата съвършено отричат. В ума се включват ред способности, които, ако са добре развити, определят дали даден човек е умен. Човек може да има ум без да е музикален, без да е поет, без да е философ. Умен човек е този, в който са развити онези умствени способности, необходими за неговото сегашно развитие. При това в човешкия мозък съществуват много центрове, свързани с проявата на известни чувства. Например моралните чувства на човека се намират в горната част на главата. Те се огряват от лъчите на Божествената светлина. С изправянето си, със стоенето прав на краката си човек приема повече светлинна енергия, която отправя към моралните си чувства и по този начин се отдалечава от животинското си състояние.

В животните обаче светлината пада повече върху онези части на тялото им, където се намират техните инстинкти, вследствие на което те се развиват повече за сметка на моралните им чувства. Наистина животните нямат морал. Следователно увлеченията не са присъщи на човека, но на животинското в него. Колкото по-добре са развити моралните чувства в човека, толкова по-добре се развива неговият ум. Колкото по-слабо развити са моралните чувства в човека, толкова по-малки са възможностите за развитието на неговия ум. Моралните чувства придават устойчивост на човешкия характер.

Понякога човек мисли морално, а не чувства и не постъпва морално. Двама светии живели 20 години в пустинята, където прекарвали в пост и молитва, в работа върху себе си. Те мислили, че придобили вече голяма чистота и святост и решили да слязат заедно в града, да изпитат силата си, да видят докъде са стигнали. Като пробен камък за своята чистота и святост, взели с ръцете си по една малка топка сняг и си казали: „Ако топката сняг се стопи в ръката ни или при някакъв случай я изгубим, това значи, че не сме постигнали много нещо.“ Като вървели из града, срещнали няколко млади, красиви моми. Първият светия веднага изпуснал снежната топка от ръката си, но се навел да я вземе. Вторият светия се захласнал в една от красивите моми и изпуснал снежната топка от ръката си. Той забравил даже, че носи сняг в ръката си. Като се сетил да погледне към снега в ръката си, било късно вече. Ръката му била празна. Върнал се да го търси, но не могъл да го намери.

Къде е лошото сега? Къде е грехът? Грехът не седи в поглеждането на красивата мома, но в това, че снежната топка паднала от ръката на светията. Топката сняг представя идеала на светията. Какъв светия, какъв човек, бил той мъж или жена, е този, който изгубва своята топка сняг? Мъжът има право да гледа жената, но той трябва да държи снежната топка в ръката си. И жената има право да гледа мъжа, но да държи снежната топка в ръката си. Някой се хвали, че е чист. Нека при слизането си от планината вземе топка сняг в ръката си и да слезе с нея в града, за да опита своята чистота. Ако снегът не падне от ръката му и не се изгуби, нито стопи, той е чист. Гледай красивата мома, но здраво дръж снежната топка в ръката си. Тази е мярката за чистотата…

Ще знаете, че при слизането на човека от невидимия свят, дадена му е в ръката снежна топка, с която трябва да работи през целия си живот. Като се върне в невидимия свят, веднага ще погледнат дали държи топката в ръката си или я изгубил. Ако я е изгубил или стопил, той ще започне да се извинява, че условията на неговия живот били тежки, че нещастия го сполетели, че се захласнал някъде и т.н. Колкото и както да се оправдава, всичко е напразно. След като те изслушат внимателно, ще ти кажат: „Сега пак ще се върнеш в пустинята, където отново ще прекараш 20 години в пост и молитва, на покаяние. След това ще вземеш една снежна топка в ръката си и ще слезеш в града да видиш какво си придобил. Но тогава ще държиш топката с двете си ръце.“

…Вътрешно чист е онзи, който знае какво върши. И всяко нещо, което върши, е съзнателен процес за него. Като се смее, той знае защо се смее; като яде, знае защо яде; като се моли, знае защо се моли; като чете, знае защо чете. Чистият знае, защо има глава, защо има гърди, защо има ръце, крака и т.н. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бъде смел, решителен; има ръце, за да работи с тях, да свърши някаква работа. И като свърши нещо, да мълчи. В това отношение птиците са научили закона на мълчанието. Мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение.

Разумният човек никога не се поставя на изкушение. Защото той мисли, той е смел, той знае да мълчи. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. Той знае, че в света съществува разумност, която превръща всичко на добро. Каквото и да изгуби, мълчаливият е доволен. Когато учителят преподава, учениците трябва да слушат и да мълчат. Докато учителят преподава, учениците мислят. Щом преподаването се свърши, учениците имат право да дискутират. Определено е кога човек трябва да говори и кога трябва да мълчи. Когато мълчи, той слуша. Мълчанието е свързано със слушането…

Всичко е възможно за онзи, който знае законите. Христос взе малко кал, направи кашичка със слюнката си, намаза с нея очите на слепия и той прогледна. Христос не отвори очите на всички слепи, а само на един. Защо? – Причини има за това. Цяла история се разправя за слепия, на когото Христос отворил очите. Христос излекува жената, която боледувала 12 години. Той излекува момчето на стотника, а Лазар възкреси. Които разбират законите, те знаят, че всички чудеса, които Христос извърши, не са произволни. Те почиват на разумни закони. Има дълбоки вътрешни причини, заради които Христос е помогнал на няколко, а не на всички страдащи. Христос казва за себе си: ”Както ме е научил Отец, така правя.”

Когато отивате на екскурзия, ви се дават условия да дишате чист, свеж въздух. Ако можете да използвате тези условия разумно, ще се радвате цял живот на това, което сте придобили. Един разумно използван ден носи благоприятни условия за цял живот. Един неразумно използван ден разваля добрите условия за цял живот. Представете си, че слизате от един висок планински връх, но бързате, искате в няколко минути да слезете в подножието на планината. Обаче дрехата ви се закачва на един камък, вие падате и счупвате крака си така, че оставате инвалид за цял живот. Ето как с една неразумна постъпка вие се осакатявате за цял живот…

Всеки християнин или ученик на Христовото учение трябва да разбира своя организъм, да знае какви сили действат в него. Същевременно той трябва да знае законите и методите, чрез които да трансформира състоянията си. За тази цел той се нуждае от положителна наука. Всяка вечер преди да си легне той трябва да прегледа състоянието на своите мисли и чувства и ако намери някаква неизправност в тях, да приложи известен метод, чрез който да ги хармонизира. Ако чувствата и желаният а на човека не се задоволят, той става неврастеник…

Ако пък оставите човека да се пресити в своите чувства и желания, в него ще се явят особени отрицателни състояния. Следователно както в незадоволяването на чувствата, така и в пресищането им човек е изложен на опасности. За да не изпадне в това положение, той трябва да намери онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговите състояния.

Това значи да дойде човек до Божественото начало в себе си.

За да дойде до това начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но и да има готовност в себе си всеки момент да върши нещо заради Нея. Великият не иска от нас нищо, но щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във великото дело, което сега се твори. Ако не вземем участие в това велико дело, от нас нищо не може да излезе. Следователно да работим за себе си, да работим и за Великия, Който вижда в тайно и ще ни въздаде на яве.

Това е велика истина, която можете да проверите във всеки момент. Вярвайте в Божественото начало в себе си без никакво съмнение и каквото търсите, ще постигнете. Ако се дразните нещо, кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще се въздържам. Ако не ви се учи, кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще уча. Ако имате да взимате от някого пари, кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще простя дълга на своя ближен. Ако можете да простите дълга на ближния си заради любовта си към Онзи, Който живее във вас, Той ще ви посочи да отидете на някъде, където дядо ви е заровил гърне със злато. Ще намерите парите, ще ги вземете и по този начин ще бъдете задоволени от две страни: от една страна ще запазите добрите отношения с брата си, а от друга страна ще ви се въздаде десетократно.

Какво ще спечелите, ако дадете под съд своя ближен? Ще го осъдите да лежи в затвор няколко години. Какво ще спечелите с това? Нищо няма да спечелите. А така като намерите гърнето с парите, които дядо ви е заровил в земята, ще бъдете доволни. И в благодарност на това ще дадете угощение, на което ще поканите и своя длъжник. Ако сте месоядец, угощението ще бъде с месна храна; ако сте вегетарианец, угощението ще бъде изключително с вегетарианска храна. Според мен истински вегетарианец е онзи, който никога не се съблазнява от месото в широк смисъл на думата. Някой е вегетарианец, но рибата го привлича. Защо? – Защото рибата има особена магнетична сила, от която човешкият организъм се нуждае. Същата магнетична сила се намира и в растенията, даже в по-голямо количество, отколкото в рибите…

”Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве. ” Кога ще ти въздаде? Когато вършиш всичко заради Него. Този е пътят, по който трябва да вървите. Този път е здравословен. Той е път на любовта, път на светлината, път на истината. Този път ще освободи хората от всички мъчнотии, в които сега живеят. Мъчнотиите ще се разрешат сами по себе си и тогава всички хора ще се убедят, че няма невъзможни неща в света.

Кога няма невъзможни неща? Когато хората вървят в пътя на Любовта. Пророкът казва: ”И заключи Бог небето; три години не падна дъжд в Израил.” Това показва, че Бог управлява света. Всички закони, всички войни, глад, сиромашия, плодородие, земетресения се дължат на великата разумност в света. Тази разумност работи и управлява целия свят. Ако хората работят в хармония с тази разумност, и животът им ще се оправи.

Сега ние не искаме да се наложим на хората да вярват в това, което казваме. Те сами ще проверят думите ми. Ние не сме за онези вярвания, които се налагат на хората. Ние не сме за онзи ред и порядък, който се налага на хората. Всичко, което се налага, не е Божествено. Божественият ред и порядък е общ за всички. Човешките блага засягат само част от хората. Божествените блага засягат всички хора, всички живи същества. Когато пали огън, човек го запалва само за себе си. Бог запалва огъня за всички. Човешкото дава подтик само на едно нещо. Божественото дава подтик на всичко. То едновременно дава подтик и на ума, и на сърцето, и на волята в човека.

Когато лягате вечер да спите, вие отивате в невидимия свят да учите. Там ви преподават уроци, казват ви много неща, които трябва да помните. Като ставате сутрин, направете малко усилие да си спомните какво ви е казано. Ако не можете да си спомните, това показва, че или съзнанието ви не е било будно, или паметта ви е отслабнала. Щом паметта ви е отслабнала, работете върху нея да я засилите. Колкото по-малко се безпокоите, толкова по-голямо самообладание ще имате. Самообладанието е във връзка с вярата.

Като говорим за Бога, ние имаме предвид Живия Бог, Който живее в нас. Ние трябва да ходим в Неговия път, по Неговия ум и да вършим всичко заради Него. Само по този начин ще се освободим от противоречията на живота. Съвременните хора се натъкват на противоречия, защото имат много богове. Тия богове внасят раздвояване в умовете им, вследствие на което те се измъчват едни други. Интересите на тия хора се сблъскват и те се отнасят помежду си като врагове. Когато някой беден дойде при вас и ви каже искрено, че е гладен, че се нуждае от нещо, приемете го като брат.

Когато хората дойдат до съзнание да виждат в лицето на човека свой брат, всички мъчнотии в живота ще изчезнат. Ако хората не дойдат до това съзнание, насилието все още ще продължава да се прилага. Обаче насилието не разрешава въпросите. Само любовта, мъдростта и истината са в състояние да оправят света. Те представят път, по който хората трябва да вървят.

Вървете в пътя на любовта, на мъдростта, на истината, за да може вашият Отец да ви въздаде на яве. Да ви въздаде на яве значи да бъдете здрави, умни, любещи, доволни. Каквото пожелаете, ще имате. Щом имате всичко, ще любите всичко.