Учителя: Който изпълнява Волята на Бога и работи за общото добро – Бог ще уреди неговите работи

Откъс от беседа „Нещо за Изгрева и за Братството“, публикувана в „Разговори с Учителя:

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя в приемната Му стая. Една сестра попита:

– Кое е характерното за духа, който трябва да царува на Изгрева?

Учителя каза:

Тук в Братството нямаме никакви правила. Всеки е свободен. Някои казват за Изгрева: „Много е свободен“.

Ако ние не си наложим доброволно ограничението, то ще дойде отвън, ще ни се наложи отвън. Една аналогия: ако сам не си наложиш ограничение в яденето и пиенето, лекарите ще дойдат да те ограничат и да ти кажат какво, как и колко да ядеш. И тогава ще бъде по-зле. Ако сам си наложиш ограничението, ще бъде по-добро.

Аз ви проповядвам за онази Велика безсмъртна Любов, която ще въведе Братството такова, каквото не е съществувало никога в света.

Там, дето дадоха добър прием на богомилите, те оставиха своето благословение. Те минаха в Англия като квакери. Някой казва, че богомилите станали причина да пропадне България. Не, богомилите всякога се явяват, за да ви спасят.

Новото в света ще даде друго направление на хората…

Всички търсят своето лично щастие. Там е кривото.

Христос казва: „Много имам да ви говоря, но сега не може да носите“. Сега казват, че това, което говоря, го няма в Евангелието. А пък там е казано, че има още много неща да се казват. Защото го няма в Евангелието, затова сега се казва.

Те нямат понятие за онзи непрестанен процес, в който Бог се проявява. Ако имат това съзнание, ще имат смирение в душата си.

Учителите не са в стълкновение един с друг. Те работят заедно. Важно е и това, което се проявява сега. Важно е не само това, което Бог едно време е говорил, но и това, което днес говори. Трябва да слушаме гласа Божий, Който говори в нас сега.

Христос каза толкова много работи! Защо не писаха всичко, което Христос е говорил? Защото не бяха готови. Ние сега разкриваме това от Христа, което не е писано тогава. Нали е писано, че ако се напише всичко, което Христос е казал, целият свят не може да побере книгите?

Всичко произтича от един извор. Божественото Учение се дава на хората във всички векове. То иде само от Бога. Христос донесе Божественото.

Който прочете беседите, във време на четенето ще прилича на червей. Като ги прочете, ще прилича на пеперуда, а когато ги приложи ще прилича на човек.

Трябва да се свържем с всички нови течения: въздържатели, есперантисти, вегетарианци. Всички те трябва да станат проводници на Божественото.

Сега идат при нас достойните; има пресяване. А като дойдат добрите условия, тогава ще дойдат всички.

За тук, за Изгрева са хората, които мислят за общото добро; които мислят за Бога, които мислят за цялото човечество, за другите. А които мислят само своите работи да уредят, да отидат в света, не им е мястото тук на Изгрева.

Който работи за Бога, който изпълнява волята на Бога, работи за общото добро – Бог ще уреди неговите работи.

А който казва: „Не ме обичат, никой не ме зачита“, неговите работи не са уредени, той не е за Изгрева, той да отиде в света. Той не е за Божествена работа.

Има хора, които са като животни, други са като скъпоценни камъни, а други са като човеци. Този човек, който иска да уреди своите работи, занимава се само с ядене и пиене, той е животно. А някои са скъпоценни камъни: те са ценни, но безплодни, нищо не работят, не принасят плод. Има хора като човеци: те мислят и работят за общото добро.

Не гледайте недостатъците на хората. Всичко отрицателно в хората не го споменавайте, покрийте го. А хубавите работи у тях изтъквайте. Вие работете да се въдворят тук Любовта, светлината, свободата. А отрицателното колкото повече го бъркаш, то се увеличава.

Ако Изгрева се изпълни със светлина, то паразитите не могат да живеят на Изгрева и ще си отидат.

Ние, като работим общата работа, работим за себе си, за нас.

Толкова години ни казват: „Тези хора горе на Изгрева развратиха народа“. Защо тези хора виждат лошото в нас? Ние сме огледало и като погледнат нас, виждат себе си.

Ще се молиш за онзи, който може да се обърне и да приложи Божественото Учение. Може да се молиш за едно житно зрънце, което може да израсне, но не за едно пясъчно зрънце.

Новите хора ни разбират, но старите не. Новото Учение не може да се тури в стар мях. То е несъвместимо със старите разбирания.

Самоотричане значи да се отречеш от стария живот. Ще съблечеш старите дрехи и ще облечеш нови.

За някого казват, че влиза в Братството и излиза от Братството. Какво ще влезе в Братството? Той не може да влезе и да излезе от Братството. Това е механическо разбиране. Който е излязъл, той не е и влязъл.

Ако хората могат да намерят Бога, могат да намерят и нас. Но ако не намерят Бога, не могат да намерят и нас…

Нашето общество е най-голямо. Един господин дойде и ми каза: „Нещо вътре в мене ме тика да дойда тук и да те слушам“. Значи Отгоре го карат.

Нашето Братство е по целия свят. Всички, които мислят, чувстват и постъпват еднакво, както Бялото Братство, са от това Братство, макар и да нямаме външна връзка с тях.

Новото Учение е за всички народи. То не е нещо национално. Националните идеи са мода.

Националното съзнание трябва да остане отчасти назад в бъдещето.

Всички течения ще прегърнат новото Учение. Животът няма смисъл иначе.

Мнозина виждат, че в окултните учениците има нещо повече. Чувстват, че окултния ученик има нещо повече от другите.

Затова, когато влезе някъде, разпитват го: „Какво Учение имате?“

Важно е това, което човек твърди, да бъде съобразно с Природата. Това, което живеем и проповядваме, да е съобразно с Природата, а не че е приемливо, защото е наше.

Ние сме дегизирани и светът не ни познава. Ако ни познаваше, щеше да иска да ни изтреби както в миналото; обаче не ни познава. А ние сме пратени от Невидимия свят да работим за Бога тихо. Ние сме носители на светлината.

Ще им светнем, ще им покажем пътя и ще си отминем и те няма да знаят кои сме.

Набожните във време на Христа отричаха Христа. И сега набожните отричат Божественото. Кой каквото говори в света, трябва да се провери и като се провери, трябва да се приеме. Който и да говори, ако неговата мисъл може да внесе Любов, Мъдрост и Истина, тази мисъл трябва да се приеме.

Тука на Изгрева има братя и сестри, които идват отвън и правят нежелателни работи. Те не са за тук, а са дошли отвън.
Един ми каза по отношение на братята и сестрите на Изгрева: „Как търпиш всичко това? Постегни тези хора!“ Казах му: Бог търпи бодили, тръни и пр. И аз ще търпя всичко това. И ги присаждам.

Новите учители трябва да учат по новите начини.

Новото Учение е опасно, понеже за него няма граници. То руши всички прегради. Като се пробуди душата, на какви работи е способна! Нищо не може да я спре.

Тук на Изгрева не са светии всички. Няма нужда да са светии всички. Но важното е да имат всички стремеж да вървят еднакво горе към планината.

Мисълта трябва да се впрегне като мощна сила, за да бъде проводник на Божественото. Богомилите влязоха в ненужна борба с българските боляри и се оцапаха. Като влезем в пряка борба с лошите хора и им кажем: „разбойник“ и пр. те хвърлят кал и ти хвърляш и така човек се цапа.

Казвам на другите: Не влизайте в борба с Бялото Братство, понеже те не са от тези, които умират и които се побеждават. Щом ги биете, ще понесете последствията. Защото ако един голям параход върви в океана, то като излязат четири лодки насреща му и кажат: „Стой!“, какво могат да направят? Мойсей вдигна тоягата и дойде бурята. Бялото Братство разполага със сила. Природата не е мека. Досега е употребявала най-нежните, най-слабите сили, но ние не знаем, какво тя е скроила. Има нещо, което тя е скрила.

Какво могат да ни кръщават е едно, а какво сме ние, е друго. Ние не сме секта, ние сме Цялото, в което всички секти живеят. Тъй че ако на нас е добре, и на тях ще бъде добре. Никой не може да спре събранията. Как ще спреш слънцето?

Ние мислим, че ние правим събранията; духовете правят събранията. Ние не можем да спрем събранията. Бог е, Който събира хората. Не сме ние, които се събираме. Бог е, Който събира хората и ги разпръсква. Не сме ние, които можем да ги съберем и да ги разпръснем. От неразбиране можем да мислим другояче.

Това Учение на Всемирното Бяло Братство е най-свободното Учение. Всеки иде със заложбите, които са вложени в него и с мисията, която е възложена на него преди раждането му.

Тук на Изгрева никой няма да съди. Който иска да съди, ще отиде долу в света. В областта на Любовта няма нужда от съдии, стражари и закони, понеже нямаме изпълнителна власт, нямаме кредити за такива служби.

Една сестра попита:

– Кога ще се проявим ние?

Учителя каза:

Сега можете да се проявявате малко по малко. Как се проявява изворът най-първо? Отначало той тече капка по капка и после постепенно тече по-силно. Така и вие. Всеки от вас е вече готов. Всинца сте вече готови.

Да тръгнете вече да говорите. И тогава ще се научите да говорите. Всякога човек може да бъде готов. Не се иска много. От всякъде ще ви викат.

Аз искам да видя образци от вас. Вие трябва да бъдете образци. Образци трябват сега.

В едно общество опасност за разпадане няма от външни гонения и пречки. Никога външни мъчнотии и опасности не могат да повредят на едно общество. А всякога опасността е вътре в обществото, когато няма връзка на членовете му с Бога, когато членовете му не са с дълбок идеен живот.

Когато хората те укоряват е хубаво. Понеже отначало някой си съставя лошо мнение за тебе, но по-после, когато види Истината, той те въздига. А друг някой те прави светия и после те смалява. Първото е по-хубаво за земята. Ние, Братството започнахме по негативен начин: с укори от света. Иначе щяха да навлязат като някои плъхове неготови души; а сега всеки се бои, страх го е за кожата си. Сега ще влязат хора смели в Братството.

В една държава не приемаха нашата литература и пострадаха. Човек не трябва да реагира на Божественото. Те мислеха, че на всичко може да се реагира. Не може да се реагира. Какво им костваше да приемат?

По отношение на клеветите против нас, отгоре ще се приложи закона. Има едно тежко правосъдие. Те ще отидат правосъдието, което не са опитали още. За всяка празна дума ще се даде ответ, е казано.

Няма нищо. Човек само трябва да има търпение да издържи изпитанията.

Някои мислят, че новото Учение няма музика и поезия. А пък те казват точно това, което не е. Новото Учение се отличава с поезия и музика. Трябва да се даде нова насока на поезията, музиката и другите изкуства.

Някои питат в какво се състои новото Учение? Новото Учение е следното:

Да любиш, без да се разлюбваш.

Да учиш, без да се заблуждаваш.

Да освобождаваш, без да се ограничаваш.

Ние мислим само за новото, за Божественото. Не се грижим за листата, които са окапали. Когато излагаме новите идеи няма да говорим за държавата, за властта и пр. Ние идем да съградим нова къща.

Какво искаме ние? Ето какво: Ние сме за Царството Божие и за Неговата Правда да бъдат на земята както са на Небето.

Това е едно Учение за всички хора.

Новото Учение носи живот. Старото Учение носи смърт. Който живее в старото Учение, почва да мирише. Новото Учение издава благоухание.

Трябва коригиране на индуските книги, понеже те са говорили съобразно инволюцията на човечеството. А сега ще се говори съобразно еволюцията на човечеството.

Нашите братя и сестри се познават. Другите хора ги познават, че са от Братството. Те имат друг изглед в лицето, друга походка и пр. Когато срещнат някого от Братството, казват: „Учениците от Братството веднага се познават“. А пък то е, защото любовното лице се познава. Те ходят смело, изправено.

Много наши идеи ги приеха в света: например, да не се късат цветя, да се употребява топла вода. Доста туристи, когато отиват на хижа Мусала стават рано заради посрещане слънчевия изгрев от връх Мусала. И казват: „Какво ще разберем от нашето идване тук, като не посрещнем слънчевия изгрев от връх Мусала?“ В много държави вече практикуват сутришните гимнастики, които ние правим. Европа е отзивчива към нашите идеи. И тук из Европа постепенно ще приемат нашите идеи. Понеже тук почвата е по-твърда, там по-бързо ще се приемат. Дето е Истината, там е силата. Тези идеи се разпространяват и се възприемат през пространството, по въздуха. Мнозина вече казват, че са наклонни към тези идеи.

Ще дойдат, ще дойдат много души, понеже сме бутнали на едно място, дето ще се отпуши.

Хората от света постоянно идват тук на Изгрева, всеки ден и особено неделен ден. И тук идват те по свой почин. Нашата мисъл ги привлича. Те чувстват, че тук има нещо ново, нещо особено.

Ни най-малко не съм съгласен да се градят къщи на Изгрева, както сега. Казах да се купи земя и да се направят здания на Изгрева в два полукръга от едната и другата страна, но прибързаха и си направиха бараки. На мястото на тези бараки трябваше да се построят здания в два полукръга.

Тогава ще имате широк двор, обща градина, ще има икономия, ще има общо отопление, а сега не е хигиенично.

Да направим един малък опит… да се застъпят тука всички науки и изкуства, салони за музика, лаборатория по физика и пр. И тогава който дойде и иска да работи, ще работи. Ще има образец.

За целта на нас ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета. Част от нея ще се употреби за малко земеделие, пчеларство. После ни трябва една градина със зеленчуци. Ще си имаме и една обсерватория за наблюдение на небето, после метеорологическа станция, после стан за тъкане. Сестрите ще тъкат и предат.

Все ще бъде, все ще се реализира това. Ще направим такъв опит. Може да се направи един опит дето и да е. Сега се приготовлява на земята нещо по-хубаво, отколкото хората мислят.

Каквото сме постигнали, да благодарим. Утре друго, а вдругиден – трето и тъй нататък.

Изгревът е много широко понятие; това може да се реализира там, дето има условия. Ще изберем на земята за колония най-хубавото място.

Ако изгревчани бяха умни, щяха да вземат мястото общо.

Ако направим опит сега, държавата може да ни подозира. Трябва едно общежитие на свободни хора. Ще се правят опити от малки до големи…

Погрешката е, че едни уповават само на физическото, други само на духовното, а трети само на умственото. А трябва едновременно да работим с физическото, духовното и умственото.

Ако нямаше противодействие против нас, за българският народ щеше да бъде по-добре. Някои кръгове се опитват да противодействат.

Една сестра каза:

– Учителю, как да проучаваме беседите и лекциите?

Учителя каза:

Беседите и лекциите и изобщо всички свещени книги трябва да се четат с молитва и размишление.

Проучавайте беседите и лекциите. Много методи са оставени, не са приложени. Мнозина са пропуснали много работи, а то така напред не може да се върви. Четенето не може да ползва, ако човек не приложи. Другояче ще имаме механическо разбиране, което ограничава човека. Утринните слова са за мистичните души. Те ще се дадат не на всички, а само на готовите души на вътрешната Школа. Бог всякога на голямото зло дава голямо противодействие. Например сега при пречките на Бялото Братство даде това силно утринно Слово тази сутрин.

Утринните слова са за вътрешната Школа, само за онзи, който иска да получи посвещение. Те са за посветените. Те са разяснение на основните места.

Вие най-първо трябва да изучавате живота на пророците, живота на Христа, на великите хора. По този начин човек приготовлява условията, за да може да изучи езика на ангелите. Човек трябва да влезе във връзка с жителите на онзи свят и постепенно от тях ще може да научи езика на ангелите. Човек трябва да влезе във връзка с жителите на онзи свят и постепенно от тях ще може да научи езика им.

Всичко, каквото направим ние тук на Изгрева, светът ще го приложи. Затова да бъдем внимателни, да бъдем искрени, изпълнителни.

Каквото става тук на Изгрева, се отразява на света.

Ако тук имате хармония, това ще се отрази на света.