Откъс от беседата „Отношение между нещата“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Ще прочета 20 и 21 стих от 11 глава на евангелието от
Откъс от беседата „Отношение между нещата“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Ще прочета 20 и 21 стих от 11 глава на евангелието от Матей:
„Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха: Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел.“
Ще обърна вниманието ви върху неща, които трябва да залегнат в съзнанието ви, а именно: Въпросът за старото и новото. Те не си подхождат. Старото е минало своето време, а новото не прилича на миналото. Ако и новото е подобно на миналото, вие живеете в еднообразието на живота. Нещастията произтичат от еднообразието. И природата не го иска. Тя има отвращение към еднообразието. Ти седиш, мислиш нещо, но си недоволен. Защо? Сам не знаеш. Мъчно ти е нещо, но не знаеш причината. Ще кажеш, че си гладен. Кой не е гладувал? Гладът е подтик в човека. Че си гладен, че си гладувал, това не е лошо. – „От три дена нищо не съм ял.“ – Пак ще ядеш. Чрез глада ще влезеш в един особен порядък. Ти мислиш, че като си гладен, светът ще се свърши…
Постъпката е крайният предел, до който човек може да се изяви. По-далеч от постъпката не може да отидеш. Ако постъпката ти е лоша, не можеш да я поправиш. Ще внимаваш втори път да не грешиш. – „Значи, всичко е свършено с нас.“ – Нищо не е свършено, ще вървите напред. Животът не се занимава с грешките на хората. Че си сгрешил, това не значи да стоиш на едно място. Че някой умрял, това не значи да седите около него и да плачете. Вие не разбирате какво значи смърт. Умрял човекът, т. е. излязъл от затвора. Лошо ли е това? Търсиш го в затвора, но никъде го няма. Само оковите му останали. Кое е по-добре: да бъдеш затворен или да си свободен? Свободата е над всичко.
Ама страдал някой, мъчил се, огъвал се на една и на друга страна. Много естествено, в затвора е, търси начин да се освободи от мъчнотиите си. Не се излиза лесно от затвора, от ограничителните условия на живота. Като умира, човек мисли как да изплати полиците си. Пред него се изпречват всичките му кредитори – Иван, Драган, и той търси път – отде да излезе. Този го хване, онзи го хване, искат да плати. Ще кажете, че умрелият отива при Господа, да го съди. – Бог никого не съди. Съдът е на Земята. Кредиторите съдят човека. Бог няма да се занимава с дълговете на хората. Някой дължал известна сума, та Бог ще го тегли под отговорност. Това е невежество. Някой те обидил, а Господ ще се занимава с това. Ваша работа е да се справяте с обидите. Бог не се занимава с дълговете, с обидите на хората. И религиозните, и светските хора са крайно своенравни. Те са царски, княжески синове, които очакват всичко наготово. Те мислят, че баща им – царят – ще разреши всичките им задачи…
Човек трябва да се подчинява на великия импулс в живота, който произтича от Първата Причина. Дай път на Първата Причина в себе си, тя да се прояви. Нека Бог да се прояви в тебе, както намира Той за добре. На второ място ти ще се проявиш, на трето място – ближният ти. С други думи казано: на първо място ще проявиш отношенията си към Бога; на второ място ще проявиш отношенията към себе си; на трето място – отношенията си към своя ближен…
Казваш: „Този е смирен, кротък човек – божа кравичка.“ Ако външно е такъв, това е друг въпрос. Истински смиреният е най-силният човек. Той заема последното място и оттам наблюдава всичко, без възмущение. Той вижда всичко, а него никой не го вижда. Докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш смирен; докато хората те гледат, ти не можеш да бъдеш набожен. Обръщай внимание не на художника, но на неговите картини. Художникът трябва да бъде в сянка, а картините му – в светлина. Така трябва да разбирате живота. Започнат ли да ти обръщат внимание, ти си загубен.
Целта ми е да ви докажа, че 95% от страданията на хората се дължат на факта, че си обръщат голямо внимание един на друг.
Наистина, щом обърнеш внимание на една от кокошките си, тя е вече осъдена на смърт. Хванеш кокошката, пипнеш я тук-там и в тебе се събужда желание да я заколиш. Казваш: „Тлъстичка е тази кокошка. Хубаво ядене ще стане от нея.“ След това започваш да философстваш, че тя трябва да се пожертва за тебе – затова е създадена. Туряш ножа на врата ѝ, повече не мислиш. След това се обръщаш към Господа и благодариш за хубавата кокошка. Обаче работата още не е свършена. Ти колиш кокошката, защото си по-силен от нея. Има същества по-силни от тебе, които те разглеждат като кокошка и щом те харесат, приближат се до тебе, пипнат те тук-там, докато един ден отрежат главата ти, опекат я и я изядат. Много просто. Както ти си постъпвал, така и с тебе постъпват.
Бог каза на първите човеци от всички плодове да ядат, само от плодовете на забраненото дърво да не ядат. Кой е забраненият плод? Това е плодът на забранения живот. Има такъв един живот. Ако този живот влезе в целокупния, животът ще вземе друга линия на движение. Мнозина имат съвсем изопачено понятие за Бога. Те гледат на Бога като на човек, който прави, каквото си иска. Откажете се от това разбиране; откажете се от всичко нечисто в себе си. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“
Чистотата прави човека силен. Следователно, ако си нечист, слаб ще бъдеш. Говоря за вътрешната чистота, а не за външната. С външната нечистота човек лесно се справя. Дали си чист, или нечист, това са състояния, през които човешкото съзнание минава. От тях зависи твоето здраве. Мисли само за твоята чистота и не гледай на другите, кой е чист, и кой нечист. Как ще познаеш кой човек е чист? Има една мярка за това. Чистият човек не боледува. Щом боледува, има нещо нечисто в него.
Чия е тази нечистота, твоя или чужда, не е важно. Изобщо, всички противоречия се дължат на нечистотата. Чистотата е външната страна на човешкия дух. Докато духът работи, човек е чист; щом престане той да действа, човек става нечист. Много естествено, докато чистиш къщата си, тя е чиста. Щом престанеш да я чистиш, всичко се покрива с прах. И прозорците да затвориш, прахът пак влиза през тях.
Помни: Каквото и да правиш, прахът постоянно влиза в твоята душа. Коя е причината за праха? Това никой не знае. Какво нещо е прахът – това всеки знае. Дребни, микроскопически частици, които се движат из пространството. Те обичат да ходят на гости, да посещават хората. Изхвърли навън праха! Ако не знаеш как, нищо не си научил. Ако заведеш дело против прашинките, колко време ще изгубиш? За десет милиона прашинки ще изгубиш десет милиона минути. За всяка прашинка съдът ще определи по една минута. Колко дни ще отидат за това? Колкото ти можеш да съдиш праха, полепнал по книгите, толкова и Бог може да те съди за твоите погрешки. Като види една лоша постъпка, Бог казва: „Хвърлете я вън.“ Значи, сам Бог не се занимава с погрешките на хората. Казва се, че светът ще бъде съден. Не само че ще бъде това, но светът вече се съди. Светът вече гори. Хората се топят вътрешно, а не външно. Млад си, богат си, но не си доволен. Защо? – Че някой не те погледнал, че времето било облачно…
Някой казва, че иска да бъде добър. Ти сам не можеш да бъдеш добър. Трябва да влезеш в една система и там, като част от нея, ще проявиш доброто. Следователно, влез в Божествената система на доброто и ще бъдеш добър. Казано е, че Бог е направил човека по образ и подобие свое. Значи човек принадлежи вече към Божествената система. Нищо друго не му остава, освен да прояви доброто. Пазете се от гнева, от всички отрицателни чувства, за да не погрознеете. Достатъчно е човек в продължение на една година да се гневи или да храни някакви отрицателни чувства в себе си, за да изкриви линиите на лицето си.
Изобщо, когато нисшите чувства взимат надмощие, човек погрознява; когато висшите чувства в него взимат надмощие, той става красив.
Като знаете това, пазете се от ниските чувства, които идат отвън или отвътре.
Едно отрицателно чувство у хората е лицемерието. Познавах една стара жена, баба Янка, която беше известна със своето лицемерие. На млади години тя била красива, работна мома. Каквото пипнела, излизало нещо хубаво. Оженила се за добър, богат момък. Като ѝ дохождали гости, тя ги приемала много добре: веднага ще наточи баница, ще сготви, ще ги гости като кумове. На дохождане и отиване ще ги целуне, ще ги кани да дойдат пак. След два-три дена ще каже: „Отде се намериха тези хора да ми дойдат на гости! Като че съм ги канила.“
Питам: Какво се ползва човек от прегръдката и целувката на един лицемер? Прегръдката има смисъл само тогава, когато човек придобива нещо. Майката прегръща детето си, но тя внася в него живот, и то расте. И змията може да прегръща, но тази прегръдка не дава нищо. Всяка прегръдка, която внася Божествения живот, носи благословение за човека. Всяка прегръдка, която не внася Божественото, носи зло за човека. Същото се отнася и за погледа. Ако погледът внася Божествения живот, това е благословение за човека; ако не внася този живот, това е зло. Гледам някого и той ме пита: „Защо ме гледаш?“ – Бог те гледа чрез моите очи, да види дали си запазил първоначалната чистота и красота. Този поглед има смисъл, той внася нещо хубаво в човека. Ако погледнете някого и не внесете Божествения живот в него, този поглед не е на място.
Повечето хора имат установен поглед, който не внася нищо светло в човека. Ще кажете, че и този поглед не е лош. – Не е лош, но можете ли да сравнявате добрия кон с добрия човек? Можете ли да сравнявате добрия човек с добрия ангел? В един ден ангелът може да посети милиони хора и да им направи добро. Колко хора може да посети светията? Колко хора може да посети обикновеният човек? Бърза е мисълта на ангела, поради което той превъзхожда и светията, и обикновения човек. Добротата на човека зависи от бързината на мисълта.
Казваш: „Не съм добър, не мога да правя добро.“ – Със своите мисли, чувства и постъпка ти можеш да правиш добро на хиляди хора. Веднъж един човек ме спря с погледа си. Искаше ми пари. Да му кажа нещо – намерих, че не е време за това. Той е в положението на търговец, който продава стоката си. Иска пари. За да ме предразположи, той ми каза: „Бог да те благослови!“ Понеже нямах в себе си пари, мислено казах на един от минувачите да му даде пари вместо мене. Той му даде и си замина.
Едно се иска от вас: да разчитате на себе си. Не мислете, че сте бедни, стари, невежи, Това е старо разбиране. Бедният, като работи, ще забогатее. Старият, като мисли право, ще се подмлади. Невежата, като учи, ще придобие знание. Откажи се от просията, която изопачава човешкия характер.
Като ученици, пазете се от лоши другари, от лоша компания. Ти си добър, но ако компанията ти не е добра, и ти минаваш за такъв. И обратно, ако си лош, а компанията ти е добра, и ти минаваш за добър. Недоволен си, средата ти е такава. Тъжен си, другарите ти са такива. Ти възприемаш тяхната скръб. Това показва, че между всички същества има вътрешна връзка.
Виждаш една мравка да се дави. Ти не се спираш да ѝ помогнеш, бързаш по твоя работа. Понеже си човек с пробудено съзнание, изпитваш угризение на съвестта, че не си помогнал на мравката. Какво става? Работата ти не се урежда. Между страданието на мравката и твоята работа има някаква връзка.
Двама млади се оженят, но животът им след женитбата е нещастен. Защо иде нещастието в този дом? Защото дедите и прадедите на младите са избягвали случаите да правят добро. И младите вървят по техния път. Днес съдбата ги възпитава чрез нещастията. Като не знаят причината на своето нещастие, хората се представят за невинни и се чудят отде им идат мъчнотиите. – Това е лицемерие. Днес младите и старите мъчно се спогаждат. Те лицемерят помежду си. Религиозният се показва много набожен, за служител на Бога. Той ходи да проповядва с мисълта, че служи на Бога безкористно. Всъщност, той търси начин да му се плати. Много проповедници са идвали при мене, да искат пари за своите проповеди. Един иска да му помогна под предлог, че нямал пари за път. Щом няма пари – нека върви пеш. Важно е, че в него стои идеята да му се плати за работата.
Има един правилен начин за работа, а именно – да поставяш всяко нещо на своето място. Ако не можеш да поставиш една мисъл на нейното място, ако не можеш да поставиш едно чувство на неговото място и една постъпка – на нейното място, ти си осъден на страдания. Велика наука е да поставяш всяко нещо на своето място.
Това се проверява и в природата. Едно цвете е малко, но на мястото си. Малка служба изпълнява то. Друго цвете е по-голямо. И то е на мястото си. Следователно, не казвай, че от тебе няма да стане човек. Ти обиждаш и Провидението, и природата. Днес си малък, след време ще бъдеш голям. Днешните скърби ще се превърнат в бъдещи блага. Използвайте условията, които ви се дават, независимо дали си малък, или голям…
Питате: „Къде ще ни заведат добродетелите, идеализмът?“ Казвам: Надеждата е път към Вярата. Вярата е път към Любовта. Любовта е път към Бога. – „Кой ще ни води по тези пътища?“ – Духът. Той ще ви научи как да се приближите към Бога. Любовта ще ви научи как да се приближите до Духа. Вярата ще ви научи как да се приближите до Любовта. Надеждата ще ви научи как да се приближите до Вярата. – „Какво ще правим като дойдем до Любовта?“ – Ще продължавате да вървите.
Сега, като ме слушате така да говоря, не мислете, че трябва да станете светии. Не е лесно да бъдеш светия. Можеш ли да носиш отговорността на светията? Положението, в което днес се намираш, е за предпочитане пред това на светията. В бъдеще може да станеш светия. Бъди доволен, че днес си обикновен човек. – „Да, но остарях.“ – Това е външна страна на човека. – „Обеднях.“ – Това е външна страна на живота. – „Забогатях.“ – И това е външна страна на живота.
Какво ти е допринесло богатството? Бедността и богатството, старостта и младостта са условия, които трябва разумно да се използват. Млад или стар, човек трябва да изразява Божественото в себе си; да бъде изразител на Великото в света. Той трябва да гледа на богатството и на сиромашията, на радостта и на страданието, на болестта и здравето, като условия за работа. Толстой казва, че след всяка болест придобивал едно прозрение, ново разбиране за живота. В Божествения план, краят на всички неща е добър. В Божествения живот няма противоречия.
И тъй, да бъде мисълта ви свободна! Вярвайте в Бога и очаквайте Неговото благословение. Той всякога ще ви помага. Интересен е разговорът на пророк Йона с Бога. Йон възропта против Господа, че изсъхнала тиквата, която му пазела сянка. Бог му отговорил: „Ако съжаляваш за тиквата, която Аз възрастих, как да не жаля за тези хора в Ниневия, много от които не различават лявата си ръка от дясната?“
Казвам: Когато измените вашия живот, и Бог ще измени отношенията си към вас.
Всяка добра мисъл, добро чувство и добра постъпка са проводници на Божественото. Когато жителите на Ниневия се разкаяха и подобриха живота си, Бог се смили над тях и отмени решението си…
Запишете си следната формула:
Надеждата е път към Вярата; Вярата е път към Любовта; Любовта е път към Духа; Духът е път към Бога.
COMMENTS