Откъс от беседата „Да станем едно“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:Господ някой път не ви дава някое благо, за което ще ви бият.
Откъс от беседата „Да станем едно“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:
Господ някой път не ви дава някое благо, за което ще ви бият. Казвате: „Как Господ да не ми даде това благо?“ Ще ти ударят най-малко 25 тояги за това благо. Някой път е добре да ни лишат от някое благо. Защото някои блага не са за нас.
Вчера върви един и казва: „Защо са страданията в света?“ Казвам, страданието е Божието време. Само когато страдаме, отиваме при Бога. Ние сме непослушни деца. Когато сме щастливи, не Го търсим. Все ще дойде някое страдание. Като дойде страданието, ние започваме да мислим. Като няма какво да правим, ще идем при Господа…
Нови възгледи ви трябват. Оценявайте човек по неговата същина, а не по неговата външна форма. Външно, както го оценяваме, неговото жилище не показва какъв е той. Но в жилището се крие една душа, която е излязла от Бога…
Когато Моисей искаше да види лицето Божие, Господ му каза: „Не може някой да види лицето Ми и да остане жив.“ Някои от вас сте много смели, казвате: „Аз искам да видя Господа.“ Ако искаш да видиш Господа, да стане в тебе една промяна, да посветиш живота си за благото на всички онези, които Бог е създал. То е на място. Но ако искаш само да Го видиш и да си послужиш, животът ти е осъден на смърт…
Та казвам: Ние, които сме на Земята, какво сме извършили? Седим по някой път и разсъждаваме: „Аз съм толкоз пострадал, че съм страдал, страдал.“ Няма някой, който да не е страдал, но питам: Господ, Който създаде света, не страда ли? – Страда. И Писанието казва: „Аз Съм като натоварена колесница на Израил.“
Всички ония лоши мисли, ропотът, всичко туй отива при Господа. Ние Го смущаваме. По някой път Господ седи и ни гледа за всичката ни неблагодарност, че за всичко, което е създал, ние вдигаме ропот. Господ, като те гледа, казва: „Я го доведете при Мене.“ Праща ангел – задигат те от Земята, лишават те от всичко. Казва: „Нека дойде при Мене.“ Тогава, като идеш в оня свят, при Господа, как ще бъде?…
При всички страдания, при всички изпитания, каквото и да ти се случи, да кажеш: „Много ми е хубаво.“ Сиромах си – да благодариш. Пари нямаш – да благодариш. Скъсани са ти обущата – да благодариш. Нямаш какво да ядеш – да благодариш. Дойде изобилие – да благодариш. Ядете ли, пиете ли, за всичко да благодарите на Бога.
Казвам: По нов начин да започнем да живеем! Аз не изисквам вие да живеете както аз живея и вие не трябва да изисквате аз да живея като вас. Аз считам, че вие както живеете е много хубаво. Всеки един от вас е един особен екземпляр, на всеки е дадено туй, което му трябва. Вие сте недоволни от положението, което имате. В какво положение искате да бъдете? Ако бяхте един цар и имате корона, скиптър, щяхте ли да бъдете щастливи?…
Гледам тук много сестри казват: „Виж какво разправят за еди-коя си сестра. Тръгнала по широкия път.“ В какво седи? Понапудрила се, духовните не се пудрят, а тя сега се пудри. Казвам: Че когато вие мажете вашите къщи, вие не се ли пудрите? Къщата отвън измазахте, че какво лошо има, че се понапудрила? Казва: „Да ми изпратите хубаво мазило, от най-добрите.“ Аз не съм ни най-малко против мазилата, но с едно мазило веднъж като се намажеш, цял живот да ти остане, а не всеки ден да се мажеш. Ако се пудриш всеки ден, и пудрата, и мазилото не са хубави.
Всичките тия неща аз вземам по следния начин. Всяка една мисъл, която имам в моя ум, всяко едно чувство, всяка една постъпка, трябва да даде един хубав цвят. В ума си не трябва да държим мисли, чувства и постъпки, които не са от добро качество. Трябва да се държат най-хубавите мисли.
Ние сме дошли в света като градинари. Един ботаник трябва да има най-хубавите растения в ума си. Та казвам, да се яви в нас онова чувство на благодарност! Знаете ли колко мъчно е човек да благодари? Често ние фалираме. „Не съдете, да не бъдете съдени“; „С каквато мярка мерите, с такава ще ви бъде отмерено.“ Да съдим с онази мярка, която Господ има за нас. По някой път мислите, че не сме такива. Няма какво да роптаем, вземете един плод, който зрее, и в най-ранната възраст ще видите, че е стипчив. И после добива една сладчина в себе си. Мнозина от вас сте още неузрели плодове на туй дърво на живота. Ако някой преждевременно ви откъсне, няма да имате такъв характер, както вие очаквате. Вие всичките един ден ще узреете и ако ви вземат тогава, вие ще бъдете един плод, който ще бъде благоприятен на Господа. Сега тия плодове трябва да пазите…
Употребявайте Любовта за подмладяване и не се ограничавайте. Бъдете свободни, не ходете да се човъркате в живота на другите хора. За какво мислят хората? Точно за това, за което и вие мислите…
Някой път си повдигате косите. Че коси, които падат, те са неблагоприятни условия, които запушват. Подигни косите зад ушите, че нека ушите да се огряват от слънцето. Казвате: „Ще ходя да се занимавам с ушите.“ Ти се занимаваш с по-лоши работи. Седиш и казваш: това нямам, онова нямам. Казваш: „Ще направя една баница, но много масло трябва.“ Казвам, колко масло се туря?
Ако в една баница не можеш да туриш масло от себе си, ако ти месиш и в един хляб не можеш да вложиш една микроскопична част от мисълта си, ако в яденето не можеш да туриш част от твоите чувства и постъпки, това ядене не е на място. Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене като за цар. Ти угощаваш Господа.
Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа.
Не оценяваме онова, което е излязло от Господа. Оценявайте човешката душа! Да обичаш един човек, да носи той един спомен, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък. Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, които можем да дадем на всяка една душа…
Нека да ви кажа: Употребявайте Божията Любов. Освобождавайте се всеки ден от вашето подозрение. Във всинца ви има едно подозрение, от което трябва да се освободите. Аз наричам подозрението нещо унаследено от миналото. Много пъти са те обирали разбойници. Като влезе някой, казваш: „Да не е той от тях.“ Като дойде най-големият светия, казвате: Да не е някой от тия големите разбойници, които идват да ви направят някаква пакост…
Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувство да произтича от един подтик. Като дойде Христос, какво ще прави в света? Христос изисква хубави умове. Христос изисква хубави сърца. Христос изисква хубави тела, в които да дойде и да живее вътре и вън и ние да живеем в Него и Той да живее в нас. Той и ние да бъдем едно. Той да работи за нас и ние да работим за Него. Да живеем за Него и Той да живее в нас. И тогава ще кажеш: „Аз живея в Господа и Господ живее в мене.“ Да вярваме, че Господ живее във всинца ни. Тогава да станем едно!
Бъдете верни на вашата Любов, която отначало сте имали.
COMMENTS