Откъс от беседата „Господарят и на двете“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Само с един хубав камък къща не се съгражда, само с едн
Откъс от беседата „Господарят и на двете“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Само с един хубав камък къща не се съгражда, само с едно хубаво ядене животът не може да се поддържа. Човешкият живот е построен, сега се проявява, но в това свое проявление човек не е свободен. Има нещо, което се е случило с човека, ограничило го е, той се намира в неблагоприятни условия. Трябва да ви приведа нещо от света, за да разберете спънката, която съществува в духовния живот по отношение на хората. Онова дете, което е изгубило майка си и което го гледат чуждите хора – те не могат да го гледат така, както майката го е гледала, понеже не могат да хранят ония чувства, които майката е имала. Колкото и добре да го гледат, това дете се нарича сираче. Едно дете, което майката е отгледала, се отличава от дете, което слугинята и чуждите хора са отгледали.
Да допуснем, че вие завършите училището, имате знания, може много да знаете за Земята, за въздуха, за Слънцето, за отношенията на хората, за любовта. Имате прави мисли, хубави планове, мислите едно, а после се разочаровате, недоволни сте от живота и не си давате отчет за това вътрешно недоволство, на какво се дължи то. Обществото е недоволно, всички са недоволни.
От какво зависи недоволството? Когато един син е недоволен от баща си, кои са причините? Причините могат да бъдат или в бащата, или в сина, или във външните условия. Добре, ако са в бащата, бащата трябва да премахне тези условия; ако са в сина, синът трябва да ги премахне. Ако са отвънка и те трябва да се премахнат. По кой начин? Да допуснем, че недоволството се дължи на външните условия – по кой начин могат да се премахнат? Да допуснем, че денят е горещ, има 38, 40 градуса. Какво трябва да правиш? В такъв горещ ден трябва ли да излезеш да ходиш? Тогава трябва да си под някоя круша на сянка, да си дремеш. Тия горещи лъчи на Слънцето трябва да минат и после, когато се захлади надвечер, тогава ще излезеш и ще тръгнеш по пътя. Представете си, че през деня имате усилена работа. Казвате: „Горещо-не горещо, трябва да се ходи.“ И какви ще бъдат последствията? Може да слънчасате, да получите слънчев удар…
Между доброто и злото в света се води една голяма война, едно голямо сражение, в което вие всички вземате участие… Мисълта е, която всякога разрешава всичките проблеми. Казвате: „Ние трябва да бъдем мирни хора.“ – Но да се знае какво нещо е мир в света. Ти можеш ли да бъдеш в мир с един лош човек? Ти можеш ли да бъдеш в мир с една въшка на главата? Качи се една въшка на главата ти и ти искаш да бъдеш миролюбив човек, да търпиш, да не я обезпокояваш. Възможно ли е това…?
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш едно желание, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои – зная, че вие всички сте съгласни с мен, че ги имате, – как ще се примирите с тях? Важното в света е да изпълним Волята Божия. Идейното е това. В света има една абсолютна Воля, в чието изпълнение се състои нашето щастие. Нашата собствена воля може да ни даде щастие дотолкова, доколкото сме съгласни с Първата Воля. В Божията Воля са всичките възможности. И ако по някой път вие мислите да бъдете щастливи, прави сте дотолкова, доколкото възприемате онази Първична Воля. Това, което Бог е определил за вас, доколкото го възприемате и доколкото ги прилагате, дотолкова ще бъдете щастливи.
Кой от вас, ако ратаят му се върне от нивата уморен, ще му рече: „Седни да ядеш.“ Не ще ли рече: „Приготви нещо да вечерям и стегни се да ми слугуваш, след това ти ще ядеш.“ Дали ще благодариш на този слуга за извършената от него работа? От сегашното гледище ще кажеш: „Той е уморен, от работа се връща. В дадения случай господарят трябва да му даде да яде.“ Но ако господарят върши два пъти по-тежка работа, отколкото слугата, тогава кой на кого ще трябва да служи? Вие сравнявате днешните господари, които седят и си махат краката… Един човек, който маха само с ръцете си и ходи да се разпорежда, го считате за господар. Не, за господар ще считате главата на човека, онова, което върши за тялото. Господарят е човешката глава. В противен случай всичко се разнебитва.
Според Христос добрият господар е онзи, който върши най-трудните работи, а за своите слуги е оставил по-леките работи. Следователно всеки, който върши по-трудните работи, седи по-горе от онзи, който върши по-леките работи. Но понеже ние сега сме ангажирани с ежедневния живот, с някои наши малки блага, по някой път не вземаме предвид бъдещето, условията на бъдещия живот. Какво значи да обичаш Бога? Това е да извършиш Волята Божия. Да обичаш значи да жертваш всичко.
В любовта има две страни. Едната любов е от която всичко произтича, а другата любов е там, където всичко се втича. Две страни има и животът. Единият живот е, който възприемаме, а другият живот е, в който даваме. В дадения случай не всякога можете да възприемате. Ние всякога опитваме. Не може да се разбере човешкият и Божественият живот освен в малки промеждутъци, моменти. В онзи момент, в който опитваш Любовта на другите към себе си, ти опитваш човешката любов. А в онзи момент, в който ти помогнеш на другите, опитваш Божествената Любов. А когато искаш хората да ти помогнат, ти ще опиташ човешката любов. Защото в дадения случай, когато аз помагам, опитвам Божествената Любов, която действа чрез мен. А когато на мен ми помогнат, аз ще опитам Божията Любов, която действа чрез другите.
Това разграничение трябва да го опитате. Вие мислите, че като опитате човешката любов, опитвате Божията Любов. Аз не зная каква е вашата преценка. По някой път, да кажем, мислите, че някой ви обича, но след време намирате, че не ви обича… Какво е това деликатно разграничаване, че в един случай чувствате, че неговата любов е могъща, а в друг случай чувствате, че е слаба? Как разбирате това?…
В живота има една оптическа измама. Един човек може да ви излъже, а той може да ви излъже така умело, че да се чудите после на тая лъжа. Мога да ви дам безкрайно много примери за това. Много дъщери са се женили за фиктивни мъже, които са минавали за всичко, но след като са се оженили, виждат, че не са князе, а посредствени човеци…
Всички ония изкуствени мисли, които имат такъв човешки произход, не прогресират, не могат да се изявят. Това, което наричаме „временно“,е изкуствено; а това, което наричаме „вечно“,са Божествените неща, които съдържат мощна сила в себе си. Всяка една мисъл, коятовие възприемате, всяко едно чувство, което възприемате, трябва да имат своята сила в себе си. Тогава казваме, че имат Божествен произход.
COMMENTS