Откъс от беседата „Вечно веселие“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:Ние знаем, че Божиите разпоредби са съвсем други от тия, които
Откъс от беседата „Вечно веселие“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:
Ние знаем, че Божиите разпоредби са съвсем други от тия, които се нареждат от хората. Бог е дал много блага и много обещания на израилския народ; въпреки това, няма друг народ в света, който да е страдал толкова много, както израилският. Той е получил много блага, но и много тояги…
Казвате: „Избран народ бяха израилтяните“. Всеки духовен човек е Божий човек, той принадлежи към народа Божий. Сега, когато някой каже, че принадлежи към народа Божий, той трябва да има известни качества, които определят този народ… Истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна. Думите „вечна радост“ не подразбират проявление на радостта в бъдещи времена, т.е. за всякога – във всички времена и епохи – но докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва. Всички хора имат такава опитност. Тя е една и съща и за светските хора, и за учените, и за простите, и за духовните хора. Най-малкото нарушение в законите на радостта и в светския, и в културния, и в духовния човек, който е свързан с Бога, води към намаление на неговата радост. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. Обаче нарушението на радостта не показва отдалечаване от Бога.
Има два метода, по които човек познава дали се отдалечава от Бога или не се отдалечава. Когато се отдалечава от Бога, мрак и тъмнина го нападат. Тъмнината е спътник в живота на такъв човек. Когато човек се приближава към Бога, светлината му се увеличава. Следователно, когато светлината в тебе се увеличава, ще знаеш, че ти печелиш едновременно и друга ценност – ти се приближаваш към Бога. Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдалечаваш от Бога…
Когато човек се радва или когато се тревожи, това са странични явления, които не можем да наречем будност на съзнанието. Дават някому сто хиляди лева да си направи една къща. Той взима парите, радва се, буден е. Тази радост не е негова. Тя е предизвикана изкуствено. Причината за радостта са парите, които той е получил. Утре взимат парите или къщата му, и радостта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. Има един закон, който гласи: това, което се придобива, се изгубва; и това, което се изгубва, се придобива. Някой казва: „Аз спечелих“. – Ще изгубиш. Друг казва: „Аз изгубих.“ – Ще спечелиш. Печалбите и загубите вървят периодически. Статистиката показва, че радостите и скърбите в живота вървят по определен закон. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия връх. След това, тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дето съвършено изчезва. Тук човек се намира в долината на мрака, т.е. в долината на скръбта. Понякога той слиза и до най-големи дълбочини, отдето след време започва малък подем, възкачване нагоре, към върха на радостта…
Човек трябва да съпоставя явленията в разумната природа и в живота, да намира връзка между тях. Нищо в природата не става произволно. Щом е тъй, и скърбите, и радостите вървят по определен закон. Съвременните хора живеят в свят, дето скърбите и радостите се редуват правилно; затова, ако човек знае закона, на който те се подчиняват, той ще може да определи кога ще му дойде някоя радост или скръб и кога ще си отиде. При сегашното развитие на човека, скърбите и страданията са неизбежни за него. Разумните хора могат да избягват скърбите и страданията, защото те знаят друг един закон, според който ги предвиждат…
Когато творческият принцип вземе надмощие в човека, в противодействие на него се явява разрушителния принцип, който го заставя да проявява нетърпение, да не дочаква реализиране на своите идеи. Такъв човек, като започне една работа, дойде донякъде и я напуща. Той ражда идеи, пристъпва към тяхното реализиране и след време ги напуща, оставя ги недовършени, неразработени. Защо? Пари не му достигат. Гледате, някъде започват да строят голяма, хубава къща, но скоро я напущат – нямат средства.
Същото нещо се забелязва в живота на много от съвременните хора. Те започват някакво голямо предприятие, но скоро се убеждават, че нямат средства, необходими за неговото довършване. Не се минава много време, виждате, те отпадат духом, изгубват всякакъв смисъл в живота. Защо? – Те мислят, че щастието седи във външните придобивки на живота. Вечната радост и веселие седят във вътрешното единение с общото, с Божественото съзнание, в което прониква цялото Битие.
Във вселената съществуват две съзнания: едното е Божественото съзнание, т.е. съзнание на общото, на цялото, в което няма разединение; другото е съзнание на частите, които се различават една от друга по степента на своето развитие. Например, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голяма разлика. Ще кажете: „Кристалите имат ли съзнание?“ – Имат. В природата няма мъртви неща. Това, което считат за мъртво нещо, то е начало на живот, т.е. най-малкото, най-слабото проявление на живота. В кристалите, в камъните животът се проявява в най-слабия си размер; дойдем ли до човека, животът се проявява в най-големия си размер. Обаче, за да се прояви животът в най-големия си размер, изискват се съответни условия. Това значи: не всяка човешка форма може да служи за проява на живота в неговата най-висока степен.
Казвам: всички, които не разбират основния закон на живота, искат да подчинят цялото човечество на себе си, т.е. те искат да подчинят цялото на частите. Това е немислимо. Частта не може да подчини цялото на себе си; нито пък една част може да подчини друга част на себе си. Между частите има съответствие, но не и подчинение. Те могат само да се хармонизират помежду си. Единството, което прониква и владее всичко, това е цялото, т.е. съзнанието на Бога.
Понякога човек усеща, че някаква сила го държи в ръцете си, и той иска да се освободи от нея. Хората, като не разбират закона, считат, че тази сила ги заробва, сковава. Това показва, че те вървят в разрез с тази сила. Дойдат ли в хармония с нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали. Никой човек, никое светло същество не може да се освободи от тази сила. Всички опити и усилия в това направление са останали безрезултатни. Извън Божественото съзнание народ не може да съществува; извън Божественото съзнание нито общество, нито дом, нито човек може да съществува. Извън Божественото съзнание съществува робство. В Божественото съзнание съществува истинска свобода. Всички хора, които психологически не приемат Божественото съзнание, те са извън Него, и привидно само са свободни, но нямат съответствие с другите хора. Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: „Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли.“ Възможно ли е един разумен, един любещ човек да не намери някой да го обича? Щом няма кой да го обича, това показва, че такъв човек се е откъснал от Божественото съзнание. Насила може ли да го обичат? Някой момък открадне една мома и мисли, че де може да я застави да го обикне. Физическото може да се вземе чрез насилие, но духовното никога. Духовно човек е свободен.
Причината за заблужденията, които създават нещастията в света, се дължат на това, че хората мислят, че духовното може да се подчини на човешки закони. Физическото начало в човека, неговото тяло могат да се подчиняват на закони, но духовното в човека, неговият дух никога не се подчинява. Следователно, всеки човек, който е осъзнал, че неговият дух е свободен, е прав в своите разсъждения. Всеки човек, който е осъзнал, че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания. Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си.
Не мислете, че свободата сега се придобива. Тя съществува като качество, като атрибут, като проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, той непременно ще бъде свободен. Щом е свободен, той ще може и да обича. Човек, който няма свобода, той не може да обича…
Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат; те имат идеали, но не могат да ги реализират. Внесете в ума на един нещастен човек мисълта, че той постепенно може да постигне своите идеали, и нещастието му ще изчезне. Човек може да постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъж. Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж. Ако пуснеш водата на някой океан да изтича през един отвор, тя не може да изтече наведнъж, колкото голям и да е този отвор. Дълго време ще мине, докато изтече всичката вода на този океан. Радостта, щастието е Божествен океан, в който живеят хиляди и милиарди същества. Ето защо, ще се пуща по малко радост от този океан, да не би съществата, които живеят в него, да преядат. Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от претъпяване на чувствата при голяма радост. Който иска да бъде щастлив на физическия свят, нека остава винаги недоял, да оставя място в стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте нещата до техния краен предел! Не искайте невъзможното от живота! Не желайте да бъдете по-щастливи, нито по-нещастни от другите хора! Бъдете нещастни и щастливи поне колкото другите хора!
Казвате: „Защо да не желаем повече щастие и по-голяма радост от тази на другите хора?“ Ще ви обясня защо човек, при сегашните условия на живота, не може да бъде по-радостен и по-щастлив от другите хора. Може ли човек на земята да преживява радостта на херувимите, серафимите и ангелите? – Не може. Защо? – Тъй както е създадена днес нервната система на човека, тя не е в състояние да издържи на трептенията на висшата радост, каквато изживяват възвишените същества. Попадне ли човек в трептенията на такава радост, неговата нервна система, както и мозъкът му, съвършено ще се разстроят. Тази радост ще донесе нещастие на човека. Тъй, както е устроен човек, той не може да издържа нито на висшите, нито на нисшите трептения на някои същества. И от едните, и от другите той остава с лоши последствия, защото нервната му система не е приспособена към тях…
Когато някое възвишено, разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава. Това възвишено същество се вселява, например, в една красива мома, която запалва чергата на някой млад момък от четирите краища. Той ходи, обикаля около нея, но един ден това възвишено същество напуща момата, и любовта на момъка към тази мома изчезва. Сега той намира, че тази мома не представлява нещо особено. По тази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбват и разлюбват. Това показва, че Любовта иде отгоре. На Земята тя се проявява временно, а расте и се развива само в Божествения свят. В това отношение тя мяза на прелетните птици – дохожда и си отива. Дойде ли Любовта, ти се радваш; замине ли, ти скърбиш. Не скърбете, но гответе се да я посрещнете, тя пак ще дойде. Тя идва и си отива периодически. Павел е разбирал този закон и затова е казвал: „Работете, докато сте в пролетта на своя живот!“
Съвременните хора са още далеч от Бога. Техните сърца не са изпълнени с Божията Любов. Любовта осмисля живота и му придава израз. Човекът на Любовта има творчески дух. Той е винаги радостен и готов на подвизи. Няма мъчнотия, която той не може да преодолее. Човекът на Любовта се отличава със здраве и красота: очи, уста, нос – всичко в него е красиво; движенията му са хармонични и пластични. Дето мине, всички се обръщат да го гледат. От него лъха свежест и аромат. Любовта не е достояние само на религиозните хора. Всеки човек, бил той светски, или духовен, може да придобие Любовта. Обаче, съществува следният закон: всеки, който иска да придобие Любовта, трябва да бъде в контакт с Божественото съзнание, защото То прониква тялото на човека: в клетките на неговия мозък, на дробовете, на стомаха му и т.н. Всеки, който разбира това нещо, като изучава вътрешните причини на живота, той е в състояние да направи най-малкия контакт с Бога. От този момент той е щастлив човек, защото настава обрат в неговата съдба. Направите ли най-малък контакт с Бога, вие изведнъж ще обърнете цял лист от своя живот. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога, и кармата ви ще се смекчи.
И тъй, всички усилия на съвременната култура са насочени към това – да поставят бялата раса поне за момент в съприкосновение с Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора – свещеници, учители, управници, търговци – ще настане вътрешен преврат; всички хора ще възприемат идеята за Бога, която ще внесе в душите, в умовете и в сърцата им нещо ново, светло и възвишено.
Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме, именно, момента на съприкосновение с Бога, или тъй наречения „възел“ в историята на човешкото развитие. Някои наричат този момент „вътрешна точка на съприкосновение“. Ако при това съприкосновение съзнанието на човека е будно, неговият живот непременно ще се преобрази. Обаче, ако той философства и се съмнява, животът му няма да се преобрази. В положителния живот човек трябва да има абсолютна вяра в доброто, в Любовта, в Мъдростта и в Истината, които ръководят целия живот. Те са космически сили, според които, между всички явления, в какъвто ред и да са, има вътрешна връзка. В това отношение всеки човек може да подобри живота си. Мнозина вече са го подобрили. Те са направили вътрешна връзка с Бога. Които не са я направили, нека я направят…
В духовно отношение мислите и чувствата на човека не са нищо друго, освен писмо. Мислиш ли – пишеш нещо; чувстваш ли – пишеш нещо. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, че вашите чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги. Ако отворите една от книгите на вашия живот, там ще намерите много неща написани. Някъде ще видите еднообразни и слаби отпечатъци; другаде ще видите силни отпечатъци. По това се познава доколко вашите мисли и чувства са били силни. Някой мисли да си прави къща. Като погледнете този човек, на много места ще видите отпечатана мисълта за къщата. Когато някой момък обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома й, ще видите най-малко на хиляда места отпечатана у него мисълта, че той обича. Тази мисъл е наредена в неговата книга много пъти и то систематично, едно след друго, като броеници. Друг момък обича някоя мома, но той написал тази мисъл само върху един лист от своята книга, а по-нататък следват други неща. Питам: кое е по-хубаво, да напишете една и съща мисъл 10 000 пъти, или да я напишете само веднъж?
Ще кажете: „Това са приказки от 1001 нощ.“ – Това е наука, която всеки може да провери.
Ние говорим та реални, за положителни неща, които сме изучавали. Онези, които се занимават със записите на природата, знаят, че там всичко е напечатано – достатъчно е човек да знае да чете това писмо. Често от невидимия свят слиза комисия да разглежда книгите на живота…
Когато Духът Господен е дошъл върху човека, той ще се очисти вътрешно. Красиво е, обаче, да не чакаме Божествения огън да дойде и тогава да се чистим, но да се очистим преди да е дошъл Той върху нас. Сега от човека се иска приложение. Приложението седи в това – да знае човек как да запазва благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината. В това отношение той трябва да изучава състоянието на своя ум…
„Вечно веселие ще бъде там.“ Това състояние не зависи от самия човек, но от Първичното съзнание. Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има вечна радост в себе си. Как може да се поддържа тази връзка? – Чрез молитвата. Тя представлява метод, чрез който човек може да се държи в постоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което да черпи сили за света. Всички духовни, всички умствено развити хора могат да имат тази връзка. Тя е много естествена, не прилича на изкуствените връзки, които хората създават помежду си. Първичната Причина на нещата не е тази, за която говорят съвременната религия и култура. Тя е нещо подобно на „еликсира на живота“, който някога алхимиците са търсили и изучавали…
Любовта, сама по себе си, е мощна сила, която се приспособява и към условията на земния живот. Щом Любовта се докосне до човека, тя осмисля неговия физически, духовен и Божествен живот. Щом се докосне до физическия му живот, тя му показва защо и как трябва да живее като физическо същество; щом се докосне до духовния му живот, тя му показва защо и как трябва да живее като духовно същество. След това тя съединява всички тия неща в едно.
Някой казва: „Защо трябва да живея на земята? Аз искам да живея на небето.“ Казвам: едно време ти живя на небето. Кой те накара да слезеш на земята? Ти дойде от небето, без да разбираш защо ще дойдеш. И сега, пак без да разбираш, искаш да бягаш нагоре. Качването нагоре и слизането надолу още не разрешават въпроса. Всеки, който слиза на земята, трябва да знае защо слиза. Човек може да слезе на земята по три причини: или да се мъчи, да изкупва греховете си; или да се труди, да се учи; или да помага на другите хора. Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, те са придобили вечната радост.“ Или казано на окултен език: имат постоянна връзка с Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага с магическата пръчица: щом удари с нея, и палати се образуват, дрехи и ядене се приготвят – всичко имат на разположение. Който е във връзка с Божественото съзнание, той всичко може да направи.
Европейците, които ходят в Индия, разправят за чудесата на индийците. Някои факири, със силата на своята мисъл и воля, могат да посадят семка от портокал и в продължение на половин час да израсте портокалово дръвче, да цъфне, да върже плод и да узрее. Какво искате повече от това? Ще кажете, че това е анормално явление. По-скоро, сегашните условия в природата са анормални, но не и тези явления, които хората считат за чудеса.
Това, което става сега в природата, е анормално. Например, всяка година плодовете не зреят по едно и също време. Тази година узряването на плодовете е закъсняло с 25 дни; идната година ще узреят 25 дни по-рано. Понеже пролетта тази година закъсня с 25 дни, затова хората ще се залюбят 25 дни по-късно; някои хора ще се събудят 25 дни по-късно и т.н. Това са изключения, наистина, но статистиката показва, че за всяка година може да се определи количеството на параходите, които ще потънат, на къщите, които ще изгорят, ражданията и умиранията на хората по целия свят. Нещо повече, тия данни могат да се изчислят даже и за отделни градове като Париж, Лондон, Берлин и други. Някои хора пък могат да определят колко души, например, има в България, колко в Англия, в Америка и другаде, които са в съприкосновение с Първичното съзнание.
„Вечно веселие ще бъде там.“ За да добиете вечната радост, приемете дълбоко в ума си мисълта, че човек може да бъде в съприкосновение с Първичната Причина. Това е задача на всеки едного. Всичко, което алхимиците са изучавали, и вие може да изучавате. Това трябва да бъде импулс за вас. Не търсете щастието на друго място, освен във връзката ви с Първичната Причина. Може да четете много книги, да наблюдавате природата, но всичко това са външни обекти, които могат да ви въздействат; обаче, едно трябва да знаете: Има само един път!
Има известни състояния у човека, които зависят напълно от другия свят. Когато обичате Бога, от другия свят ще дойде едно същество от висша йерархия да направи връзка с вас. Такъв пример имаме с апостол Петър, който беше затворен и окован във вериги. Един ангел дойде от невидимия свят, бутна оковите му и каза: „Стани, свободен си!“ Като се събуди, апостол Петър запита ангела: „Как ще мина през стражарите?“ – „Не мисли за това!“ Ангелът махна с ръката си и стражарите заспаха. После каза на Петър: „Иди при своите братя и не мисли за римските войници!“ Като излезе вън, апостол Петър се запита: „Сън ли е това, или не?“ Като видя, че не е в затвора вече, разбра, че се намира пред реалността. Значи, докато си в затвора, това е сън; излезеш ли от затвора, това е реалност. Дойде ли някое възвишено същество при вас, оковите ви ще паднат, и за вас ще настане вечна радост.
И тъй, аз поздравявам всички онези, при които е дошло едно възвишено същество и ги е бутнало да станат! На другите, до които това същество не се е докоснало, пожелавам да дойде при тях, да ги бутне и да им каже: „Станете сега! От този ден ще започне вашата вечна радост, вашата вечна свобода.“ Направите ли връзка с такова възвишено същество, тя вече не се къса, понеже е казано в Писанието: „Привлякох ги с нишката на Любовта.“ Свърже ли ви Бог с тази нишка, тя никога вече не се къса. Ако някой се опита да скъса тази нишка, главата му ще пати. Не се къса тази връзка. Държите ли връзка с Първичната Причина, Тя ще бъде на ваша страна. Този е най-важният въпрос за вас. Всички други въпроси оставете настрана! Те сами по себе си ще се разрешат.
Връзка с Първичната Причина – това е радостта, която вечно ще пребъдва във вас.
COMMENTS