Учителя: Когато някой човек ви обича, не е човекът, но е Бог в него, който ви обича

Откъс от беседата „На двама господари“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:

Когато природата иска да възпита човека, тя винаги събужда в него най-големите противоречия. Следователно големите противоречия у нас произтичат от факта, че природата събужда у нас всички онези мощни сили, за да видим какво можем да направим сега…

В природата съществува следният закон: Колкото си голям грешник, толкова ще бъдеш и голям праведник. Твоята правда и твоята святост ще се обуславят от твоите големи грехове. Ако си голям грешник, ти можеш да станеш и голям светия. Аз мога да ви докажа това нещо. Ако ти си най-слабият човек, ти можеш да станеш и най-силният. Обаче онзи, който не е бил най-слаб, той не може да стане най-силен. Вие можете да вярвате или да не вярвате, но от опитите, които съм направил, аз съм дошъл до заключението, че само слабите неща могат да станат силни и само силните неща могат да станат слаби. Следователно човек става слаб по единствената причина, че е пропуснал закона…

Всичко в природата е така наредено, че навсякъде има само разумност. Има неща неразумни, но само за нас, а в природата всичко е разумно и всички тия противоречия, които сега съществуват, след хиляди години ще се разгадаят и ще се разбере дълбокият смисъл, който те съдържат в себе си. Всички наши сегашни страдания, съмнения, безпокойствия един ден ще се разкрият в своя дълбок смисъл и ще се разберат. Един ден вие ще израстете и всичко, което днес не разбирате, ще го разберете.

Казвате: „Ще живеем ли и други път?“ Ще живеете, но не в тази си форма, която сега имате. Едно време, когато имахте рога и опашка, пак питахте: „Ще живеем ли?“ Ще живеете, но не в тази си форма. Без рога и опашка. Сега вие сте без рога и опашка, и пак питате: „Ще живеем ли?“ Ще живеете. „Как? Като сега ли?“ Не, като ангели ще живеете. „Как е възможно това?“ Възможно е. Ще хвърлите тази форма, както едно време сте били с рога и опашка, а днес сте ги хвърлили. Въпросът не е до външната форма, но до съзнанието…

Човек трябва да бъде щастлив – той не може да стане учен, докато не стане щастлив. Само щастливият човек може да стане учен. Не е наука това, което се придобива със страдание и с грешене. В греха няма никакво знание, нито пък се добива знание с греха. Знание има само в добродетелите, знание има само в Любовта, в Мъдростта и в Истината. Като се облечеш в тях, ще придобиеш знание…

Двамата господари – Лошият е този, който ни води в лошия път; Добрият господар е Божественото в човека, висшето съзнание, което и ден, и нощ му нашепва добри мисли, чувства и постъпки. Като нашепва постоянно на човека, той все ще чуе нещо, но и да чуе – не различава – там е лошото. Понякога едва отдалеч чува човек един глас, но си казва: „Възможно е, но може и да се лъжа.“ Като се вслушва в гласа на Божественото и изпълнява каквото му казва, той има вече условие да развие ума си. Щом умът в човека се развие, ще дойде и Любовта в него да царува… Подразбирам възвишената Любов. Ние не отричаме Любовта и всичките ѝ прояви. Тя извършва своята служба. Дето и да се намира, тя винаги изпълнява известна служба. Възвишената, Божествената Любов, тя има за цел да възвърне младенческото състояние на цялото човечество. Казва се в Писанието, че Бог в последния ден ще възкреси всичко.

Следователно, когато у нас проникне една хубава мисъл за Любовта и пожелаете и вие да любите всички, това е състоянието на възкресение, което ще ви подмлади. Тогава във всички съвършени души, които ви любят, се събужда желание да ви помагат. Те имат интерес от вас, искат да ви подмладят. Това се нарича съвършен човек. И ако човечеството дойде до това положение, всички хора тогава ще съзнават защо са дошли на Земята. Те са дошли да служат на Бога.

Сега, като говоря за Бога, аз разбирам Бога като едно възвишено начало, не само външно от нас, нито само вътрешно, но и външно, и вътрешно начало, с което всички ние сме едно. Идеалът у нас е това висше съзнание, което казва, че у хората има нещо Божествено. И когато някой човек ви обича, не е човекът, но е Бог в него, който ви обича. Когато някой жертва нещо за тебе, това не е човекът, но той е Бог в неговата форма, който ти се усмихва отвън.