Учителя: Когато иска да успее, човек трябва да пожертва нещо за Бога

Откъс от беседата „Наклали огън“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

„И стоеха рабите и слугите, които бяха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тях стоеше и Петър и се грееше.“ Йоан, 18:18

За да разбере човек онова, което Бог или природата са създали, е потребно знание. И ученият, и религиозният говорят за създаването на света, но разбиранията на единия и на другия коренно се различават. Религиозният разглежда създаването на света като механически процес, а ученият – като еволюционен процес. Религиозният казва, че Бог създал света в шест дни като тези на земята, а в седмия ден си починал… Като разглежда теорията за създаването на света, ученият разтегля тия шест дена и казва, че всеки Божествен ден се равнява на хиляди и милиони дни като нашите, и във всеки такъв дълъг ден Бог е създал нещо специално.

Мярката, с която религиозният мери нещата се различава от тази, с която ученият си служи. Обаче лесно може да се възрази и на единия, и на другия. Ако мравките разсъждаваха за създаването на света и изчисляваха за колко дни е създаден, те щяха да имат съвършено различна мярка от тази, която ние имаме. И най-видните мравешки философи да правят изчисления, тяхната година коренно ще се различава от нашата. Това показва, че в съзнанието си ние трябва да имаме точно определена мярка за нещата, която да бъде абсолютна и неизменна.

Онзи, който иска да знае как е създаден светът, трябва да има в съзнанието си абсолютна мярка за изчисление. Който няма пробудено съзнание, не може да знае как е създаден светът, нито може да разсъждава по този въпрос. Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, не всеки може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образа за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът.

Действително светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули. Какво представя седмият ден? Сега като говорим за създаването на света, това не значи, че трябва да приемате всичко казано за абсолютна истина. Това е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека.

”Наклали огън.” – Защо наклали огън? Какво е било времето, когато наклали огъня? Може ли лятно време, по обяд, да се накладе огън и човек да се грее на него? Като прочете този стих, ученият ще каже, че щом са наклали огън, трябва да е било зимен, студен ден. И Петър, както всички останали, се приближил до огъня и се грял. Където има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел.

По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст като казват: „По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.“ Така казваше и еврейският народ за Христос. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.

– Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Юда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Юда Искариотовци – мъже, жени, и деца.

Днес чувате мнозина да отричат идеята за задгробния живот като непотребна. Те казват, че животът се обобщава в ядене и пиене – друго не е нужно. Вярно е, че яденето е необходимо в живота, но ако човек не познава науката за яденето, как трябва да яде и какво да яде, самото ядене няма много да му е от полза. Има два начина за ядене: като болен и като здрав. Болният яде ли? – Не яде. Ако яде, неговото ядене е специфично и в строго определено количество. Здравият човек яде умерено и по правилата на науката за храненето. Ще кажете, че не трябва да се яде много. – Много или малко, но ще ядете. Яденето изключва думите ”много и малко”. Ядене ще има, но нито ще е много, нито ще е малко. – Колко трябва да ядем? – Това всеки сам ще си определи.

Като разсъждавате по този начин, ще видите, че Евангелието има смисъл за вас дотолкова, доколкото в съзнанието ви се прониква желанието да си отговорите на въпросите защо сте дошли на земята и каква е целта на вашия живот…

Мнозина искат да бъдат богати, учени хора. Питам: колко души има, които от създаването на света досега са запазили своето богатство и своята ученост? И богатството, и учеността са временни неща. Следователно да желае човек временни неща показва, че в него има нещо недозряло. Ако на такъв човек говориш за задгробния, за вечния живот, той ще се уплаши и няма да слуша какво му се говори. Действително съвременните хора се страхуват от задгробния живот. Те се държат здраво за живота на Земята и по никой начин не искат да го напуснат. Какво хубаво има в техния живот? Животът на съвременните хора е затвор, карцер, където се налагат наказания.

Кой човек на Земята е свободен? Достатъчно е да го хване една болест и той веднага влиза в затвор… Болестите представят трудните условия, в които човек изпада. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло седи в неразбиране на живота.

Ще дам пример от живота, който се отнася до един от видните поети, който живял във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени. След това той отишъл в една гостилница да яде, но понеже усещал силна болка от счупените ребра, не могъл нищо да хапне. Не му стигало това, но против него било заведено дело, че си позволил да наруши спокойствието на двете канари, които се любили.

Когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят. Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия. Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си. Какво лошо има в тяхното милване? От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него. Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша какво му говорят и не могъл нищо да хапне…

Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати…

Как Бог е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, ще намерите нейните по-важни точки. Обаче ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.

Съвременните хора искат да знаят каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто си ти. – Какво нещо е злото? – Злото си ти. Злото и доброто са самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто… Следователно злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.

Съвременните хора не трябва да живеят като ония на миналите векове. Хората на миналите векове живяха, както разбираха. Обаче сегашните хора не живеят според своите разбирания, но според разбиранията, които са имали в миналото си. За да проверите дали е така, се вслушайте какво говорят младите.

Срещате някой млад, който казва: Баба ми и дядо ми живяха по този начин, и аз ще живея като тях. И аз ще остарея като тях… Този млад човек мисли да се осигурява за черни дни: да събира пари, да си направи къща, да се ожени, да има деца, да има кой да го гледа на старини. – Какъв е този идеал?

И ученият говори по същия начин. Той наблюдава Слънцето, Венера, Юпитер и като престане да наблюдава, започва да пише теории за тях, да изкара бели пари за черни дни. И поети пишат, и философи пишат, с намерение да спечелят нещо, да изкарат бели пари за черни дни. Някой пише любовно писмо на един банкер, че жена му е болна, че децата му са малки още, няма кой да ги гледа, нямат хляб за ядене и т.н. Банкерът отговаря на това любовно писмо със сто лева помощ. После пише на втори банкер, описва положението си още по-плачевно. Банкерът му изпраща двеста лева помощ. Колко такива любовни писма трябва да напише този човек, за да осигури живота си? След всичко това този човек ще каже, че е свободен. Според мен свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен. Щом престане да работи, той изгубва свободата си. Съвременните хора мислят точно обратно: Те считат, че докато работят, са заробени; щом престанат да работят, стават свободни…

Kолкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена каквато и най-видния философ в света. Хората се хвалят със съчиненията на някои поети, писатели, философи или учени. Къде седи цената на тези хора? Ако Библията има цена и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи велик Дух, който ги е подтикнал да пишат и им е диктувал какво да пишат. Много пророци са писали тази книга, а всъщност един е Духът, Който им е диктувал да пишат.

Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст и с една ръка? Защото и Свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка. Тя е писана с всичките пръсти на ръцете и на краката, с очите, с ушите, с устата, с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиил, това и той е писал. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петър: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли!

”Наклали огън.” – Кога наклали този огън? – Когато съдили Христа. Следователно когато страда човек, огънят му е запален и гори. Щом огънят на човека гори, от него може да излезе нещо. Ако огънят на човека не гори, той няма никакви страдания. Мнозина се оплакват от огън, а не знаят, че докато имат огън, те са човеци… Човек постепенно трябва да привиква към все по-висока и по-висока температура, защото ще дойде ден, когато той ще живее в огъня, в температурата на светлината. Тогава той ще диша светлината така, както днес диша въздуха.

Днес всички говорят за страданията, които Христос е преживял. Христос страда наистина, но чрез страданията Той победи вътрешния страх в себе си и стана герой. Всеки човек трябва да страда, да мине през големи изпитания, за да победи вътрешния страх в себе си. Само по този начин той може да стане герой. Докато не победи вътрешния страх, човек не може да стане никакъв герой, никаква дълбочина не може да развие в себе си. Някой казва, че има силна вяра, но щом температурата му се повдигне над 37 градуса, той започва вече да се плаши. Каква е тази вяра, която не може да издържи над 40 градуса? Ако искате да познаете Бога, да опитате силата Му, това може да стане, когато температурата ви се вдигне над 40 градуса.

Когато се намираше в трудни положения, Христос се уединяваше на специално място и там се молеше. Обаче противниците му и там не Го оставяха сам. Те идваха при Него да Го изкушават, да внесат смут, съмнение в душата Му – по този начин да разхлабят Неговия тил. Те Му казваха: Празна работа е Твоята, нищо няма да излезе от нея. Много реформатори се явиха като Тебе, но нищо не направиха. Казвам: И вие ще бъдете изложени на същите изпитания, но ще видите, че въпросите на живота не се разрешават така. Под влиянието на тези изкушения вие ще се усъмните в Бога, ще се разколебаете в Него и ще започнете да питате съществува ли наистина Бог или не съществува.

Ние можем да поставим въпросите на живота на вътрешен опит, на проверка. Като се убеди в законите, които управляват живота, човек ще види, че всичко, каквото желае, е постижимо: каквито болести да го нападнат, той моментално може да се излекува. Дали сиромашията ще го налегне, дали някакви мъчнотии ще го сполетят, той ще бъде в състояние да ги преодолее. Ако човек може да се излекува в един момент, това говори за неговото будно съзнание. Колкото по-мъчно може да се излекува човек, толкова по-слабо е развито неговото съзнание. Всичко зависи от степента на развитието на човешкото съзнание.

Същият закон се отнася и до възкресението на човека. Мнозина очакват възкресение и мислят, че то ще дойде по някакъв външен начин, само по себе си. – Добре е, ако така дойде възкресението, но фактите говорят друго нещо…

Всеки трябва да се стреми към това – да служи на Бога и Бог да го освобождава от трудните положения в живота му. Това значи, че всеки сам трябва да излезе от затвора. Това е най-лесното нещо в света. На Небето и малките деца могат да излизат сами от затвора… На Земята пък възрастните хора разглеждат въпросите защо трябвало Христос да пострада, как щял да се спаси света и т.н. – Спасението не е механически процес. Той е вътрешен процес, свързан с невидимия свят. За да се спаси, всеки човек трябва да бъде във връзка със Христа, с Първия човек, за Когото се казва, че е Баща на човечеството. Свещено е името на Христа, на Първия човек. Не е така със съвременния човек. Той е изгубил святостта на своето име, защото е предпочел живота на смъртта пред този на възкресението.

Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина. Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят…

Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на Земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на Земята, да им покаже как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне…

Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своята философия и наука, като считат, че са дошли до върха на своето развитие. – Не, те се самозалъгват. Съвременната култура още не е онази, която предстои да дойде. Съвременната наука и философия са за децата. Хората не подозират даже каква наука, каква философия съществува. Те ще дойдат в бъдеще. Който иска да се домогне до тази велика наука, до това велико верую, той трябва да влезе в Божествения свят, да разбере смисъла на живота. В този свят човек може да намери Великото Начало на живота, да чуе Неговия глас, да Го извика и да му се отговори… Няма по-велика радост за човека от тази, да се обърне към своя Велик Баща и Той да му отговори…

Като говоря за духовния, за Божествения живот, с това не отричам земния, но казвам, че земният живот, със своите противоречия и страдания, може да се осмисли от Божествения. При светлината на слънцето всичко се вижда ясно; при лунната светлина нещата не се виждат ясно. Ето защо когато влезете в гостилницата с един сребърен лев, Божественото у вас ще го превърне в златен и ще се нахраните добре… Божественото в човека е в сила да превръща нещата – от неблагородни да ги превръща в благородни, простите метали да превръща в злато. Ще кажете, че това са приказки от „Хиляда и една нощ” и не искате да се занимавате с тях. – Не, това са реални неща. Човек може да преброди цялата земя без пари. – Как? – Самата земя е пълна със злато, със скъпоценни камъни. Може ли при това положение, при такова богатство човек да умре гладен? – Как ще намерим това богатство? – Там е изкуството. Който има любов към Бога, той разполага с Божествената наука, с изкуството да намира злато в природата. Щом го намери, то е за него. Този човек разполага не само с богатствата на природата, но и с богатствата на всички добри хора на земята.

Съвременните хора търсят причините и последствията на нещата, за да издигнат страданията. – Не, задачата на човека не е тази. Задачата на съвременния човек е да влезе във вътрешна връзка с цялото човечество. При най-големите страдания и изпитания човек трябва да знае, че не е пигмей да се огъва, да скърби, да плаче, но трябва да се радва, че му дават условия да разреши известна трудна задача. Не е лошо да плаче, да скърби и да пъшка човек, но това трябва да става музикално. Само хората не страдат. И животните страдат и пъшкат като човека, като благородните дами, госпожи и госпожици…

Колкото да се стремят към разрешаване на социалните въпроси, хората трябва да разберат, че тези въпроси по никой начин не могат да се разрешат външно. Те се разрешават в съзнанието, по вътрешен път. Богатият трябва да има високо съзнание, да е готов по любов да разреши икономическия въпрос, да знае, че благата в света са общи и всеки има право да участва в тях. И сиромахът трябва да има високо съзнание, да не прави разлика между богати и сиромаси. В Божествения свят не съществуват богати и сиромаси, учени и прости. Там съществуват само мъдреци. И там има разлика между съществата, но само когато се отнася до работата, която те извършват… Каквато работа да свършите в Божествения свят, тя се цени еднакво, защото усилията са еднакви. Обаче на Земята не е така, понеже тук се работи с различни величини и различни мерки.

”Наклали огън”. – Знаете ли какво ще стане с вас, ако не можете да накладете в сърцата си огъня на любовта? Къде ще намерите този огън? – Този огън се крие във вашите възвишени мисли, чувства и постъпки. Тези мисли, чувства и постъпки са огънят, който ще ви помогне да се справите с мъчнотиите, с неблагоприятните условия на живота…

И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда, хората страдат, хората се разпъват едни друг. Като не разбират Христа, хората страдат, а с тях заедно и Христос страда от съчувствие. Преди две хиляди години още Той показа на хората как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците си: „Чашата, която Отец ми дава, да я не пия ли?” Чашата, това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците си: „Идете да проповядвате и аз ще бъда с вас до скончанието на века.”

Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христос и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните дали Христос е на Земята между хората или на Небето между ангелите. Църквата поддържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за себе си: „Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на Земята между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.

Сега на вас оставям да преведете тези въпроси от гледището на духовния живот. Вие се интересувате от въпросите за душата, за съзнанието. Когато разрешите тези въпроси правилно, сами по себе си ще се разрешат и социалните въпроси. Ще дойде някой да пита до кога ще боледува, кога ще се освободи от сиромашията и т.н. Лесно може да се отговори на тези въпроси. Докато престъпвате Божиите закони, вие всякога ще боледувате, всякога сиромашията ще ви гази. – Кога ще се оправят работите ни? – Когато поумнеете. – Няма ли край това тежко положение? -Никакъв край няма. – Ами тогава какво трябва да правим? – Ще учите – нищо повече.

Сега като слушате да ви се говори по такъв начин, казвате: Вярно ли е всичко, което ни се говори или не е вярно? – Лесно можете да проверите истинността на моите думи. Сложете ги във вода, разтворете ги и вижте дали са сладки или горчиви. Ако са истинни, те ще бъдат сладки… Има неща, които са абсолютно верни. Като ви говоря за тях, те дават добри резултати. В тях се крие истината, а истината освобождава човека. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и всичката си сила.” – Ако толкова възлюбите Бога, вие чудеса бихте правили. Защо хората днес не успяват? – Защото любовта им към Бога е микроскопична.

Преди години се срещнах с един български пчелар, който отглеждаше пчели. Като ме видя, се оплака, че работата му не върви добре. Цели 20 години вече откакто се занимава с пчелите, но нищо не е спечелил. Сега търси някакъв нов начин за отглеждане на пчелите; ако и този път не спечели, ще ги напусне. Аз му казах, че мога да му помогна в тази работа, но с условие да определи една част от кошерите си за Бога. Каза ми, че имал 200 кошери. В такъв случай 20 кошери ще определиш за Бога. – „Чудно нещо! Каква нужда има Бог от тия кошери?“ – Щом се учуди на това, аз му казах: „Твоята работа е свършена вече.“ – Какво стана после? Същата година измряха всичките му кошери.

Следователно когато иска да успее в някаква своя идея или в някоя работа, човек непременно трябва да пожертва нещо за Бога. Който не е готов да пожертва нещо за Бога, той не може да очаква никакъв резултат. Ако лозето не се изреже, може ли да даде добри плодове? Ако нивата не се разоре и посее, може ли да очаквате от нея жито? След всичко това хората очакват резултати, надяват се на успех. Да се вярва в добрия успех без да се е употребило труд, работа – това не е вяра, но суеверие.

Всички хора говорят за любовта, и аз говоря за любовта. Обаче когато говоря за любовта, аз имам предвид проявата на любовта само в даден момент. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае любовта, тя е велика, мощна сила, но хората са я изопачили така, че днес не си вярват един на друг… Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират. Те трябва да се обичат, да си вярват помежду си…

Вие трябва да се запознаете с Божията любов в правия и смисъл, за да дойдете до положение, че във всеки човек да виждате Бога, т.е. да виждате доброто. Човек има две страни: външна, физическа страна и вътрешна, духовна страна, с която именно можете да се разбирате. Външният човек, това е неговата крива, изопачена страна, а вътрешният – това е красивата страна на човека.

Когато всеки човек накладе своя огън, тогава животът му ще се осмисли. Тази мисъл искам да оставя у вас. Ще кажете, че Христос е страдал. – Христос е страдал, за да ви покаже своята любов, своите знания, да ви даде идея как можете да се свържете с Бога, да започнете новия живот, в който да реализирате своите добри желания. Всеки човек има желания, копнежи, които иска да реализира. Каквито да са тия желания, само Божественото в човека може да му даде сила да ги реализира. На никого не казвайте желанията си, докато не ги реализирате… Христос на никого не каза, че ще възкръсне, но като възкръсна, цели 40 дена говори на учениците си. От две хиляди години насам Христос не е престанал да говори на човечеството. Някои вярващи казват, че са видели Христа.

Един ден отидох в дома на един български свещеник. В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. Той дойде да види как работиш, но ти не Го позна. – Как не знаех това нещо? Ако знаех, че Христос ме е посетил чрез този калугер, не пет лева, но хиляда лева щях да му дам.

Докато човек не срещне Христос и не Го познае, от него нищо не може да излезе. Щом срещне Христа и Го познае, той коренно се изменя: мощна сила прониква в душата му, здравето му се подобрява, чувствата и мислите се повдигат в по-висок свят. Това е от една страна. От друга страна в живота на човека настава известно влошаване, което в края на краищата ще го изведе на добър път. Защото когато Христос дойде на Земята, Той ще донесе най-голямото нещастие, но и най-голямото благо. Той ще донесе страдания, но ще донесе и радости. Той ще донесе смърт, но ще донесе и живот. Здравето е за разумните хора, а болестите – за неразумните; сиромашията е за разумните хора, а богатството – за неразумните. Който има богатство и не знае как да го употребява, той е товарно животно. Богатството, което е дадено на човека, представя задача, която той правилно трябва да реши. На всеки човек в света са дадени блага, които на място трябва да използва. Ако ги използва на място, той се благославя.

Идването на Христа не е физически, външен процес. Няма по-велико нещо от това да имате един приятел, в лицето на когото да виждате Христос. Това значи винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат „просветление на съзнанието или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христос и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христа внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека…

Христовото учение носи огънят на любовта. Това учение носи вътрешна свобода, към която всеки се стреми. Това учение иска от всички народи да направи един народ, какъвто всъщност съществува. Един народ съществува в света, а не много народи. Той е Божият народ, съставен от хора с високо, Божествено съзнание. Когато всички съзнания в света се сплотят около хора с Божествено съзнание, тогава светът ще се оправи. Светът се нуждае от умни, от добри хора… Когато някой греши, нека няколко души съсредоточат доброто си желание към него да му помогнат. Щом възприеме тяхното добро желание, той ще се почувства подкрепен и няма повече да греши. Направете следния опит. Когато някой студент отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си. Студентът ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си. Обаче ако няма никаква подкрепа, той може да пропадне. Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи какви да бъдат децата й…

Ако всички хора работеха безкористно и от любов, те щяха лесно да изправят своя народ. Обаче днес всеки гласува за себе си, всеки иска своите работи да изправи, да получи добра служба… Животът, енергията, която се дава за сърцето и за ума на човека, както и за неговата физическа сила, струва милиони и милиарди лева. Като не знае и не може да прецени богатствата, които са му дадени, човек не може правилно да ги използва. Ако хората имаха съзнание за количеството енергия, която е вложена и в най-малкия бръмбар, те биха вършили с нея чудеса.

Съвременните хора даже не подозират какви чудеса върши природата. Те мислят, че някога в миналото само са ставали чудеса. – Не, и сега стават чудеса. Между всички народи има учени, които правят големи чудеса… – Каква идея има майката, когато ражда? – Единствената идея, която има майката, когато ражда, е да роди живо и здраво дете. – После? – Да бъде това дете щастливо. Следователно същата идея имаме и ние в живота си: да живеем, да бъдем здрави и щастливи. Това значи: да придобием Божията Любов, да имаме вяра във Великото и да си помагаме взаимно, да не бъдем в тежест едни на друг. Както човек живее за себе си, така трябва да живее и за другите. В това седи свободата на живота.

Тези дни едно обикновено селско куче се приближи към мене и ме погледна право в очите. Донесох парче хляб и му го подадох. Макар и гладно, то ме погледна изпитателно, все едно искаше да разбере за него ли е този хляб, да не би да има някаква грешка. Тази постъпка на кучето говори за благородството на характера му. Тази черта ще му помогне да се издигне по-скоро. Други кучета като вземат парче хляб, бягат по-скоро да се скрият някъде, да не им вземе някой хляба.

Питам: сегашните хора нямат ли поне толкова вяра и благородство като това куче, да се освободят от своите смущения и съмнения и да се уверят в съществуването на Бога? Да се съмнява човек в съществуването на Великото Начало на живота, да живее в сляпа вяра, това значи да е прекъснал връзката си с великата Любов… Ако хората изгубят своята вяра и любов към Първата Причина, към Бога, и Той съжалява. Като вижда безверието и безлюбието на хората, Той не съжалява, защото знае, че ще бъдат изложени на големи страдания. В който ден се върнат към Бога, всички кардинални въпроси ще се разрешат изведнъж. Това не значи, че няма да имат страдания – ще имат страдания, но те ще бъдат сладки, приятни страдания. Такива страдания лесно се носят…

Всяка болест не е нищо друго освен един ангел, дошъл при вас с цел да обърне вниманието ви с някое от своите добри качества. Щом го видите, всичко забравяте. Но докато още не сте го видели, го наричате с някакво специфично име според научната медицина. – Това е алегория, на която трябва да разберете вътрешния смисъл.

Сега да се спрем върху любовта, която разрешава всички мъчнотии в живота. В който момент човек почувства най-малката любов в себе си, всички връзки, които до това време са го ограничавали, се разкъсват и животът му започва да се подобрява. Щом е така, всеки ден увеличавайте любовта си, за да можете да късате връзките, които ви ограничават. Докато живеете на Земята, все ще има нещо да ви ограничава: и като спите, и като ставате и лягате, и като ядете, и като се обличате. Това показва, че в света съществуват сили, които противодействат на човешкото щастие. Някои наричат това противодействие „старият човек”. Други го наричат „тъмни сили, черен век, черна магия” и т.н. Когато съзнанието на човека не е будно, тези сили го свързват и му противодействат.

За тези сили е писано и в Свещените книги. Казва се за Буда: Когато помислил, че е разрешил въпросите на живота и изпаднал в блаженство, Буда веднага се намерил в обятията на астралната змия, която го стегнала така здраво, че едва не счупила ребрата му. Скоро той се окопитил, дошъл в съзнание и се смалил толкова много, че лесно се измъкнал от обятията на тази змия. Само смирението било в състояние да избави Буда от нещастието, в което изпаднал.

Сега желая на всички, които днес ме слушате, да разрешите задачата си така, както Христос на времето си реши своята.