Учителя: Когато дойде една скръб, благодарете и тя ще си замине

Откъс от беседата „Новото в живота“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Мъчно е човек да премине живота с всички негови противоречия, които изпъкват. Животът, тъй както е, не може да се примири с нищо. Защо ние искаме да примирим това, което не може да се примири? И после събираме това, което не може да се събере. Да разширим това, което не може да се разшири. Има неща, които нито се увеличават, нито се намаляват… Безпокоиш се дали слънцето ще изгрее или ще залезе… Мислиш, че радост няма да имаш в живота. Лъжеш се, ще имаш радост. Мислиш, че скръб няма да имаш в живота, лъжеш се, ще имаш скръб. Ти мислиш, че вечно ще живееш, лъжеш се. Мислиш, че ще умреш, пак се лъжеш…

Сега се иска да не се безпокоиш за онова, което не ти влиза в работа и да не се радваш за онова, което не ти влиза в работа. Мисли за това, което се отнася само до тебе. Като казваме „се отнася само до тебе“, има една лъжлива философия. Казвате: „Човек не трябва да мисли за другите.“ Но другите хора, това са условия, възможности… И ти в даден случай си възможност и условие за другите. Ти това не можеш да го избегнеш. Ако мислиш, че сам можеш да живееш, независимо от другите хора, се лъжеш. А ако мислиш, че си свързан, зависим си от тях, пак се лъжеш.

Какво нещо сега е лъжата? Лъжата е това, което не е истина. Какво нещо е истината? Това, което е. Когато мислиш, че в скръбта ще намериш радост, това е лъжа. И когато мислиш, че в радостта ще намериш скръб, и то е лъжа… Трябва да се освободите от вашите детински възгледи. Те са били полезни за вас като форми на вашето развитие, но новият живот, възрастния живот, изисква малко други схващания…

Сегашните хора не знаят какво нещо е миналото, какво нещо е бъдещето и какво нещо е настоящето. Всичките хора, миналото представят човешките народи. Бъдещето представя възвишените същества, духовете, а настоящето е Бог. Тъй както сега живеете, то е Бог. Вие в Бога живеете. Сега мнозина казват какво ще бъде със света. Настоящият свят ще бъде точно това, което Бог е определил. То е Негова работа. Ще има ли мир? Това е Негова работа. Ще воюват ли хората? Това е Негова работа… Всичките тия народи и хората решават един въпрос, който не се отнася до тях. Искат да уредят света сега… Тъй както искат да го уредят, не се урежда. Човек иска да уреди живота си като яде. Той се заблуждава. Колкото е възможно да живееш от яденето, толкова и от яденето ще умреш. Казват, гладни ще умрем. Но и сити ще умрете. Някой казва, че без парички е голямо страдание. Но и с парите пак страдание ще имаш…

Когато казвате, че човек трябва да изправи погрешките, това е невъзможно без любов в света, пък любовта не може да се прилага, ако нямаш знания, ако не знаеш. Трябва да знаеш как да обичаш. И Любовта си има своя форма. Ние съвременните хора, хората които преди нас са живели и тия, които ще дойдат след нас, всички мислят, че са изучили начините на любовта. Но начините на любовта не са изучени. Онзи млад момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери по-здрав, по-умен, по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта?… Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието?

За да се изпълни едно обещание, трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране протича от стомашната система на човека. То е физическият свят, видимият свят. Това, което ние наричаме реалност, философите наричат последствие. Едно явление на друга една реалност. То представя формите на нещата.

И на нас този свят се представя от стомашната система. И ние постоянно трябва да задоволяваме този стомах с твърда храна, която трябва да сдъвкваме, да пием малко водица, слюнка, за да може тази храна да се смели. Ако не знаеш как да ядеш, твърдата храна не се смила и стомахът започва да протестира. Ти имаш едно мрачно схващане. Щом те заболи коремът, веднага целият живот ще се измени. Често, когато смилането на храната не става правилно, стомахът е черният дроб. Тогава очите пожълтяват… Значи черният дроб не е на място. Било е време, когато черният дроб е мислил. Всичката злоба и омраза на хората произтича от черния дроб. Когато някой човек те мрази, не може да те намрази от ума си. Но се смущава черният дроб.

Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека се отнася до неговия черен дроб. И като е зает с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно. Философията е следната: Ако намразиш един човек, ще придобиеш ли нещо или не? Ако ще придобиеш нещо, мрази го. Но ако ще изгубиш два пъти повече, отколкото ще спечелиш, не го мрази…

Преди повече от 15–20 години ме срещна един варненски търговец, казва: „Загазихме я, изгубих. Дадох на един повече 10 хиляди лева, изяде ми парите.“ Казва: „Какво да правя?“ Казвам му: „Работи, пари не искай от него. От друго място ще ти дойдат.“ Той казва: „Ще те послушам.“ След 4 години ме среща и казва: „Благодаря ти, спечелих повече, отколкото ми изяде онзи.“ Казвам: Ако не приложим, ще имаме известни нещастия, несгоди в живота. Ако приложим Божествения принцип в живота, ще работим с условията, които бъдещето ни носи и тогава лесно ще се справим с нашето минало. Загубите са минали неща…

Сега се изискват онези възвишените възгледи. Трябва да се разбира физическия свят с неговите закони, подробно трябва да се изучава. Човек трябва да се съобразява с тия закони, понеже в областта, в която живеем, тия закони не могат да се изменят. В бъдеще може би ще се изменят, но сега законите са закони. Ти не можеш без ядене.

Вторият възглед е дихателната система. Той представя духовния свят, разумното в човека. Ако ти не знаеш как да дишаш правилно, твоята кръв не може да се пречисти, ще останат много утайки в тялото, ще се зародят ред болести в ставите ти и в мускулите ти. Ти ще мислиш, че нещо провидението тъй е наредило. Провидението тъй е наредило, понеже ти не дишаш както трябва.

Ето какво разбирам под дишане: Ако дишаш и не мислиш когато дишаш, при дишането като приемаш въздуха, трябва да благодариш на Бога, че си приел въздуха в себе си и да го задържиш. И като го изпратиш навън, да благодариш, че Бог ти дал свобода да вземаш колкото искаш. По някой път дишаме без да мислим. Умът е някъде другаде. Разрешаваме някой друг въпрос, вследствие на това отсъствие на ума се създават всички нещастия в света.

Човек всякога да е буден. На сутринта да е будно съзнанието и половин час да дишаш и да благодариш. На обед половин час да дишаш и да благодариш и вечерно време половин час да дишаш и да благодариш. Направете това да видите как ще се подобри здравето. Там, където умът присъства, всяка работа става добре. И при стомаха е същият закон. Ти ядеш без да присъства твоя ум. Ако ядеш и не благодариш за яденето, пак е същият закон.

Та казвам сега на хората: Кой е правоверен? Аз наричам правоверни хора, които ядат и благодарят. Това е физическото поле. Кой е правоверен? Който, като диша въздуха, благодари. След това иде главата на човека, неговата нервна система, която представя Божествения свят. За всяка една хубава мисъл, която влезе в ума ти, да благодариш на Бога заради нея. Тогава ще станеш силен. Сега хубавите мисли идат, ние мислим, че те винаги вървят. И така не се ползваме. Всяка една мисъл, която прониква в твоя ум, е едно условие за една възможност, за твоето повдигане в света. Ти я приеми и благодари на Бога заради нея. Тя изведнъж няма да поправи всичко. Но в дадения случай тя ще поправи това, което трябва…

Професорът или учителят в гимназията си знаят работата, те преподават да кажем по математика или по геометрия, по ботаника или по зоология… Но онзи ученик, който не е слушал, когато учителят преподава, не си е научил урока… Ако той не учи, какво ще го ползва учеността на неговия учител? Той като се учи, тогава ще се ползва от знанието, което учителят има. Ако ние вярваме, че Бог е Всемъдър, Той направил всичко това, много добре, че Той ни е преподал един добър урок и казва: „Ще се учиш много добре да ядеш и ще благодариш за яденето.“…

Във физическия свят най-първо имаме работа с онези твърди вещества – въглерод и водород в стомаха. А в дробовете имаме работа с кислород, водород и азот. И най-после в нашия умствен свят имаме работа с трептенията на светлината, която иде от далечното пространство в нашия мозък. Само мозъкът знае как да я възприеме и знае как да я постави в действие…

Сега се смирете, че Христос тъй казал: „Люби.“ Как да любиш? Ти ще търсиш любовта отвън. Вие търсите любовта отвън да любите. Хубаво е това. Но онзи, който търси да го обичат, той ще се натъкне на голяма мъчнотия. Той не е господар на условията…

Имаш един свят, който е толкова изменчив. Той е лотарийна игра… Развийте в себе си онова чувство да помирисвате къде е златото. Златото има миризма, мирише като карамфилчето. Като тръгнеш мирише, израснало някъде… Давам онзи пример за онази млада американка и за един голям скъперник в Ню Йорк. Ходило едно дружество да му иска, пък той им дал едва 100 долара. Той може да даде 10, 20 хиляди, но дава само 100. Отива при него една млада американка, влиза, усмихва му се, поглежда го в очите и изведнъж, смекчава се, намира трептенията на сърцето му. Той казва: „Какво обичате?“ Тя казва: „Ще обичате ли да ми дадете 25 хиляди долара?“ Той казва: „На ваше разположение съм, госпожице. Когато имате нужда пак заповядайте, мен ще ми бъде приятно.“

Тази мома има разбирането на човешката душа. Тя влиза вътре и цени неговата душа. Казва: „Аз вярвам не така, както хората вярват. Ти имаш добродетели, но тия хора не разбират, затова не даваш.“ И той казва: „Понеже ме разбираш, на тебе може да дам 20 хиляди.“ И Писанието казва така: ако правим нещо съобразно с волята Божия, ако ние обичаме Бога, каквото и да е, ще ни даде. Същият закон е. Ако ние нямаме оная абсолютна вяра в Бога, вярващите, такива, каквито са, не могат да получат желаното. Ако мислим, че Бог е като хората, тогава нищо няма да имаме. Той тогава оставя туй, което в природата да съществува.

Ако наново Бог да се интересува от нас, трябва да Го обичаме. Обичането няма да дойде отвън. Никой проповедник няма да ви научи. Нито майка ви, нито баща ви. Обаче майка ви и баща ви може да ви предадат този импулс. Майка ви може да ви даде толкова, доколкото тя обича. Баща ви може да ви даде дотолкова, доколкото той обича. Вие ще вникнете в душата си. Имате там едно място във вашата душа, където ще разбереш защо трябва да обичаш Бога…

Ние живеем и се движим в Бога, нашият живот, нашето щастие и настоящето зависят от Бога. Ние търсим в бъдеще да Го намерим. Той казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Сега, сега трябва да търсим. Ако един ден оставите като умрете да го търсите, това е изгубена работа.

Какво казва Христос: „В твоите ръце предавам Духа Си.“ Не казва за в бъдеще, но сега в Твоите ръце. И какво направи Бог заради Него? След три дни Той изчисти всичките страдания. Казва: „Твоите страдания ще донесат Твоето благо.“ Казва: „Господ ще направи това. Понеже си имал пълна вяра и любов, аз ще направя за тебе, за да знае светът какво мога аз да направя.“ Колко хиляди, колко милиони хора днес има, които вярват? Някои от вас казват, да имаме това, което Христос е имал. Ти искаш да идеш на кръста. Ти искаш да имаш тази любов и тази вяра.

Сега искам да ви кажа, че в сегашния живот трябва да имате една реална вяра. Има един пример. Минават няколко души търговци, богаташи, обират ги разбойници. Минава един религиозен човек, той казва: „Ето един часовник, имам 100 лева.“ Те казват: „Върви, ти не си за нас. Ти обичаш Господа. Върви си по работата. Тези, които не го обичат, от тях взимаме всичкия данък.“ Мислите ли, че ако обичате Бога, ще ви оберат разбойници? Разбойници няма да ви оберат.

Бог е, който живее във вас. Има индуси, има и англичани, които изучават това изкуство. В най-опасните места ще избере някой индус един камък, ще седне на него и където минават тигри, лъвове, змии, той седи и мисли, вярва, че всичко в света е добро. Минават тия зверове и нищо не му правят. Един англичанин, който се упражнявал в това изкуство, казва: „Само ако една секунда умът ти се отклони и всичко ще хвръкне.“ След като мислиш, че Бог е, който всичко управлява в света, че всичко в света е добро, всичко е безопасно. В момента, в който се отклони умът ти, веднага може да се случи нещастие.

Нашите нещастия в света произтичат от онова, че мислим, че Бога Го няма в света. Но Бог е в света. Единственият, будният, който наблюдава всичко, което народите вършат, каквото религиозните хора вършат, каквото животните и растенията вършат, за всичко това окото му е будно, всичко вижда, всички недъзи и всичкото добро вижда. Когато вие страдате, това го знае.

Ако по някой път помощта не иде, това зависи от онова колебание на вашата воля. Колкото повече се колебаете, толкова повече Божиите блага остават за по-късно.

По някой път някои хора казват: „Ако дишаме много въздух, може да му се пръснат дробовете. Ако не вземете достатъчно въздух, какво ще стане с дробовете?“ Казвам: Трябва да възприемем достатъчно въздух, да се пречисти кръвта ни. Трябва да приемем достатъчно храна, да освежи силите ни. Трябва да приемем достатъчно мисъл, да просвети ума ни. Трябва ни една светлина. Знанието иде от светлината, горе от нашата мозъчна система. Силата иде от дробовете. Пък това, което трябва да се организира, да се посади наново, иде от стомаха.

Сега ония вярвания, че теглото е грешно, трябва да се изправят. Има стихове, които криво са изтълкувани. Казват, че било хубаво човек да не яде. Би било хубаво човек да не диша, че било хубаво човек да не мисли. Какво е човек тогава? Човек, който не яде, не мисли и не чувства, къде е човекът? Човек е онзи, който знае да яде по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да диша по законите на Любовта. Човек е онзи, който знае да мисли по законите на Любовта. Духът му присъства в неговата мисъл.

Сега ви навеждам на това, защото някои от вас искат да работят върху себе си. Търсите система. Много системи има, които нямат резултат. Впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете вашето сърце на работа. Впрегнете вашата воля на работа. С вяра изучавайте физическия свят, със сърце изучавайте духовния свят, а с мисълта си изучавайте Божествения свят, за да бъдете щастливи сега. Не както сега сте щастливи. Човек може да бъде щастлив.

Да ви дам едно правило. Ако ме слушате, може да го проверите. Когато дойде една скръб, благодарете като е дошла. Защото ако благодарите, тя ще си замине. Ако не благодарите, тя ще остане при вас. Когато дойде радостта, благодарете. Защото ако не благодарите, радостта ще си замине. При благодарността винаги радостите остават. А като благодарите, скърбите ще си отидат. Щом не благодарите, скръбта ще остане. Щом остане тази скръб, тя ще ви мъчи. Следователно като дойде скръбта, благодари, за да си замине... Тогава умът ще бъде на място, сърцето ще бъде на място и волята ще бъде на място. Бог ще те благослови, винаги ще бъдеш щастлив. Тук на Земята ще бъдеш щастлив и в онзи свят пак ще бъдеш щастлив.

В разумната мисъл, в разумното чувство и в разумната воля и благодарност е щастието на човека.