Учителя: Когато дойдат най-големите страдания, Бог е най-близо

Откъс от беседата „Съобразителност и разумност“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Ще вземете две думи предвид „съобразителност“ и „разумност“. Да бъде човек съобразителен и разумен – какво се подразбира с това? Един царски син може да няма съобразителност, понеже той живее в един дом с много добри условия. Има достатъчно слуги да му слугуват. И той си изважда едно заключение, че както е в дома си, така ще бъде и отвънка, където ходи. Той ще мисли, че ще има това уважение и почитание. Обаче неговата философия не е правилна. Щом излезе в живота, той ще се намери в едно противоречие.

Ако някой се намери в някой беден дом, че никой не му служи и всички се отнасят не така, както той иска, той ще си състави друго мнение, че светът е много лош, че няма обхода между хората. Обаче като излезе между хората, ще намери обратното – че не е така, както той е мислил. Разумният ще срещне това в света. Ако му липсва разумността, ще срещне противоречия. Ако е разумен, той няма да срещне тези противоречия. Значи разумността в човека означава, че той има светлина, има всички качества, с които може да живее при всички условия. Разумният човек е онзи, който знае при всички дадени условия как да постъпи.

Например: ако хвърлите от парахода един човек, който знае да плава, той веднага ще се съобрази. Това изкуство го е научил от далечното минало. Някой си забравил това изкуство, а някои – помнят. И ако не знае, ще се удави. Той може да падне сега и да покаже своето изкуство. Или може да го хвърлят. Добрият плувец ще надмогне над мъчнотиите.

Сега често срещате някои мъчнотии в живота си. От какво произтича това? Ние казваме: „Човек трябва да бъде религиозен.“ Но за да бъде човек религиозен, какви са качествата на религиозния човек? Вие казвате: „Да вярва в Бога.“ Но той трябва да знае в какво седи вярата. Двама светии живели в едно планинско место. Те имали спор върху солта. Дали боба трябва да се соли или да не се соли, много ли или малко да се соли. Става въпрос за боба, понеже те не ядат месо, боб си готвят. И въпросът е колко сол да му сложат. Единият вярва, че повече сол трябва да му се сложи, понеже действала благотворно на тялото, а пък другият вярвал, че колкото по-малко сол се слага и даже ако изобщо не се сложи, толкова по-добре. И един ден този, който вярвал, че никак не трябва да се слага сол, сготвил боба. Другият дошъл и казал: „Сол няма вътре!“ Първият казал: „Вярвай, че има сол и солта ще влезе вътре.“ Сега ако вие готвите боб без сол и вярвате, че има сол, ще има ли сол вътре?

Някой път казвате, че когато някой ви направи зло, вие вярвате, че не ви е направил. Как ще вярваш? Значи вярата е един закон на ума, за да се избегнат ония противоречия, от които произтичат вътрешните наши недоразумения… Например живееш в едно планинско място. Там водата и въздухът са чисти. Обаче в едно ниско място, водата и въздухът не са чисти. После мястото може да е блатисто и да има комари, които могат да заразят човека с разни болести.

Та казвам сега: Къде е злото? – В ниските места съществуват условия, които пречат на добрия живот. И следователно се раждат известни болести. Например да кажем, че има болест малария. Тя произтича от известни комари. Този комар може да ви обича. След като ви целуне някъде, с тази целувка той внася нещо. Аз я наричам „комарска целувка“. Но от тази целувка може да страдате с години. Не са хубави комарските целувки.

Сега схващате нещата индивидуално. Земята е едно училище. И за сега не е едно идеално училище. Това трябва да го знаете. Не е едно много добре уредено училище. Много неща липсват. Била е Земята едно добро училище, но преподавателите и директорите на това училище поразвалили нещо, та едвам от сега има един нов план, за да се поправят работите. Липсват някои неща.

Да допуснем, че вие страдате. Някой път страдате от стомах. Кои са причините? Това е предметно учение на физическия свят. Щом стомаха ви страда, вие сте престъпили закона на физическия свят. Болят ви краката – престъпили сте закона на физическия свят. Боли ви гръбначния стълб – престъпили сте закона на физическия свят. Излязъл ви цирей – престъпили сте закона на физическия свят. Да кажем, че нямате болка в стомаха, а в сърцето имате налягане, наричат го кръвно налягане. То е вече в друг един свят. Това го наричат на източните езици „кашан“ – светът на кашата. От която дума българите извадили своята дума – „каша“. Казват: „Забъркали някоя каша.“ Това е един свят, където ако влезе една нечиста материя, сърцето започва да страда. Образува се свиване, човек има неразположение на чувствата.

Казваш: „Неразположен съм.“ Това се дължи на „кашан“. Този човек на „кашан“ върви надолу. Какво трябва да правиш? Ще тръгнеш нагоре по планините на „кашан“. Щом вървиш по ниските места на „кашан“, ти имаш болезнено състояние.

Някой път има болести, които се дължат на човешкия ум, на мозъка. А пък той е създаден от друга една материя. Има 4 вида материя, от които човек е създаден според индуската философия. Твърдата материя, от която е създаден човек, наричат я „пракрити“. От нея са направени костите. От „прана“ са създадени мускулите, меката материя. От „кашан“ – симпатичната нервна система. От „манас“ е създаден човешкия мозък с нервната система, по която се изпращат токовете на човешката мисъл.

Някой път седите и казвате: „Да отидем на небето!“ Искате да отидете там, където живее Христос. Не разбирате вие, че се намирате в една несъобразителност. Ако рибите биха поискали да отидат в царството на птиците, какво би станало с тях. Има една органическа невъзможност за това. Така както са устроени рибите с тяхната дихателна система, те не могат да живеят в рядката среда на въздуха. Всяка риба, която би излязла на въздуха, тя е изложена да изгуби живота си. Следователно рибите ще имат само едно отражение на този външен свят на птиците. Рибите се учат за външния, физическия свят на птиците, по отражение. Когато водата отгоре е тиха и спокойна и повърхността – гладка, външния свят, планините и всички тези птици, които хвъркат, дават своите отражения по повърхността. И от тези отражения, тези същества във водата си съставят едно известно понятие, какви трябва да бъдат.

Ако ви се прииска да отидете на мястото, където живее Христос, вие ще претърпите кризата на рибите. На някой човек, да кажем, че му се ревне да отиде от този свят в другия. И ако не е готов, той трябва да умре. Смъртта подразбира, че онези условия, при които той живее, трябва да се изменят. И това отиване за другия свят трябва да стане по един разумен начин. И ако няма този разумен начин, ако не го вземе в съображение, този ще се намери в една голяма трудност.

Сега колко сте правили опит да излезете от тялото си? Вие говорите за онзи свят. Колко души от вас имате опитност да излезете от тялото си съзнателно, да се разходите и пак да се върнете. Колко души от вас?… Вие казвате: „Като отидем на онзи свят!“ – Като отидете на онзи свят, ще приличате на риба, която като хванат в мрежата, какво става с нея? Рибарят ги занася в ада. Рибарят, щом хване рибата, веднага я тури на пиростия. И всеки един религиозен човек, както сега се готвите за онзи свят, вие ще имате опитността на рибата. Ще ви турят на скарата.

Някой път имаме едно заблуждение, мислим в себе си, че имаме знание. Аз наричам човек със знание онзи, който е излезнал от тялото си, да си види тялото си и пак да се върне в тялото си. Поне да имате в живота си една такава опитност. А пък сега нито един от вас не е направил това…

Апостол Павел казва, че е излязъл веднъж от тялото си и не знае дали е бил вън от тялото си или е бил в тялото си. Аз казвам, че това, което той описва, го е опитал извън тялото си. Излязъл е извън това тяло, с духовното тяло е влязъл в духовния свят. И видял неща, които с човешки език не могат да се изкажат… И пише в своето послание и казва: „Видях нещо, но не зная в тялото ли бях или вън от тялото!“ И всички го цитират. И какво е видял? Каквото е видял, не може да се изкаже. И каквото е чул, не може да го изкаже. И казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ Един красив свят е той. Но човек трябва да се приспособи сега постепенно за високите трептения или за ония разумни същества, които живеят в онзи свят…

Та казвам сега, в школата, в религиозния живот, който подемате, трябва да имате една здрава мисъл. Аз наричам по някой път религиозните хора, че са хора, които много се дразнят. Да ви обясня какво нещо е дразненето. Сърдят се, карат се. Значи в духовния свят вие сте излезли на една височина, където има големи бури. Това, което препятства да се изкачват тези експедиции на Хималаите, е защото от океана идат известни ветрове, големи бури. Експедицията търси благоприятно време, тихо време, за да се изкачат нагоре. Големите бури завличат човека. Та религиозните хора, и най-кроткия и най-добрия човек, ако стане религиозен, ще почне да се сърди. Та сръднята е буря. Ти не знаеш закона. Ще се свиеш много добре, ще търсиш онези места, където ветровете не са така силни, да бъдеш на заслон. Вие искате като станете религиозни хора, да бъдете много кротки. Точно обратното. И за най-малкото нещо ще се разгневиш. Но това го изисква самото място.

Сега за всички се изисква една калена воля. Изисква се да бъдете юнаци. Да бъдеш духовен човек не е така лесно. Ти си планинец тогава. И онзи, който живее на полето, не разбира какво нещо е планината. Човек на планината минава през такива опасности, при които на обикновения човек би му побеляла главата. Даже на Алпите вие трябва да се качите, на Монблан, за да имате ясна представа какво нещо е висока планина. През какви гледчери ще минете! Колко пъти се случва, че 10 души, вързани с въжета един за друг, и всички в пропаста. Колко англичани са пострадали така. Те са много смелчаци, но по някой път са изгубвали живота си. Та същата опасност има и в духовния живот. Ако човек не е екипиран, може да пострада. Та трябва да е добре екипиран. Вие си търсите причините един в друг.

В духовния свят хората не трябва да са близо един до друг. Духовните хора не трябва да се свързват, понеже ако един се подхлъзне и падне, другият да може да помогне. Но ако единият не внимава, има опасност всички да бъдат повлечени в някой гледчер. Наскоро имаше един пример: преди 150 години е паднал един в Апите, сега го намерили и го съживили. Той пак оживял. В книгите е писано. Това е съвременен факт. Сто и петдесет години е стоял замръзнал и сега го съживили. Той е бил един пътешественик в Алпите.

Та казвам, аз навеждам тези факти, понеже идат някои при мен и ме занимават, казват: „Как да живеем ние на Изгрева? Ние обичаме да се караме.“ Хубаво е за това, че се карате. Значи живеете на високо място. Ако не се карате, аз ви съжалявам. Хубавата нива е изорана. Ако нивата не е изорана, ще съжалявам. Така както нивата е в първоначалното си състояние, на нея не може да се сее. Като се изоре, като се разбърка, може да се засее. Та ако вашето сърце и ум не се разбъркат, нищо не сте направили… Вие искате да влезете в онзи свят без да се разбърка умът и сърцето ви. Не мислите право. Ако онова дете отиде от дома в училище, ако учителят не му разбърка ума, какво ще научи? То ако учи в училище същите неща, които е учило при майка си, то няма да научи нищо. Учителят ще внесе ново нещо, на което майките и бащите се радват.

Новите работи, които се внасят във вас, противоречията, които се внасят във вас, това е благото. Вие страдате. Че страданието е нещо ново. Кажете ми един велик човек, който да е станал велик без страдание. Всички велики учители са минали през най-големи страдания, за които обикновените хора нямат понятие. Нито око е видяло, нито ухо е чуло страданията на великите хора. Едвам е писано за страданията на Христа.

Вие ще кажете: „Защо човек трябва да страда?“ Като влезете в другия свят, ще видите причината, ще разберете, че това е една необходимост. Мога да ви обясня. Представете си, че някой скулптор взима един хубав прост камък – груб камък, неодялан. Той със своите чукове започва… удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък!“ Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни. И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После започва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена.

Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите, и по ръцете, и по краката, и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане място, където този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания, човечеството нямаше да може да напредне. Можете ли да си представите Неговите страдания? Оставен между 6000 римски войници, го слагат за еврейски цар и започват да Му се подиграват. И с особени камшици почват да Го бият. Събличат Го гол и Го бият цяла нощ. И казват Му: „Радвай се, царю Юдейски!“ И развеждат Го цяла нощ. Цяла нощ тези 6 хиляди войници Го изпитват. Имате ли представа какво ще бъде вашето положение тогава?

Да кажем, че вие сте царски син и ви прекарат през това страдание. Като минете през това страдание, какво ще остане от царския син? И при това на сутринта Му дават кръста да Го носи, на който ще Го разпънат. И трябва да го носи. И евангелието казва, че Той е носил до средата на пътя и после пада на земята и намират друг да го носи. Не Го носят, но пеш Го водят за Голгота. И там Го заковават с гвоздеи. И казват Му: „Ти, който искаше да спасиш света, я слез отгоре! Освободи се от римските гвоздеи! Можеш ли да се освободиш от тях? Не можеш.“

Та казвам, смърта не е нищо друго освен това. Макар и да не искате, смъртта е един позорен стълб. Христос се моли и казва: „Ако е възможно, този позорен стълб да се отмени. Ако не, да бъде Твоята Воля.“ …

Три неща опита Христос на Земята. Той опита силата на волята си – колко може да издържи, да бъде тих и спокоен. Той каза: „Удряйте!“ Всичките тези удари Христос ги преброи. Той знаеше колко удари ще Го ударят. Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще броиш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна. След това онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека.

Вие някой път мислите, че силата е във вас. Къде седеше силата на Христа? – Да брои ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да брои думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо Си Ме оставил?“ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той в този момент се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго!“ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“

Вие някой път искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези ръце, на които да поверите душата си като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие!“ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази.

Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. Може да се гневите колкото искате. Колкото повече се гневите, толкова по-добре. И одумването е хубаво. Аз другояче гледам на нещата от моето гледище. Един е сприхав. Че как няма да бъде сприхав горе (в планината). Само че в духовния свят не се позволява да бъдете близо един до друг. На далеч трябва да бъдете един от друг. Трябва да бъдете най-малко на сто метра разстояние. Това е естественото положение. Тук на физическото поле може. Но там разстояние трябва да има, понеже има голяма опасност. Човек трябва да бъде свободен в своите действия. Когато казвам, че трябва да има разстояние, то е за да бъде свободен.

Ти не може да мислиш добре, ако някой се приближи при тебе. За да можеш да мислиш свободно, трябва да бъдеш надалеч. Трябва да пазиш известна дистанция. Има закони на мисълта. Някой път ние искаме да бъдем много близо. Близостта за духовния свят е хармония. Когато действаш хармонично с някой човек, ти си близо до него. Да си близо до един човек, не се разбира физическа близост. Той може да е тук, а ти в Америка. И ако твоите трептения са хармонични с този в България, не се изисква много време – ти можеш да му чуваш гласа много скоро…

Това са сега правила, които трябва да изучавате. Една съобразителност трябва да имате. Ценете вашия ум. Тоест – цени светът, в който е умът ти. Ценете устойчивостта на чувствата ви. Вижте доколко са устойчиви чувствата ви. Ценете и същевременно и доколко е силна волята ви.

Преди две години идва тук при мене един офицер. Той е смел български офицер, мъжествен, има македонски характер. И доста религиозен. Има някои неща, които вижда. Той вижда до първото и второто небе. До шестото небе не се е качил. Каза ми: „Имам една жена, но тя не е духовна. Тя не вярва във всички тези духовни неща.“ Аз тогава нищо не му казах. Сега наскоро след две години доведе жена си. Аз като я погледнах, казах му: „Аз имам друго мнение за жена ти. Тя има много по-устойчиви чувства отколкото ти. И по характер тя е много по-издържлива, също и по устойчивостта си. И после така както е образувана, тя е една жена, която много реално гледа на нещата. Тя никога не си слага крака на един мост, който ще се събори. Като го сложи, тя знае, че ще издържи. А ако е слаб мостът, като сложи, ще го оттегли, както слона. И казва: „По този мост не минавам.“ И като дойде тя, и тя е станала набожна като него. И тя е повярвала.

Но той си вярва по един начин, а тя вярва по друг начин. Той казва: „Аз черните ги виждам, но светлите много малко ги виждам. Като се качвам на някой влак, виждам, че двама черни влизат във влака. Казвам, без билет минават, без пари. Двама черни седнали в трена и се возят.“… Ние трябва да дойдем до онова положение, в което да ценим нашия ум, понеже много пъти човек може да вижда известни картини, но няма какво да се плашите. Някои от тези същества ще ви се изявят. Ще трябва да има човек една опитност. Трябва да направим връзка между физическия и духовния свят. И именно там се изисква най-първо устой, силна воля от вас. Изискват се устойчиви чувства, съобразителност и разумност, за да не се съблазните в онова, което сте придобили…

Та казвам, физическите работи, които имате, всички незгоди, които имате, трябва да знаете, че това е приготвено за новия живот. Не след като умрете – пак се прераждате, после пак умирате, втори път, трети път и прочие. Но има едно друго умиране, при което след като умреш, няма да умираш втори път. Христос не може да умре втори път. Веднъж ще умреш! А пък по този начин, както умирате, може да умирате много пъти. А ако умирате по начина, по който Христос умря, ще умрете само веднъж. Втори път не може да умрете. Има една смърт, от която човек минава от смърт към живот. А пък сега минават от смърт в живот, после пак в смърт, пак в живот и т.н… Човек трябва да надмогне смърта със своята воля, със своите чувства и със своя ум. Сега от вас се изисква геройство. Геройство се изисква, както се прояви Христос. Вярата Му и Любовта Му към Бога не се поколебаха. При всички тези изпити, които претърпя, не се поколеба Неговата вяра. Не постъпи както един обикновен човек, който казва: „Прави си Господ каквото иска.“

Христос казва: „Всичко, каквото прави Отец е за добро!“ Не само това знаеше Христос, но знаеше, че и това, което Той издържа, е за добро. Той знаеше, че това, което става с Него, е за добро. Той знаеше, че това, което Той изнася, е за добро! Казва : „Сега е време! Ако аз сега не покажа своята сила, кога ще покажа? И ако временните работи ме поколебаят в Любовта ми, какъв образец ще дам? И ако в мене се поколебае силата, че не мога да видя ръцете на Онзи, Кой ще ми вземе душата, тогава каква душа имам?“

Ще пазите това: Имайте силна воля, устойчиви чувства и ходете в светлина! На кого може да поверите вашите бъдещи съдбини? – На Божиите ръце! И само тогава прогресът ви ще бъде осигурен. Това значи да имаш Вяра. Без силна воля, без устойчиви чувства и без светлина вярата е слаба. Със силна воля, с устойчиви чувства и със светлина не можеш да се поколебаеш. Тази е Вярата, с която човек се спасява.

Искам да остане във вас мисълта, че в най-трудните положения, в които се намирате, при най-големите страдания, тогава Божиите Ръце са близо! Не се бойте! Вас ви е страх да не би да паднете. Тогава Господ е най-близо! Кога Бог е най-близо? – Когато дойдат най-големите страдания, да имате светлина, за да Го видите. Пък ако нямате светлина, не може да се ползвате. Та светлина трябва да имате, ако нямате – тогава търпение, не може да Го видите. Ако имате търпение може да Го видите – да видите Божия промисъл, оная Любов, оная грижа, която Той има за вас.