Откъс от беседата „Божествена светлина“, държана от Учителя на днешния ден преди 96 години:Съвременните хора не успяват в много работи, защото мисля
Откъс от беседата „Божествена светлина“, държана от Учителя на днешния ден преди 96 години:
Съвременните хора не успяват в много работи, защото мислят, че благата, към които се стремят, се придобиват по механичен начин. Това е стар възглед, останал от далечното минало на човечеството. Тази е причината, поради която детето очаква всичко от майка си, синът – от баща си, дъщерята – от майка си, ученикът – от учителя си, болният – от лекаря и т.н. Това е вярно отчасти само, по отношение на физическия свят. Обаче и на физическия свят за предпочитане е човек да прави усилия, сам да придобива благата на живота.
Какво правят сегашните хора? Те постъпват точно обратно. Цял живот бащата работи за сина си, копае на лозето, оре нивата, за да може синът да учи, да се образова, да придобие знания. Бащата носи скъсани дрехи и обувки, да има повече пари, да облече добре сина си. А синът чете, пише, облича се добре, ходи по разходки с другари, не мисли, че трябва да помогне на баща си. Той счита, че в реда на нещата е бащата да копае, да вдига и слага мотиката. Бащата се въодушевява от надеждата, че един ден синът му ще стане учен човек, и затова има сили да работи на лозето и на нивата, но синът не цени тези грижи, този тежък труд. Той не казва, че един ден, като стане баща, ще следва примера, който е видял в дома си. Като гледа, че баща му ден след ден старее, синът казва: „Остаря вече баща ми, трябва да си замине за онзи свят“. Най-после, бащата заминава, но синът не е придобил онова, от което сърцето и душата му се нуждаят.
На какво се дължи това противоречие в живота? Някои ще кажат, че това е карма. Обаче кармата не обяснява нещата. Ако приемете, че известно противоречие в живота се дължи на кармически отношения, вие трябва да го докажете. Всяко нещо, което човек приема, трябва да се докаже. В геометрията, за пример, се казва, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника се равнява на два прави ъгъла. Който приема тази теорема, едновременно с това той я доказва. За да не поддържа синът в себе си мисълта, че баща му трябва да си замине, самият баща не трябва да допуска тази мисъл. Като започне да остарява, бащата мисли, че е време вече да замине за другия свят, да не пречи на младите да живеят. Щом той мисли така, синът възприема мисълта му и очаква вече заминаването на баща си. – Не, докато живее на Земята, човек трябва да мисли каква работа му предстои още да извърши, а не кога по-скоро да замине за другия свят. Какъв смисъл има разбирането на бащата, че трябва да се живее, ако той сам за себе си говори, че трябва да замине? Човек трябва да бъде последователен в това, което говори. Какъв смисъл има да проповядваш един морал, а да изпълняваш друг?
Господарят казва на слугите си, че не трябва да лъжат, а като дойде до своите отношения към тях, той си позволява понякога да ги лъже. Някой изисква от хората да го обичат, да му се подчиняват, а щом дойде до него, счита, че е свободен, т.е. не е длъжен да ги обича. – Защо? – Защото не можел да обича. Щом не може да обича, а изисква от хората да го обичат, той няма никакъв морал в себе си. Който живее по закона на Любовта, той едновременно трябва да дава и да взима. Не постъпва ли така, нищо не може да го извини. Колкото и да се извинява човек, природата не приема неговите извинения. На човешките извинения природата отговаря по следния начин: Който обича, той придобива живот; който не обича, той намира смъртта.
Защо трябва да обичате? – За да придобиете живота. – Какво ви очаква, ако не обичате? – Смърт, страдания, мъчнотии и неуспехи. Мнозина поддържат кривата философия, че за да те обича един, ти трябва да мразиш друг. – Това е криво разбиране. Любовта не почива на омразата, нито на страха. Каква любов е тази, която се дава от страх ? Ще дойде някой млад момък при една мома, ще извади револвер насреща ѝ и ще я застави да му каже, че го обича. Любов, която се дава от страх, не е истинска. Любовта е сила, която не отстъпва пред никакви външни насилия. Любовта изключва страха.
Коя е причината за противоречията? – Противоречията се крият в човека, в неговите вътрешни чувства, в това, което той е складирал в своето подсъзнание. За да разбере това, човек трябва да познава естеството си. Като познава себе си, човек ще познава и другите хора. Така той ще разбере, че като форма всеки човек, всяко същество носи в себе си известен род сили, които оказват добро или лошо влияние върху хората. Тази е причината, за която един обичате повече, а друг – по-малко…
Страхът прекъсва връзката в човешкото съзнание и той може да припадне. За да не се прекъсва тази връзка, на помощ идва вярата. Където има вяра, там страхът е изключен. Докато човек вярва в някого, страхът стои настрана. Щом изгуби вярата си, страхът идва на първи план.
Какъв е произходът на страха? – Страхът е остатък от далечното минало, когато човек се е отделил от Бога, т.е. когато е скъсал връзката си с Първата Причина. Въпреки отклоняването на човека, Бог пак го държи в съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговите закони. Страхът е остатък от една култура, в която животинският елемент е имал преодоляващо влияние…
Съвременните хора понякога стават маниаци. В ума им влиза някаква мисъл, от която ден и нощ не могат да се освободят. За пример, някой си внуши, че го преследват да го убият, и не може да се освободи от тази мисъл. Където и да отиде, каквото и да направи, все тази мисъл го преследва. Всъщност никой не го преследва. Той сам си е внушил тази мисъл или я е приел отнякъде. Може би в това време да преследват друг някой човек или някое животно…
Човек, като разумно същество, трябва да помага на по-слабите от себе си. Не позволявайте във ваше присъствие да се вършат престъпления. Видите ли, че някой паяк е хванал муха, или някоя змия е хванала жаба, или някой човек е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да пуснат жертвата си. Кажете им, че във ваше присъствие, пред очите си не позволявате да вършат престъпления. Далеч от очите ви могат да правят каквото искат. Някои ще възразят, че Господ е създал всички животни, че Той е наредил животните да се изтребват едни-други. – Вие трябва да знаете, че всичко, което става около вас, е предметно учение и човек трябва да учи от това, да прояви своята разумност. Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният човек не чака да слезе Господ от небето и да го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята си той го предотвратява. Бог се проявява чрез мислите, чувствата и действията на разумния човек. Волята на Бога се заключава в помощта, която можете да дадете на по-слабите, на по-малките от вас. Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек – да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.
Като ученици, вие трябва да приложите същия морал и в отношенията си към хората. Срещате един беден, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Не го съдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъл към него, да му въздействате, да го отклоните от решението му да се самоубие. Опитайте се после да поговорите с него, да създадете връзка.
Какво правят съвременните хора в такива случаи? Всеки бърза по своята работа и ако срещне такъв човек, погледне го и казва: „Бог има грижа за него. Той ще му помогне“. Щом си кажете така, вие се успокоявате и продължавате пътя си. Какво ще бъде положението на вашето тяло, ако ръцете ви кажат, че и без да работят светът ще се оправи? Тогава краката ще кажат, че и без да ходят, без да се движат, светът ще се оправи. Езикът ще каже, че и без говор нещата се разбират. Сърцето ще каже, че и без да тупа, животът си тече. Мозъкът ще каже, че и без мисъл нещата си съществуват. Откаже ли се всеки орган от своята функция, в края на краищата тялото е осъдено на смърт. – Не, щом сте дошли на Земята, всичките ви органи, външни и вътрешни, трябва да работят: ръце, крака, очи, нос, уста, сърце, мозък, стомах – всичко в човека трябва да работи правилно, съзнателно, разумно. Само по този начин светът може да се оправи. Бог ще оправи света чрез хората.
И тъй, като ученици, вие трябва да започнете с малки опити. Щом чуете, че някаква муха бръмчи, вижте коя е причината за бръмченето ѝ. Разберете ли, че тя се е оплела в паяжината на някой паяк, който се готви да я удуши, веднага станете на крак. Идете близо до паяжината и отправете мисълта си към паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паякът хвърлете вън. Истинският човек се познава в малките работи. Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот…
Едно е важно да знаете – че между всички явления в природата има постоянна връзка. Зад всяко явление се крие една разумна причина. От човека се иска да мисли правилно, да съпоставя фактите и да вади верни заключения.
Сега ще приведа още един пример, за да видите как невидимият свят работи. Един наш приятел имал една важна работа, за свършването на която трябвало да става всяка сутрин в три часа. Обаче той нямал будилник, а не могъл сам да се събужда. Легнал си вечерта и дълбоко в себе си се помолил да се събуди по някакъв начин в три часа, за да започне работата си. Като наближило три часа, той чул, че една голяма муха бръмчи над главата му, не го оставя да спи. Той станал, погледнал джобния си часовник и видял, че часът е три. Веднага скочил от леглото си, облякъл се и започнал да работи. На другата сутрин мухата пак започнала да бръмчи и той се принудил да стане. Това се продължило цял месец, през което време той свършил работата си. Значи мухата изпълнила ролята на будилник. Невидимият свят я използвал като слуга, като свой проводник. Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползва от светлината на това знание и върви напред. За да се ползва от тази светлина, човек трябва да бъде отворен за нея, да има добро разположение на духа.
За да разбере света, човек трябва да има разположение, да вижда нещата правилно. Няма ли разположение, съзнанието му се помрачава и целият свят пред него изгубва своята красота. По лицата на всички хора той вижда само сенки. Неразположението на един човек само е в състояние да произведе смущение във всички окръжаващи. Наистина, когато бащата е тъжен, и майката, и децата стават тъжни. Тъгата, скръбта, мрачните мисли се предават от човек на човек…
Като влезе човек в някоя стая или в някой голям салон, се настройва войнствено. Той е готов да се сърди, да се кара с хората. Това се дължи на ъглите, които се образуват при пречупване на светлината. Колкото повече криви линии има някой салон, толкова по-правилно се пречупва светлината. Щом светлината се пречупва правилно, отразената светлина е мека, приятна и действа благотворно върху човека. Защо не виждате грешките на човека, когото обичате? – Защото сте го поставили в храм със сферична форма, в който светлината се пречупва и отразява правилно…
Като ученици, вие трябва да изучавате Науката на светлината, за да се ползвате от нея. Мнозина очакват всичко да им дойде наготово. – Не, те сами трябва да учат, да прилагат ред методи в живота си. Без работа и приложение нищо не може да се придобие.
COMMENTS
Ето, в поредна лекция и с поредни примери СЕ казва, че МИСЪЛТА човешка е централният инструмент, с който Божественото работи над нас, чрез нас…
‘Бог се проявява чрез мислите, чувствата и действията на разумния човек.’ Точно!
И то работи безотказно!
Винаги!
И това не е знание само за вещари и посветени – тоест това е елемантарното базисно знание, което е получавало невръстното дете чрез семейната общност, традицията на рода.
Искам да споделя на това място, че Комунизъмът наложи една емоционална дистанция към старото, православно християнство, което по нашите земи е било винаги с доста локални различия и особености, наложен бе атеизма, но визуалният свят нямаше как да бъде заличен – манастири, църкви… всичко това си го имаше, макар, че отчетата вътре бяха по-скоро на “служба” към службите, отколкото на служба към и за Бога.
И въпреки тази наложена емоционална дистанция с години наред, старите хора, какъвто беше примерът лично на моята прабаба, си знаеха тяхното си, и си бяха верни до край на това, на което ги бяха научили предните поколения – на тримирене, на молитва, на пост, в къщи, скришом пред личното си кандилце – пример за това, че ако създадеш навици и едно отношение към личната си ВЯРА, с декрети, политики и постулати не можеш да я забраниш, да я заличиш от лицето на земята.
В едно бяха сбъркали ‘зидарите на новия комунистически строй’, на братското ни еднакво закълъпено в петилетки планувано съществуване:
Бяха забравили паметта на старите, че тя е жива и както водата оставя информационна следа по камъка, по който е текла, така и паметта на тези хорица оставяше малки, но трайни следи там, където е минала, живяла.
Ето защо сега, в наши дни, когато сме ‘загризали яко кокала на емоционалното си оцеляване като колектив”, нация, с повече емигрирали, отколкото останали май….,сме свидетели на едно търсене и връщане към “корените” си, с писани на требници като Розмари де Мео например и прекрасни литературни завръщания в “бащината къща”, “махала” като тези на Ивенела Самуилова.
Разбираемо е, защото по моему, нуждата ни от “заземяване” от намирана на Истината е станала много остра, екзестенциална.
Молете се да Ви бъде простено за неправилни мисли, думи и деяния, като правейки го същевременно ще рекапитулирате всичко сторено през деня и ще осъзнаете дейният си отпечатък, който сте оставили през изминалия ден.
Много поучителен е и примерът с работата на частите от човешкото тяло – ако ръцете НЕ работят, краката също, мозъкът, сърцето ви, и вие се уповавате на Господа, че ТОЙ всичко ще нареди някак си за ваша сметка, ей така, сте в грешка.
Ако не сте деен, не се трудите (не напразно трудът при Богомилството , ако си спомням правилно, е бил централен елемент на тяхното учение) и се “оправдавате” само с това, че някой ще ви свърши нещата, а вие имате само “задължението” да “вярвате” бързо ще разберете, че вървите по задънена улица.
Не напразно българската поговорка казва: “Помогни си сам, та да ти помогне и Господ!”
Всъщност мъдростта скрита в българските поговорки е компромирано вечно знание, което ако си усвоил и разбрал и следваш през житейския си път, ще ти помогне и няма да се отклониш кой знае колко от правия път.
Навремето хората са давали пример на децата си с личния си труд, че “Който НЕ работи няма да яде!”, че “ръцете на отрудените са прекрасни”, а не тези на мързеливите и т.н.
Но са знаели и зависимостта на телесния труд към телесното и психическото здраве, доказано в поговорката “В здраво тяло – здрав ДУХ!”
Не сме ли дейни, не сме ли ДОМ на благородни и СВЕТЛИ МИСЛИ, (мисълта е енергия и както казва Севрюкова е по-бърза и от светлината!) не работим ли за това, за което сме пратени на Земята, не следваме ли сърцето и целите си, не даваме ли на идеите си и на мислите си външен завършек сме обреченеи на смърт, на разпадък, на материален дисбаланс
Не, не сме длъжни да работим ЗА децата си, а ЗА тяхното ПОДГОТВЯНЕ тук на тази земя.
Задачата ни е не да оставим имоти и наследства на децата си, за които ще се карат един ден едни с други или с държавата – не, това е натискът и убежденията на канцерогенният материализъм.
Задачата ни е да дадем на идните поколения пламъчето, знанието, вярата и правилното отношение към себе си и към околния свят.
Правилното отношение към Божественото, към природата и към себе си, като част от нея.
Човек не трябва да очаква, че децата са длъжни да му благодарят за това, което им е оставил като материални придобивки. В повечето случаи става точно обратното, наследството и парите придобити с труда на старите биват разпилявани от децата, наследниците.
Който се чуди на това сам си е виновен, защото не е разбрал наистина важното – макар и да сме скачени съдове всеки е тук на тази земя с неговата си лична мисия.
Всеки ще успее по своя си начин стига обаче да е научен на ВЯРА, тоест на безстрашие от провал и от каквото и да било.
Вярата е централен фактор на успеха и на една изпълнена мисия.
Виждаме ли само спънките и страха и негативното, сенките по лицата на другите, нито ще сме смели, нито ще сме дейни…
Тоест сами ще си навреждаме.
Приказката “Помогни си сам, та да ти помогне и Господ!’
бих я перефразирала в: “Повярвай си, че да ти повярва и Господ!”
В този смисъл ВСЕКИ е СТОПАНИН на Господа, на храма си и отговорен за това в което ВЯРВА!
Светъл и успешен ден!