Откъс от беседата „Елате и обядвайте“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:Ще прочета само част от 21-ва глава от евангелието на Йоана
Откъс от беседата „Елате и обядвайте“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:
Ще прочета само част от 21-ва глава от евангелието на Йоана – от шести до четиринайсети стих включително:
„А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
Иисус им казва: „Донесете от рибата, що сега уловихте.“
Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
Иисус им казва: „Елате, обядвайте.“ И никой от учениците не смееше да Го попита: „Кой си Ти?“ понеже знаеха, че е Господ.
Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. Това беше вече трети път как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.“
Казва Писанието: „Всички ще се изменим.“ Ще се изменим, ако искаме да се изменим. Ако не искаме да се изменим, никоя сила не е в състояние да ни измени. То не е механически процес. То е процес абсолютно свободен. Когато искате да се измените, значи си в съгласие с природата. Ако ти обикнеш природата, а не обичаш Бога, природата не може да те обича. Тя ще ти позволи да ореш, да сееш, всичко ще посяваш, но нищо няма да ти даде. Ти ще посееш, ще дойде градушка, ще убие всичко посято. Ще посееш зеленчук – всичко ще унищожи, ще дойде слана отгоре. Питам: Какво ще правиш? В света не е само единствен фактор природата…
Има хора, които носят отрова в себе си. Има хора, които носят благо в себе си. Има хора в света, на които влиянията са толкова лоши, че като минат, погледнат някой вол, някой бивол, някоя крава – веднага умират. Има хора тъй лоши, че като минат покрай някой извор и погледнат, и той изсъхва. Има хора тъй лоши, че като погледнат към небето, то потъмнява. Мислите ли, че тия хора ще оправят света? Аз не говоря в преносен смисъл. Аз говоря в много реален смисъл. На какво се дължи сегашният упадък на човечеството? На тези хора, които вървят по кривия път и искат да ни убедят, че това е пътят на спасението. По този път и хиляди години да вървят, ще се увеличат все повече страданията. От този живот е създаден целият ад. Адът е тука, на Земята. Някои търсят ада в някой друг свят.
Едно малко ангелче чело историята за създаването на Земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга да ме заведеш на Земята да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ – „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на Земята. То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ – „Това са хората.“
Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи Земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, че Господ го е създал така. Не! Не мислете така!
Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте. Има нещо велико – това е неговата душа, това е неговият дух, това е неговият ум, това е великото в човека.
Не се заблуждавайте с онази каша, дрехата, която Бог турил, той без нея живееше в рая. Като излезе от рая, това е кожената дреха и дрехата, която носите, това е кожената дреха. И вие треперите за кожената дреха. Казвате: „Кожицата ми.“ Като се върнете в рая, трябва да съблечете тази дреха всички, защото с кожена дреха не се живее в рая. В един грешен свят с кожена дреха може да живееш, но в един праведен свят, в един свят на Любовта – без кожена дреха – ти ще носиш дрехата на един ангел, на един светъл дух.
Сега някои казвате – икономическите условия. Аз бих предпочел да съм сиромах с онова светло знание, да разбирам законите на Битието, да бъда във връзка с живота, отколкото да бъда най-богатия човек в света. Аз бих предпочел да имам само предвкусването на онази любов, с която природата си служи, отколкото да имам всичката временна любов – тази каша, от която сегашните хора страдат. В какво ще покаже човек любовта, я ми кажете. Синът не вярва в баща си, бащата не вярва в сина си. Майката не вярва в дъщеря си, дъщерята не вярва в майка си. Мъжът не вярва в жена си, жената не вярва в мъжа си. Свещеникът не вярва в онези, които го слушат, онези, които го слушат, не му вярват. Всички не си вярват. И вие, които ме слушате, не ми вярвате. За мене е без разлика дали вие вярвате или не. То е ваше право…
Сега ти си се сгушил, мислиш утре какво ще бъде с тебе, мислиш с твоите близки какво ще бъде. Какво ще бъде с вашите близки? С вашите близки ще бъде туй, което станало с едно лисиче. Едно лисиче питало майка си: „Къде ще се срещнем?“ Тя казва: „При кожухарина. Там ще идем на среща.“ Този път, по който ние вървим, ние ще се срещнем при кожухарина. Ако изменим начина на лисицата, по който път тя върви, тогава няма да се срещнем при кожухарина, ще се срещнем на друго място…
Вие ще ми кажете, че много сте страдали. Това не е доказателство, че вие имате Любов. Вие може да ми кажете, че много сте мислили. Това ни най-малко няма да ви покаже, че сте учен. Онзи вълк и той мисли как да прескочи кошарата. Има една мисъл, която гради. В дадения случай тя гради вътре. Онази съграждащата мисъл премахва в живота всички препятствия. Когато тя влезе в човека, ще премахне сиромашията, страданията, болестите, омразата, злобата, презрението, завистта. Всички отрицателни качества ще ги премахне. Тази мисъл ще бъде обновление на човечеството…
Казваме, че трябва да се обичаме. Туй няма да стане по човешки, даже по ангелски няма да стане. Всички трябва да влезем в божествения живот. Любовта е възможна само в божествения живот или Любовта е възможна само когато живеем в Бога. Извън Бога никаква Любов не съществува, не може да се прояви, понеже Бог е Любов. Как ще проявиш, не да я проявиш моментално. Любовта е един непрекъснат акт, който съществува в природата. Човек трябва да бъде добър проводник на Любовта. Няма по-ужасна сила от Любовта – когато си лош проводник, тя ще ти създаде най-големи страдания…
Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ Ние, хората на съвременния век, трябва да имаме една култура, да бъдем готови да посрещнем онези новите, които се раждат, да ги посрещнем, да ги повикаме на обед, отколкото да изпращаме онези, които заминават с черните тела, с красивите дрехи. И Христос се явява при своите ученици и казва: „Ново учение на вас оставям.“ Какво искал Христос? Казвате: „Когато дойде Христос.“ Като дойде Христос, ще изгори Земята. Ако хората живеят добре, няма да изгори, ако хората вървят по сегашния начин, Земята ще изгори и нищо няма да остане. Учените хора казват, че цяла Европа на 2000 хиляди километра надлъж и шир, всички ние, цяла Европа отиваме към Екватора. Движим се. Напущаме Северния полюс. Знаете ли каква катастрофа ни чака. Няма да ви кажа. Защо да се плашите сега…
Сега единствената мисъл, която искам да остане в ума ви, която може да бъде динамическа, полезна за вас, бих желал всички вие – както ви виждам пред себе си, някои сте сухи извори – желая всички да станете извори, да бликате. И около вас да има зелени поляни, птички, дървета, това ви желая на всички вас, да влезете в новия живот, да почнете да бликате. Казвате: „Възможно ли е?“ Всичко е възможно. Трябва да измените вашия начин, вашата мисъл. След като се измени вашата мисъл, ще се измени и течението на вашите чувства, ще се измени и ходът на вашите постъпки.
COMMENTS