Учителя: Има велики блага, които са определени за всяка човешка душа

Откъс от беседата „Път за всички“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

Ние съзнаваме, когато някой човек няма отношение към нас, а някой път нашите отношения към другите не ги съзнаваме. Имаме отношение към Бога. Бог е създал светлината. Той се проявява чрез нея. Ние мислим: „Лесна работа е!“ Ни най-малко не сме благодарни на Бога за светлината, която имаме, не сме му писали едно писмо. Той създаде въздуха и този въздух има отношение към нас и досега не сме Му благодарили за туй. Мислим за светлината, за въздуха, като неща обикновени, а ние мислим за неща велики в света, а какви са, не ги знаем. Мислим, ще идем в оня свят, в Небето. Какви са ангелите, какъв е Раят, не знаем. Имаме едни понятия. Какво нещо е Раят, не го знаем. За мен Раят е, когато съм гладен, че някой човек ме повика и ме нахрани, това е Раят. За мене Раят е, когато съм жаден, че ме срещне един човек и ми даде чаша вода, то е Раят. Раят е отношение на хората. В Рая съществата са така внимателни, че най-малката нужда задоволяват. Това е Раят… Или другояче казано: всичките са разумни проводници на Божествените блага. Ако ние не можем да станем проводници на Божиите блага, какви хора сме? Аз искам вие да бъдете добри. Другите хора какви са – нищо не значи…

Искам да имаме отношения към Бога. Не можем да имаме правилно отношение към Бога, ако не Го обичаме. Когато Бог ме люби, аз трябва да Го обичам. Ако няма между Бога и мене Любов, какво отношение има. Бог вече е образувал отношението, създал ме, създал ми тялото, дал ми ума, сега от моя страна се изисква аз да образувам отношението. Сега допуснете, че вие сте баща и сте купили цигулка на вашия син, купили сте и хубав лък да свири, но той не свири. Като дойде някой, той извади кутията, отвори я, покаже цигулката. После пак я затвори. Бащата казва: „Този син отвори кутията“. Показва цигулката – казва, че баща му му купил цигулка и пак я затваря. Но това не радва бащата. Той не е купил тази цигулка, да я показва на хората. Той иска син му да се научи да свири и когато се научи да свири хубаво, нему му е приятно…

Целият свят и ние се намираме почти във Второто пришествие. [Учителя визира Втората Световна война:] Вие седите тук, но един ден, като дойдат англичаните, българите могат да бъдат бити от англичаните и от германците могат да бъдат бити. Ако вземем страната на англичаните, германците с аероплани над София ще дойдат. Ако вземем страната на германците, англичаните ще дойдат. Ние се намираме на страната на една мома, която иска да се жени и двама кандидати има. И двамата искат да я вземат. Казва: „Ако не ме вземеш, знаеш ли? Аз съм човек. Или ще се определиш…“ Ако се определи към единия – аероплани, ако се определи към другия – пак аероплани. Какво ще прави, кажете ми? Ще бягаш надалече, няма да се определяш. Сега, разбира се, вие не сте отговорни. Туй, което става в света, има други причини. Тази война е предизвикана от Невидимия свят, в нея са заети всичките – и малки, и големи същества. Но ние, хората на Земята, трябва да имаме отношение. Тя, войната ще се свърши, но ако ние нямаме отношение, ще пострадаме, защото ти щом си в един оркестър, имаш отношение. Трябва да пееш. Че другите не пеят, то е друг въпрос, тяхна работа е. Аз като член в хора трябва да пея хубаво, безупречно. Ако всичките пеят безупречно, имате един хор. Не е въпрос за една погрешка, защо съм взел един тон фалшив…

Ако в салона има един, който те мрази, ти не може да пееш, не може да дадеш концерт. Този, който те мрази, ще праща вълни, ще се затегне гърлото ти, не може да пееш. Някой оратор иска да говори, но някой в публиката е по-силен, изпраща своите снаряди и той не може да говори. Говори, и той казва: „Не е вярно, не е научно“. Това не е, онова не е. Ние не живеем по Бога… Няма по-хубаво нещо, когато всичките хора са носители на Великото и Божественото в света!

Сега на вас ви говоря за малките работи, понеже лесно можете да ги направите. Какво ви коства да турите препинателните знаци на мястото, да турите там, гдето трябва запетайка, точка и запетая, точка, удивителна, въпросителна. Един анекдот има, мисля във военното училище е било. Един от учениците, един юнкер, не знаел да пише на място препинателните знаци. Направил му забележка началникът и той втори път като писал работата си, най-отдолу написал – точка, запетайки, точка и запетая и след това написва: „Марш всички по местата!“ Подписал се отдолу. Казва: „Аз съм научен да заповядвам“. Можеш да им кажеш „марш“, но ти сам трябва да ги туриш на мястото. Може да заповядваш, колкото искаш, но тия са войници, които не се подчиняват на никакъв закон. Ако ги туриш на мястото, може да седи, не се помръдва. Като идеш ти, може да го смениш. Ние не трябва да кажем като този: „Марш! Да се поправи светът!“ Често казваме, да се поправи светът.

Светът ние трябва да го поправим. Нашият свят е много добър, но аз трябва да го поправя, да коригирам всеки ден, вметнати неща има. В своите мисли трябва да внеса нещо ново, в своето сърце трябва внеса нещо ново и в своята душа има нещо ново, което трябва да внеса. В туй седи прогресът! Онова, което излиза от Бога, аз трябва всеки ден да го възприемам и да благодаря на Бога. Дадено ми е днес едно ново парче, една нова песен, трябва да го зауча. Като изпея, да съм доволен. Аз днес отлагам, утре отлагам…

Отива един доста виден певец в Америка, при един американец да пее, и той му дава един долар. Певецът поглежда, а онзи му казва: „Толкоз заслужаваш. Втори път като дойдеш, да пееш по-хубаво, повече ще ти дам. Днес толкоз оценявам – за един долар“. Втори път отиват дует да му пеят. Този американец обичал красивите моми. Този певец знаел, че има слабост, че обича красивия пол и води една красива певица с него. Пеят те и той веднага изважда 500 долара. Казва: „Единият долар е за тебе, 499 заради нея“. Сега аз ви превеждам този пример. Ако вие сами отивате да пеете, един долар ще ви дадат, а ако дойде Божествената Любов, 499 са заради нея. Казвам: повикайте Любовта и идете с нея. Като пее, казвам: „Доволен съм, но 499 са за нея, а единият е пак за тебе“.

Всички ние ставаме ценни с Любовта. Не че сами ние не сме ценни, ценни сме, Бог ни е направил, но ценното в нас е, когато проявим Божията Любов. Няма нещо по-хубаво, по-велико в света, освен да бъдем изразители на Божията Любов! То е най-великото! Тогава ще разбереш единия Път, ще разбереш Живота, ще разбереш Истината, всичко ще разбереш. Бог е Онзи, Който ни е дал живота. Сега трябва да изявим Любовта си към Него. Щом изявим Любовта си към всеки човек, то е Любов към Бога. Бог се радва, когато заради Него обичаме другите. Обичаш едно куче. Казваш: „Заради Тебе, Господи! Не ми е приятно, но заради Тебе“. Приятно е на Господа, когато обичаш заради Него. Правиш услуга на едно дърво, казваш: „Не ми е приятно, но заради Тебе, Господи“. Когато всички неща правим заради Бога, Нему е приятно! По човешки ви говоря. Това е великата Истина. Туй във всички отношения прави. Пееш – пей за Господа. Свириш в себе си – да имаш идеята в себе си, че за Господа го правиш. Обличаш се, правиш услуга някому – за Господа го правиш. Ако държим туй правило, има кого да обичаме. Трябва да има Един, Когото да обичаме… И ти, като добър проводник на Любовта, радва се Бог на онова, което Той е създал.

Благата, които Бог ни е дал, трябва да ги проявим. Певецът трябва да пее. Добрият човек трябва да прояви своята Доброта. Справедливият човек – своята справедливост. Всички трябва да проявят онова, което имат.

Сега се бият хората. Изпратете своето пожелание, да се спре войната. Дали ще се спре или не, то е друг въпрос. Ти като част, изпрати една хубава мисъл и пожелай да се спре. Ако всичките хора пожелаят, ако целият християнски свят пожелае да се свърши войната, тя ще се свърши. Ако всичките желаят, веднага ще се свърши войната…

Казвам: в нас има един неуреден свят, гдето се правят погрешки. Този свят ни измъчва. Този свят е, който Божествената Любов организира. Много мъчно се организира. Само когато Божествената Любов влезе в нас, тя ще започне да ни организира. Тя ще повика на помощ Мъдростта, ще повика на помощ и Истината и всичките Добродетели и ще започне да работи. Трябва да имаме търпение. Един ден Любовта ще създаде от нас нещо хубаво. Човек, който е под влияние на Божията Любов, всичко онова, което е определено, ще дойде. Има велики блага, които са определени за всяка човешка душа. Ние само да чакаме. Не трябва сега да блокираме нашите права, да спрем Божиите блага. Да бъдем всякога отворени, да може Божественият Дух да работи върху нас и да организира. Погрешки ще има, не трябва да обръщаме внимание на тях.