Учителя: Иде един преврат в света

Откъс от беседата „Същинският човек“ от Учителя, публикувана в „Акордиране на човешката душа“:

Боян Боев: В края на декември сестра А. организира братска вечеря. И през тези часове на беседване с Учителя, изпитвайки дълбока вътрешна радост, записах думите Му:

Ако десет души се съберат край един болен и като се помолят няколко пъти за неговия живот, и като отпратят силната си мисъл и желание, то той непременно ще оздравее. Нека измият ръце и потопят пръсти в чаша вода, изговаряйки някоя формула с Любов; тогава болният, като изпие водата, ще оздравее. С желанието си и с любовта си те стават проводник на Живата Природа и щом нейната енергия минава през тях, тогава болният оздравява…

Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават на Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо.

Една сестра попита как трябва да се разбира стихът: „Ако не намразиш себе си, не можеш да се спасиш?“

Има нещо в човека, което не представлява същинския човек – то не е съществено. Ако се давиш и носиш злато на гърба си, не трябва ли да се откажеш от златото, за да спасиш живота си? Така и от низшия живот трябва да се откажеш, за да се избавиш.

Да вземем за пример едно низше чувство, което се среща в кръчмата. Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора…“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има? След като изпие няколко бъчви, какво е добил човек?

Онзи светия, който мисли, че е светия, не е светия. Природата изпраща еднакво топлина и светлина и на грешния, и на праведния, а някой светия казва на грешника: „Ти стой по-далеч, аурата ми ще се повреди, ще се урони моят престиж.“ Ами тогава от същото гледище и Слънцето би трябвало да каже, че ще му се оцапа светлината; та това е една крива философия. Хората на Новото учение всички трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни.

Сега някои философи ни забавляват, като казват, че като умреш и се преродиш втори път, ще се поправиш. Ти сега не си вършиш работата, че втори път ще я свършиш. Там е кривото разбиране. В човешката душа Бог е вложил всички заложби, следователно трябва да се подпомага душата, за да прояви Божественото. На душата не ѝ липсва нищо, само че трябва да се създадат условия, за да се развие. Там е спасението. Там е свободата. Тя си носи дарбите. Всички могат да живеят този хубав живот, защото всички са богати, но не знаят това. Как ще ме спъва мен грехът, като върша Волята Божия! Ние имаме съвсем повърхностна представа за живота и за света…

Ние сами си създаваме своята съдба. Каквото помислим и каквото пожелаем, Господ ще ни го даде, но помнете, че ще си понесем и последствията. Някой път лошият живот е последствие от някое минало съществувание и ще опитаме неприятностите. Някой път сме създали отрицателни навици и понеже сме ги създали, трябва да ги превъзмогнем. Казваме, че не можем. Как не можете, вие сте ги създали. Това, което сме създали, можем да го превъзмогнем.

Ако хората могат да се отучат да мразят, светът ще бъде почти уреден. Най-първо да се отстрани омразата. Понеже тя носи много отрицателни последствия, обезсилва човека. Само слабият мрази, силният човек не мрази никога. В него няма омраза, даже има съжаление. Човек трябва да бъде силен, защото в противен случай той не може да се противопостави на омразата.

Вие сте били и князе, и графове, и какви ли не сте били, и сте стигнали до днешното положение. Човек да не повтаря старото. Всичката погрешка на хората е дето не са изпълнили Волята Божия и после се чудят как са дошли до това положение. Трябва да се завърти вече колелото…

Остава още това – да разберете Любовта. Има едно правило, което трябва да научите – не ограничавайте силата на Любовта и силата на Доброто, които работят във вас. Искаш да туриш закон на Любовта, но тя никога не върши престъпление. Щом има престъпление, това не е Любов. Сега трябва да се насърчавате един друг. Тъкмо някой има намерение да постъпи по новия начин, но идва друг, за да го разубеждава: „Помисли малко, спри се.“ Не, по-добре да му каже: „Действай!“

Представете си, че ще дойде ден, когато няма да има вече мъчнотии. Каквото чертаем днес, то ще се случи в бъдеще, и каквото създадем, това ще бъде. Всякога силната мисъл господства, защото зад нея стои един принцип: Бъдете герои! Не сте само вие, има и други същества, които работят за новото, за повдигането на света. И това отдавна е предрешено. В сравнение с онова, което е изминало, промяната днес е въпрос на дни, а и щом мислим за новото, ние вече работим за него.

Всички чувстват, че иде един преврат в света. Някои от вас ги е страх да не ги повикат горе. Ако ви повикат, то ще е, за да работите. Не е лошо човек да си замине от този земен свят, но трябва да отиде на своето местоназначение. Навсякъде, където е Бог, е Царството Божие. Като познаваш Бога, там е и раят, а като не го познаваш, там е мъчението.

Вие сте готови. Толкова време сте се учили.

В бъдеще хората ще живеят в тела, които няма да умират.