Учителя: Христос е символ на Божественото, което ще се роди във всяка душа

Откъс от беседата „Вземи детето“, държана от Учителя на днешния ден преди 92 години:

„А след отиването им, ето, Ангел Господен явява се на сън на Йосиф и казва: „Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река; защото Ирод има да потърси детето да го погуби.“ (Евангелие от Матея, 2:13)

Ще взема само няколко думи от 13 стих: „Вземи детето и майката”

Туй изречение се повтаря два пъти в същата глава. Първият път – да вземе детето и майката и да иде в Египет. Вторият път – да вземе детето и майка му и да се върне в Йерусалим, в Израил.

Да описваме известни събития, които са станали преди 2000 години, като една история, и да не можем да извадим някаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присъствате вие на някой концерт, на някое представление; след като излезете от представлението, може да си дадете един отчет какво сте придобили…

Представлението е било хубаво – вие сте доволни, нещо сте научили и има промяна в теглото ви. Друг път може да идете и да се върнете с една загуба – не ви е харесало: и парите са отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявам”, но пак се утешавате, че сте придобили една опитност. Опитността на онзи, който се е изгорил на печката, каква е? Той има белег на ръката, който всякога напомня, че печката, при всичката своя добрина по някой път, ако не знаеш как да се отнесеш с нея, малко по своему, като професор, дава уроци на онзи, който се занимава прекалено с нея. Някои хора имат навик, особено като отидат в село, постоянно да човъркат огъня; но това не е нещо важно, то си е тяхна работа. Че други ходят на представление, и то си е тяхна работа. Дали губят или печелят, то е тяхна работа…

Българинът има едно качество: той преувеличава нещата, за да бъдат разбрани. Казва: „бяга като куршум”, „бяга като светкавица”, или „яйце да хвърлиш, няма къде да падне”. То има място много хиляди и хиляди яйца да паднат, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване…

Българина, колкото и да е силен в преувеличението, ако му кажеш: „Ти, който знаеш да преувеличаваш, кажи ми колко е голямо слънцето”, той ще каже: „Голямо е колкото цяла Европа”. То е едно умаление. В неговия ум Европа седи като нещо голямо.

Може би у вас има едно притеснение. Вие се намирате като пред един гадател. Отивате при някой да ви врачува на кафе, на боб, или пък на восък, или пък на някоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадателят. Очаквате да ви каже нещо много хубаво. Но всеки, като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри от Братството бяха ходили при един гадател ѝ след като им врачувал, най-после им казал: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човек да ходи при гадатели, но той и сам може да си гадае. Гадател всеки може да стане. Ако ти сутрин ставаш рано, можеш да си гадаеш. Ето как може да си гадаеш, аз да ви кажа-едно просто гадание. Излез и виж слънцето на ясно ли изгрява, или зад облак. Ако изгрява на ясно, няма никакво облаче, целият ден работите ще ти вървят добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него ден работата ти ще прилича на небето.

Или като излезете сутрин и има вятър, вижте откъде духа. Ако духа от изток, ще има спънка. Ако е студено, пак ще има спънка. Ако няма никакъв вятър, работите ще вървят добре. Ако духа зад гърба, ще има попътен вятър, работата ще бъде още по-добра Тогава, като тръгнете по пътя, ще гледате кого ще срещнете. Ако срещнете млада мома и тази мома е красива, работите ви ще вървят добре; ако срещнете някоя грозотия, работите ще се оплетат…

Това са правила за гадаене, сами да си гадаете. Пък ако отивате при някой гадател, да знаете, че той някой път може да не си нареди бобовите зърна както трябва. Аз съм гледал как някой гадател не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимерни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалните линии, и заключенията му не са прави.

Или пък хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае как да нарежда картите; той не е бил в школата на гадателите, научил нещо от дядо си, от баба си, но те не са знаели хубаво, нито дядото, нито бабата не са имали това изкуство.

Хвърля гадателят картите, но на 100 предсказания едва 10 се сбъдват, 90 не се сбъдват. Така е и при астролозите: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбъдват. Има нещо кривo. Не че самата наука не е права, но ония данни, с които борави, всички трябва да се преобразят.

Астрологията е цяла наука. Може да се предсказва какво има да става в живота с голяма точност, но не всеки знае… Всеки човек, който не е вещ в тези науки, ще изпадне в суеверие. Суеверието е заблуждение, незнание, невежествo. За пример ти винаги искаш гадателят да ти каже нещо хубаво.

Аз да ви кажа: В основата на всяка душа Бог е вложил нещо много хубаво, без изключение. Но животът отпосле се е развалил…

Аз сега не защитавам истината – не си позволявам да я защитавам. Аз изнасям истината. Една истина, която се нуждае от моята защита, тя е стара баба. Истината няма нужда от защита. Истината е най-силното нещо в света…

Аз като човек другояче не мога да раста. Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. В туй отношение, ако се откажа от нея, аз ще осакатя себе си, пък ще осакатя и своите ближни. Затова именно трябва да говоря истината…

Западните народи мислят, че са по-умни от източните. Източните народи в някои отношения са по-умни от западните. Източните народи съгрешиха в нещо. Те не се водиха според светлината, която имаха, но когато придобиха знанието в тази вечната светлина, в тях се роди най-големият егоизъм, яви се факирството, йогийството, поискаха да станат йоги, адепти, учители. Ако идеш на Изток, ще видиш цели общества от факири, чудесии правят според европейците. Пък то какви чудесии, няма никакви чудесии… Тия чудесии, които ги правят факирите, това са сенки на реалността.

„Стани, та вземи детето и майка му…” – Детето, това е реалността. Туй дете е човешкото „аз”. В момента, в който съзнаваш, че си „аз”, едно живо разумно същество, туй дете в теб се е родило. Това е новият човек. Ти ако не съзнаваш в себе си новото, новият човек не е роден.

Не е въпрос имаш ли душа или не. Ти мислиш, че душата е вън от теб. Всяко нещо, което е вън от теб, то не е реално. Твоята къща вън от теб ли е? Тя не е реална, понеже е вън от теб. След време ще се разруши… Даже тялото, което имаш, и то не е реално. Виждаш, твоята къща се изменя. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момък, ще му израстват мустачки. Ако мустачките са вирнати нагоре, това е добър признак, този момък е здрав. Ако мустаците са надолу, той е загазил вече. Ако е мома, косите й ако са дълги до петите, тя е здрава, пълна с чувства, тази мома е с богати чувства. Щом започнат да осиромашават чувствата, косите почват да намаляват….

Дългите коси показват богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при един отличен ум могат много добре да се разберат. При това зависи, красивото лице когато е хармонично оформено, тогава и умът, и сърцето добре са работили. Например, ако са поставени добре, съразмерно бузите, веждите, устата, очите, ушите – всичко това показва вътрешната доброта на човека. Всеки човек е основан на нещо разумно. Няма линия в човешкото лице, която да е излишна. Всяка линия, точка, размер, цвят на човешкото лице говорят за качества или недъзи, за вътрешен живот.

Аз съм забелязал много пъти музиканти, които учат музика; учат добре, но и те, и професорът им правят такива гримаси, които са неприятни. Има движения, с които може да се изрази нещо велико, идейно, но без да се правят гримаси. Някой цигулар си чупи тялото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения с тялото и главата, прави гримаси; може да е добър цигулар, не го отричам, но с такова свирене не може да даде концерт между ангелите и светиите. Те ще кажат: „Иди най-първо да се научиш главата как да си държиш, после цигулката си как да държиш и лъка как да го теглиш”…

Всеки един човек е артист. Аз взимам цигулката в широк смисъл… Ако ти не знаеш как да движиш ръцете си, ще загазиш. Много нещастия в света зависят от неправилното движение на ръцете. Много щастливи случаи зависят от махането на ръката… Махането на ръката трябва да образува едно особено движение, което е в съгласие с Природата. Щом махнеш по този начин, ти предизвикваш всичките силови линии и те по този начин ти помагат. И ти имаш цялата разумна Природа на своя страна.

Някой от вас ще каже: „Защо трябва да живея?” – За да знаеш как да ходиш отмерено. Например: вие не сте изучавали отмерения ход на краката. Едно дете като го пращате на училище, още с тръгването, от първите три, четири, десет крачки може да разберете ще има ли успех този ден или не. Не че това е нещо злокобно, но в него вече съществуват тия движения на неговата мисъл. Детето върви несъзнателно, естествено, но вътре в него вече е заложено какво ще бъде днес положението и то се движи според вътрешните импулси. Ако с излизането от вратата почва да тича припряно, няма да има успехи. Туй дете може да го спаси само някой добър човек, добър учител, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъв човек, така ще се свърши денят без придобивки…

Истинската наука, Божествената наука, има път, по който може да се постигнат положителни резултати, добри условия за земята и за небето. Само тази Божествена наука може да ни изправи, че даже в този неустойчив вътрешен живот ние може да използуваме пътя на тази наука. Тук човек може да уреди своя живот, ако бъде крайно разумен.

Ние живеем в един свят, където съществува най-разумното Същество. Но пред лицето на Бога всеки ден какви ли глупости не вършим. Тези глупости, които хората не виждат, има други същества, които ги изваждат на яве и ни коригират. При това в нас не се заражда желание да се изправим, но си правим оглушки…

Слабият трябва да стане силен, а силният трябва да стане разумен. Слабият най-първо трябва да стане силен. Когато стане силен, той трябва да стане разумен. Щедрият трябва да стане първо богат, после да стане щедър. Богат като стане, в богатството ще се прояви неговата щедрост. Онзи, който трябва да се научи на закона на икономията, трябва да стане сиромах. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, от малкото в даден случай да може да пести, така че добре да живее…

В богатството няма нужда от икономия, но в сиромашията има нужда от икономия. Когато богатият започне да икономисва, когато сиромахът стане щедър, то не е в реда на нещата, но външният свят е обърнат с главата надолу. Сиромасите хора сега на теория са много щедри, те дават… Човек, когато стане богат, тогава трябва да дойде тази идея в него, тогава той трябва да дава. Ако не дава богатият, ще му се случи най-голямото нещастие.

Всичките богати хора, които страдат, страдат по единствената причина, че не дават. Всички сиромаси хора страдат по единствената причина, че не икономисват. Ако сиромахът не икономисва и ако богатият не дава, и двамата еднакво ще пострадат.

Сега, да направим една вътрешна връзка. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл. Казва ангелът: „Вземи детето си.” За Христа казваме, че Той е пратен от Бога, но Христос е един символ, или един идеал за човека, за онова Божественото, което ще се роди във всяка душа.

Душата един ден ще бъде майката, тя ще роди едно дете… Бащата няма да го има. Без баща ще родиш. Вие във вашата мисъл ще кажете: „Къде е бащата?” Майката е там, бащата го няма. На онова, което се роди, ние не търсим бащата, важно е онова, което се роди, каква благост ще донесе в света. Къде беше бащата на Христа? Когато Му казват, че майка Му и баща Му се смущавали, Той казва: „Аз зная кой е баща ми. Баща ми не е тук на Земята.” Ако мислиш, че твоят баща и твоята майка са тук на Земята, ти живееш в една лъжа. Ако баща ти и майка ти ги няма, ти си в Пътя на Истината. Баща ти и майка ти не могат да живеят на едно място, да вдигат скандал. Но пак ме разбирайте добре, да не влезе в ума ви една крива идея. Под думите „майка” и „баща” всякога се разбира една вътрешна целокупност. Бащата и майката са на едно място и двамата.

Ангел Господен явява се на сън на Йосифа и му казва: „Вземи детето и майка му и иди в Египет.” Когато ти слушаш вътрешния глас, то гласът на твоя Баща е, Който говори. Майката е тук. Всичките хора наоколо представляват твоята Майка. Това, което изпитваш в себе си, то е онзи невидим Баща, Който говори, и когато хората слушат Неговия глас, Той ги благославя. Когато не Го слушат, тогава им дава най-големите страдания…

Има един живот, който трябва да бъде идеален, върху който се обуславя нашето бъдеще. Направиш ли погрешка, веднага ще я изправиш. Ако пък ти си щастлив, направи така, че и другите да са щастливи. Този живот, който го имаме, ще го изгубим. Няма да се минат 30, 40, 50 години, всичко ще изгубим. Питам тогава, каква е реалността на сегашния ваш живот? Опитността, която ще имате. Всички възвишени същества са преживели това. Някои от вас може да имат тази опитност. Тази опитност – да направите другите щастливи, да ги зарадвате с нещо – да бъде едно ръководно правило за вас.

Ние някой път се самозаблуждаваме от временните нещастия, които ни сполетяват, от временните страдания, които идват, но всичко ще дойде и отмине, живеем в един свят преходен. Не сме само ние в света, не е само нашето благо важно в света, но благото на толкоз милиарди същества, които може да вземат участие в нашия живот, както и ние в техния. След като съм щастлив, аз трябва да работя за щастието на всички други същества около мене.

Казва се: „Вземи детето и майка му и иди в Египет, и бъди там, докато ти река.” Вземи детето на твоята душа, твоето „аз“, туй, което е съзнанието, че си човек, туй, което в бъдеще ще живее, туй, което трябва да расте и да се развива в нас – то е новият човек. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъл, свещено чувство, свещена постъпка; туй е човекът в миниатюр, който за в бъдеще ще се развие. Всичкото бъдеще е за него. Туй е може би най-малкото детенце, не знае още как да говори, но бъдещето е за него, не е за теб, стария…

Но туй дете в бъдеще ще обърне вниманието на света, не неговата майка, не Йосиф, но самото дете. Словото, силата, която излиза от него, то ще обърне света. Именно в това дете е силата, която ще повдигне твоята душа. От него каквото дойде, всяка душа ще се въздигне, защото всяка душа се повдига от „аза”, който „аз” расте и се развива. Душата сама по себе си не може да се въздигне, ако не роди.

Казвате: „Душата е само майка.” Ти си майка; ако нямаш деца, тогава защо се наричаш майка? Щом искаш да бъдеш майка, роди него, което да го отхраниш, че като идеш в другия свят да занесеш едно дете. Всеки един от вас като иде в небето, ако носи дете, ще го приемат, ако не, ще го върнат назад, няма да го приемат. Тогава, ще кажете, всички жени, които са родили деца, ще се спасят, а всички мъже и ония жени, които са бездетни, какво ще правят ? То е криво разбиране на въпроса. В раждането на едно дете, или в раждането на „аз” в нашата душа взимат еднакво участие и сърцето, и умът; туй „аз” го наричам Божественото съзнание, туй, което определя нашето битие като човек; в раждането му взимат участие нашият ум и нашето сърце. Те са слугите, които служат на това дете.

Тогава какво ще стане, ако умът потупва детето и ако сърцето потупва детето? И ако майката го остави да ходи навсякъде – по театри, концерти, забавления, по любовни работи?… Това, което те спасява, е твоят Господ вътре, туй, което е родено в твоята душа. Че възлюбената е някаква жена или възлюбеният някакъв мъж, това са заблуждения. Ще се жениш за една жена, за втора, трета, четвърта и най-после ти отиваш, свършваш с тях заедно.

Питаха Христа: „На кого от тези седмината братя ще бъде жената?” – „Не разбирате. Във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват“. Идеята е детето, което трябва да се роди. Душата ми ще бъде майката, а отвън – това са временни отношения, не се лъжете. Ако вътре няма брак, външният е лъжлив. Ако вътре няма дете, и външните деца са лъжлива. Ти вътре нямаш нищо родено, отвън имаш. То са кукли. Колко момиченца имат по 4 – 5 кукли, значи че пет деца имат. Кога са ги родили? Че тия кукли имат бащи – ония, които са ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е същото. Ако в твоето съзнание е родено детето, усещаш, че има нещо в теб, което живее и ти се радваш на живота, не се обезсърчаваш, то има нещо, за което ти живееш, чувствуваш една неопределена радост в себе са. Всичките жертви, всичките страдания са на място, чувствуваш, че има защо да страдаш. Сега си бездетен – няма защо да страдаш, да живееш…

Ако искате да знаете смисъла на вътрешния живот, силата се крие там – в детето. Всеки един човек трябва да щади, да почита това дете. Като видиш, че един човек има това дете, почитай! Защото ще направиш крайно престъпление, ако не зачиташ това, което е родено в името Божие в душата. Защото ако не вземеш участие в тази работа, ако не я зачиташ, ти ще понесеш най-големи последствия. Ако само се опиташ да навредиш на него, ти ще изчезнеш от лицето на земята… Туй дете ще остане! Бъдещето е на него.

Писанието казва: „Ако не се родите изново от вода и дух.” Казвам: Ако във вас туй новото, Божественото, не се роди във вашата душа, ако вие не се почувствувате в положението на една майка, че да имате нещо, за което да живеете, то няма да бъде една проста мисъл, едно просто чувство, една проста постъпка, то ще бъде нещо реално. Тогава вашето лице ще се освежи, ще имате мощ. Даже, в природата, онази страхливата кокошка, която и от сянката бяга, когато има дечица, тя се опери на някой вол, като подскочи, клъвне го по носа и волът се отбие, върне се назад и казва: „Деца има тази кокошка. Ако не щадя децата, лошо ще пати главата ми.” Казвам: Умен е този вол, връща се назад.

Всички хора, които са пострадали в света като мъчениците, те имаха деца. Когато Христос беше на кръста, имаше дете в себе са. Някои, като не разбират смисъла на живота, искат да се женят. Сегашният брак се е обезсмислил, сегашната любов се е обезсмислила по единствената причина, че хората са забравили дълбокия смисъл, защо са дошли в света. Другите неща са преходни. Ако двама души седнат и ядат заедно, смисълът не е в яденето. Двама души може да пият от чучура вода, смисълът не е там. Може да четат една книга, и там не е смисълът.

В какво седи великото добро? Ти ще познаеш твоята възлюбена само във време на изпитания, когато някъде слезеш в някой кладенец, че няма кой да дойде да ти помогне, тя трябва да те извади. В дадения случай онзи човек, който може да ти съдействува да израсне твоето дете в теб, той е твой ближен. Детето е мярка за любовта отвън. Една майка, която не е родила дете, тя няма любов. В този смисъл всеки трябва да бъде една майка.

Аз ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраам роди Исака”. Едно време и мъжете, и жените раждаха… Или казано на друг език: когато жените и мъжете, когато женският и мъжкият принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположният принцип на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степен. Детето винаги трябва да остане дете.

Казвам: Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трябва да се роди. Роди ли се то, целият живот ще се осмисли; понеже целият свят е разумен и в цялото битие навсякъде има стремеж да се запазят децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичат веднага, да му услужат. Даже външни хора като чуят гласа на детето, веднага тичат. Има неща магически. Като заплаче някое дете, у всички, се събужда милост към него. Някой стар човек като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачем с плача на детето, ще ни слушат; ако ние плачем с плача на старите хора, „ни глас, ни слушание.” Смешно е да видиш, че плаче някоя жена, смешно е да видиш да плаче някой мъж, но когато детето заплаче, всички слушат. Когато Христос плака, той беше дете и каза: „Колко пъти исках да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искам да кажа, но вие не рачихте.”

Туй дете през цялата вечност трябва да остане неопорочено. Детето трябва да бъде идеал. Този идеал е непостижим. Всяко нещо, което може да се постигне, то ще бъде майка, то ще бъде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, аз не искам да го разбирате. Аз искам да го видите, че като го видите, да ви трепне вътре. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричат велик идеал. Това е смисълът. Единственото нещо, за което бащата и майката работят, това е детето в света.

Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме майки и бащи, но казва: Вие сте синове и дъщери – деца; не казва: вие сте слуги и господари – вие сте царе на Бога Живаго. Но всички тия царе имат смисъл, само ако се родите изново. Христос казва: Царството Божие е за децата – за чистосърдечните.

Тук в България преди двадесет години се случи един анекдот. Хващат някого за едно престъпление, завеждат дело, ще го съдят. Той имал адвокат, който го защитава пред съда, казва: „Господа съдии, моят довереник нямал никаква умисъл да направи престъпление, той взел само хиляда лева, а там имало още 50 хиляди, той взел малкото, другите пари оставил, нямал никаква умисъл”. По едно време виждат подсъдимия да плаче, помислили, че той се разкайва, че съжалява. Пита го съдията: „Защо плачеш?” Казва: „Изгоря ми душата, съжалявам, че не можах да видя 50-те хиляди”. Адвокатът искал да го оправдае, а той казва, че му изгоряла душата, как да не види тия 50 хиляди лева!

Ние в света плачем не от съзнание. Всеки плаче, но защо? Аз съм изследвал плача, колко души са идвали при мене, плачат. Някой плаче, че брат му взел нивата и че никак не живеели добре. Жената плаче, че мъжът не се отнася добре с нея. Мъжът плаче, че жената не се отнася добре. Плаче слугата, че господарят бил горд; плаче господарят, че слугата бил лош. Всички плачат, все нещо са изгубили…

Та казвам: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вътрешен Божествен живот. Човек ще стане силен като придобие това съзнание. Само тогава може да се предаде тази наука. Има една наука, която може да се предава само на хора, които имат деца. Ако вие нямате деца, по никой начин онази Истина не мога да ви кажа. И да ви я кажа, ще бъде неразбрана за вас.

Вие ще кажете: „Как така?” По същия закон: Един цигулар може да е най-големият виртуоз в света, гениален човек може да е, но няма ли цигулка, няма ли лък, с какво ще свири? Това е мощното, то е инструментът. Когато този цигулар има цигулка, тогава всички ще разберат, че той е първият цигулар. Като тегли лъка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърцето. Такова нещо е човекът. С твоята цигулка – с твоето дете, като теглиш лъка, в цялата природа, дето идеш, и камъните ще оживеят, и ще проговорят. Христос казва: „Ако те млъкнат, камъните ще проговорят.”

Казвам: Когато децата в света дойдат, камъните ще проговорят, дърветата ще проговорят, вятърът ще проговори, светлината ще проговори, всички ще проговорят. Като проговорят, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално, не е нещо отвлечено.

Питат ме: Ти женен ли си? Казвам: Сега аз искам да се оженя, досега съм се женил, разженвал, женил, разженвал. По някой път жененето е като яденето, съжалявам, че съм го ял. Колко пъти съм ял ядене и съм съжалявал, че съм го ял. Аз сравнявам жененето с яденето. Женитбата е един обед, неестествен обед, след който се съжалява, че си ял, че си се оженил.

Ако женитбата считаш за тайнство, ако е тайнство, нека децата бъдат Божествени. Няма никакво тайнство в такъв един брак в света на безлюбието. Ако е тайнство, нека деца да се раждат, но сега няма нито един брак както трябва. Ама той се влюбил в една жена. Туй е едно криво разбиране. В ума на жената има една крива идея, тя казва: „Ти ще носиш, аз ще ям.” Добре, трябва да яде, но не е смисълът в яденето. Тук е и въпрос за детето, което трябва да се отхрани. Ако дойде детето, ще има преизобилно, ако няма дете, сиромашията ще е до немай къде.

Казвам: Детето – това трябва да бъде идея, вложена във вас, ако искате да разберете смисъла. Това е Божественото в света. Тогава ще дойдат страданията, но онзи, който има дете, той не умира вече. На такъв е Царството Божие.

„Вземи детето и иди в Египет”. Значи човек ще влезе в Египет. Това е земята, това е материалният свят с всички възпитателни средства. Ще минеш една дисциплина, на всяко едно страдание ще се поусмихнеш. Сегашните ваши престъпления може да бъдат добродетели за в бъдеще.

Сегашните ваши престъпления ще бъдат ваши бъдещи добродетели, когато се роди това дете. Всички лоши неща ще се превърнат на скъпоценни камъни и ще разберете смисъла им. Тогава онази идея ще бъде във вас и ще кажете: „Сляп бях едно време, а сега вече разбирам.” Тогава ще имаме една наука, мощна наука в света, и човечеството, което ще дойде, трябва да проучва тази велика наука. Децата ще дойдат, те ще бъдат съединителното звено. Само децата ще повдигнат жената, и само жената и децата ще повдигнат мъжа.