Откъс от беседата „Качества на силния човек“, държана от Учителя на днешния ден преди 84 години:Какво е тесният път? Често вие говорите за широкия и
Откъс от беседата „Качества на силния човек“, държана от Учителя на днешния ден преди 84 години:
Какво е тесният път? Често вие говорите за широкия и тесния път… В пътя, в който вие сте тръгнали, другар не може да имате. И разговор не може да имате. Щом се разговаряте всички по пътя, вие сте по широкия път. И никаква работа не може да излезне. А пък щом тръгнете по един път, никой да няма подир вас. Човек, за да се опита колко е силен, той сам да тръгне. Докато тръгвате с множество, вие сте слаб човек. И за да покажете, че сте силен, трябва да тръгнете сам.
Другото положение. Понеже се говори за обща работа, трябва едно разбиране на света. Реалното в света е неделимо. То не може да се раздели. В цялата природа има едно усилие реалното да се раздели. И досега най-учените същества в света са се мъчили да разложат реалното. Сегашните учени сполучиха да разложат атомите и са успели, но законът е, че реалното не може да се раздели. Например, при дишането вие взимате част от въздуха и го задържате, искате да го направите част от себе си – ваша собственост. Но после го изпускате. И после пак друг въздух влиза и излиза. Не може да го задържите. А ако го задържите за половин час, ще се прострете на земята.
Във вас има желание да заповядвате на хората, да заповядвате един на друг… Защо не заповядаш на Божественото си, на ума си и на сърцето си? Като искате да бъдете господари, ето какво да направите. Дойде една болка на сърцето ти, на стомаха ти, кажете: Аз заповядвам да си върви тази болка. Дойде ти безпаричие, кажи: Аз заповядвам да си върви безпаричието. Дойде ти едно неразположение, кажи: Заповядвам да си върви неразположението… По какво се отличавате вие от другите? Даже ви е дадено повече отколкото заслужавате. Всякога недоволството ви се дължи на преизобилието, което имате. Ако вие нямахте ум и сърце, щяхте да бъдете доволни. Но понеже вие имате ум и сърце, затова сте недоволни.
Ще кажете: Какво трябва да правим? Наскоро имаше един пример в Америка. Някой си хипнотизатор, мисля, някой йога направил един практически опит. Някоя си млада мома не вярвала в хипноза и казала: Аз не вярвам в тези работи. Йогата казал: Вие ме обиждате, елате, аз ще направя опит с вас. И при нея бил нейният възлюблен. Тя казала: Аз не вярвам. Отива при хотела, където живеел този индус и той я приспива за 24 часа. Казал да се оттеглят всички и излязъл да се разходи. Като излязъл от хотела, блъска го един автомобил и го убива. И в Америка сега пращат учени хора да събудят тази мома. Та двама кандидати има в България – една сестра и един брат, които искат да я събудят. Те си мислят, че е лесна работа. Ще се прочуят, ако я събудят. Та сега и за вас ще дадат голямо възнаграждение – за онзи, който я събуди.
Та цялото човечество е така приспано, както тази младата мома. И първият опит, който се направи, беше в райската градина. И вече 8 хиляди години откакто от невидимия свят работят да събудят човечеството от неговото хипнотическо състояние, в което се намира. И когато Христос дойде на земята, дойде да събуди тези заспалите, които са хипнотизирани. Не мислете, че човек сега е буден. Душата се намира извън тялото си и не може да влезе – ходи и обикаля около него и не може да влезе.
Един англичанин, мисля че беше професор, отива в Швейцария със слугата си и иска да се качи на Алпите. Някой път англичаните обичат удобствата. Той си носел цяла една сварена кокошка. Тръгва, а слугата му носи чантата. Отива до едно високо място и пада на земята прежълтял. Слугата като го видял, казал: Отиде той, умря. Той носел и малко винце – шампанско. Изважда слугата шишето, изяжда кокошката, изпива винцето. И като се поразвеселил, почнал да бута господаря си. Мислил си как ще го свали долу. Като го бутал, англичанинът се събудил и казал: Защо изяде кокошката и изпи виното? Слугата от страх умрял. Та казвам: Този умрелият като е бил извън тялото си, видял какво става. Той изглежда като умрял, а пък отвън наблюдава всичко, което става.
Та сега се изисква изкуство човек да се пробуди по правилен път. А правилният път е сложен. Всичките души са свързани с тялото си с една много тънка нишка. Някъде под дробовете има една нишка, която държи вашата връзка. Когато излезе душата от тялото, се вижда как този конец е свързан с душата. И по този конец тя се връща в тялото си. Та някой път могат да се преплетат нишките. И тогава ти няма да можеш да влезеш в тялото си и трябва да дойде някой майстор да помогне… Човек всякога може да се оплете. Вие може да се оплетете в нишките на една физическа мисъл. Може да се оплетете във вашите неестествени желания или във вашите неестествени постъпки. Тези неща стават все отвън, не стават вътре в тебе. Отвън стават…
Та имайте предвид, че светът е място на движение. И когато вие сте в себе си, когато живеете във вашия свят, това е едно нещо. А когато излезете извън себе си, тогава трябва да вземете всички предпазни мерки и да се съобразявате с всички закони… Вие мислите, че се намирате в един свят, където имате право да правите каквото искате… Никой няма право да постъпва както иска. Всеки ще постъпи според Божествения закон. Направите ли най-малката грешка, непременно ще ви държат отговорни… Ако няма закон, не мислете, че няма престъпление. Има престъпление. Но щом няма закон, не ви съдят. А щом дойде законът, то за всички престъпления, които сте правили без закон, ще ви държат отговорни. Знаеш, не знаеш, законът като дойде, казва: Защо направи тези работи и защо не се научи?
Започнете от себе си. Изучавайте себе си. Не се впрягайте. Светът, в който живеете, е един разумен свят, но всички същества нямат еднаква мисъл. Всички те са свободни да мислят и да действат както искат. Но всички същества – от най-малките до най-големите – са отговорни. Има един закон, пред който са отговорни. И не мислете, че не сте отговорни. Както и да постъпвате, един ден все ще ви намери законът. Нали Писанието казва: „В съдния ден“. Всякога има по един съден ден. Ще има едно голямо съдене на всички, когато няма да има нищо покрито, което да не се разкрие. И казвам: „Когато човек тръгне за другия свят, тръгват и всичките му погрешки подир него“.
Сега вие нямате опитност от тези работи. И всичките ви добродетели, и добри мисли и желания – и те ще тръгнат с вас. И едните, и другите ще вървят. В едно уредено общество тези, които имат да ви дават, ще дойдат да ви дадат, а пък тези, които имат да вземат, и те ще дойдат като гости да похлопат. Само че първите ще се извинят, че са закъснели малко и ще се поизпотят, а пък другите, които имат да вземат, ще дойдат господарски и ще кажат: „Как така, вие защо сте закъснели?“
Сега се спираме и казваме: Защо светът е такъв? Ако искате, дайте нова програма какъв трябва да бъде светът… Дайте един план как искате да живеете. Но да не капне нито капка кръв от врата на една кокошка. Да не капне нито капка кръв от врата на едно агне. Тогава дайте един план, при който да не носите кожени обувки… Светът както е сега, не може по никой начин да създаде нова философия. Отчасти могат да се дадат известни примирителни положения, но светът във всичките свои противоречия не може да се обясни. И трябва да го приемете такъв, какъвто е, нищо повече. И ако речем да го изясняваме, ще си изгубим времето. Дойде ти приятна мисъл и искаш-не искаш, не можеш да я задържиш. Нито едно приятно чувство не можеш да го задържиш в себе си. И някой ден вие сте разположени, като че ли сте разрешили въпросите си. Но не се мине половин час и всичко това се съсипва и не знаете защо.
Често ако се наблюдавате, с вашите мисли вие сами се разрушавате. С вашите чувства вие се разрушавате. И с думите, които изговаряте, вие сами се съсипвате. В бъдещата култура езикът трябва да бъде цяла една магия. Трябва да бъде едно вълшебно изкуство. Един проповедник, един сказчик днес с една дума, с едно изречение, с едно изражение може да разруши целия свой живот…
Предстои на вас не един миролюбив живот. Миролюбив е силният човек. Слабият човек не може да бъде миролюбив. Той е страхлив. Силният човек, който може всичко да направи, той е миролюбив. Например, някой си дигне ръката, силният го хване и го постави на мястото му. Ако някой иска да направи нещо, то силният ще го хване и ще го вдигне във въздуха, ще го превърти и после ще го сложи на земята. Вие казвате: Знаете ли, че Господ може всичко да направи? Господ може да направи всичко, но ти какво можеш да направиш? Аз ви давам право на всички ви – като хванеш някого, въртиш го и го сложиш пак на земята. Веднъж гледах как едно куче се затича да хване един господин. Той като го хвана за опашката и го завъртя, въртя го и като го пусна, кучето веднага избяга. Обърна се отдалече да го гледа – накара го да мисли.
Преди всичко когато искате мир, трябва да бъдете силни. В бъдещата религия в света, в бъдещото човечество човек трябва да бъде силен. Силен по ум, както е създаден той – силен по сърце и силен по воля. Силни трябва да бъдете всички! И всеки трябва да познава своите неприятели. Не подценявайте вашите неприятели…
Виждал съм малки деца в селата, някой път голямото дете бие малкото. Малкото казва: „Я ме удари!“ И удря го още веднъж. То го набива и малкото казва: Ти като дойдеш в нашата махала, ще те науча. То и във вашата махала като дойде, пак ще те набие. В която и махала да бъдеш, щом си слаб, ще те бият. Силен трябва да бъдеш. Но не само да предполагаш на думи, но трябва да бъдеш силен и по тяло, и по сърце, и по воля, и по ум. Във всяко едно отношение трябва да бъдеш силен. А пък ако физически си слаб, не казвай: „Я ме удари!“ Кажи: „Ти си много силен. Такива силни хора в света са едно благословение. Светът се нуждае от тях.“
Сега се казва там, че Христос дал власт. Власт се дава само на хора, които са силни в трите свята: силни на физическото поле, силни в духовния свят и силни в Божествения свят. Власт само на такъв може да се даде. На слаби хора власт не може да се даде. И ако оставите детето в дома ви да управлява, какво ще стане? Власт се дава, когато децата израснат. Аз ви желая на всички ви да се упражнявате и да станете силни. Вие да чувствате силата си и да правите опити отвън. Правили ли сте вие опити малки да спрете една малка вадичка? Идете при една малка вадичка и я спрете. Опитайте силата си да спрете малка вадичка.
Вие може да направите един опит. Идете при едно плодно дърво, което е израснало малко и му кажи: Аз искам за идната година да израснеш една педя, 2, 3, 4, 5 педи – и това дърво да израсне. Да видим дали разбирате законите на природата. Да видим дали каквото кажете, може да стане. И тогава да влезете в света да учите хората. Защото иначе с всичкото учение, с което ние можем да научим хората, ние само ще ги позлатим. Отвън ще сложим един тънък пласт злато и утре като дойдат мъчнотиите, то ще се изтърка и ще остане простият елемент.
Трябва да имате знание да направите всичко вътре в себе си златно. Това трябва да го направите. Ако вашите мисли, чувства и постъпки са златни, всичко сте уредили. Но ако вашите мисли, чувства и постъпки са медни, трябва да ги калайдисате…
Тази младата мома не трябвало да позволява да я хипнотизират. Казвам ви: Човек сам себе си може да хипнотизира, но като се хипнотизира, той трябва да си внуши – такъв е законът. Заспиваш по закона на самовнушението, кажи си: След два часа искам да се събудя. И след два часа се събуждаш. Но ако ти се хипнотизираш и не дадеш време за събуждане, тогава няма да се събудиш. И когато искате да направите нещо, сложете точно времето. Ще направиш нещо… И за да бъдеш положителен, трябва да бъдеш едно с Бога, да не препятстваш на Неговата воля.
Но ти имаш съвсем различни цели. Например вие вярвате в Бога, за да се подобри вашето положение. Вие следвате Бога за някакви користни цели. Сега както хората вярват, всичко това има користолюбива цел. Не е безкористно. Ако аз изяждам кокошката от любов, то е от любов, но не към кокошката, а към себе си. Първо съм аз и после кокошката. А пък в истинската любов не е така. Някой път ето как може да се справи човек. Отивам при кокошката, тя ми казва: “Не ме изяждай. Скоро ще снеса едно яйце, изяж яйцето вместо мене.” И тогава аз отстъпвам и вместо кокошката изяждам яйцето. Отиваш при някое плодно дърво. И щом поискаш да отсечеш ябълката, тя казва: “Не ме отсичай, аз през годината ще ти дам много плод да ядеш.” – Остави това дърво, не го сечи!
Всички вие се влияете от лошите духове. Във вас има същества, които ви влияят. И цялото човечество се жертва. Всички насилия стават все от неразумни същества. Някои от тях са доста съобразителни. Аз забелязвам от ред години тук, че все ми се случва във вторник вечер, в четвъртък вечер и събота вечер да дойдат да ми направят някой скандал. Все ще се намери благовиден повод. Аз държа една статистика. Те идват и мислят, че са по-умни от мене. Аз ги разбирам. Те дойдат и направят пакостта, но не знаят, че имам един капан. Те се качат по капана и мислят да изядат това, което е в него. Но щом влезнат в капана, той се затвори и ги пращам на работа. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят. Втори път като дойдат, пак са умни. Слагам друг капан. Друга форма му давам и друга храна слагам вътре…
От къде произтича спорът между двама? Всички спорове на земята произтичат на физическото поле. Всичките причини са все материални. Един ден ще влезнем в духовния свят. И там ще дойде стълкновение. Сега стълкновенията са просто физически, та трябва да вземем добри мерки… Например дразните се, че нещо не е станало както искате. Отивате да отваряте една врата и тя не се отваря. И кипнете и блъснете вратата. Тая врата казва: „Който ме направи, не беше майстор.“ – И ако на ключа сложа малко масло и на тези панти, на които е окачена вратата сложа масло, вратата се отваря и не скърца.
Та често понамазвайте вашия ум. Как ще го намазвате? С маслото на Любовта. Има любовни масла. Аз като ходя да ви преглеждам, много малко любовни масла имате. Нямате любовни масла. Също така има масло на Мъдростта. Има и масло на Истината. Ти не можеш да бъдеш истинолюбив, ако не се намажеш с маслото на Истината. Ти не можеш да имаш знания, светлина, ако не се намажеш с маслото на Мъдростта. И не можеш да имаш Любов, ако не се намажеш с маслото на Любовта. Това не е фигуративно, това е реално.
Ако вземеш хубаво ядене, ти ще имаш разположение, приятно ти е. Та трябва да вземеш хубаво ядене, за да може стомахът да слуша. И като му помагаш, той казва: „Слушам, господарю, ти си доста умен, аз имам високо мнение за тебе“. Но щом не го нахраниш добре, той казва: „Аз си измених мнението за тебе. Ти си малко пооглупял. Знаеш ли, че ти скоро ще фалираш и нищо няма да остане от тебе?“ Казвам му: „Прав си. Скоро ще имаш хубава, здравословна храна“ – Но и аз му служа на стомаха. Аз ще сдъвча храната добре и ще му служа по този начин. И той като ме погледне, казва: Доста е поумнял моят господар.
Та сега всички да поумнеете. Приемайте здравословна храна. Сутрин като станеш, малко прясно масло, скоро бито от три дена, да не е от четири–пет дена. Да ви дам едно правило. Никога не яж една храна, която не обичаш. Щом не си разположен, не яж. Като седнеш на масата, яж с разположение. И то малко. И не си дояждай. И благодари на Бога, понеже храната слуша. В храната са скрити все живи души и те се радват, когато ядем с любов. И тогава приемаме живот в себе си. И тогава те ще ни дадат това, което Бог е вложил в тях. Една обмяна ще стане между тях и нас.
Двама пътници като се срещнат, извадят си торбите и си дават един на друг. Единият има нещо в торбата и дава на другия, и обратното. И трима души като са, пак си раздават. И храната, каквото има в себе си, в торбата – ще даде. Но и ти ще трябва да извадиш торбата си, и ти ще дадеш. И ако ти не дадеш каквото имаш в торбата си, няма обмяна. И ще имаш лошо храносмилане и неразположение на стомаха. Храна, която е влязла в тебе без любов, ще причини разстройство в организма. А пък храна, приета с любов, носи своето благословение.
Така е и със Словото. Ако вие четете Библията с любов, ще имате резултат. Вие четете думите, тези думи са формата. И ако четете с любов, ще трябва да влезнете в онази реалност, която е съществувала. Например вие четете десета глава. Във вас тогава като на кино да изникне цялата обстановка, в която Христос се е намирал. Да видите Христа и учениците Му и прочие. А сега четеш – няма никакви образи, а само черните букви… Сега четеш и нищо не виждаш. И казваш: Дали е било това нещо или не? Вие ще се намерите в друго противоречие…
Вие не знаете какво нещо е молитвата и постът. С пост вие ще добиете сила. Един човек, който не може да пости 40 дена, не е още силен, не е още господар на тялото си. Четиридесет дена ще прекараш спокоен живот и няма да се безпокоиш. И 80 дена можеш да живееш така. Този човек е силен. Икономично ще се храниш. Има доста мазнина в тялото, 40 дена ще постиш. И молитви трябва, да знаеш как да изговаряш думите. Всяка една дума е динамическа сила. И ако една дума я употребиш намясто, тя ще извърши много нещо…
Има на английски една книга – отговор на един милион и петстотин хиляди молитви. Той е англичанин, но мисля, че е от германско произхождение и се казва Мюлер. Той се е молил и е издържал повече от две хиляди деца в едно сиропиталище само с молитви. Като му трябвали пари, той се молел и парите идвали. Един ден се помолил и един англичанин му донесъл 250 английски лири. Той го пита: Имате ли нужда от пари? Онзи нищо не казва. Англичанинът му казва: Кажете и ще оставя парите. Но щом не му казва нищо, той си отива. И пак се връща и казва: Имате ли нужда? Аз съм на ваше разположение. Онзи му казва: Както вие искате. Ако обичате, оставете ги. Той пак си отива. И трети път се връща и казва: Оставям ги, каквото искате ги правете. Вие бихте казали: Я ги дайте! Не, вие не разбирате закона.
Вие ще оставите онзи плод сам да капне. В Божествения свят се изисква едно велико самообладание, никаква алчност да няма. Не мислете, че само вие сте факторът. За да се изпълни една ваша мисъл, ако вие погледнете, ще видите, че има хиляди същества, които се намесват в процеса на вашата мисъл. Има безброй същества, които идат и съдействат, за да се постигне вашата мисъл. Това е закон!
Та всичко е възможно само при Любовта – значи, когато обичаме. Всичко е възможно при Мъдростта, когато имаме светлина. И всичко е възможно при Истината, когато сме свободни. Човек, който няма истината, няма свобода. Човек, който няма Любов, няма топлина. Животът в него не може да се прояви. Правете сега малки опити и с тях да се самовъзпитате. Когато кипнеш, ти не можеш да задържиш парата. Нека да се набере пара. Цяла фабрика може да кара тя. С кипването може да карате цяла фабрика. Тая енергия да я изразходвате из пространството безполезно, това е грях…
Ти можеш да живееш другояче в живота. Но тогава ще останете разочаровани от живота. И ако не се самообладаете, други ще ви обладаят. Това е закон! Ако сами не се самоуправлявате, други ще ви управляват. Това е неизбежно. Свобода е дадена. Тя се дава само на онези хора, които се самовладеят. А пък робството е за всички онези, които не се владеят. Неизбежно е това! И Адам беше оставен в Райската градина, той не се самовладаееше – и излезе от Рая. Те изгубиха своята свобода. И сега след толкова време ние трябва да се самовладеем, за да придобием първата свобода. Каквото ви кажат хората, слушайте. Но като го изследваш и намериш, че е право, приеми го. Никой не може да ти го натрапи.
Та днес ще започнете с това: Станете господари на вашата мисъл! Станете господари на вашето сърце! Станете господари и на вашата воля! И тогава ще ви се даде всяка власт отгоре.
COMMENTS