Учителя: Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно голямо нещастие за тях

Откъс от беседата „Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Сега ще прочета 42 глава от Йеремия, стихове 15 и 16, които ще вземете за размишление.

„Слушайте сега словото Господне, тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ако решително обърнете лице да идете в Египет, и отидете, за да живеете там, то мечът, от който се боите, ще ви застигне там, в Египетската земя, и гладът, от който се страхувате, винаги ще ви следва в Египет, и там ще умрете.“

Египет е символ на материалното в живота, което плаши хората. Хората все в Египет отиват. Който иска да оправи работите си, отива все в Египет.

(Учителя показва една хубава круша.)

Тази круша е започнала много хубаво, идеално, но някакво същество е влязло в едната ѝ страна, вследствие на което е развалило цялата ѝ форма. С това именно, се е спряла и цялата ѝ еволюция, а първоначално тя е имала много хубава форма. Едната ѝ страна е съвършено осакатена, недоразвита, което се дължи на един страничен живот в самата нея, който има съвсем други стремежи, други интереси. Този живот ни най-малко не се грижи за нейните интереси, а мисли само за своите. Какво ще стане с крушата, той даже и не иска да знае. По същия начин и човек се осакатява от известни мисли, които влизат в него…

Казвам: Първо човек трябва да стане учен. Какво ще добие той от науката? Кое е онова, което трябва да ни занимава в науката? Науката е средство, което може да ни освободи от несгодите, при които живеем. Ако науката не може да ни освободи от несгодите, при които живеем, ако тя не може да ни освободи от робството, в което сме изпаднали, тя не е истинска наука. Науката, рано или късно, трябва да ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите, да стане средство да влезем в правия път. Та сега на тази круша ѝ трябва наука. Червеят, който влязъл в нея, спънал развитието ѝ. Тя е започнала един грандиозен палат, червеят влязъл в нея и развалил работата ѝ. Ако не беше влязъл той, тя щеше да струва и десет лева, но сега едва ли може да струва един лев.

Сега аз искам да поставя нещата правилно. В хората има един личен елемент, който разваля целия живот. Той е едно болестно състояние…

Егоизмът днес съществува навсякъде. Лошото на егоизма седи в неразбиране отношенията на нещата, които съществуват, както и между мислите, желанията и постъпките, които сега съществуват. Човек например мисли, че ако забогатее, и животът му с това ще се подобри. Така ли е всъщност, с вашето забогатяване, положението ви ще се подобри ли? Положението на света ще се подобри ли? Ни най-малко. Нито пък ако осиромашеете, положението на света ще се влоши, ни подобри. Ние мислим, че като забогатеем или като осиромашеем, че ще стане някаква промяна. Това е едно заблуждение…

Миналата вечер бях на един концерт, свиреше една цигуларка. Та публиката ѝ даваше букети, в знак на одобрение на нейното свирене. Питам, какво отношение има между свиренето и тези скъсани цветя? Тя свири, а публиката ѝ дава цветя, букети, то тези цветя препятстват на пеенето, на свиренето. Имаше случаи, когато цигуларката се смущаваше, нещо пречеше на правилния ход на свиренето. Това се дължеше на цветята, които тя получи… Хората обичат букети от скъсани цветя, но това е едно голямо нещастие за тях. По-добре е цветята да си живеят.

От ваше гледище, с какво може да изкажете благодарността или признателността си към една певица или една цигуларка? С какво може да замените цветята? Аз бих занесъл на една цигуларка или на една певица една хубава круша и ще ѝ кажа: „Сега, след като свърши свиренето, заслужаваш един хубав обед с тази круша.“ Това вече има практическо приложение. Сега, ако вземете това нещо буквално, вие ще превърнете целият строй на нещата. Ако на всички певци или музиканти се дават хубави круши, ябълки или други плодове, всички вестници ще почнат да разискват върху този въпрос, как да се замени даването на цветя с даване на плодове…

Не трябва да казвате, че не е нужно сега да работите, но като дойдете втори път на Земята, тогава ще работите. Тази философия не трябва да я поддържате. Човек трябва да работи много, докато е на Земята. И старият човек трябва да работи на нивата като младия. Старият трябва да прави много повече опити, отколкото младия, или поне като него. Младите ще правят опитите си по един начин, а старите по друг начин. Младите ще работят по един начин, а старите по друг начин…

Съвършените хора лесно минават от този в онзи свят. За тях представя по-голяма мъчнотия слизането от онзи свят в този, отколкото качването от този свят за онзи. За тях е лесно да се освободят от тялото си, но докато се създаде тази обвивка, това тяло, с което човешката душа е оградена, те изпитват големи трудности. Докато си съгради това тяло човешката душа е работила дълго време. Не само тя, но и много други същества са работили заедно с нея и днес тя се усеща в това тяло като в замък затворена…

Тези дни един от братята се качва на тавана, да свърши някаква работа, но аз направих един опит с него, да видя колко му стига ума. Влизам в стаята си горе и като излизам заключих вратата, да видя какво ще прави. Като се видял заключен, той не могъл да се сети да потърси друг начин за излизане и седнал да спи. По едно време една от сестрите казва, че този брат е затворен горе. Тогава аз отключих и той казва: „Поне се наспах.“ Като се видял заключен той взел да търси начин да излезе от вратата, отдето влязъл, и като не могъл да излезе оттам, престанал да търси начин да излезе. Не му дошло на ум да излезе от прозореца и после по керемидите да се спусне – има начин за излизане. Питам, необходимо ли е всякога да излезете от вратата, през която сте влезли? Някога можете да се намерите в трудно положение, но не разрешавайте нещата всякога по един и същ начин. Много пътища има, по които можете да разрешите мъчнотиите си.

Преди години имах една опитност във Варна. Като бях в хотела, отидох да си взема въглища, но в това време вятърът блъсна вратата и тя се заключи. Сега какво да правя? Останах вътре и не може да се отключи освен отвън. Огледах се оттук-оттам и намерих едно желязо, с което отворих вратата и излязох навън. Ако не бях намерил това желязо, трябваше да викам цял час, но кой щеше да ме чуе? Щях да остана затворен в тази стая. Като излязох от стаята, казах си: трябваше да подпра вратата или поне прозореца да затворя, да не се блъсне вратата от вятъра. Но вятърът ме издебнал и затворил вратата сам. След това извадих часовника си, да видя, за колко минути ще разреша задачата си. Всичко ми отидоха пет минути за тази задача, но с помощта на желязото.

Казвам, всички мъчнотии, които имате в живота си, се дължат на вашето невнимание, иначе тази врата ще се блъсне от вятъра и ще се заключи.

Но сега да се върнем към онова, което може да ви ползва. Ти може да си цигулар, може да си поет, може да си философ, но като хора всички имате нещо общо. Или ти може да си светия, майка или баща, но като хора пак ще имате нещо общо…

Като дойде до яденето, всички трябва да бъдете много внимателни, защото яденето е процес на трансформиране. Като ядете, освободете мисълта си от всички странични влияния. Седнете, пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи. Христос казва: „Аз съм живия хляб и който ме яде, той ще бъде жив.“ Значи, чрез яденето ти ще приемеш един урок направо от Бога. Като ядеш, ще ядеш с всичкото си благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе. С този живот ти ще разрешиш всичките противоречия. Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, до поезията, до философията. И наистина всички тия неща са второстепенни. Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме, аз наричам, че това са Божествени мисли, чувства и постъпки, които са най-важни. Те вървят по съвсем друга линия. Що се отнася до знанието, то няма да дойде по начина, по който хората продават знанието си, но по съвсем особен начин.

Та като седнеш да ядеш, ще се освободиш от всичко ненужно и ще бъдеш благодарен, защото и твоята поезия и музика ще се радват. При това, никога не се лакоми да ядеш повече, отколкото трябва. Всякога оставайте малко гладни. Аз мога да ви кажа защо трябва да оставате гладни. В законите на Мойсея е казано: „Когато отиваш да жънеш нивата си, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там, да има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея…

Не желай да бъдеш такъв поет, музикант или учен, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие. Представи си, че си най-видния философ в света. Какво би направил при това положение? Представи си, че би желал да бъдеш най-богатия човек в света. Какво би направил тогава? Ако при това пък бъдеш сам в света, какво ще те ползва това богатство?…

Някой казва: „Дотегна ми да се срещам с едни и същи хора.“ Че вие още не се познавате. Мнозина ме питат какво ме интересуват хората, които са около мене. Аз казвам, че всички хора ме интересуват. Като срещам хората, аз чета по тях, по формата на тялото им, по главата и по лицето им, какво може да стане от тях, какви дарби е вложил Бог в тях, как са живели техните деди и прадеди. Всичко това е приятно и интересно за мене, цяла наука се открива. Даже и най-грозният човек е интересен за мене…

Та мисълта, която искам да ви оставя е, че всеки ден трябва да се обновявате. Старите, отживелите мисли трябва да бъдат като падналите листа на почвата и да се поставят пред корените на дърветата, като тор. Сега трябва да турим само новото, сладкото (неферментирало) вино. Човек трябва да държи в ума си най-хубави, най-нови мисли. Казвате, че това е трудна работа. Това е изкуство, но за онзи, който знае, е лесна работа. Ако се нервираш, трябва да си наложиш спокойствие, да уредиш работите си. Нямаш пари, трябва да бъдеш доволен. „Ама ръката ме боли!“ – Ръката може да оздравее. Който знае как да си помогне, това е много лесна работа, но който не знае, мъчно е да се постигне. Аз съм ви казвал много начини за лекуване, но те са специфични. Всеки недъг има свой начин на лекуване. Има особен начин да се освободиш от неприятните си мисли. Има особен начин да се освободиш от неприятните си чувства, както и от недоволството в себе си.

Казвате: „Да се молим на Бога!“ – Ако вие обичате Бога, достатъчно е да си помислите за Него и недоволството ви ще изчезне. Защо трябва да смущавате Бога със своето недоволство?

Всеки от вас е толкова богат, че ако аз бях на ваше место, никога не бих заменил живота си с живота на някой цар, даже и с живота на някой ангел. Вие казвате: „Да съм един ангел!“ Обаче аз не бих заменил живота си с живота на някой ангел. Този живот е за него. Когато аз не оценявам своя живот, значи аз не оценявам Божественото в себе си. Животът, който Бог е вложил в мене, е само за мене и аз трябва да го ценя. Животът, който е вложил в ангела, е за него и той цени този живот. Следователно и вие трябва да цените своя живот, да сте доволни от него. Не казвам, че трябва да сте доволни от външните условия, но да сте доволни от възможността, че можете да работите и да оправдавате това, да се усъвършенствате. Като работите съзнателно, вие ще използвате и външния живот правилно. Сега вие сте готови да замените своя живот с живота на другите хора. Например, една сестра би заменила своя живот с живота на един брат. Животът на сестрата е неоценим и животът на брата е неоценим. За всеки даден случай формата, която ви е дадена, е най-добрия живот, който може да ви се даде. Ако този живот не можете да оцените, и бъдещето, което ви се даде, и него няма да оцените…

Сега всички искате да промените целия си живот. Оставете тази мисъл настрана. Животът, който сега ви е даден, с всички негови несгоди, е незаменим. Този живот Бог обича, Той ще го трансформира. Бъдете доволни от този живот, който днес имате, за да придобиете бъдещия живот, който Бог ще ви приложи. Никога не бъдете користолюбиви, да кажете, че искате да бъдете като еди-кой си. Не искайте да мязате на този, на онзи, но бъдете човек, доволен от живота си и работете върху себе си. Не търсете анормалния живот, но търсете Божественото, което носи радост и веселие. Такива, каквито сте, това е най-доброто състояние, което имате сега. Не искам да кажа, че като сте доволни трябва да спрете докъдето сте стигнали, но вие още не оценявате това, което днес ви е дадено. В този живот седят хубави, велики заложби, които вие още не сте разработили. Бъдещето зависи от този живот. Това, което сега носите, то ще се развие след хиляди години. Върху него ще работите…

Писанието е казано: „Възлюбил е Истината, която е в човека.“ Този живот наричаме живот на истината, която Бог е възлюбил. Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този Божествен живот в себе си. За този Божествен живот трябва да работим. За да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него.