Учителя: Грехът е нещо чуждо за човека

Откъс от беседата „По закон и по любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Казвате: „Да се оженят.“ Като се оженят ще се свърши всичко. Ти като се ожениш, ще идеш на гумното, ще започнат конете да вършеят, част в плевнята, част в хамбара. Колкото са идвали при мене, всякога казват: „Като се оженя ще бъда ли щастлив?“ Казвам: Копитата на конете ще бъдат отгоре ти. Кои са конските копита? Конските копита е човешката ревност…

Сега в живота всички нещастия на хората произтичат от яденето и дишането. От яденето произтича само, когато туриш две несъвместими храни, които изискват разни времена за смилане. И в дишането става така. Ако въздухът сега влиза в дробовете, не става съединение. Много хора не чакат да стане съединение. Че водородът и кислородът да се съединят, да ги извадят навън. Щом се образува съединение, тогава да излезе въздухът. Неправилното дишане става, че щом искат кислородът и водородът да се съединят, да направят любовна работа, а ти ги изпъждаш. Който ги изпъжда, той заболява от охтика. Всичките охтичави хора губят Любовта. Всички страдате от въздуха. Спъвате Божествената Любов във въздуха…

Престъпленията засега се явяват само в чувствата на хората, в една много гъста материя, дето едни тела са твърди, изгубили своята светлина. Там има възможност за явяване на престъпленията. Но в какво седи едно престъпление? Защото престъплението не е започнало с човека. Ангелите, които са били толкоз напреднали, за тях се казва, че те напуснали своята първоначална чистота и направили някаква погрешка. Половината от тях напущат небето и слизат в по-гъстата материя… Тези ангели, които са тука, те учат хората на тия престъпления…

Сега искате да знаете обича ли ви Бог. Вие обичате ли Бога? Помнете, че Божията Любов не може да се прояви в своето естествено положение, когато умът на човека е тъмен – ако в твоя ум блуждаят нечисти мисли, ако в тебе се зароди най-малкото желание да направиш нещо, ако в яденето не знаеш как да ядеш, ако в дишането не знаеш как да дишаш…

Дойде някое изпитание, казват: „Защо Господ ни даде туй изпитание?“ Че те изпитват, ни най-малко не значи, че те изкушават. При едно изпитание Господ иска да знае в знанието колко ти си усвоил живота. В знанието иска да те изпита доколко е проникнала светлината вътре в теб.

Вчера имах цял един разговор. Някой път има известни въпроси, които не трябва да засягате. Изучавайте въпросите научно. Не мислете, че онзи човек, който ви е дал някаква храна, иска да ви стане тежко на стомаха. Не мислете, че причината е той. Ти не си ял добре… Често ядеш сладко грозде, после – студена вода, стегне те коремът. И всички се нахвърляте върху пастърмата. – „Тази пастърма щеше да ме отрови“, казваш. Не е виновен човекът, който ти е дал пастърмата. Ти не си я дъвкал хубаво, смесил си я с гроздето. Пастърмата и гроздето не вървят заедно…

Вие правите престъпление – вие мислите лошо. Вашата мисъл ще иде в невидимият свят. Ще се хваща от кого е излязла. Ще ви хванат и ще ви кажат: На какво основание създадохте тази мисъл? Кои са подтиците? За всяка Божествена енергия, човек ще отговаря, ще даде отговор за формите, които прави. Например, за религиозния човек – човек не може да бъде религиозен, на когото умът не е чист. Човек не може да бъде религиозен, на когото сърцето не е чисто. Човек не може да бъде духовен, на когото волята не е просветена. Че мене може да ме боли коремът, не са виновни хората. Че не мога да дишам правилно, не е виновен въздухът. Че не може да дишам правилно, не е виновен невидимият свят.

Защо ме боли глава? Защото Божествената Любов не функционира правилно. Защо имам болка в гърдите? Защото духовната Любов не функционира правилно. Защо ме боли корема? Защото човешката Любов не функционира правилно…

В какво седи дисхармонията? Тия, които управляват искат да имат всичките блага. В Божественият свят другояче седи въпросът. Един баща, представете си, че има 5 сина и 6 дъщери. Ако бащата погледне с особеност само на синовете, а дъщерите си пренебрегне, той не е баща. Или пък, ако погледне към дъщерите си благосклонно, а към синовете си неблагосклонно, или към някои гледа по един начин, а към другите по друг, този баща не е от разумните. Следователно, ние оценяваме характера на бащата по Любовта, която има към децата. Ако този баща оценява всяка своя дъщеря, всеки свой син и отдава съответното, което изисква тяхното естество, казваме, че този баща е добър и умен. И майката, ако така постъпва и тя е добра и умна.

Как ще оценим поведението на синовете и дъщерите? С отношението към бащата. Ако синовете и дъщерите имат подобаващо отношение към бащата и майката, те са добри синове. Ако започнат да търсят погрешка в баща си, да намерят всеки ден по някоя погрешка, не са добри синове…

Казвам: Щом всеки един от вас допусне една нечиста мисъл, нечистата мисъл ще привлече едно нечисто желание. Нечистата мисъл и нечистото желание ще привлекат една нечиста постъпка. Тя може да е толкоз малка, че само Бог да я види. Бог вижда несъответствието. В Него има всякога един стремеж да почисти нещата. Казва Писанието: Чисти бъдете. Чистите по сърце ще видят Бога…

Грехът е нещо чуждо за човека. Изпъди го навън. Не дръж вътре, тури го навън. Не го прегръщай, изпъди го навън. Ако ти оставиш греха, той ще мяза на яйцето на една боа. Ти, като вземеш туй, змийското яйце да го туриш, ще се измъти, ще излезе едно малко змийче. От втората до седмата година ще стане 7–8 метра. Ще се увие около тебе и ще те смаже. Тия змийските яйца, те ще ви глътнат. Вие всички страдате от змийски яйца. Гледам някой, турил го под ръката, че го мъти…

Единственият, който може да ни предаде какво нещо е чистотата то е само Бог, ако Той изпраща Любовта си. Любовта е първият подтик на Бога да ни освободи от нечистотата. От Любовта иде животът. А животът има свойство да измие всичките неща като водата. Без Любов никакво повдигане, никакво спасение, никакъв живот, никакво подобрение, нищо не може да стане. Като дойде Любовта в света, трябва да се роди животът. Животът трябва да ни очисти от всички нечистотии, да остави греховете настрана. Всичката нечистота на нашите мисли, всичката нечистота на нашите желания, всичката нечистота на нашите постъпки – само Любовта може да очисти. Всяка постъпка трябва да бъде чиста. Всяко желание трябва да бъде чисто. Всяка една мисъл трябва да бъде чиста. Може да бъдат чисти само като се операт, като мине животът през тях.

Когато кажем, че трябва да живеем, най-първо трябва да се изчистим и в живота след като се очистим ние ще бъдем в състояние да живеем добре.

Вие отивате при Бога да се молите – „Християнин съм.“ – То е временно. Днес си добър, утре си лош. Днес мислиш едно, утре – друго. По този начин не може. Помнете едно нещо. Причините за страданията на човека са в него, не туряйте причината в условията. Най-главната причина за вашето падение е вътре. Ангелът (Луцифер) е, който изкуси човека, но вътре в тях се зароди желание да бъдат като Бога и те паднаха. Като Бога никой не може да бъде. Ако в едно дете се зароди желание да бъде като баща си, туй, малкото дете е на крив път… Всичкото престъпление във вас седи, че искате да станете големи хора, велики хора. Ами че това са идеи на вашите бащи. Аз искам да бъда един добър син. Че ние богове ли трябва да станем? „Вие сте – казва Писанието – богове.“ – и там е падението. Богове, които постоянно страдаме. Няма нещо по-хубаво в живота от това да бъде един човек чист син на Бога с чисти мисли, с чисти желания, с чисти постъпки. Не само за един ден. Но като се родиш, докато заминеш от Земята, да бъдеш един отличен син.

Вие казвате: „Как ще ни посрещне Христос?“ Че като дойде Христос на Земята, какво искаше Той? Искаше ли да стане големец? Те искаха да го правят цар. Той беше турил един от своите ученици да събира пари. Какво знание имаше Той? Вие искате да бъдете като Христа. Той дал много добър пример. Той казвал: „Син человечески не дойде да стане големец, но да послужи на страдащите, на болните, на онези, които не разбират.“

Христос, като срещнеше младата невеста, казваше: „Да обичаш другаря си.“ Като срещнеше младият момък казваше: „Да обичаш другарката си, тя е дъщеря на Бога.“ Много жени казват: „Аз съм дъщеря на Бога, мъжът е син на дявола.“ Или пък мъжът е син на Бога, дъщерята е на дявола. Не е това правилно. И мъжът, и жената са създадени, казва тук в Писанието, по образ и подобие Божие. То е първото създаване…

Казва: „Адаме, ти трябва да бъдеш умен, да се учиш.“ На жената казва: „Чиста трябва да бъдеш. Няма да оставиш други да перат дрехите ти.“ На Адама казва: „Ще бъдеш умен.“

Сега къде е почитта ви? Тук се събирате и гледам вие нямате никакво уважение. Един брат казва за една сестра: „Къде е този парцал?“ Че то е човешка гордост. Аз ви изнасям известни недостатъци. Казвате: „Ние сме ученици на Новото Учение.“ Че туй ли е Новото Учение? Новото Учение е да знаеш по най-разумния начин да очистиш своята мисъл, да очистиш своите чувства и по най-разумен начин да знаеш как да оправиш постъпките си…

Тук преди няколко дни идва болна. Боли я коремът, тумор имала. Или тежест на гърдите, или задух има, или главоболие има. Казвам:

– Боли те главата, защото не мислиш. Стягането на дробовете е, защото не дишаш. Стомахът те боли, защото не знаеш да ядеш.

– Как да ям?

– Дъвчи си храната. Ако дъвчеш, няма да те боли.

Някой дойде, оплаква се, боли го главата. Казвам: „Не живееш добре с мъжа си. Много лошо мислиш за мъжа си. Ти го обвиняваш, че той ходи по чужди жени.“

Такава жена всякога ще я боли главата. Къде ходи мъжът ѝ, Господ ще го търси. Къде ходи мъжът? Че ако мъжът ти е съдия и някой (не е) осъден според законите, ако един съдия отсъди някого неправилно, той ще отговаря. Той може да осъди, но казват: „На какво основание?“ Как ще се обосновеш, че твоят мъж е лош, че той обича някоя? Какво престъпление има в Любовта? Вие сте чудни хора, когато търсите престъпление в Любовта…

Не може да се молиш, ако твоят ум е пълен с нечистота. Как ще се изправиш? Тази молитва не може да бъде приета. Трябва да се очисти умът ти. Има кой да съди света. Ако мислите лошо, каква полза ще принесете? Най-първо, ако една лоша мисъл мине във вас, петните себе си. Тия неща, които ги мислите, не са верни. Моята статистика, която имам, показва, че от тия мисли, които мислите всеки ден, едва ли на 10 000 една е вярна. Като обвиняваш някой човек, само едно на 10 000 е вярно…

Всеки един от вас, който иска така да мисли, да слезе долу в София, позволявам. Който иска да работи по старият начин – в София. Аз позволявам. Всеки, който иска да мисли по стария начин, да слезе долу в София. А като започнете да се качвате на Изгрева, ще снемете всичко, ще турите настрана. И като дойдете на Изгрева – за мен Изгревът е Бог. При Бога като отидеш, от Него всичко, което излиза е чисто. Оцапаното вече сме го изправили. Дали аз или ти, Драган, Стоян, или рибите, или растенията, безразлично. Всичко, което излиза от Бога, е чисто. Животните оцапаха чистия живот. Господ иска да ги научи да живеят.

Има един начин – на чистотата. Ние ядем повече, отколкото трябва. Ние дишаме повече, отколкото трябва (дишаме твърде учестено и плитко – бел. Тео)…

Вие седите и се мъчите за нищо и никакво. Вие се мъчите, че някой не ви обича. Мъжът се мъчи, че жена му не го обича. Жената се мъчи, че мъжът ѝ не я обича. Децата се мъчат, че бащата и майката не ги обичат. Бащата и майката се мъчат, че децата не ги обичат. Слугите се оплакват, всички се оплакват все от безлюбие. Че има безлюбие, вярно е, но казвам: Аз ви показвам нов път. Той не е много лесен.

Дошла една млада сестра снощи, обидил я някой. Понеже друг направил погрешка, те турили всичките погрешки върху нея. „Ти си това, ти си онова.“ – „Защо мене да ме обиждат?“

Казвам: „Обидили те – обидили. Ще носиш товара.“ Научете се да носите. Не мислете, че молитвата ви може да бъде приета, ако умът не е чист и сърцето не е чисто. Молитвата ти при Бога не може да иде. Това аз го зная.

Казвате: „Как да се молим?“ Не може да се молиш, ако умът не е чист и ако сърцето не е чисто. Може да не е съвършено чисто, но да има желание да бъде чисто. Едно желание, един стремеж. Може да не си чист, но да имаш желание да се очистиш, тогава молитвата ти ще иде при Бога. Понеже туй желание е Божествено. Бог желае ние да мислим чисто. Той желае всинца да бъдем щастливи. Щастливи ще бъдем, ако мислите са чисти.

Колцина при мене идват и ми разправят. Аз поддържам правилото: 25% взимам за вярно, 75% оставям под въпрос. Дойде някой, иска да ме убеди, че 75% е вярно. Че има някаква погрешка, има. Но тя не иде отсега. Много престъпления, които сега стават, не се зараждат сега, но сега се изпълняват. Но те в някое друго съществувание са се зародили. Съвременната наука говори така. Ако един баща се оженил, имал желание той да открадне пари, в този момент искал да открадне, да си уреди живота. И ако тогава се роди синът, той ще изпълни желанието на бащата, той ще стане крадец. Ако майката имала някое нечисто желание и роди дъщеря, дъщерята ще стане проводник на желанието ѝ. Ако бащата е имал благородно желание, роди му се син, синът ще изпълни благородното желание…

Когато говоря за Любовта, подразбирам Божествената майка, от която всички хора трябва да се родят. Новораждането според мене, това е Любовта, в която трябва да се родим. След като се родим, ще бъдем синове (Божии). Ние ще проявим живота. Любовта ще си остане Любов. Новият живот във вас ще дойде и ние ще започнем да живеем според законите, които работят вътре в Любовта. Туй сега не е в противоречие.

Ако искате закон, закон има в света, долу в София. Който иска закон – в София, който иска Любов – да дойде тука. Но тук да искате да турите закона, не може. Ако искате в София да турите Любовта, не може. София ще си бъде София, Изгревът ще си бъде Изгрев, туй го разберете. По закон – долу, по Любов – тука. Или долният свят, софийският – туй е благоутробието, а пък Божественият свят, то е главата. Щом дойдете на Изгрева, тук ще живеете. Щом тук не можете да живеете, хайде долу. Които живеят по закон, живеят в стомаха си. Които живеят по Любов, живеят в главата си. Сега, аз не укорявам този човек. И без него не може, и без корема не може, и без главата не може. По-важна е главата…

Ако искаш да питаш защо така постъпвам, в София иди. Тук като дойдеш, ще гледаш нагоре, към Бога. Като срещнеш някой човек загазил, ще гледаш да му помогнеш, не да те обича. Ще вършиш волята Божия, понеже Бог изисква всичките хора да бъдат разумни. Чисти и святи да бъдат…

Оставете се от тия стари вярвания. Съвременното християнство не се е освободило от своето езичество. Идолите стоят още. Не сме се освободили от тия идоли. Сега да се освободим от идолите.

В какво седи един идол? Моли му се онзи, кади му тамян и мисли, че идолът ще го послуша. Този идол и хиляди години да се молиш, той няма да те послуша. Онзи Господ, Който живее, Който може да ти помогне като се молиш, да дойде една светла мисъл в ума ти, да дойде чисто чувство в сърцето ти и да дойде една хубава постъпка в тебе, Той е живият Господ. Щом се молиш и мисълта остава същата, щом се молиш и чувството остава същото и постъпката остава същата, ти си идолопоклонник. Идоли имаш сега…

Та казвам: При Бога като идем, по това се познава. Ако служим на идолите, ще умираме, ако служим на Бога, ще живеем. Служенето на Бога внася живот, сиромашия няма. Страдания няма. Ако живеем по Бога, ще бъдем царски синове. Ако не живеем по Бога, дрипи ще носим, скъсани обуща; апартаменти, нищо няма да остане.

Сега какво искате още да ви кажа? Искам две неща от вас: Да бъдете чисти синове по мисъл, по чувство и по постъпка. Чисти синове на Бога. Всички да бъдете и дъщери на Бога с чисти мисли, чисти желания, чисти постъпки. Такива дъщери на Бог искам. И туй ви желая на всинца – и млади и стари – всички да бъдете братя с чисти мисли и чисти желания. И сестрите с чисти мисли, с чисти желания и чисти постъпки.